"Обичай се!" Или как да имаме самочувствие, когато цял живот са ни учили да се мразим сами?

  • 5 041
  • 148
# 30
Обичаш се, защото ти си единственото, което си имал, имаш и ще имаш. Себе си. Ако ти не се обичаш, няма кой друг.
Виж целия пост
# 31
Животът би бил тежък, ако не обичаш сам себе си.
Виж целия пост
# 32
А защо се мразиш?
Виж целия пост
# 33
Не се мрази. Хората, които се мразят не говорят за това и не го обявяват "в ефир".
На тях просто им личи.
Когато казваш, че се мразиш, просто търсиш внимание, успокоение, одобрение.
Виж целия пост
# 34
Намери си някой да те обича, повечето жени си намират мъж.
Виж целия пост
# 35
Процесът да заобичаш себе си започва още от дете.
От грижата и вниманието на родителите.
Така добиваш усещане, че си значим, мил си на някого, грижа го е, обича те.
Ако не е засвидетелствано от родителите и вече си се изградил като личност, се минава през пътя на самопознанието.
За да се заобичаш е дълъг и постепенен процес, който започва с приемането. Да се научиш да приемаш себе си такъв, какъвто си. Лош/добър/хубав/грозен. Да се научиш да се чувстваш нормално в кожата си – без тревоги, притеснения, свръх доказване или надскачане.
Също така да се научиш да се грижиш за себе си – коса//кожа/дрехи/тяло/физическа форма/спорт.
Да се научиш да се гледаш в огледалото и да не се притесняваш от това, което виждаш, без значение какво е то. А да се гледаш и си говориш със себе си какво би искал да промениш и какво би ти харесвало повече – по-малко дупе/паласки/бухнала коса или пък руса.
Да се научиш да говориш със себе си и да чуваш гласа си – буквално и вътрешно. Слушайки се, тренираш изказ, говор, как те чуват хората, за да говориш пред хора без стеснения и да се научиш да изразяваш мислите си гладко.
Така се гради постепенно увереност в себе си и самочувствие.
И като получиш това вътрешно усещане за собствен център, мнооого трудно може да те разклати/раздразни/сломи някой.
Отделно са ъпгрейдите със знания – книги/професионални умения/общуване с интелигентни  иинтересни хора.
Виж целия пост
# 36
Отдавна си излязла от периода, в който цъкаме с език - ми, да, родителите са виновни!
Нищо няма да постигнеш, докато ги обвиняваш, лице в лице. Задействай се сама, ще се промени и тяхното поведение/отношение. Родител-дете-родител-дете….Не е еднопосочно, разбери го, и ще ти бъде по-леко.
Виж целия пост
# 37
Тук въпросът е не как да не мразим себе си, а всичко живо, дето мърда….
Виж целия пост
# 38
Тамън щях да напиша като започнем да обичаме и прощаваме на другите. Открий любовта към хората, неидеални, нито изцяло добри, нито изцяло лоши, разбери ги, заобичай ги и един ден ще си кажеш "щом харесвам съседката Пенка и ми е симпатична, въпреки шантавата й коса и извънредното любопитство, защо да не обичам себе си?" Можеш да започнеш с малки стъпки - сготви на мъжа си любимото ястие (с любов, не щото много плюска говедото), помогни на някоя баба с покупките, купи на някоя колежка шоколад/торта просто така. Повтаряй си мантрата "майка ми е навъсен, критикуващ човек, защото не харесва сама себе си, щастливите хора са прекалено заети с щастието си, плановете си и себе си, че да имат време да мислят другите какви са".
Виж целия пост
# 39
Не знам как родителите ти просто започват да те обиждат. Какво отключва такова поведение. Интересно е, от там почни. Не се изяснявай с тях, не търси драма. Затваряш телефона и следващия път- отново затваряш ако те обиждат. Тренирай ги, да си знаят с кой си имат работа.
Предполагам, че са те сравнявали с всяка по-успешна, по-красива от теб и ти продължаваш да го правиш по навик.
Завистта трови, затова пробвай да се зарадваш на нечий успех, богатство, красота, без да се самосъжаляваш и сравняваш.
Виж целия пост
# 40
Самочувствие се гради, когато започнеш процеса да обичаш себе си!
Родителите са такива, каквито са.
Не можем да ги променим.Когато се налага игнорирам при по конфликтните ситуации,или отстоявам себе си ,ако е необходимо и твърдо и еднозначно заявявам моите виждания за живота МИ.
Не ми се месят, нямам вече проблеми с тях,не ме критикуват,не ми дават непоискани съвети,не ме спират заради какво ще кажат хората,ако смятат,че вземам грешни решения (визирам развода си).
Но това е мой избор в тези отношения с родителите, често сме били и скарани и не сме си говорили с месеци.
Отстоявала съм себе си постоянно и определено знаят,че нямат права над моите решения, не позволявам да ми се месят в живота по никакъв начин.
Понякога така наречената "помощ" от родителите се оказва мечешка услуга.Често съм стигала до този извод и към днешна дата чрез всичко изброено няма как да ми влияят на самочувствието и на това да отстоявам себе си и да знам коя съм и какво искам.

