Уважавате ли родителите си?

Мъжът звучи като пълен ръб.

Явно неговите родители страдат от синдрома на главния герой и искат да са на първо място.

Убеди мъжа си да се обаждате заедно за празниците на неговата рода от неговия телефон, например вечер след работа. Такa той ще помни, а ти няма да сбъркаш и да забравиш. Тактиката е изпробвана и работи.

То реално няма и никаква причина мъжът ти да знае, че си дала заем на баща си. Сега, ако става въпрос за хиляди, или че ще ставаш поръчител, или нещо подобно, редно е да е уведомен, ама за сравнително малък  заем на родител, хайде холан.

Нямаше как да не знае,просто бяхме заедно когато баща ми сподели за проблема и попита дали ще може да му дадем на заем.

Бих била разочарована от мъжа ми, ако прави гадни коментари за това, че съм дала инцидентно пари на родителите ми.

Мъжа ти е егоист, съжалявам. Дай едните да търсим, пък другите- кучета ги яли. Баща ми не работи от 1+ година, прекара 2 инсулта и се разболя от трудно лечима болест, остана 40кг. Мама работи, не спира. Взима 1250лв, живеят в София, в собственна къща. Но всички знаем, колко е скъпо. От октомври м.г. всеки месец изпращах пари на родителите си, не кой знае колко. Понякога 70, понякога 200, понякога 100, колкото съм могла да отделя. ММ понякога знаеше, друг път не. Не съм длъжна да го питам, или да му казвам, къде и на кой да помогна. Все пак ми е мъж, не родител, минах възраста с отчета. Той също е свободен да дава на родителите си. Май месец тати се пенсионира, взе 4050лв, без да ме попита ми изпрати 2000лв, да си купим нещо. Майка ми постоянно ми повтаря колко съм им помогнала, но аз няколко пъти я предупредих, че като ми говори така се дразня и че няма да и звъня като прави така. От 2 дни не и звъня, не се спря, хаха. Та ако не помагаме на родителите си, то на кой? Е, има и такива дето не заслужават, ама при все че са те гледали като писано яйце, как да стане? При мен не става.

И аз изпращам пари на баба ми и дядо ми, плащам им сметките, но си дадох сметка, че от миш маш отношения файда  няма. Някога те са продали имоти, разделили са парите на децата си и днес са само на пенсиите си. Считам, че е добре родителя първо да помисли за себе си и да остави децата си сами да мислят как да се оправят, защото после самите те закъсват и им трябват пари, а техните пари са ги дали на децата си, сякаш са длъжни и това е правилното Това усещане за даване, все повече не го разбирам  В твоя случай баща ти е дал 2000 лв. от който реално ти нямаш належаща нужда, но човека от чувства,  дълг се чувства длъжен да даде. Наскоро си говорих с моя приятелка, която работи по един проект и взе добра сума пари, но има нужда от лечение и тези пари ги е предвидили да това, децата и вече със семейства и тя им разказала и веднага и искаха пари, защото им трябвало, всичко неотложно. Тя беше разстроена и плачеше и всъщност за мен не е редно човек да говори толкова, да се обяснява, кой колко получава нищо, че това са децата ти или обратно към родителите. Съзададе се тягусна обстановка, аз и казах да си действа по нейните неща, здравето и е най-важно и да се съобразява какво говори. Много ми е неприятна темата пари, за помощта съм, семейството, човешките отношения, но все си мисля, че човек преди да даде, трябва са задели нещо на страна за старини, да няма после: ние ви дадохме, купихме, днес вие сте длъжни също. Иначе баба ми постоянно иска да знае с какви доходи сме, уж, че и е много съвестно, че плащам сметки и т.н., а после никаква помощ нямаме от никого, а толкова сме дали. Мълча си, не ми се влиза в режим доказателства. А не и казвам доходи ни, защото ще го разправя навсякъде.

Да, така трябва да постъпят- да помислят за себе си. Но, повечето родители сме устроени така, че да мислим първо- детето да е най-добре. Аз лично не го приемам като задължение, имала съм, знаела съм че нямат, никой не ме е молил, искала съм да го направя. Както споменах, тати от 1- година не работи, преди това имаше доста сериозни доходи. Ние с ММ бяхме бедни, като църковни мишки. Много пъти сме избирали между хляб и адаптирано мляко. Винаги, когато съм говорила с мама и с тати са ми казвали да изтрая до следващият ден, винаги са ми давали. Всяка седмица по 2 пъти. И да знам, че тези хора нямат, аз няма да мога да спя. Не ме е грижа дали е редно или не, имам и ще помагам дакато мога.

Боже, за 200 лв драма!
С мъжът ми 3 години плащахме частен хоспис на баща ми, помагали сме винаги на майка ми. Това, че те не са били най- добрите родители, не означава, че трябва да ги оставя болни, стари, на студено през зимата защото не могат да си позволят големи сметки за ток... Нали този пример давам и на децата си!
Аз например имам изключително малък трудов стаж и големият ми син сам казва, че започнат ли стабилна работа, той и брат му ще ми помагат. Като малки сме влагали в тях - частни градини, уроци, пътувания, след това те ще помагат на нас.

Да са живи и здрави и да ви помагат, но не за сметка на тяхното щастие. На първо време трябва да гледат собствените си семейства.

Разбира се. Мен никой не ме е задъжавал да помагам, моите деца също не бих ги задължила. Но е тъпо да видиш родителите си в нужда и да не помогнеш...

И аз ще си помисля много сериозно за човек, който критикува помощ за родителите ми, а се занимава с глупости от рода на честитки за баба Марта. На свекърва си дори не знам ГСМ, както май и тя моя
Аз помня дати, но на самата дата лесно се разсейвам и като нищо забравям да честитя. Но знам, че много хора не помнят датата, особено ако не е свързана с някакви всенародни тържества Аз пък помня РД на мои бивши шефове, защото имаше сериозни черпни, а не че ги обичам много.
Нито се заблуждавам, че много хора държат на човек, само защото честитят РД, за който ФБ ги подсеща. Именно затова не съм си дала РД там.

Наскоро говорих с позната, която прекалено лигави сина си. Сега, когато е на 15, се тръшка, че й отговарял и как не иска да общува с нея и казал, че на 18 ще се изнесе от тях. И тя вече е в шок...  И друга така ми се жалва с дъщеря си, тросвала й се, отговаряла. Ами дръжте се с тях като с равни, не като с господари.

На въпроса - за някои неща уважавам родителите си, за други - не. Не зная дали е за уважение, че не са се развели заради нас, децата. Май по-скоро да, защото при тях не е имало физическо насилие или крясъци, та да имаме лош пример.

Много грозно отношение на мъжа ти към твоите родители и към теб. Неговото семейство на първо място, под “неговото” да се разбира рожденото. Ти си “влязла” в неговото свещенно семейство, ще пращаш картички, ще се съобразяваш и пари нвън, не. Да не сме в миналия век?

Мъжа ти щеше ли да откаже на майка си тия 200лв? Не, сигурна съм! Нали за това е семейството, да си помагаме и уважаваме. А това пък с празниците е супер дразнещо. Рожденните дни ги помня, но някои църковен празник или имен ден може и да пропусна. По-вероятно е вечер да се сетя и да честитя. Ама моята свекърва е същата и до обяд, ако не й пратя картичка, веднага звъни на сина си, че не съм я уважила....