Какво не бихте искали да работят децата ви един ден?

  • 16 520
  • 398
# 240
Никак не е лесно да си добър занаятчия. Затова и имат моето възхищение. Естествено тези качества се заплащат.

Аз не съм много млада и идвам уж от учено семейство, но жизненият ми опит ми е показал, че много от предразсъдъците не са били реални.
А и нямам спасителна мрежа. Какво имам предвид - познавах двама блестящи студенти с мастер по модерна литература. Завършиха първи на випуска, спечелиха субсидии за да издадат списание... и след няколко години на трудности, безработица и работа като почти всичко, единият се върна да работи хамалин във фирмата на баща си, а вторият в пицарията на родителите си
Обаче аз нямам нито пицария, нито хамалска фирма... и ще трябва сами да се справят.
Виж целия пост
# 241
Аз мисля, че е много по-добре да учиш бакалавър и да отидеш след това да работиш известно време. Когато установиш какъв точно и дали това ти е интересът и едва когато си сигурен, че имаш траен афинитет, полезност, потенциални бъдещи възможности за растеж в сферата и съвпадение с темперамента; да ходиш да влагаш време, средства и енергия за нещо, което може да отнеме понякога години. Сертифицирането и дипломите само заради притежанието на образователен документ, не ги разбирам, въпреки че аз самата съм минала по този път, не го препоръчвам на децата си.
Виж целия пост
# 242
И ако искат да учат, какво беше, култура и комунации ли беше, ще ги спреш ли? Защото трябва и да ги издържаш докато учат по закон.

Всеки дава някакъв наклон на децата си, затова сме родители. Не е нужно и да им го казваме в повечето случаи, но миналия опит е редно да служи за нещо.
Виж целия пост
# 243
Аз гледам на дипломите като възможност, ако се отвори врата, да влезеш.
Без диплома и да имаш шанс, не може.
Няма нищо лошо да имаш резервни професии, да изследваш интересите си. Понякога докато не опиташ, не знаеш дали е за теб.
Да, скъпо е. Но ако можеш да си го позволиш и желаеш да опиташ - защо пък не. Без заеми, разбира се.
Разбирам и другата гледна точка - когато копаеш кладенец не копаеш сто дупки на различни места, но не всички са открили тяхното. И не всички можем цял живот,да работим в една сфера.
Виж целия пост
# 244
Ще се повторя, но нищо - не бих ги спряла. Може 1 на 100000 да има някакво бъдеще, но какво пречи това да е синът ми.
Дори и да не ми много присърце. И за самото следване, и за средата. Имах позната, която дойде от една от двете най добри гимназии в София в МСС (медия, култура и комуникации) в скапан вуз във Франция. Момичето се отказа. Просто не успя да си представи 5 години да следва така. Нормално, да идваш от цвета на България и да се намериш на дъното във Франция - Където сумати записват нещо си за да взимат стипендия и да не работят. "Скритата безработица" както му викат.
Виж целия пост
# 245
Аз гледам на дипломите като възможност, ако се отвори врата, да влезеш.
Без диплома и да имаш шанс, не може.

и, ако е възможно- да са от подходящия университет
сега ще скочите, че всички не могат да учат в Ivy лигата- съгласна съм, ноп оне да не са треторазрядни
Виж целия пост
# 246
Въобще няма да скачам, съгласна съм. Тук има едно уни, което е нарицателно. Там може и да се намеся - учи, каквото искаш, но не там.
Виж целия пост
# 247
Аз гледам на дипломите като възможност, ако се отвори врата, да влезеш.
Без диплома и да имаш шанс, не може.

и, ако е възможно- да са от подходящия университет
сега ще скочите, че всички не могат да учат в Ivy лигата- съгласна съм, ноп оне да не са треторазрядни
Затова споменах и аз Холандия. Голяма полза да се учи в университет, в който всички, които си плащат са приети, няма. И Филомена е дала пример с треторазряден университет във Франция. Това е вече учене на вишу да минава време.
Виж целия пост
# 248
Радвам се, че поне веднъж сме съгласни  Simple Smile
Виж целия пост
# 249
Кой е университетът, който е нарицателен?
Simple Smile
Виж целия пост
# 250
Радвам се, че поне веднъж сме съгласни  Simple Smile
Ние сме си съгласни през цялото време, но ти отказваш да го признаеш и не та не Simple Smile Всеки си има точка, в която би се намесил, защото всички искаме най-доброто за децата си, всички имаме и неприемливи избори. Ето, аз искам учене, ще го финансирам, но няма да остана без дом, за да се учи в чужбина в посредствен университет. Също и специалност в чужбина, която не си струва да се учи извън страната.
Някъде другаде цитирах преди време една майка от фейсбук група, която се хвалеше, че подкрепя детето си във всичко и работила на 4 места няколко години, за да го издържа в Холандия. Пък той не можел да работи, че му пречело на ученето, пък тя могла да спи по три часа на ден. И сега той си намерил работа в холандско село. Колко пък да си подкрепяш детето, всичко има някакви граници. Своите ги знам, иначе съм либерална и аз.
Виж целия пост
# 251
О да, всичко има граници!
Цялото ми следване е било редовна форма, през цялото време и работех, макар че живеех у дома, мома. Никой не ме е карал да работя, сама го исках, никой не ми е длъжен.
Същото считам и за моето дете, учейки редовно не пречи да си помага работейки. За другото съм насреща, каквото е необходимо, ако е необходимо.
Да си студент (дори и медицина) не те освобождава от задължението да работиш, дори и почасово, и да учиш.
Виж целия пост
# 252
тук се броят на пръсти добрите университети в топ 400
но, и ранкингът е много комплексно нещо
гледаме ранкингът на самата желана специалност
Скрит текст:
примерно в Порто, университетът не влиза в топ 500 , но правото е 151º като специалност  
да се сведем до практичност - колко души я започват, колко я завършват, колко безработни/ обща бройка/ са били на борсата от последните 5 випуска...все статистика, която показва що-годе..

за работенето- щом се ориентират във факултета/ ситуацията, не виждам как ще си покриват претенциите, ако не работят
аз давам минимума-който доволен,доволен!
Виж целия пост
# 253
Въпросът е къде ще живее и работи после, а и какво. Ако си остава в България все едно дали СУ е и в топ 1000, а май вече не е. Право все още се учи само там. За всяка специалност има подходящ и неподходящ университет, а има и университети, в които е по-добре човек да не се записва изобщо. Но тук няма особени данни за нищо, та трябва добре да се проучи, ако е неизвестна за семейството специалност.
Виж целия пост
# 254
Аз мисля, че е много по-добре да учиш бакалавър и да отидеш след това да работиш известно време. Когато установиш какъв точно и дали това ти е интересът и едва когато си сигурен, че имаш траен афинитет, полезност, потенциални бъдещи възможности за растеж в сферата и съвпадение с темперамента; да ходиш да влагаш време, средства и енергия за нещо, което може да отнеме понякога години. Сертифицирането и дипломите само заради притежанието на образователен документ, не ги разбирам, въпреки че аз самата съм минала по този път, не го препоръчвам на децата си.
То хубаво, но каква работа ще си намериш само с бакалавър? Поне в Канада с много малко бакалавърски степени може да си намериш работа по специалността веднага след завършване. Нърсинг, инженерни специалности и комърс. Всичко друго е боза. Трябва ти поне още една диплома, даже да не е по-висока образователна степен, за да те наемат. Приятелките на дъщеря ми всички без една продължиха с право, магистратури, медицина. Една от тях си взе годината, за да обиколи света и го направи. Две други решиха да работят, но едната е сервитьорка, а другата работи в магазин, тоест, не по специалността.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия