Проблемен характер

  • 1 816
  • 14
Здравейте  не очаквам разбиране, предполагам повечето ще ме нападнете , че сама съм си направила детето такова .Приемам вашето мнение , но няма да търся него .
Търся помощ да  и чувствам все едно съм се провалила , но не знам къде точно .
Накратко имам детенце на вече почти 4 години .Изключително умна , говори прекрасно , разбира всичко прекрасно , говори от 2 годишна .Бързо се развива във всяко едно отношение .Знае кое е правилно и кое не !
Накратко откакто стана на 1 годинка започна да посяга  на децата около нея .Още от малка е супер социална , обича да играе с деца сама изобщо не се заиграва с нищо и с никакви играчки .Обаче при първото спречкване посяга , преди 3 години си нарочи едно детенце на моя приятелка тогава бяха само на 1 годинка .
Щипеше го , буташе  го , удряше го .Показвах по всякакъв начин  , че не е правилно под формата на игра , с наказание с отнемане на играчка , не ходене на парка за наказание .
Не съм сигурна тогава колко е разбирала , че не сме в парка ,защото е сгрешила.
С времето това нещо не спираше към въпросното дете , въпреки че винаги казвах с остър Тон , че това не е правилно, винаги седях точно до нея , за да не го нарани .
Играеха , обичаха се много , радваха се един на друг , но има ли проблем моето посягаше .После  пак си играеха ,  но никак не ми беше  приятно постоянно да седя вкопчена в нея дали  няма да посегне .И тя го правеше , но в момента в който съм се обърнала за секунда на другата страна примерно .Все едно ме следеше с очи и чакаше само това.
Дойде момент в който малко порастнаха и въпросното дете почна да й отвръща . Общо взето излизахме на парка да играят , а те се биеха  . 😁🤷‍♀️
И до ден днешен ден са така .
През това време моето дете продължаваше да си посяга ако нещо не е станало както тя иска. Вече беше по-голяма разбираше тя знае ,че не е правилно .
Знае че всяко действие ще има противодействие като с отнемане на играчки не мога да я изплаша никога не е играла с тях , няма любима , няма дори интерес към играчки никакви .Не им се радва от малка си е такава. Обича децата , иска постоянно при децата , а в същото време постоянно е в конфликт с някое .
През това време постоянно сме говорили , говорили , говорили много по темата.Само да уточня в нас насилие няма , никога не я удряна , никой никога не е посягал вкъщи на когото и да е .
Няма екранно време , рядко по половин час и то подбрано от мен и подходящо за нея.
В даден момент детето ми се променни спря да посяга , започна да си играе , ако има някой на люлката изчакваше без да реве .Тук е момента да вметна ,че си е ревла от бебе .Като бебе плачеше  много , но и после си плачеше .Ако има някой на люлката и трябваше да чака .Почва да реве колкото глас държи докато това дете не слезне.Много пъти сме си тръгвали от парка , зареди подобно държание , тръшкаше се много също  , но тя се промени като на мен ми се изтърка устата от сутрин до вечер да си говорим как е правилно да се държим с хората около нас и видях ефект всичко беше  прекрасно докато не тръгна на градина .
Първите месеци беше стъписана , не правеше бели играеши си тихо и кротко .В един момент се отпуши и старото държание се завърна .Удряне , посягане , дране общо взето всеки ден се бие с някоя дете. Доста пъти е удряна и тя , но повечето пъти по думите на госпожата тя тръгва първа .Общо взето всеки ден е надрана , ухапана и подобни както и тя е върнала жеста.
Бонус също са и лошите думи , които е чула в градината няма къде другаде  в нас никой не псува , говори глупости , обиди и  всякакви грозни думи , които си позволява дори и нас с баща й да казва.
След това съжалява ,  но после пак почва да ги говори .
Говорих с госпожите , те такова нещо не били чували да говорят децата .
Когато питам къде са , когато се стигне до конфликт ми отговарят , че докато ги видят вече са се надрали ,но дрането и хапането е до кръв и до белези буквално .В момента например  е удрана по лицето  доста сериозно и дълбоко .
Съвсем изпуснах края постоянно си говорим всяка вечер обещава , че няма да говори лоши думи , че ще бъде послушна  , че няма да посяга и на другия ден отново същото .
Тя е умна много знае , че това са лоши думи  и въпреки всичко ме тества гледа ме в очите и ми ги казва , плюе , плюнчи се .Бяга , когато излезнем на разходка .Наскоро родих и не тя не ревнувя , много обича сестричката си , но  се чувствам виновна все едно не успява  да й обърна внимание , а истината е , че тя по никакъв начин не е лишена от нищо  и нищо не се е променило в режима й с това , че имаме бебе.