Относно комплексите-всеки има по някой друг комплекс.
Но!
Когато това е вменявано и продължава да се прави с цел критика и натякване имаш избор.
Или ставаш, изтупваш се и доказваш колко грешат и колко ще си по-добра от тях, което доста мотивира.
Или клякаш и казваш -не мога.Щом казват,че не става нищо от мен,значи не става....
Изборът е твой, живота е твой, решението е твое.
Ти знаеш най-добре кой път да хванеш.
Горе главата и успех!
Виж целия пост
# 41
Ариел, и другите които страдате от същото, но никога не бихте пуснали тема от страх от публичен линч и неразбиране.
Не се откривай прекомерно. Не говори за липсите си, не ставай твърде уязвима. Особено с непознати и слабопознати.
Има хора , които само това чакат. Покажеш ли слабост, чакат да се нахвърлят и да те разкъсват за удоволствие. За лично его и защото може. Повечето хора няма да те пожалят и подкрепят и тези, които изглеждат, че те жалят вътрешно се радват, че не са на твое място. Някой няма да разберат изобщо. Повечето обичат да ритат падналия и да има по-долни от тях. Малко искрена подкрепа ще намериш в публичен форум. Тук има открито недобронамерени хора, но най-страшни са тези в овчи кожа. Те засрамват, те се опитват да ти вменят вина, да те изкарат завистлива, омаловажават страданието или проектират собствените си недъзи. Масово така се развиват всички лични теми. Наред с полезните съвети има и много отрова. Не зная дали ползата надминава вредата накрая.
Всичко добро!
Виж целия пост
# 42
Анонимен този кратък живот в бункер ли трябва да се изживее . И под секрет и страх от чужда поглед ?
Виж целия пост
# 43
Браво, Базила. Simple Smile
Не мога да си представя да не се грижа за себе си - физически, душевно, емоционално, психически.

След като се постигне всичко това, колкото по-рано, по-добре, аз съм си така цял живот, идват други неща.
Като например социалните интеракции, където всичко си проличава кой какво, със съответени предизвикателства.
Един от ключовите моменти е човек да не позволява да бъде отклоняван от себе си, ако е достигнал високото ниво на всичко гореизложено.

По този начин напред в живота и би намерил, и припознал бързо подходящия партньор, с който нещата просто да се случват и да кликват. Simple Smile

И като цяло животът е по-лесно, хубав и се обграждаш с твоите си хора.
Виж целия пост
# 44
Анонимен този кратък живот в бункер ли трябва да се изживее . И под секрет и страх от чужда поглед ?
Не става въпрос за бункер, а за известна хигиена при излагането на проблема. Хората имаме различни нива на разбиране и когато прочетем, че някой се мрази, за един може да означава утеха, за друг - неразбиране, за трети - сравняване и т.н.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия