Тая тема стана пълен миш-маш. Аз очаквах всяка от нас да сподели някоя конкретна интересна случка от живота си която я е накарала да повярва ( или отрече) ! А то едни локуми.....
Скрит текст: 
Какво пробуди вярата ви в Бог?
- Публикувана: 14 май 2024, 23:23 ч.
- Последно мнение: 9 юни 2024, 16:42 ч.
# 91
4 юни 2024, 18:16 ч.
Беше през 1992г. и то май месец. Съвсем скоро бяха отворили границите на България и за първи път в живота си (на 22години тогава) напуснах България. След каински мъки взех виза за Франция и се качих на автобуса. Отседнахме за една нощ в Унгария в Татабаня. Присъствах случайно на литургия в местната католическа църква. За първи път в живота си се разчувствах на църковна литургия...
Виж целия пост
# 92
5 юни 2024, 12:13 ч.
много по удобно е да оправдаваш гадостите които вършиш с божия промисъл и да очакваш бог да ти опрости греховете, отколкото сам да поемеш отговорност за деянията си. Като абата Арно Амори наредил да иколят всички граждани на Безие с думите "Caedite eos. Novit enim Dominus qui sunt eius" – Избийте всички! Господ ще познае своите!"
Виж целия пост
# 93
9 юни 2024, 01:28 ч.
Вярвам в Господ, по-конкретно в Христос и християнството. Уважавам и всички други религии и атеистите също. Посещавала съм много църкви от различни деноминации, но за съжаление не можах да се застоя никъде поради обстоятелства независещи от мен.
Когато бях по-млада, вярата ми беше по- абстрактна, вярвах в някаква сила, може би Бог, но не бях сигурна. Все се занимавах с други неща, нали знаете човек като е млад се чуди какво по-напред да гони, висше ли, кариера ли, връзки ли… И това като се примеси с баналните битовизми на ежедневието, остава малко енергия за духовни търсения. Но аз въпреки всичко това не се отказах от тях и все се чудех, все се питах.
Повратната точка за мен беше когато един ден изневиделица се намерих в ситуация, в която щях да си умра. Без да изпадам в подробности - беше преди години и поради здравословен проблем, който ми преобърна живота тотално (спрях да ходя на работа, изпуснах година от университета и станах на скелет).
Тогава започнах да се моля на Господ, ако го има, да ми помогне. Големи трудности в живота могат да докарат всеки до това, обещавам ви. Всички искаме като тръгнем да умираме да знаем, има ли аджеба нещо, или няма. Тотално разочарована от лекари и лекарства и отчаяна, започнах да гледам на вярата като на нещо истинско и сериозно, да се интересувам повече, да чета Библията, да си задавам много въпроси, и това бяха едни от най-добрите ми взети решения. Не стана веднага, но се оправих и здравословните ми проблеми изчезнаха.
Това беше отдавна. Наскоро, преди 3 години, когато съпруга ми се разболя много сериозно (онко) докато бях бременна, и то в пика на ковид пандемията, вярата в Господ ми беше упора и ме спаси от пълен психически разпад.
Постоянно се опитвам да търся доброто и да се боря с лошото в себе си. Благодарна съм много за всичките пъти, когато съм била на ръба и съм получавала помощ.
Вярата за мен е много лично нещо, в което никой не може да убеди или разубеди никого.
Виж целия пост
Когато бях по-млада, вярата ми беше по- абстрактна, вярвах в някаква сила, може би Бог, но не бях сигурна. Все се занимавах с други неща, нали знаете човек като е млад се чуди какво по-напред да гони, висше ли, кариера ли, връзки ли… И това като се примеси с баналните битовизми на ежедневието, остава малко енергия за духовни търсения. Но аз въпреки всичко това не се отказах от тях и все се чудех, все се питах.
Повратната точка за мен беше когато един ден изневиделица се намерих в ситуация, в която щях да си умра. Без да изпадам в подробности - беше преди години и поради здравословен проблем, който ми преобърна живота тотално (спрях да ходя на работа, изпуснах година от университета и станах на скелет).
Тогава започнах да се моля на Господ, ако го има, да ми помогне. Големи трудности в живота могат да докарат всеки до това, обещавам ви. Всички искаме като тръгнем да умираме да знаем, има ли аджеба нещо, или няма. Тотално разочарована от лекари и лекарства и отчаяна, започнах да гледам на вярата като на нещо истинско и сериозно, да се интересувам повече, да чета Библията, да си задавам много въпроси, и това бяха едни от най-добрите ми взети решения. Не стана веднага, но се оправих и здравословните ми проблеми изчезнаха.
Това беше отдавна. Наскоро, преди 3 години, когато съпруга ми се разболя много сериозно (онко) докато бях бременна, и то в пика на ковид пандемията, вярата в Господ ми беше упора и ме спаси от пълен психически разпад.
Постоянно се опитвам да търся доброто и да се боря с лошото в себе си. Благодарна съм много за всичките пъти, когато съм била на ръба и съм получавала помощ.
Вярата за мен е много лично нещо, в което никой не може да убеди или разубеди никого.
# 94
9 юни 2024, 09:05 ч.
Ами Мария ето ти интересните случки, уплаха, страдание, болест, мъка, големи трудности в живота . Много интересни случки. Ясно е от време оно как става - човек се уплашва, чувства се уязвим и наранен . Ти какво интересно си очаквала да чуеш ? Дано някой разкаже нещо интересно и аз бих искала да чуя.
Това би трябвало да се отнася за всеки човек просто защото е човек и иска да живее сред такива хора. Заради себе си и близките си.
Виж целия пост
... Аз очаквах всяка от нас да сподели някоя конкретна интересна случка от живота си която я е накарала да повярва ( или отрече) ! .....
Ами Мария ето ти интересните случки, уплаха, страдание, болест, мъка, големи трудности в живота . Много интересни случки. Ясно е от време оно как става - човек се уплашва, чувства се уязвим и наранен . Ти какво интересно си очаквала да чуеш ? Дано някой разкаже нещо интересно и аз бих искала да чуя.
...Постоянно се опитвам да търся доброто и да се боря с лошото в себе си. Благодарна съм много за всичките пъти, когато съм била на ръба и съм получавала помощ....
# 95
9 юни 2024, 13:19 ч.
Не.
Виж целия пост
Здравейте,
Интересно ми е дали вярвате в Бог и ако, да - какво пробуди вярата Ви в него? Наследихте тази вяра от родителите си или се случи такова събитие в живота, което ви накара да се обърнете към Него? Обръщайки се към него, какво се промени в живота ви? Намерихте ли своя път и тръгна ли животът ви към по-добро?
Интересно ми е дали вярвате в Бог и ако, да - какво пробуди вярата Ви в него? Наследихте тази вяра от родителите си или се случи такова събитие в живота, което ви накара да се обърнете към Него? Обръщайки се към него, какво се промени в живота ви? Намерихте ли своя път и тръгна ли животът ви към по-добро?
# 96
9 юни 2024, 16:42 ч.
Така е. Основната теза е тази за свободната воля. Тя също е дадена от Бог.
Има една известна картина, където Господ Иисус Христос хлопа на градинската порта. Когато за пръв път изложили картината в една галерия, един от посетителите обърнал вниманието на художника върху странен детайл:
- Във вашата картина има грешка: вратата няма брава...
- Никаква грешка, - отвърнал художникът. - Тази врата е в градината на човешкото сърце. И тя може да се отвори само от вътрешната страна.
„Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.“
(Откровение на св. Иоана Богослова 3:20)
Виж целия пост
Хората имат избор, щом можеш да избереш Бог значи може да избереш и да си атеист. Въпросът на темата е "какво пробуди у вас вярата към Бог" но той не е толкова тесногръдо зададен и съответно отговорът не е толкова черно-бял. Ако всички пишат в темата колко е велика вярата и делата божи на земята - ще стане все едно сме на проповед. нормално е хората тук да пишат своето мнение и е нормално то да се различава от мнението на авторката, естествено е да има спорове. Ако някой вярва, тези спорове няма да загасят вярата му , а ако не вярва - няма да я събудят.
Затова няма нужда от толкова плам, няма нужда и да се обяснява какво ще стане когато дойде второто пришествие. Всеки е преценил риска за вярата или невярата си. Ситуацията е подобна на тютюнопушенето. Рискът от рак няма да спре пушача да пуши. Прелестта на цигарите няма да накарат непушача да пропуши.
Затова няма нужда от толкова плам, няма нужда и да се обяснява какво ще стане когато дойде второто пришествие. Всеки е преценил риска за вярата или невярата си. Ситуацията е подобна на тютюнопушенето. Рискът от рак няма да спре пушача да пуши. Прелестта на цигарите няма да накарат непушача да пропуши.
Има една известна картина, където Господ Иисус Христос хлопа на градинската порта. Когато за пръв път изложили картината в една галерия, един от посетителите обърнал вниманието на художника върху странен детайл:
- Във вашата картина има грешка: вратата няма брава...
- Никаква грешка, - отвърнал художникът. - Тази врата е в градината на човешкото сърце. И тя може да се отвори само от вътрешната страна.
„Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.“
(Откровение на св. Иоана Богослова 3:20)
Препоръчани теми