Работа, CV-та, HR-и, съвети - 93

  • 33 192
  • 781
# 300
Хечи,  аз съм в тази ситуация. Отивам да работя за 30% по-ниска заплата, но да се чувствам добре и пълноценна и полезна в работата. При мен стигна ли този праг, няма връщане назад и е въпрос на време да се случат нещата.
Виж целия пост
# 301
В такива случаи обикновено сядам и си изяснявам кога точно се е появила тази демотивация и какви са възможните причини, после действам в зависимост от причините. В 99% от случаите се е оказвало, че или с времето работата е станала рутинна, без възможност за развитие, или е имало разни досадни проблеми, които висшия мениджмънт по една или друга причина просто отказва да реши. И съответно съм сменяла работата.
Виж целия пост
# 302
Доколкото съм те чела за какво става дума, аз не бих напуснала такава работа.
Виж целия пост
# 303
Благодаря ви! Мелузин, желая ти успех в новото начинание и поздравления за смелостта.

Към момента имам разходи, които не ми позволяват да работя за по-малка заплата поне в следващите две години. Няма да мога да се справям с разходите, при по-ниска заплата, защото плащам нещо много скъпо. И нямам избор да се откажа от този разход.

Little queen, не мисля, че имам особени проблеми, които мениджмънта не вижда. Като всяка работа понякога имам проблематични ситуации, но винаги сме намирали решение и мениджъра ми е доста разбран, адекватно се е включвал.

Да, Нарциса, работата ми е спокойна, успявам да я върша в рамките на деня, не се чувствам изцедена, нито се преработвам с тежки смени или нещо подобно. Ако исках дете или ипотека нямаше да имам и капка съмнение дали да остана тук, защото е много подходящо място, особено за млади майки. Няма лошо отношение към колежки с малки деца.

Мираж, много си права, аз също мисля, че хората са така. Даже масово май колегите ми са от тези, които идват, работят и си отиват. Не е лошо това, ако те устройва. В крайна сметка това е някаква офис работа, нормално е голяма част от колегите да имат подобно отношение. Вероятно оценяват стриктното работно време, добрите условия и т.н.
Виж целия пост
# 304
Здравейте!
Често пишех тук преди и сигурно редовните потребители знаят г/д с какво се занимавам. Преди година се чудех дали да напусна и да си намеря нова работа за повече пари. Тогава харесвах работата си и в крайна сметка надделя желанието да остана. Дори бях на няколко интервюта и получих оферти, които отказах. Не съжалявам, защото не мисля, че бяха подходящи за мен.

Тук успях да получа и увеличение на заплатата, което казвам, за да разберете малко повече в дълбочина проблема ми.

Преди идвах с желание на работа, дори в офиса не ми беше неприятно, а напротив. Колкото и да съм ок с хоум офиса, мога и в офис, мога и вкъщи.
В момента сме с хибриден модел.

Проблемът ми по-скоро е от липса на удовлетвореност. Три години ще направя скоро на тази работа, започнах я малко случайно. Работила съм преди в тази фирма. В никакъв случай не е лош работодател, нито съм обект на тормоз, нито имам някакъв грандиозен проблем с колеги, мениджъри или условия.
Просто работата спря да ми харесва. Усещам се как върша дори дребни задачи с нежелание, идвам в офиса с наведена глава и усещам, че не съм на мястото си.

Изпадали ли сте в подобна “дупка” и как се справяте с такива ситуации?

Не съм сигурна с какво искам да се занимавам за напред. Със сигурност не съм тръгнала да напускам днес или утре, но се замислям. Тук примерно е идеално място за майки с малки деца, защото не правят проблем с болнични, добра опция е за кредити, защото имаме добри условия в банките и други подобни.

Като цяло осъзнавам, че не работя на лошо място или на лоша позиция, но липсата на удовлетворение и желание много ми бъркат в здравето.

hechicera_, главно и основно - човек трябва да е здрав и щастлив.
Ти явно имаш някаква нужда от промяна. Но тук проблемът е, че ти самата не знаеш какво точно искаш => трудно можеш да менажираш промяната.
Какво бих искала да ти препоръчам: не бързай да напускаш, но опитай сама със себе си да си изясниш какво точно искаш. Успееш ли да изясниш това - половината от пътя е ясен.

Желая ти успех и вътрешен мир.
Виж целия пост
# 305
hechicera, няма ли вариант да смениш с друга позиция в същата фирма? Ако усещаш нужда от промяна, направи я, няма лошо. Но ако компанията е сравнително окей, може би има как нещата да се променят по-малко драстично, отколкото ако започнеш при нов работодател.
Виж целия пост
# 306
hechicera, няма ли вариант да смениш с друга позиция в същата фирма? Ако усещаш нужда от промяна, направи я, няма лошо. Но ако компанията е сравнително окей, може би има как нещата да се променят по-малко драстично, отколкото ако започнеш при нов работодател.

Мислила съм го. Като цяло искат да имаш 2 г на една позиция, за да можеш да смениш. Аз имам това условие, мениджъра също е читав и няма да ми сложи съзнателно прът в краката. Обаче при нас е фрийз в момента. Няма съкращения, но няма и почти новонаети хора, нито по-интересни позиции. Наемат само ако е критично някъде и то най-вече в позициите на най-ниско ниво, които са много оперативни.

Имаме портал, в който се обявяват всички вътрешни и външни позиции, следя го редовно. Към момента почти няма, а ако има са изключително далеч от моите компетенции.
Виж целия пост
# 307
Възхищавам се от сърце на хора, които умеят да работят безпристрастно и да не влагат излишни емоции в работата. Така според мен трябва да се работи! Отиваш, свършваш си задачите съвестно, но си дистанциран и знаеш, че това е само работа, а истинският ти живот започва след края на работното време.

Всички фирми, в които съм работила и в които в даден момент започна текучество, въведоха тримесечно предизвестие. За мен дълго предизвестие е червена лампа. И тук нямам предвид мениджъри, тесни специалисти и подобни, за които е нормално.

На тези несигурни времена аз не бих напуснала хубава и добре платена работа само защото не ми е интересно. Може да е временно депресивно състояние, което да отмине. 
Виж целия пост
# 308
Аз откак съм почнала знам, че няма да изкарам много тук. Въпреки стабилното зпалащане и високата позиция, която имам. Много е различен манталитетът на мениджмънта. И от 1вия месец ми беше ясна картинката...
Сега точно правя 3 години.
Но си имам план до определен период. Така че ще изтрая още малко. Пердето, щорите и толкоз Simple Smile
Виж целия пост
# 309
hechicera, аз бях в същата ситуация, но освен неудовлетвореност имах и други мотиви, които в един момент избиха физически. Обожавах си екипа (и до днес се събираме), компанията има прекрасни условия, но просто знаех, че аз повече не мога да издържа. Роторах се към друга роля в компанията и не съжалявам.
Виж целия пост
# 310
Всяка работа рано или късно става в голяма степен рутинна. Дори и да се развиеш, да качиш стъпала, все в един момент стигаш тавана си. С напредването на годините, човек започва повече да оценява спокойствието, сигурността, дори рутината. Още нямаш деца и можеш да си позволиш да търсиш тръпката, така да се каже. Но и това омръзва в някакъв момент.
Аз също все исках развитие, динамика, нови неща. Сменях работа, когато стигнех момента на еднообразието и неудовлетвореността. Обаче се изморих. И си дадох сметка, че в някакъв момент трябва да си седна на дупето и да приема, че не може все да е интересно.
В твоя случай, ти си млада още и имаш време да правиш рокада, завои, да поемаш рискове. Но както и slanchezara много хубаво те посъветва, седни и анализирай себе си, разбери кое те кара да се чувстваш така. Понякога се оказва, че проблемът не е в работата, а в нас. Тогава трябва да поработим над себе си.
Работата, реализацията и удовлетвореността от тях са много важни, особено за амбициозните хора. Обаче, с времето разбираш, че и други неща са важни и те започват да накланят везните. Да ти е спокойно на работа, да си доволен от заплащането, да нямаш проблеми с колеги и мениджмънт е много ценно. Животът не е само работа.
Успех!
Виж целия пост
# 311
Hechicera, aз до скоро бях на много спокойна работа, изцяло от къщи, разбрани мениджъри, добра заплата за бранша. Общо взето за половин ден си свършвах цялата работа за деня, голяма идилия. Изобщо не си търсех работа, но ненадейно ме контактнаха от най-големия конкурент на моята фирма през линкдин и реших да отида на интервю и да чуя. Предложиха по-добри условия. Е, изместих се и въпреки, че е същата сфера и позиция, все пак е различно, трудно ми е с новите системи, процедури и т.н. Днес става 1 месец на новото място, всеки ден си мисля с носталгия за старата си работа, където си знаех всичко. Помисли какво би ти липсвало от сегашната ти работа и кои са нещата, които все пак ти харесват в нея и дали би било вероятно да ги няма на ново място. Успех с решението, каквото и да е то!
Виж целия пост
# 312
Аз също в момента съм на позиция, на която си клатя краката по цял ден. Не ми е интересна, не ме развива, доста под нивото ми е като компетенции (не знам как ме взеха при положение, че съм overqualified), ама заплащането е добро и преди всичко- имам огромна гъвкавост и свобода да балансирам с личния живот. Мога да водя и взимам ученичката, мога да отида на пазар, на йога, на лекар. Не треперя, че докато се прибера ще са ме заринали с 100 спешни имейла, както беше на предната ми позиция. А това ми е безценно! Дори и за повече пари и развитие не знам дали бих се преместила, защото никога не съм имала такава гъвкавост и спокойствие. По горните етажи има много стрес и напрежение и не знам какво трябва да ми предложат, че да си разбутам комфортната зона.

Като притеснение отбелязвам, че в един момент може да стана неконкурентоспособна, но се опитвам да се държа в кондиция.
Виж целия пост
# 313
Ечи, доколкото те познавам от форума, няма да можеш да живееш така. Поне сега не, след десет години може и другояче да виждаш нещата.
Излишната енергия и потенциал, които няма къде да вложиш, защото работата е станала рутина, може с времето да ти навредят. От опит говоря, ако се насилиш да задържиш по-дълго статуквото, може да стане грозна картинка.
АКО проблемът наистина е в работата, а не нещо друго, аз за себе си досега съм намерила два начина. Търся развитие, може и да не е в йерархията, но да науча нещо ново, да имам задачи, които ме "затрудняват". Или компенсирам с нещо странично, където да си вложа енергията - допълнителна квалификация, нов език, хоби, ти си знаеш какво те влече. Смяната на работа според мен не работи, защото и на новото място рано или късно ще стигнеш до същото положение.
Виж целия пост
# 314
Наблюдавам картинката в България от много км и не ми се вижда въобще розова. Та браво на смелчаците, които бягат от сигурното, за да гонят дивото!
Минала съм през айляшка работа, на смени, на график, с динамика, без динамика, според различните етапи от живота ми. Всичко омръзва. Смените са до време. Инвестиции в България няма, а едва ли и ще има. Не искам да кажа да пуснем пердетата и да легнем да умираме, но ситуацията е изключително несигурна.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия