Ниска самооценка

Авторке, нищо ти няма. Всичко е наред с теб. Просто с времето ще се научиш. Както се казва по народно "ще изхитрееш".
Има си жени родени хитри като лисици - цял живот все жертви.
Има жени, които са пълни с ум и емоции, и природата им казва да внасят топлина, уют, да обгрижват.
Истината е, че и животът с родителите в детството оказва влияние. Ако все са били недоволни, все са изисквали повече от детето си, детето израства с нуждата да се доказва, да бърза да не изпусне късмета.
Просто се отпусни, радвай се , дай си време за себе си, не бързай, което е твое ще си дойде при тебе.

Насадено ти е чувство за вина, че си обичана, сякаш трябва да го заслужиш. Дали от майка ти, баща ти или друга авторитетна фигура в детството, не знам, но субективното ти усещане, че трябва да даваш и правиш всичко за другия, за да получаваш любов, те кара да се чувстваш длъжна да го правиш.
Всъщност, не, не трябва.
Можеш и обичаш човек без да е нужно да преобръщаш света за него, да се бориш (това като го чуя и ми става лошо, обикновено този израз ползват хората, които искат именно за тях да се бори някой, което е безумие – любовните отношения не са борба, а нирвана; или поне трябва да бъдат).

Страхът ти от отхвърляне те кара да стоиш с хора, които осъзнаваш, че не са за теб. Преодолява се. С повече концентриране над себе си – като начало, когато другия започне да се оплаква, има лош ден или просто има нужда от помощ, не се впускай директно да му помагаш, да се раздаваш, да търчиш вместо него. Постой и помисли – обективни и толкова ли са страшни оплакванията му, можел ли е да ги предотврати, може ли сам да си помогне всъщност. И предложи само подкрепа или разговор. Но без да преминаваш границата, при която на теб ти става некомфортно, досадно, изисква ти компромис или голямо усилие/ощетява те. С време, с енергия, с пари, с емоции дори.
Това важи и за всички други ситуации – срещи, секс, навлизане в личното пространство, отнемане от личното ти време.
Запомни – не си длъжна да го правиш.
Ако човекът отсреща е достатъчно зрял, осъзнат, интелигентен, ще се съобрази с теб, колкото и ти с него. Няма да очаква, изисква, набива вини.

Аз като гледам и сега приоритизираш себе си, късаш връзките като трябва, нищо ти няма, просто и мъже свестни много няма, затова така ти се струва че нещо не върви.  С някакви други хора ли се сравняваш, че ти се струва че нещо не ти е наред? Или вероятно е от това, че възприемаш връзките като някаква игра с правила и въпросът е чии ще се спазват, което също обикновено не води до добър край. Може би смени тактиката.

Кратко,точно и ясно ти се дава отговор. Збъркала си с предишните "другарчета".
Спомни си какво си давала и правела и не ги прави. Поне не в началото. Баланса е важен за връзка,взимане,даване. Звучи странно,но е така. Можеш да правиш минимума,внимание, запитване, дребни покани. Можеш да си супер топ визия и +18, обаче връзката не е това. Ако на другата страна на слушалката няма човек,кел файда, че имало "химия и още +18" за определен брой време. Ресурсите се изчерпват ако няма възвращаемост. Вечно да обичаш просто ей така защото е модерно,не си струва. По този начин само ще ти побелее косата,ще си някоя си на никой за да кажем месец два и така. Докато не остарееш,кой знае,може тогава да срещнеш половинката си

Благодаря за съветите!
Мисля, че (част от) грешката ми е, че не отразявам хората, които имат симпатии към мен, а винаги предпочитам да “впечатлявам” хората, към които аз имам симпатии (което е и историята на последните ми две връзки - инициирането дойде от мен). Пак според мен заради ниска самооценка и логиката, че стойността ми се определя от това колко давам на някого. Ако някой ме харесва, без аз да съм направила особено за него, мисълта ми е: “ако ти ме харесваш без да съм ти дала нещо, значи трябва да си много зле, махай се, аз ще отида да се опитвам да се харесам на някого, който аз съм си харесала”. И започва даването с идеята “ако аз му давам много, ще ме оцени”.

Грешно е, не казвам, че не е грешно. Опитвам се да се анализирам.

Когато те гони някой, когото не харесваш достатъчно, смяташ, че се поставя ниско спрямо теб.

Но ти гониш мъже, които не те харесват достатъчно... Значи ти си в същата позиция. Показваш им, че не струваш колкото тях, и трябва да се напъваш да им се доказваш. Никога няма да те приемат на тяхното ниво, докато действаш така.

Не трябва да гониш хора, които не те харесват. Но не трябва и да се "дадеш" на някой, само защото той те харесва. И двете позиции са гадни. И двете показват ниско самочувствие - в първия случай показваш, че не заслужаваш толкова добър партньор, а във втория, че не си достатъчно добра, за да заслужаваш някой, който и ти харесваш.

Единственото правилно нещо е да намериш партньор, с който харесването е взаимно. И това ще стане, няма какво да се юркаш. Но първо ти трябва да се оцениш. Самочувствието не идва от чуждата оценка и не може да се крепи на нея. Идва от теб и никой, който не те "цени" не може да я промени.

Викаш, щом някой те харесва, значи е тъпичък, горкият.
Това наистина е индикация за ниско самочувствие, явно ти сама не се харесваш, и си мислиш как някой друг ще те хареса, трябва да е идиот?
Докато не поработиш върху това съвсем осъзнато, никога няма да намериш човек, с който ще се харесате взаимно. Винаги ще тичаш след мъже, с които нямаш шанс.
Може да помислиш и за някаква терапия. Вероятно проблемът ти е с някой от родителите (или друг близък роднина). Доминиращ и емоционално недостъпен родител може да стане причина за точно такова объркано поведение на детето си в личният му живот.

Нямаш ниска самооценка,ако имаше ,щеше да си с някой,който има симпатии към теб.
Целиш се при мъже,които нямат явен интерес към теб,правиш всевъзможни неща за да ти дадат шанс.
И като ти дадоха шанс?!
Не може да се харесаш на всеки,не се опитвай насилствено да си харесвана и обичана.
И това не важи само за мъжете...

Щом имаш състезателен елемент, просто се запиши и участвай в състезания - спортни или в интернет. В личните отношения състезанията водят само до борби на его-та и разпад.

Хубаво е, когато една жена се раздава, емпат е, дарява обич и грижа. Такива все по- рядко се срещат. Сега трябва само да се научиш и да получаваш, това което заслужаваш.
А когато не стане, да осъзнаеш собствената си себестойност и да не стоиш в кофти връзки и незадоволяващи те отношения .

Струва ми се че, оценката ти не е ниска, просто е погрешна.

Да не би да се хвърляш все на някакви вървежни ергени, към които и много други жени проявяват симпатии - ми те може да са свикнали да сменят често жените, особено и ако сами им се свалят. Така че да са те резнали не защото ти нещо не ставаш, а защото е излязло нещо ново и по-вълнуващо.
За мъже може да е ОК такова поведение, ама за жени поне на мен много не ми е ОК.
Значи за 1 година две сериозни връзки. Тоест, ако жена е на 30 и нещо и е почнала с връзките на 18, през колко провалени връзки трябва да е минала? Доста сериозно число. После викате, що мъжете не искали жени с багаж. Ми това си е сериозен емоционален багаж - толкова много предишни мъже, и кой скъсан, кой нея скъсал, то някак си насажда навика, че 20 поредни като са заменими и 21-вия ще е заменим, нали след него чака на опашка 22-рия...

Сериозен емоционален багаж може да ти даде и един единствен мъж бройката не е показателна в случая.

Тия дето не искат "жени с багаж", обикновено са 40-50 годишни философи, които ще си останат ергени завинаги.

Прочетох само този пост. Съветът ми е прост - намери някой, който няма да изисква от теб вечно да се даказваш. Любовта и отношенията с другия пол са за да ти създават душевен комфорт, а не ограничения и тегоби за душата. Ще си кажеш, че е лесно да се дават съвети, но откъде да се намери такъв? Просто трябва да преосмислиш приоритетите си - можеш ли да отстъпиш от изисквания за външен вид и кариерни успехи и да се задоволиш с по-семпъл партньор, както финансово, така и визуално? Можеш ли да се задоволиш с по-посредствен мъж откъм социална среда, близък роднински и приятелски кръг, който ще гледа на теб като на недостижим блян? Ако не можеш, трябва ти да се доказваш, няма как. За да получим много, обикновено трябва да предлагаме много. Личните ни виждания относно нас самите, рядко съвпадат с тези на околните, които ни избират и оценяват.