С оцет в косите, с лято в душите (Немска тема 249)

  • 5 300
  • 256
# 225
bella-ciao, не ти намериха зъби за правене ли? Joy

Deni-meni, браво! Дано това е неговото място и се мотивира да учи!
Виж целия пост
# 226
Не , не намериха зъби за правене. Изчистиха малко с машинката . Но ги похвалвам , че от вчера ми дадоха час за днес сутринта и за контрола след 1 седмица. Защото сложиха леекарство на едно място на венеца и искат пак да погледнат.
И майсторите си похвалвам. Много са добрички. Но голяма прахолящина цари.
Виж целия пост
# 227
Дени, късмет на сина ти в новото училище.

Последните 2 седмици съм в една въртележка от бране на ягоди и малини и тяхното консервиране/замръзяване. Ама не се оплаквам, де.

Учебници досега не сме купували, децата ги получават от училище. Купуваме само помагала за 11 и 12  клас.

Вчета синът имаше презентация по история на тема Руско-турската война и участието на България в нея. Историята е негов любим предмет, след спорта, и се надявам да се е справил добре. А решението да включи България (боевете на Шипка, Баташкото клане и т.н) беше изцяло негово. Той е живял само първите 2 месеца в БГ, но въпреки това има много силна връзка с България. Докато при двете момичета не е така. Харесва им да отидем там в отпуск , да се видят с братовчедите и до там.

Как е при вашите деца? Има ли разлика дали да родени тук или са дошли в училищна възраст?
Виж целия пост
# 228
Точно вчера си мислех колко ми е хубаво че нямам къща тук - не кося трева, не оправям двор, не се занимавам с растения....

Моят син дойде в Германия на 4 години и реално няма спомен за детството си в България. За него България е просто традиционно място за лятната ваканция. Има там един братовчед и един приятел, но животът им е коренно различен и нямат общи теми за разговор. В последните 4 години не сме ходили и на море/балкан там, защото имахме болни родители за обгрижване. Та не гори от нетърпение лятото да отидем пак в България. Честно казано аз напоследък също се замислям дали да не си остана тука.
Виж целия пост
# 229
Голямото засега има някаква връзка, има хубави спомени до тук, говори ми на български сравнително често макар да включва и немски. Научи се сам да чете на български, доста бавно, но чете. Докато мама беше жива беше по-друго. Искаше да ходим. Няма обаче познания по историята на България. В училище също не са учили типичната история както аз я помня в училище. Не знам по нататък. Засега римляните. Там вече с музеи е затвърдил наученото.
Виж целия пост
# 230
Ние скоро водихме подобен разговор породен от разнообразието във футболните отбори на Европейското. Питах тийна как се определя, като българин или германец. Той е живял до 3 годинки в България, ходим си рядко и да кажем, не е голям фен. Каза обаче, че се определял като българо-германец. Интересна му е българската история и ако някъде има бг участие, състезание и т.н му прави впечатление. Общо взето е леко тъжно, защото няма особена национална принадлежност, но пък може би това е новото поколение сега, граждани на света.
Виж целия пост
# 231
Синът ми се определя като сина на PeaPink. И той на 3 г. дойде в Германия. История и забележителности не го интересуват, нито в България, нито в Германия. Но спортни събития - там следи, ако дават българско участие. Заради футбола знае кой е Лудогорец и дори ми обясняваше, кой швейцарски футболист играл там. Гледа мачове на националния отбор и се ядосва.
Виж целия пост
# 232
Моите не съм се занимавала да ги питам как се определят. Само да ги обърквам. Знам само че на всякъде им харесва ако им хареса Simple Smile
Виж целия пост
# 233
Големият беше на 8, а малкият на 4, като дойдохме тук. Преди това живяхме година и половина в Полша. И двамата говорят български идеално, но се самоопределят като германци. Нямат желание да ходят в България.
Виж целия пост
# 234
Много интересно, че децата се определят като германци когато родителите не са такива. Моето сега го питах, не се определя от етническа гледна точка като германец. Явно все пак има силна връзка с произхода си, на мен това не ми беше ясно.
Виж целия пост
# 235
Моите си се определят като деца на света - едновременно българи и немци. Миналата вечер на мача на Германия, пяха химна с ръка на сърцето Simple Smile Обаче и на българския реагират така. Родени са и двамата тук, връзката им са само близките ни. Но обичат да си ходят, чувстват се добре. Като малки караха дълги лета в България. Говорят си добре български, не смесват немски, само ако говорят помежду си, преминават на немски. Но това е неизбежно. Не съм ги разпитвала каква гордост и от къде я изпитват, но съм наясно, че младите хора вече са с друго мислене и са по-скоро хора на света, а не вързани към някое определено място.
Освен това всичко това е също като моите мисли - аз не съм германка, но и вече не съм чиста българка, колкото и да се гордея с това...
Виж целия пост
# 236
Децата живеят в Германия и искат да са като другите, някои имат и по 2 гражданства. Въобще разговори на тази тема не водим. Не се питаме: Ти сега немец ли се чувстваш или българин? Проличава си в разговорите на други теми, напр. кой да стане европейски шампион.
Виж целия пост
# 237
Нашите деца са родени в Германия. С България имат силна връзка покрай ходенето ни предимно през лятото дотам. Родата на ММ в Бг е голяма, задружни са, става весело, времето минава забавно и безгрижно засега.
Когато пораснат, някои неща ще се променят безспорно, но определено детските им спомени в Бг ще са хубави, ще имат пуснати малки емоционални корени и там.
Въпреки това не мисля, че се чувстват българи. Малкият повече се чувства германче, но общо взето усещането за националност е неясно. Може би бих ги определила като европейци.

Големият се интересува в момента от историята на ВСВ.
По история изучават темата за войната, вълнува го.
Българската история не ги вълнува особено, но когато наближи пътуване до България, големият вади картите и атласите на Бг и разглежда маршрути, набелязва цели, пътешества с удоволствие там.
Ние по принцип "бием" доста път в самата България, защото аз съм от едно място (отделно имам роднини и на другия край на Бг Smile, които виждам понякога) , мъжът от друго място и по средата често правим и едно море на Черноморието.

Мама Ени, работа в градина е особено добре за скучаещи пенсионери. Grinning
Но ако на човек му се прииска, винаги може да се вземе под наем Schrebergarten .
Виж целия пост
# 238
При нас няма Schrebergarten. Sad Иначе отдавна да сме се сдобили. Не сме скучаещи пенсионери. Grin Аз обичам да се ровя в земята. Обичам сутрин като стана да стъпя на тревата и да се заземя (да не хвръкна към облаците Stuck Out Tongue Winking Eye).

Днес беше ужасна жега (и още е, де). А с дребното решихме да ходим до града. На много места в центъра имаше музикални концерти на мини “сцени”. Готино беше. Вместо сладолед ядохме малини.
Виж целия пост
# 239
При нас също няма типичните Schrebergarten. Преди 2-3 години имаше обява в местния вестник (община от 5 села с 5500 жители), че общината отдава двеста кв.м за отглеждане на зеленчуци и плодове. На майтап кандидатствахме и взеха, че ни избраха. До нас има само още 1 градина. Всичко друго е частна земя и предимно поляни и плодови дървета. Работата е много, но след цял ден на бюрото ми доставя удоволствие.

За самоопределянето - не съм много сигурна. По-скоро като българи с немски паспорти. Пеят немския химн, но се вълнуват и когато играе Григор Димитров или Лудогорец.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия