Търся помощ да и чувствам все едно съм се провалила , но не знам къде точно .
Накратко имам детенце на вече почти 4 години .Изключително умна , говори прекрасно , разбира всичко прекрасно , говори от 2 годишна .Бързо се развива във всяко едно отношение .Знае кое е правилно и кое не !
Накратко откакто стана на 1 годинка започна да посяга на децата около нея .Още от малка е супер социална , обича да играе с деца сама изобщо не се заиграва с нищо и с никакви играчки .Обаче при първото спречкване посяга , преди 3 години си нарочи едно детенце на моя приятелка тогава бяха само на 1 годинка .
Щипеше го , буташе го , удряше го .Показвах по всякакъв начин , че не е правилно под формата на игра , с наказание с отнемане на играчка , не ходене на парка за наказание .
Не съм сигурна тогава колко е разбирала , че не сме в парка ,защото е сгрешила.
С времето това нещо не спираше към въпросното дете , въпреки че винаги казвах с остър Тон , че това не е правилно, винаги седях точно до нея , за да не го нарани .
Играеха , обичаха се много , радваха се един на друг , но има ли проблем моето посягаше .После пак си играеха , но никак не ми беше приятно постоянно да седя вкопчена в нея дали няма да посегне .И тя го правеше , но в момента в който съм се обърнала за секунда на другата страна примерно .Все едно ме следеше с очи и чакаше само това.
Дойде момент в който малко порастнаха и въпросното дете почна да й отвръща . Общо взето излизахме на парка да играят , а те се биеха . 😁🤷♀️
И до ден днешен ден са така .
През това време моето дете продължаваше да си посяга ако нещо не е станало както тя иска. Вече беше по-голяма разбираше тя знае ,че не е правилно .
Знае че всяко действие ще има противодействие като с отнемане на играчки не мога да я изплаша никога не е играла с тях , няма любима , няма дори интерес към играчки никакви .Не им се радва от малка си е такава. Обича децата , иска постоянно при децата , а в същото време постоянно е в конфликт с някое .
През това време постоянно сме говорили , говорили , говорили много по темата.Само да уточня в нас насилие няма , никога не я удряна , никой никога не е посягал вкъщи на когото и да е .
Няма екранно време , рядко по половин час и то подбрано от мен и подходящо за нея.
В даден момент детето ми се променни спря да посяга , започна да си играе , ако има някой на люлката изчакваше без да реве .Тук е момента да вметна ,че си е ревла от бебе .Като бебе плачеше много , но и после си плачеше .Ако има някой на люлката и трябваше да чака .Почва да реве колкото глас държи докато това дете не слезне.Много пъти сме си тръгвали от парка , зареди подобно държание , тръшкаше се много също , но тя се промени като на мен ми се изтърка устата от сутрин до вечер да си говорим как е правилно да се държим с хората около нас и видях ефект всичко беше прекрасно докато не тръгна на градина .
Първите месеци беше стъписана , не правеше бели играеши си тихо и кротко .В един момент се отпуши и старото държание се завърна .Удряне , посягане , дране общо взето всеки ден се бие с някоя дете. Доста пъти е удряна и тя , но повечето пъти по думите на госпожата тя тръгва първа .Общо взето всеки ден е надрана , ухапана и подобни както и тя е върнала жеста.
Бонус също са и лошите думи , които е чула в градината няма къде другаде в нас никой не псува , говори глупости , обиди и всякакви грозни думи , които си позволява дори и нас с баща й да казва.
След това съжалява , но после пак почва да ги говори .
Говорих с госпожите , те такова нещо не били чували да говорят децата .
Когато питам къде са , когато се стигне до конфликт ми отговарят , че докато ги видят вече са се надрали ,но дрането и хапането е до кръв и до белези буквално .В момента например е удрана по лицето доста сериозно и дълбоко .
Съвсем изпуснах края постоянно си говорим всяка вечер обещава , че няма да говори лоши думи , че ще бъде послушна , че няма да посяга и на другия ден отново същото .
Тя е умна много знае , че това са лоши думи и въпреки всичко ме тества гледа ме в очите и ми ги казва , плюе , плюнчи се .Бяга , когато излезнем на разходка .Наскоро родих и не тя не ревнувя , много обича сестричката си , но се чувствам виновна все едно не успява да й обърна внимание , а истината е , че тя по никакъв начин не е лишена от нищо и нищо не се е променило в режима й с това , че имаме бебе.
Супер грижовна е към нея и като цяло към по-малките деца винаги е била грижовна.Дори като се случи да я накажем иска сестричката й да е при нея и почва да й говори .
Рааждането не е свързано с промяната в нейното държание родих преди 2 месеца , а тя се държи така от година.Има дни в които е послушна , има дни в които положението е трагично .Вече съвсем се отчаях , знам че децата минават през периоди , но имам чувството че нашия не е свършил .
Търся съвет начини , методи .Предполагам че ще има коментари от сорта как аз съм виновна , че детето ми е разлигавено и подобни ,но тя не е разлигавена .Свободни сте да изразите мнението си ,въпреки че едва ли има родител , който иска детето му да е зле.