"Обичай се!" Или как да имаме самочувствие, когато цял живот са ни учили да се мразим сами?

  • 5 041
  • 148
# 60
Да, формулата е "този човек си е такъв". Просто някои хора са така възпитани, после израснали като възрастни, че им липсва част от съзнанието и съответната комуникация, свързана с него. Това няма нищо общо с нас и трябва да го разберем.
Ето, наскоро се ядосах на един приятел, че е страшно стиснат. Ама цепи стотинката и нищо не споделя. После се сетих, че цял живот е бил сам - как да се научи да споделя?
Виж целия пост
# 61
Ти си на 35, отдавна, отдавна не си под крилото на мама и тате. Имала си 20 години да поправиш, да промениш и да създадеш ново свое аз.
Проблемът ти не е, че не се обичаш, а че виниш за това други. Отделяш твърде много време за обвинения, за разяснения, за самосъжаление, но не и да намериш, харесаш и обикнеш себе си.

На 35 отговорен и виновен за всичко в живота си си ти.
Виж целия пост
# 62
Реално, Ариел се е справила доста прилично за старта, който е имала. Предполагам е очаквала да бъде похвалена за това от родителите си. Но това, не се е случило и няма да се случи. Тя трябва да го приеме и да продължи да живее живота си, без повече очаквания. Такъв, какъвто сама си го направи. И да осъзнае, че одобрението на родителите и, не е важно за нея и не я определя.
Виж целия пост
# 63
Понеже вчера след скандал с майка ми чух нещо, което една съфорумка писа в друга тема, по-точно израза: "Обичай се!" я попитах как да стане след като цял живот са ме учили да се мразя.
Тя отново в пълен шок:
- Ние ли сме виновни?
Аз в ярост отговарям:
- Ами кой?! И сега в зряла възраст не спирате да ме пълните с комплекси. Да съм се обичала? Няма как да стане на 35+ години вече. Влака е отпътувал.

Ето го и въпроса, как можеш да се научиш да се обичаш след като цял живот си пълнен с комплекси, омраза към себе си и непрестанни критики?
Звучи нелепо.
Каквото и да е ставало в детството ти, родната ти майка иска да ти помогне и те съветва да се обичаш. Дори и да е грешила навремето, явно го осъзнава и иска да се променят нещата най-вече за твое добро. Защо й крещиш? Това не е градивен разговор. Можеш спокойно и аргументирано да кажеш как се чувстваш.
Защо се зачеркваш на 35 години, та сега си в една чудесна възраст! Наистина, какви комплекси имаш, кого мразиш и критиките към теб дали имат основание? Това е реторичен въпрос, на който като си отговориш ще знаеш какво трябва да направиш.
По-скоро помисли какво би те направило щастлива. И опитай да го постигнеш. Успех!
ПП - аз не мога да формулирам за себе си какво означава да се обичам. Да обичам първо себе си. Ами аз си се приемам такава, каквато съм, със своите несъвършенства. Но влюбена в себе си ми звучи откачено.
Виж целия пост
# 64
На 35г вече трябва да осъзнаеш, че връзка се поддържа с хора, дори роднини, по желание. Може да звучи ужасно, но или престани с токсичната комуникация, или ги отрежи.

Живееш в чужбина, ако помня правилно? Тоест всеки ваш контакт е по твое желание, не е като да ти дойдат на крака. Много е лесно - тръгне ли разговорът в караници, затваряш и после не вдигаш ако не са се успокоили.

Нещата са в твои ръце, не е късно изобщо. Каквото било било, не е нужно да прощаваш, но трябва да се справиш с яростта, която изпитваш в момента. Има и по-добри, и по-лоши родители, не си ги избираме. Да се обичаш е само в твоите ръце вече.
Виж целия пост
# 65
нВ чужбина беше и кой ли не и беше виновен за какво ли не . Сега като чета ми прилича на завърнала се и пак някой е виновен за нещо. Не съм сигурна, че каквото и да пишем ще се промени нещо. Явно това е и ще си е .
Виж целия пост
# 66
нВ чужбина беше и кой ли не и беше виновен за какво ли не . Сега като чета ми прилича на завърнала се и пак някой е виновен за нещо. Не съм сигурна, че каквото и да пишем ще се промени нещо. Явно това е и ще си е .

Къде да се завръщам? Обещано ми е, че върна ли се ще се озова на улицата. Забавно. Наистина... да съм се връщала. Хахаха...
Виж целия пост
# 67
А къде искаш да се озовеш на тези години? В хотел с обслужващ персонал и султански маанети. Попитай повечето тук вече си имат семейства и квартири.
Забрави го това детство. Гледай напред и около себе си.
Виж целия пост
# 68
Вчера ми попадна книгата "Аз обичам себе си" - избрано от Луиз Хей, която колега четеше. Та там има много практически неща, които да правиш и да си дадеш сметка кое откъде идва. Това, разбира се, е само минимална част от пътя. После идва промяната и пътя, който да следваш. Не е лесно, но може да стане.
П.С. Аз хич не обичам такива книги за самопомощ, но тази не е от типа дайте да дадем, а с практически въпроси, които да си задаваме.
Има много други книги на тази тема, но тази ми се видя подходяща в случая.
И друго - като осъзнаеш нещата, които те дърпат назад и пътя, по който да вървиш е много важно да не се отклоняваш, да се мотивираш да го следваш.
И още - от личен опит - гневът и яростта и вината, която хвърляме на родителите не е добър спътник, защото ни дърпа към тях и към този модел. Осъзнавайки го, можем да поемем отговорност за нашите избори и за нашия път такъв, какъвто го искаме, а не какъвто някои други ни го определят.
Успех!
Виж целия пост
# 69
Обичта и омразата са чувства. Или ги изпитваме, или не ги изпитваме. Никой не може да ни научи да ги изпитваме, че и към конкретен човек. Все едно някой да ни научи да изпитваме глад, студ, горещина. Не знам как мога да науча мое дете да се мрази или обича.

