При децата е друго. Там поне от майката е безусловна любов, но и тя не е длъжна да търпи всичко.
На две страници се обясняваше как семейство, с майка, решава да роди дете, което да ползват само за донор и да не обичат.
Има ли любовта срок на годност?
- Публикувана: 10 май 2024, 23:41 ч.
- Последно мнение: 25 юни 2024, 22:58 ч.
# 240
16 май 2024, 23:25 ч.
На две страници се обясняваше как семейство, с майка, решава да роди дете, което да ползват само за донор и да не обичат.
Виж целия пост
На две страници се обясняваше как семейство, с майка, решава да роди дете, което да ползват само за донор и да не обичат.
# 241
17 май 2024, 00:55 ч.
На две страници се обясняваше как семейство, с майка, решава да роди дете, което да ползват само за донор и да не обичат.
Разрових се и се оказа, че този филм е създаден по действителен случай и не е просто фантастика. Тръпки ме побиха.
Явно и любовта към деца е ограничена особено ако си психично болен.
Виж целия пост
При децата е друго. Там поне от майката е безусловна любов, но и тя не е длъжна да търпи всичко.
На две страници се обясняваше как семейство, с майка, решава да роди дете, което да ползват само за донор и да не обичат.
Разрових се и се оказа, че този филм е създаден по действителен случай и не е просто фантастика. Тръпки ме побиха.
Явно и любовта към деца е ограничена особено ако си психично болен.
# 242
17 май 2024, 01:36 ч.
Не съм гледала филма, но съм била дарител на костен мозък. Бавно е, неприятно е, защото седиш цял ден седнал на един фотьойл и от едно място ти точат кръвта, а от друго я връщат като мине през машината, която точи стиловите клетки. По спомени имаше една или две инжекции предните дни, но не помня да са ми казвали да се храня по специален начин или да не спортувам. Това беше преди 30г и не вярвам сега да е станало по-неприятно или болезнено или сложно. Преди 50 или 60г са вадели костния мозък направо от тазовите кости и наистина може да е било болезнено, защото пълните упойки не са били разпространени, а местната не знам хваща ли в костта.
Бях чела за родители, правили ин витро и избирали съвместим с живото им дете генотип точно за стволови клетки, но доколкото помня, бяха ги взели от пъпната връв.
Това, че са решили да създадат, износят и родят второто дете, не означава, че не го обичат или че не го обичат колкото първото им дете. И на мене да ми кажат, че по този начин мога да спася детето, което вече имам, и аз ще родя второ дете. Все пак няма да му вземат бъбреците или сърцето и да ги присадят на първото дете, а второто да умре. Естествено бихме се предложили за донори, ако не сме съвместими, бихме търсили костен мозък от банки, но ако няма, бих родила следващо дете и бихме го обичали и гледали добре, колкото първото и останалите, които вече имаме.
Виж целия пост
Бях чела за родители, правили ин витро и избирали съвместим с живото им дете генотип точно за стволови клетки, но доколкото помня, бяха ги взели от пъпната връв.
Това, че са решили да създадат, износят и родят второто дете, не означава, че не го обичат или че не го обичат колкото първото им дете. И на мене да ми кажат, че по този начин мога да спася детето, което вече имам, и аз ще родя второ дете. Все пак няма да му вземат бъбреците или сърцето и да ги присадят на първото дете, а второто да умре. Естествено бихме се предложили за донори, ако не сме съвместими, бихме търсили костен мозък от банки, но ако няма, бих родила следващо дете и бихме го обичали и гледали добре, колкото първото и останалите, които вече имаме.
# 243
17 май 2024, 02:13 ч.
Горе долу е така 
Виж целия пост
Обърках се. Любовта (онази с главна буква) жадува да притежава на 100% обичаното човешко същество,но когато това стане,губи сексуален интерес към него,тоест вече не иска да го притежава. 
# 244
17 май 2024, 03:38 ч.
Тази е най-условна и най-ниска. Т.е. човек на-трудно опознава, разбира и най- се държи зле със себе си. Без изобщо да го осъзнава.
Ами точно за това говорим.
Когато човек се научи да обича и цени себе си най-много, тогава светът му отговаря със същото.
<> И получава това, което заслужава.
...
Не е еднозначно. И света не се занимава изобщо с нас, камо ли да ни цени.
Горе долу е така
аууу ...богомолки
Виж целия пост
Безусловна любов не съществува, освен любовта към самия себе си.
:::
:::
Когато човек се научи да обича и цени себе си най-много, тогава светът му отговаря със същото.
<> И получава това, което заслужава.
...
Не е еднозначно. И света не се занимава изобщо с нас, камо ли да ни цени.
Обърках се. Любовта (онази с главна буква) жадува да притежава на 100% обичаното човешко същество,но когато това стане,губи сексуален интерес към него,тоест вече не иска да го притежава.
аууу ...богомолки
# 245
17 май 2024, 08:39 ч.
Тази е най-условна и най-ниска. Т.е. човек на-трудно опознава, разбира и най- се държи зле със себе си. Без изобщо да го осъзнава.
Ами точно за това говорим.
Когато човек се научи да обича и цени себе си най-много, тогава светът му отговаря със същото.
<> И получава това, което заслужава.
...
Не е еднозначно. И света не се занимава изобщо с нас, камо ли да ни цени.
За теб съм сигурна.
Както и съм сигурна, че живеем в различни светове и моят и твоят нямат нищо общо.
И слава Богу.
Виж целия пост
Безусловна любов не съществува, освен любовта към самия себе си.
:::
:::
Когато човек се научи да обича и цени себе си най-много, тогава светът му отговаря със същото.
<> И получава това, което заслужава.
...
Не е еднозначно. И света не се занимава изобщо с нас, камо ли да ни цени.
Както и съм сигурна, че живеем в различни светове и моят и твоят нямат нищо общо.
И слава Богу.
# 246
17 май 2024, 10:29 ч.
Animsj, сметката ти е крива. Хората на възраст най-вероятно си имат апартаменти, че и пенсии, с които се издържат. Обаче детето е емоция, която апартамента и инвестициите не ти дават. Колко хора има, които притежават апартаменти, обаче няма кой да ги погледне? Имането на деца не значи, че някой ще те погледне на стари години. Но е абсурдно да очакваш голям човек да го прави по задължение.
Колко пъти съм чувала някакви съвети, макар не към мен “роди си едно дете, че на стари години няма да има кой да те погледне”.
Апартаментът вода не носи, нито чисти, нито готви, нито общува.
Виж целия пост
Колко пъти съм чувала някакви съвети, макар не към мен “роди си едно дете, че на стари години няма да има кой да те погледне”.
Апартаментът вода не носи, нито чисти, нито готви, нито общува.
# 247
17 май 2024, 10:39 ч.
На повечето хора, които познавам им е ужас и страх като остареят да се наложи някой да ги гледа, още повече дете. И аз не искам да си представям, че един ден би могло да се наложи подобно нещо и по-скоро бих си събирала пари за старчески дом, гледачка или хоспис, вместо да мечтая детето ми да страда и да ми бърше задника, с извинение.
Виж целия пост
# 248
17 май 2024, 10:49 ч.
Карам си аз колата и слушам радио и интервю за една инициатива за обучение и разпределение на придружителки, приятелки, безвъзмездна помощ за хора претърпели удар. Дадоха пример за една жена, която няма деца и други роднини и получава удар. Отива в дом защото не може да се справя сама - трудно ходене, говорене и пр. И понеже не може, а персонала е много натоварен , тя 1 година не излиза навън. Докато една жена от инициативата за помощнички, която живее наблизо не решава да се занимае и започват да излизат заедно всеки ден . Ролята и е на придружител и компания . Целта е жената претърпяла удар да се научи лека-полека да води самостоятелен живот и да може да се справя сама и да излезне от дома.
Т.е. човек има нужда от някой , не е нужно да е слуга. Детето ти може да излиза с теб на разходка всеки ден, ако имаш нужда и не можеш, и това не е робия а е междучовешки отношения и роднинство.
Аз забелязвам много голям стрес в тази тема да не би да те изпозлва майка ти или баща ти . Как да те използва? Като те помоли да и купиш нещо ? До такава степен ли се изопачи живота и се изродиха приоритетите?
Виж целия пост
Т.е. човек има нужда от някой , не е нужно да е слуга. Детето ти може да излиза с теб на разходка всеки ден, ако имаш нужда и не можеш, и това не е робия а е междучовешки отношения и роднинство.
Аз забелязвам много голям стрес в тази тема да не би да те изпозлва майка ти или баща ти . Как да те използва? Като те помоли да и купиш нещо ? До такава степен ли се изопачи живота и се изродиха приоритетите?
# 249
17 май 2024, 10:51 ч.
Имам 5 деца и се моля някой ден да не стигам до състояние, в което да ме гледат, а да съм с достатъчно акъл при нужда да отида на място, където за мен да полагат адекватни грижи или да мога да се обгрижвам сама, за да имат възможност всичките ми деца да живеят своя живот, да се радват на своите деца и да не се налага да ме гледат в състояние, в което никое дете не заслужава да вижда родителите си.
Виж целия пост
# 250
17 май 2024, 10:55 ч.
Аз забелязвам много голям стрес в тази тема да не би да те изпозлва майка ти или баща ти . Как да те използва? Като те помоли да и купиш нещо ? До такава степен ли се изопачи живота и се изродиха приоритетите?
Къде го забелязваш тоя стрес? Стресът на всеки е да не получи един ден инсулт и да трябва някой да го гледа, не виждам някой да има стрес, че ще гледа родителите си.
Виж целия пост
Аз забелязвам много голям стрес в тази тема да не би да те изпозлва майка ти или баща ти . Как да те използва? Като те помоли да и купиш нещо ? До такава степен ли се изопачи живота и се изродиха приоритетите?
# 251
17 май 2024, 11:00 ч.
Човек никога не знае какво го чака. Колко самотни старци има? Не всеки родител е застрахован.
Мисля, че е нормално след една възраст да се интересуваш повече от родителите си. Дали са здрави, дали са ок, дали имат всичко необходимо. Въобще дори не става дума за лежащо болни или хора с тежки заболявания.
Баба ми е на 81. Живее сама. Беше много активна до към 75 годишна, работеше на пълен работен ден. В последните години вече си й личи, че й е трудно. Взима пенсия, с която се справя. Даже ремонти направи със спестявания и не е финансово зависима. Но вече не може да излезе сама да си плати сметките, да си домъкне торбите, да отиде на лекар. Такива неща. Трябва си грижа. И е нормално. Не е нормално да създадеш дете само и единствено с идеята, че на старини няма да има кой да ти обърне внимание.
Виж целия пост
Мисля, че е нормално след една възраст да се интересуваш повече от родителите си. Дали са здрави, дали са ок, дали имат всичко необходимо. Въобще дори не става дума за лежащо болни или хора с тежки заболявания.
Баба ми е на 81. Живее сама. Беше много активна до към 75 годишна, работеше на пълен работен ден. В последните години вече си й личи, че й е трудно. Взима пенсия, с която се справя. Даже ремонти направи със спестявания и не е финансово зависима. Но вече не може да излезе сама да си плати сметките, да си домъкне торбите, да отиде на лекар. Такива неща. Трябва си грижа. И е нормално. Не е нормално да създадеш дете само и единствено с идеята, че на старини няма да има кой да ти обърне внимание.
# 252
17 май 2024, 11:04 ч.
Аз забелязвам много голям стрес в тази тема да не би да те изпозлва майка ти или баща ти . Как да те използва? Като те помоли да и купиш нещо ? До такава степен ли се изопачи живота и се изродиха приоритетите?
Къде го забелязваш тоя стрес? Стресът на всеки е да не получи един ден инсулт и да трябва някой да го гледа, не виждам някой да има стрес, че ще гледа родителите си.
Ами последните доста страници са основно за това
пупу, да чукнем на дърво и т.н. всички уроки настрана и ти го пожелавам.
само аз никога не бих се осмелила да го напиша това защото съдбата ...
Виж целия пост
Аз забелязвам много голям стрес в тази тема да не би да те изпозлва майка ти или баща ти . Как да те използва? Като те помоли да и купиш нещо ? До такава степен ли се изопачи живота и се изродиха приоритетите?
Ами последните доста страници са основно за това
Имам 5 деца и се моля някой ден да не стигам до състояние, в което да ме гледат, а да съм с достатъчно акъл при нужда да отида на място, където за мен да полагат адекватни грижи или да мога да се обгрижвам сама, за да имат възможност всичките ми деца да живеят своя живот, да се радват на своите деца и да не се налага да ме гледат в състояние, в което никое дете не заслужава да вижда родителите си.
само аз никога не бих се осмелила да го напиша това защото съдбата ...
# 253
17 май 2024, 16:45 ч.
Ей, сега ще дойдат да ти обяснят, че това го пишеш сега, но когато се наложи ще искаш детето ти да зареже всичко и да седи неотлъчно до теб и да те обслужва. И така трябвало да бъде.
Виж целия пост
На повечето хора, които познавам им е ужас и страх като остареят да се наложи някой да ги гледа, още повече дете. И аз не искам да си представям, че един ден би могло да се наложи подобно нещо и по-скоро бих си събирала пари за старчески дом, гледачка или хоспис, вместо да мечтая детето ми да страда и да ми бърше задника, с извинение.
Ей, сега ще дойдат да ти обяснят, че това го пишеш сега, но когато се наложи ще искаш детето ти да зареже всичко и да седи неотлъчно до теб и да те обслужва. И така трябвало да бъде.
# 254
17 май 2024, 16:51 ч.
изпозлване на обобщения и генерализации са признак на някои проблеми. Това днес го пуснаха в темата с цитатите
Виж целия пост
Скрит текст:
Седем начина да се интерпретира погрешно това, което се случва
Създателят на когнитивното направление в психотерапията Арън Бек е изследвал начините, по които хората може да възприемат нещата в погрешна перспектива. Ето кои са най-широко разпространените от тях:
1.Черно-бяло мислене.
При този вид когнитивна грешка ние виждаме нещата в крайности – добро или зло, перфектно или безполезно, успех или провал, морално или неморално, и така нататък. Така пропускаме да видим, че нещата в реалния свят обикновено са някъде по средата. Друг начин на това изкривяване е „или-или“ мисленето.
“Ако не ме обичаш, значи ме мразиш.”
“Или успявам или съм пълен провал.”
“Ако объркам тази част, ще изоставя цялото нещо.”
2. Пресяване.
То е налице всеки път, когато виждаме всички неща, които са погрешни, но не виждаме положителните.
“Не мога да видя нищо хубаво в моята ситуация.”
“Аз нямам никакви положителни качества.”
“Няма надежда”.
3. Свръх-генерализиране.
В този случай на изкривяване на възприятието за действителността ние вземаме една част от цялото и започваме да мислим, че тя представлява цялото или се случва през цялото време.
“Всичко върви наопаки.”
“Всичко, което някога съм направил, е пълен провал.”
“Винаги ще бъда неудачник.”
4. Четене на мисли.
Това се случва, когато правим заключение без да имаме реално доказателство, а само предположение.
“Тя ме пренебрегва нарочно.”
“Те не ме обичаш наистина.”
“Те си мислят, че съм скучен”.
5. Предсказване на бъдещето.
Друг начин да направим погрешно заключение е, когато възприемаме мислите си за бъдещето сякаш са реалности, а не предположения за него.
“Аз ще бъда депресиран завинаги.”
“Аз никога няма да си намеря хубава работа.”
“Нещата може само да се влошат.”
6. Емоционално основаване.
При този начин на погрешно правене на заключения ние си казваме, че понеже се чувстваме по определен начин, това е истинското положение на нещата.
“Аз се чувствам като неудачник, следователно съм такъв.”
“Ако се чувствам ядосан, това значи, че някой ми е направил нещо лошо.”
“Понеже се чувствам непривлекателен, значи съм такъв.”
7. Приемане на нещата лично.
То се изразява в мисли, в които ние сме убедени, че дадено нещо е директно свързано с нас самите.
“Всеки гледа към мен.”
“Тая критика беше насочена към мен.”
“Вероятно аз съм този, който я накара да се чувства по този начин.”
28.12.2009Камелия Хаджийска
Създателят на когнитивното направление в психотерапията Арън Бек е изследвал начините, по които хората може да възприемат нещата в погрешна перспектива. Ето кои са най-широко разпространените от тях:
1.Черно-бяло мислене.
При този вид когнитивна грешка ние виждаме нещата в крайности – добро или зло, перфектно или безполезно, успех или провал, морално или неморално, и така нататък. Така пропускаме да видим, че нещата в реалния свят обикновено са някъде по средата. Друг начин на това изкривяване е „или-или“ мисленето.
“Ако не ме обичаш, значи ме мразиш.”
“Или успявам или съм пълен провал.”
“Ако объркам тази част, ще изоставя цялото нещо.”
2. Пресяване.
То е налице всеки път, когато виждаме всички неща, които са погрешни, но не виждаме положителните.
“Не мога да видя нищо хубаво в моята ситуация.”
“Аз нямам никакви положителни качества.”
“Няма надежда”.
3. Свръх-генерализиране.
В този случай на изкривяване на възприятието за действителността ние вземаме една част от цялото и започваме да мислим, че тя представлява цялото или се случва през цялото време.
“Всичко върви наопаки.”
“Всичко, което някога съм направил, е пълен провал.”
“Винаги ще бъда неудачник.”
4. Четене на мисли.
Това се случва, когато правим заключение без да имаме реално доказателство, а само предположение.
“Тя ме пренебрегва нарочно.”
“Те не ме обичаш наистина.”
“Те си мислят, че съм скучен”.
5. Предсказване на бъдещето.
Друг начин да направим погрешно заключение е, когато възприемаме мислите си за бъдещето сякаш са реалности, а не предположения за него.
“Аз ще бъда депресиран завинаги.”
“Аз никога няма да си намеря хубава работа.”
“Нещата може само да се влошат.”
6. Емоционално основаване.
При този начин на погрешно правене на заключения ние си казваме, че понеже се чувстваме по определен начин, това е истинското положение на нещата.
“Аз се чувствам като неудачник, следователно съм такъв.”
“Ако се чувствам ядосан, това значи, че някой ми е направил нещо лошо.”
“Понеже се чувствам непривлекателен, значи съм такъв.”
7. Приемане на нещата лично.
То се изразява в мисли, в които ние сме убедени, че дадено нещо е директно свързано с нас самите.
“Всеки гледа към мен.”
“Тая критика беше насочена към мен.”
“Вероятно аз съм този, който я накара да се чувства по този начин.”
28.12.2009Камелия Хаджийска
Препоръчани теми