Има ли любовта срок на годност?

Пресмятането може да доведе до връзка, но не е любов.

Не знам дали в тази тема беше казано или бях попаднал на това мнение в някоя от другите, но любовта е това което събира хората, и на база на изградената около нея връзка двойката получава необходимата сила да посрещат заедно всичко останало в живота (финанси, поддържането на огъня, отглеждането и възпитаването на деца и т.н.).

Тоест ако се сложат като условия преди това - както Basila написа, не е любов. Което няма лошо да се събират и така хората, но качествено е напълно различен тип връзка. Съответно и здравината на връзката е по-слаба.

Иначе наистина днешно време хората само гледат заради какви сравнителни дреболии (тип тревата е по-зелена другаде) да си развалят връзките, но това е следствие на факта че много хора въобще не преценят първоначално добре потенциалните си партньори. Това изисква не малко време, а много често се скача във връзки на база на много повърхностни размисли/емоции.

Ще го повторя отново, но незрял човек не може да има качествена, пълноценна, дългосрочна връзка. И това е следствие че незрелият човек няма правилна йерархия на ценностите. Тоест избира по критерии които предопределят провал, обикновено по-първичните (тип "как ме кара другия да се чувствам в момента, какъв е секса с нея/него, колко се забавляваме заедно", малко тип гледане на партньора като романтичен придворен шут) за сметка на по-дълбоките (лоялност, грижа, подкрепа в трудни моменти, морал, капацитет за взимане на правилни решения, родителски качества и т.н.). Най-често връзките се разпадат защото хората са се взели по първите критерии, и после чак осъзнават на много по-късен етап че тези вторите са по-важни и че там има куцащи аспекти. Но за това трябва да се гледа и преценя правилно и без бързане от рано.

Безусловна любов не съществува, освен любовта към самия себе си.

Всички останали са условни. С условия. Голямата, спираща дъха любов, пък е особено с условия и ако някое от фундаменталните условия се промени, любовта рано или късно ще си отиде. И обратното.

Дори и тази към децата.

Зависи какво имаш предвид под "условия". Ако си намерил точният човек с който си пасвате и го цениш за това което е той сам по себе си и нищо повече, не мисля че е "условие", но реално естествено трябва да е налице за да има любов, нали ние не се влюбваме във всеки срещнат.

Ако под "условие" имаш предвид нещо които изискваш от другия да ти даде за да му "върнеш любов" обратно - това не е любов. Любовта е това което те кара да искаш да се грижиш и "даваш" на другия, включително и в ситуации в които този човек може дори да не знае че съществуваш, или да не споделя тези чувства.

Под условия имам предвид условия.

Не обичам въпреки, а защото.
Хомо сапиенс съм. Имам мозък. Имам и много други неща, но наличието на мозък ме слага в една друга категория, а именно тази с условията. Ако по някаква причина, съм била заблудена, замъглена или хормонясала и съм се озовавала в конфигурации, които не ме устройват, просто ги напускам.
Или ако условията се променят във времето. Имаме и такива казуси, особено в дългите бракове, просто се променят екзистенц минимум условията и любовта отлита, бракът се разпада.
Разрешавам си да се влюбя, защото мъжът отсреща е такъв, такъв и такъв. Притежава такива, такива и такива качества, доказани и проверени във времето. Има едикакви си ценности и ми дава определен начин на живот, на който държа, в който се включват и розите, някой пита по-нагоре за розите и очакванията.
Всичко по-горе са условия и не са малко.
Мога и да ги именовам, спрямо моята ценностна система и типажът ми като жена, не вярвам да съвпада с тази на всички.

Няма безусловна любов, което не пречи на някои да си мислят, че има. И като се замислят, пак стигат до първото.
Готови ли са да дадат всичко от себе си, а в замяна да не получат нищо? Естествено не.

Темите точно в този под форум са пълни точно с такива хора, даващи всичко а партньорите им нищо.
Разбира се човек трябва да може да се оттегли когато любовта му е несподелена, но на практика се получават всякакви варианти.
Нали има съществена разлика между между любов (индивидуално състояние) и връзка (изискваща взаимна реципрочност между двама души).

Баш пък нищо... Разбира се, почти винаги и двете страни получават нещо, много неща.

Забелязала съм, че точно тия хора, които проповядват за безусловната любов, са точно тия, които не дават нищо за връзката си и партньора.
По- скоро са консуматори по всякакъв начин.
Ако не получавам това от което имам нужда, не бих дала нищо завинаги.

Готови или не, много хора го правят. Понякога завинаги.

Не мога да си представя да дам всичко за даден мъж, да виждам, че не ми отвръща със същото и да продължавам да давам. Струва ми се глупаво.

Не сме моногамни хората, любовта е вечна докато е жива, както е казал поетът. Не знам как идва влюбването, но отношенията, когато са лоши, когато човекът не го е грижа, нормално и чувствата стават лоши, и любвта си отива към настоящата версия на другия човек.
При децата е друго. Там поне от майката е безусловна любов, но и тя не е длъжна да търпи всичко.

Тази е най-условна и най-ниска.  Т.е. човек на-трудно опознава, разбира и най- се държи зле със себе си. Без изобщо да го осъзнава.

Повтарям се, ама нещата обикновено не са такива, каквито изглеждат. Обича едно дете, ама решава да има второ, което някак си не обича. Само аз ли виждам очевидното противоречие. И това, че го пишело в книга... написването на която е комерсиална и следва определени очаквания от читателите, да се пробутва като някакъв аргумент за истинност... Все едно гледам надписа "по истински случай" във филми, където двете истории - разказаната и реалната имат 1% общо, но това общо се използва за рекламата.

На мен не ми излизат сметките така. Само в пари, едно дете ще изхарчи за 22 години 100-200 000 лв. За тези пари може да се закупи апартамент и да му се взема наем, с който да си помагаш далеч преди пенсия. Ако сравним двете инвестиции, да гледаш дете 18 години (и да вложиш труд по него за още 100 000 лв.) е абсолютно нерентабилно, ако ще го правиш за евентуална възвращаемост след няколко десетилетия, които може и да не доживееш.

Хората се събират за да решават заедно проблемите, които не биха имали, ако бяха поотделно.

Според мен това не е вярно. В любовта няма правила. Нито зрялост, нито възраст, нито образование, нито финансово положение, нито вярата във висши добродетели гарантират, че една връзка ще се разпадне или ще пребъде. Малко ми напомня на тази част от религиозните, които смятат, че са хванали Господ за шлифера само защото са научили нещо или правят нещо. Няма формула. Всеки човек и всяка среда могат да родят и любов и дълга връзка.

В моите представи любовта може да бъде единствено безусловна. То точно това е любовта - да поставиш някого преди себе си, да си загрижен за него повече от себе си. Останалото е привличане, нагон, интрига, флирт, авантюра, приключение и т.н.
Лесно се доказва, че любовта към себе си не може да е единствената безусловна любов, като погледнем всички, които са жертвали живота си за друг човек, роднина, народ, родина... дълъг списък.

Каква случайност. По форумите и социалните мрежи се намират само коректни дами, които са дали всичко от себе си, но не са получили нищо насреща и затова го търсят другаде.

А когато повечето мъже го правят се приема за нещо нормално...

Донякъде е така, но има един много силен аргумент, че сме моногамни. Той не е, че не искаме нови партньори, а в това, че не искаме да делим партньора си.

Ами точно за това говорим.
Когато човек се научи да обича и цени себе си най-много, тогава светът му отговаря със същото.
И получава това, което заслужава.
Затова трябва всеки да се научи да инвестира в себе си и да се надгражда. Във всяко едно отношение.
Да добавя стойност. Тогава, с целия този процес, се учи да се цени, да се отстоява и да получава в отговор най-доброто.
В противен случай, в хипотезата, че най-малко се обичаш и цениш, как очакваш да получиш от някой друг, това, което сам на себе си не си скллонен да дадеш? А именно- любов, грижа, уважение, доверие и прочее.