На мене пък майка ми ми казваше да се обичам. Досега не разбирам точно какво значи и за какво ми е.

На каквото и да ни учат родителите, където и да ни заведат, каквото и да направят за нас, все ще има нещо, което няма да ни хареса. Аз, например, се ядосвам когато единият ми родител почне да ми предлага екскурзии заедно. Него го влече Азия и изтока, а мене ме отвращават. Казала съм го 1000 пъти в прав текст и продължават. Мерят с техния си аршин.

Прекъснала съм пъпната връв отдавна. Много съм научила от чужди хора, от приятели, не само от родители и роднини. За разговори и съвети си имам приятели.

От 8 години не съм виждала някой от родителите ми очи в очи, нито на камера. Аз видео разговори не провеждам, освен по работа.

Скрит текст:
нВ чужбина беше и кой ли не и беше виновен за какво ли не . Сега като чета ми прилича на завърнала се и пак някой е виновен за нещо. Не съм сигурна, че каквото и да пишем ще се промени нещо. Явно това е и ще си е .

Къде да се завръщам? Обещано ми е, че върна ли се ще се озова на улицата. Забавно. Наистина... да съм се връщала. Хахаха...

Това не го разбрах. От кого ти е обещано? Нещо бившият ли? Заплашва те да дойде да те изхвърли от хотела?

Е, то за какво да се връщаш? Млада си. Сигурно ти се обикалят нови места. И аз имам периоди, в които не си ходя цяло десетилетие. От 8г мъжът ми и децата ходят да видят майка без мене 🌞.
Виж целия пост
# 70
За мен 'обичай се' означава да се приемаш такъв, какъвто си, с недостатъците (върху които ако искаш можеш да работиш), и същевременно искрено да харесваш и оценяваш добрите си качества. На някои хора им идва от вътре, на други не, и всеки може да работи върху това.
Виж целия пост
# 71
Ариел, не е приятно някой да не те харесва, още по-неприятно е това да са родителите ти. И това нехаресване да си личи, макар и те да не го осъзнават.
Но като гледам как се възмущаваш от тях, явно вътрешно виждаш, че не са прави, тоест - ти се харесваш и цениш.
А за самочувствие - мисля, че и това си си изградила, защото сама си се справила с живота, без подкрепата им. Само ако има някакъв начин да не им се дразниш... Ще ти е по-спокойно, не за друго. Не ти трябват тези негативни емоции, тровиш се. Можело е да ти помагат, не са го направили - свършило е, останало е някъде там в миналото.

Ако ти олеква, казвай им това, за което не са прави или не са били прави, когато си била дете и девойка. Нека знаят как ги възприемаш сега и как си се чувствала по-рано. Обратна връзка трябва да има.
Виж целия пост
# 72
А къде искаш да се озовеш на тези години? В хотел с обслужващ персонал и султански маанети. Попитай повечето тук вече си имат семейства и квартири.
Забрави го това детство. Гледай напред и около себе си.

Всичко става "на тези години". Моя роднина малко по-голяма от мен след тежка раздяла техните си я прибраха докато се съвземе - това са нормални отношения, когато обичаш някого. Ако с мен се случи нещо трябва (и съм се справяла сама). Ако обаче те изпаднат в нужда и аз откажа под предтекст, че и на мен са ми отказали, аз ще изляза по-черна от дявола. От това боли - нищо не ща от тях. Аз си знам, че за нищо не мога да разчитам на тях.
Виж целия пост
# 73
А къде искаш да се озовеш на тези години? В хотел с обслужващ персонал и султански маанети. Попитай повечето тук вече си имат семейства и квартири.
Забрави го това детство. Гледай напред и около себе си.

Всичко става "на тези години". Моя роднина малко по-голяма от мен след тежка раздяла техните си я прибраха докато се съвземе - това са нормални отношения, когато обичаш някого. Ако с мен се случи нещо трябва (и съм се справяла сама). Ако обаче те изпаднат в нужда и аз откажа под предтекст, че и на мен са ми отказали, аз ще изляза по-черна от дявола. От това боли - нищо не ща от тях. Аз си знам, че за нищо не мога да разчитам на тях.

Ами и аз съм така. Нищо не очаквам от майка ми.
Но ако аз но откажа (примерно да се видя с нарцистичната ми баба)
Такава вина ми се вменява …….. че съм последния боклук под слънцето.
Причината че отказвам комуникация с баба ми е че тя е същата като майка ми. Още по лош тип даже
Виж целия пост
# 74
Подсъзнателно вярваш, че ако можеше да промениш нещата, за които те критикуват, щеше да получиш различно отношение. Не, нямаше. Ако не е едно, винаги ще е друго. Вече си достатъчно голяма да знаеш, че никой не е идеален, никой няма само успехи и никой не взема винаги правилните решения. Затова вместо да прекарваш живота си озлобена и без самочувствие, се научи да се концентрираш над положителни неща и да се обичаш благодарение на тях. Направи си списък с какво си постигнала, с какво си се преборила, положителни качества, които имаш. И всеки път като посмеят да те разкритикуват или разстроят за нещо, си го припомняй.

Например в случая с твоята приятелка - вместо да се ядосваш как няма да те приемат вкъщи, се усмихни и си кажи, че слава богу това няма да се наложи, защото си здрава, имаш работа и доходи и си достатъчно силна да се справиш сама, ако си на мястото на твоята приятелка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия