Баба, която пренебрегва така желаното си внуче

Не разбирам защо повечето мнения описват коренно противоположния случай. Не всичко е черно или бяло. Нито едното според мен е нормално, нито другото.

Според мен бабата си е такава егоцентрична по природа. И да беше кръстено на нея буква по буква, пак щеше да мърмори за собствените си проблеми.
Има такива хора, премете го.

Дайте и малко време на тази жена, вие напълно я отписахте, като *баба"
Бебето е съвсем малко и не е толкова  "интересно*
Ще минат още няколко месеца и може да има промяна.

Казваш, че не я харесваш, но драпаш да общуваш с нея.
Това е лицемерие.
Какво  като ти е майка. Ми не всички деца и родители се разбират. Има всякакви варианти.
Ето, аз пък баща ми грам не го харесвам. Емоционално не сме близки. Никак не сме.
Не се е грижил за мен, беше алкохолик. Като бях малка искаше и да спи с мен. Не успя, много забавени реакции от алкохола, избягах.
Та аз нямам проблем със себе си, че не обичам баща си. Не ми пука за него. Не ми пука и че не ми пука. Не изпитвам вина, ама грам. Срещу себе си не мога да вървя. Неговите роднини са се опитвали да ме убеждават как трябва да ми пука, да му простя и да съм се грижила за него. Познай колко се подавам на такива тъпи опити за манипулации. Само им казах да си го гледат те и вече и на тях не им вдигах телефона години.
Преди много години ми се обадиха, че бил опериран и в болнинца. Викам и аз бях в болница преди месец. На някой пука ли му? Дойде ли да ме види. Що трябва да ми дреме че бил, даже не питах за какво е бил.
Не ми пука дали е здрав или болен. Да се оправя и да търси кой да му помага.



Няма да е лошо да спреш да се унижаваш и да искаш контакт с тази жена.
Тази жена никога не те е обичала, не те изслушвала, тя те е тормозила и ти още драпаш за нея като непораснало дете.
Голяма си, имаш свое дете. Да вземеш да пораснеш и да ограничиш контактите си с майка си, защото явно те натоварват. Не е ли време ти да станеш егоист.
Ако най-близкия ми човек уж ми крещи като имам проблем, вече няма да ми е много близък.



Допускаш грубата грешка да предполагаш какво са мислели или искали да бъдат хората.
Тя е била каквото е. Точка. Била е контролираща, обсебваща, въобще отровна досадница.
И сега е такава. Чист егоист и енергиен вампир. Това е майка ти. Винаги ще бъде такава.
Приеми го и ограничи контакти за твое добро и за доброто на детето ти.
Ако някой ден происка да има контакти с него, нека.
Само дано не го съсипе като теб.

Помбер, визирах съпричастността към емоциите на родното ти дете. Това е сакрален момент. Достатъчна е емоционална подкрепа, радост, въодушевление и опора, дори по телефона. Дори животните търсят майките си като опека. Безспорно всеки има нужда от самостоятелност, но хората са социални. В случая детето ти ражда дете и споделя щастието си. Отношенията са двустранен процес. Т.н.баба игнорира щастливия момент на дъщеря си. Вероятно е много ангажирана с болежки, колежки, сериали и шопинг промоции. Но търси и изисква помощта на дъщеря си при здравословни проблеми. Имено там е контрапункта и изявения егоизъм.
Моята  баба е напуснала работа, за да помага на четири внука. Единият е на дълги плавания. Първата му визита в Б- я е при нея. Майка и беше същата любвеобилна и усмихната жена с 8 внуци и 18 правнуци. За всеки намираше време, думи и добри жестове. Понякога ни бъркаше имената, но влагаше индивидуално отношение. Стажът , пенсията и парите за тях са маловажни. Грижите им се върнаха реципрочно, без натиск и изисквания. Семпли, позитивни  отношения на близки хора.

Чудесно справяте се прекрасно! За вас си може да направите по-подробно и задълбочено "упражнението" без да го споделяте тук.

Към първи етап имам един въпрос - смятате ли, че майка ви е гледала на своето "майчинство" като на някаква роля т.е. всички вие сте били статисти в нейната пиеса, където е главен герой? Зачитала ли е емоциите ви, намерила ли е начин тя да ви бъде подкрепа и упора по какъвто и да е начин?

Следващия етап е - вие сте млада жена. Самостоятелна и независима. Учите се да обичате и да сте обичана. Какво имате нужда майка ви да прави за вас? Как си представяте отношенията ви? Кога и колко често се виждате? Какво си говорите? Можете ли да дефинирате какво давате и какво получавате на този етап? 

Не виждам разлика между майка и дъщеря, не знам вие къде я виждате. Същия егоцентризъм и липса на емпатия.

Баба съм, но не разбирам какво иска от майка си авторката.
Жената е след операция - голямо чудо, че и плащали сметките и пазарували известно време. Може още да я боли коляното, може да се изморява на новата работа,  може да има други проблеми. Не е длъжна да споделя всичко с младото семейство. Има хора, които не се умиляват от малки бебета. Като поотрасне детето, проходи, проговори може да и стане по-интересно и да му обръща внимание.
Говорела само за себе си по тел. Ами тя е сама в къщи, няма и го другарчето да споделят. Ако не иска да изпада в подробности пред колегите - на кого да каже. Ако на авторката и е досадно може да намери повод да прекрати разговора.
Чувала съм от наборки/нови баби/, че са по-дистанцирани за да не ги хванат постепенно за гледачки на внуците.
Момиче, гледай си детето и семейството - като не става, не става.

Дожаля ми за бабата на мен. Голямо недоволство, голямо чудо. 30 годишната авторка не е близка с майка си, но очаква от нея какво...?

Не създавайте деца, щом внуците са ви бреме. От тези теми става ясно, че сме общество с болно его.

Какво общо имат децата с внуците?

За пръв път чувам, че съм родила дете, за да се обременя с внуци 😁

Внуците не са никакво бреме, просто бабите не са длъжни да ги гледат постоянно. В случая след операция на коляното (!) много ясно, че 60 годишната жена не е в топ форма. Отделно  30 годишната се оплаква как детството не й било идеално, майка й не знам си какво. Не е имало насилие явно, все това ли трябва да мисли, вместо да си гледа бебето и семейството?

Винаги темите се свеждат до задължения или материални придобивки. Авторката не иска детегледачка, а споделени емоции.
B2022 , а редно ли е родилка с операция да слугува на жена, която не се е грижила адекватно за нея?
Психологически апатията е по- страшно наказание от насилието към дете.

Тя не е получила споделени емоции от майка си досега супер силни и иска на 60 години жената да се преобрази? Нима има нещо по-наивно на света? Бабата се радва, че има внуче, платила е раждането. Какви емоции да сподели още? Памперси да сменя или?
Родилката не знам на кого е слугувала, това съм го изпуснала. Ами да не прави каквото не желае.

Бабата не се е грижила адекватно за дъщеря си? Олеле мале. Добре, обаче дъщерята иска тя да е супер адекватна за внучето. Приказка без край...