Супер грижовна е към нея и като цяло към по-малките деца винаги е била грижовна.Дори като се случи да я накажем иска сестричката й да е при нея и почва да й говори .
Рааждането не е свързано с промяната в нейното държание родих преди 2 месеца , а тя се държи така от година.Има дни в които е послушна , има дни в които положението е трагично .Вече съвсем се отчаях , знам че децата минават през периоди , но имам чувството че нашия не е свършил .
 Търся съвет начини , методи .Предполагам че ще има коментари от сорта как аз съм виновна , че детето ми е разлигавено и подобни ,но  тя не е разлигавена .Свободни сте да изразите мнението си ,въпреки че едва ли има родител , който иска детето му  да е зле.
Виж целия пост
# 1
Не мога да помогна със съвет. Само искам да кажа, че не виждам каквато и да било вина в теб.
Виж целия пост
# 2
Детски психолог и работа. Не е без причина това поведение и трябва да се коригира докато не е пораснала, нагоре ще става по-трудно. Успех.
Виж целия пост
# 3
Аз съм в сходно положение и мога да споделя моя опит. При нас обаче дъщеря ми (3 г.) посяга на братчето си (2 г.) На други деца не е посягала никога досега и навън се държи добре с всички. И аз тръпна за предстоящата градина.
При нея сякаш в последните месеци посягането намаля, като все повече споделя играчките, прегръща го, играят заедно, но скарат ли се, само да се обърна и го е щипнала или ударила. В повечето случаи не я провокира. Случвало се е например той да си разглежда книжка тихичко и тя да мине покрай него, рязко да му дръпне книгата и да я вземе или хвърли настрани. Това отмина. Говоря непрекъснато, обяснявам, някой път се карам, повишавам тон, друг път обяснявам спокойно. Показвам как да се държи с него, че по този начин той изпитва болка, че не е правилно и т.н.
В началото я карах след като го е ударила да му се извини, като го прегърне, целуне, погали. В един момент свикна с това, поглеждаше ме в очите и директно ми казваше "няма". Днес отново го ощипа и й казах да седне на дивана и хубаво да си помисли какво е направила. Последваха рев и крясъци. Седна и след известно време я виждам как е отишла при него, прегърнала го и той я прегръща. Казаха си нещо двамата, усмихнаха се и си продължиха с игрите. Поздравих я, казах й "браво" и я похвалих за това, че сама е отишла да му се извини. Общо взето сега се опитвам и да я окуражавам, когато видя, че се държи добре с него.
Имахме скоро и случка в един детски кът. Синът ми нещо се заклещи в една къщичка и я помолих да отиде да му помогне, след което бурно я поздравихме и тя изпита гордост от това, което бе направила. И съответно почнах да й говоря отново колко е хубаво да бъде мила и внимателна с брат си и т.н.
Относно съденето - никога няма да забравя как дъщеря ми беше на 1 год и едно детенце я удари без причина на площадката. Тя въобще не осъзнаваше какво се е случило, беше й за първи път. Тогава вътрешно си казах, че аз никога няма да допусна детето ми да удря други деца. След 1 година дъщеря ми вече пердашеше брат си. Важното е да направим всичко възможно това поведение да спре в ранна възраст и детето да осъзнае, че това поведение е абсолютно неприемливо.
При нас насилие също никога не е имало, но мисля, че допуснахме грешката, докато още синът ми беше мъничък и не разбираше, да даваме играчките, които той си държеше, на нея, когато тя ги искаше. Той нямаше против, тя беше доволна. С времето той нормално започна да отстоява себе си, а тя вече беше свикнала всичко да й се дава на мига от неговите ръце. И може би от това тръгна посягането, защото не ставаше така, както си е решила.
Затова помислете къде е имало някакъв пропуск през годините, но не за да се самообвинявате, защото аз не познавам безгрешни хора, а просто за да помогнете на детето да преодолее този период.
Виж целия пост
# 4
Тя вече е голяма и има проблеми със своя гняв. Тъй като го изразява с агресия (нещо типично за дете на 2, което не говори добре), посетете детски психолог, нека поработи с нея.
Не сте се провалила, но потърсете специалист.
Виж целия пост
# 5
На 4г никак даже не е голямо детето, дори да разбира и да говори добре, това не значи, че успява да се справи с емоциите и чувствата си. Може да е по-чувствително и по този начин да реагира на трудни ситуации, които я поставят под стрес.


Според мен с наказания и намилане от ваша страна няма да стане, щом детето говори и разбира, питайте я защо се държи така. Бих ви посъветлала да изиграете сценка с любими кукли/плюшки как едната удря другата и ударната плаче. Попитайте я как се чувства в тази ситуация, защо се е получила ситуацията, как предлага да постъпи куклата насилник и подобни. Опитайте се да разберете проблема, ако не успеете, действително потърсете детски психолог, но тук съвет не мога да ви дам.

Сега се зачетох по-подробно и мисля, че трябва да смените градината. Госпожите вместо да ви докладват, да вземат мерки, доста време трябва да са се млатили децата щом чак имат следи. Те къде са дремали в това време? Замазват ви очите. Пуснете жалба до директорката, според мен детето се защитава, а като нищо я обвиняват, може би защото все пак в някои случаи налита първа. Или защото така са решили госпожите. За лошите думи, пак учителките би следвало да пресичат процеса в зародиш. Ако вие не защитите детето си няма кой, защото госпожите винаги си намират жертва за своето безхаберие.
Виж целия пост
# 6
Една моя приятелка беше същата. Щипеше и хапеше другите деца в градината и на площадката, нищо, че сме си приятели. Скараме ли се за нещо, наставаше апокалипсис. Със сестра й редовно си оскубваха косите. И на баба си посягаше. Като излезе от пубертета се оправи, хаха. Сега е много възпитана и толерантна. Така че спокойно, трябва да изтърпите само още 15 години. Simple Smile
Виж целия пост
# 7
Трябва да я научите,че само простаците посягат,а интелигентните и умните се справят с конфликтите вербално и с общуване.Измислете ѝ по-тежки наказания,ако трябва почнете и вие да я удряте и да се държите по начинът,по който тя с останалите,явно при нея без бой и малко шамари няма да стане.Като я видите да посяга на някого и вие ѝ посягайте и на бърза ръка ще разбере тя какво налага отстрани.
Виж целия пост
# 8
И аз си мислех за смяна на градината. Как не са ги видяли децата - или са безхаберни, или детето е изяло някой шамар от учителката
Според мен това, че има бебе в къщи със сигурност й се е отразило. Казвате, че забелязвате промяна от около година. Това е някъде когато сте забременяла? Малко или много сигурно по това време сте сменила фокуса си (което е нормално, не ви обвинявам) и тя го е усетила. От това, което съм чела, появата на бебе в семейството винаги е свързано с много силни чувства в по-големите деца, това е много голямо събитие в техния живот, защото всичко се променя
Виж целия пост
# 9
Детските градини са зверилник. Независимо че тук и в обществото имат почитатели, това е общата картина.

Спрете детето, така или иначе сте по майчинство вкъщи, а в дългосрочен план търсете друга градина, но няма гаранция, че ще намерите по-хубава.
Идеята за работа с психолог е добра, но по-важното е да модулирате вашите очаквания. Мисля, че те са погрешни и има "доброжелателни" хора около вас, които ви създават нереалистична представа какво е едно бебе, какво е едно малко дете на 1, 2, 4 години и как се очаква то да се "държи".
Изводите си вадя от този цитат
Цитат
Тук е момента да вметна ,че си е ревла от бебе .Като бебе плачеше  много , но и после си плачеше .Ако има някой на люлката и трябваше да чака .Почва да реве колкото глас държи докато това дете не слезне.Много пъти сме си тръгвали от парка , зареди подобно държание , тръшкаше се много също
Това е абсолютно нормално поведение за описаната възраст и изисква най-вече търпение. Детето може и да има по-несъвършена невропсихична регулация (тя е незряла при всички до 18-20 години, но си има и индивидуални особености).
Виж целия пост
# 10
Моето мнение е също за смяна на градината, след като поведението на детето се подобрило и пак влошило там, особено след всичко, което описвате. Между децата винаги има конфликти и когато никой не се намеси се стига до агресия и колкото и психолози да посещавате ще е все тая, ако ежедневието му е борба.  Не мисля че появата на бебето е причина, щом като нищо за голямото не се е
 променило и се държи добре с него. По детските площадки виждам почти идентично поведение на повечето деца в съответната възраст, така че сте направили каквото трябва, говоренето и т.н. дават резултат с израстването. Моето дете беше същото, но в градината госпожите само надграждаха, попаднахме на две невероятни такива. Това на което научиха децата е , ако има проблем веднага да отидат да им кажат, вместо да се саморазправят. Започнах да го ползвам и аз по площадките и ефект има, дори синът ми директно отива при родителите на другото дете, но във вашата градина,  едва ли, щом се стига до подобни наранявания. Ще дам пример: вземайки сина си, нашата госпожа ми каза, че е оскубал друго дете много лошо, след като пред нея го попитах съвсем спокойно какво се е случило, той каза, че другото няколко пъти го е ударило и му ритало конструктора, а госпожата не е отишла, когато я е повикал. Оказа се, че е била госпожа по заместване и "не го е разбрала"...
Виж целия пост
# 11
И аз си мислех за смяна на градината. Как не са ги видяли децата - или са безхаберни, или детето е изяло някой шамар от учителката
Според мен това, че има бебе в къщи със сигурност й се е отразило. Казвате, че забелязвате промяна от около година. Това е някъде когато сте забременяла? Малко или много сигурно по това време сте сменила фокуса си (което е нормално, не ви обвинявам) и тя го е усетила. От това, което съм чела, появата на бебе в семейството винаги е свързано с много силни чувства в по-големите деца, това е много голямо събитие в техния живот, защото всичко се променя


Детето почна да посяга на други деца , когато беше на 1 годинка в момента е на 4 .
Имаше момент в който спря да го прави , докато не започна градина.
Дори и на мен не ми се вярва , но няма абсолютно никаква ревност към този момент каката към бебето .
 И  това не е , защото се опитвам да балансирам и никоя да не е пренебрегвана леко даже бебето има по-малко внимание от нея, а просто тя е супер грижовна от ден първи и винаги е била такава към по-малките от нея.
Виж целия пост
# 12
Пак казвам, търсете причината в детската градина, попитайте други родители какво разказват децата им. Безхаберието и лошото отношение се отразяват много на децата. В момента и  нашата родителска група е пламнала поради промяна към лошо на много деца заради заместващите госпожи през отпуските. Най-доброто приятелче на сина ми от много добро дете се превърна в пълен ужас откакто ходи, удряне и вулгарен език, неща които не идват от семейната му среда.
Виж целия пост
# 13
Детските градини са зверилник. Независимо че тук и в обществото имат почитатели, това е общата картина.

Спрете детето, така или иначе сте по майчинство вкъщи, а в дългосрочен план търсете друга градина, но няма гаранция, че ще намерите по-хубава.
Идеята за работа с психолог е добра, но по-важното е да модулирате вашите очаквания. Мисля, че те са погрешни и има "доброжелателни" хора около вас, които ви създават нереалистична представа какво е едно бебе, какво е едно малко дете на 1, 2, 4 години и как се очаква то да се "държи".
Изводите си вадя от този цитат
Цитат
Тук е момента да вметна ,че си е ревла от бебе .Като бебе плачеше  много , но и после си плачеше .Ако има някой на люлката и трябваше да чака .Почва да реве колкото глас държи докато това дете не слезне.Много пъти сме си тръгвали от парка , зареди подобно държание , тръшкаше се много също
Това е абсолютно нормално поведение за описаната възраст и изисква най-вече търпение. Детето може и да има по-несъвършена невропсихична регулация (тя е незряла при всички до 18-20 години, но си има и индивидуални особености).

Знам че поведението е нормално  и все пак децата донякъде си имат и характер .
Моето от бебе си е ревливо не е станало с времето .😁
Не мога да я спра от градина тя ходи с голямо желание , обича много деца и е социална  и в поста съм го казала.
За нея оставането от градина е като наказание  .
Виж целия пост
# 14
Не ме разбирайте погрешно, но на мен не ми се струва нормално малки деца ежедневно да се хапят и дерат до кръв, госпожите са... незнайно къде. Дори и да ходи с желание, понеже обича да е сред деца, тези неща дават отражение. Казвам го от личен опит с племенника ми.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия