Как се справяте с отвратителните клиенти?

Ако наистина не е твоя вината, не виждам причина да се извиняваш и да предлагаш компенсация. Обясняваш спокойно и това е. Иначе все едно си гузна и се опитваш да прехвърлиш вината, което би могло да ядоса още повече някои хора или да им даде хъс да се разправят. Ти си отстъпила и тя е натиснала, после сте станали две и куража й си е отишъл. Не си го слагай на сърце и следващия път давай по-уверено.

Много ви благодаря, момичета! Наистина го мисля това постоянно от 2 дни, но ми вдъхнахте малко кураж, ще пробвам за напред да не приемам толкова навътре нещата и се надявам, че ще се справя.❤

На мене маникюристки и фризьорки са ми споделяли, че навсякъде, където са работили, е имало доволни, но и криви клиенти. С времето са се научили коя става всяка сутрин с лице към възглавницата и е недоволна по принцип, въпреки че продължава да се връща при тях. Тук малко да пипнете, там да пооправите, оказа се, че от този продукт ме боли главата...
Първоначално се дразнят, с времето се научават даже да ги успокояват, дори да ги ухажват.
Разпознават кой го прави заради парите, за да не плати цялата услуга и кой го прави, защото по принцип обича да се разправя и "да си отстоява своето!"
Кое е неговото, самият той не знае, но...
Има един голям и известен магазин в София, от който се пазарува козметика. Там пък продавачките как са ги събрали, да не ти казвам! Гледат като ботури и никога, никога, ама никога не се усмихват. Скоро попаднах на една по-разговорлива и усмихната, тя пък се оказа напълно неподготвена с продуктите. Питам я нещо, а тя обръща кутийката и започва да ми чете описанието. Мислех да й кажа, че нямам време за такова изчитане на етикетите, сричане и взиране в ситен текст, но реших да я поощря заради усмихнатото държание и просто се изнесох. Сигурно и тя ме е помислила за недоволна и крива, но с тях имам причина да съм такава.

И не знам дали да не споделя за един Нейл бар, с доста крива и неприветлива собственичка/шефка/служителка... Нацупено същество, което през цялото време пъшка недоволно и поставя условия. Вместо да ми каже простичко да си отпусна ръката, тя ми говори троснато: Не си стягайте ръката, ако обичате, по-напред не можете ли да я опънете?

О, разбира се. Напълно съгласна съм, че когато държанието не е адекватно, е нормално клиента да реагира. Аз също съм се мръщела и ядосвала понякога и в магазини, и в банки, и в заведения, но когато са се отнасяли с мен не като с клиент, а все едно съм отишла да им губя времето. За сметка на това винаги обслужва ли ме вежлив и възпитан човек и аз винаги съм такава.

С добрина ги наказвам, така ми казва колежката, тя не съумява.
Първо, не давам никой да ми крещи. Слагам ръка пред лицето и съвсем спокойно казвам - така няма да стане, ела, седни, обясни.
Правя грешки изключително рядко, нямала съм такава последната петилетка, но редовно поправям чижди.
Говоря спокойно, приятелски, не съм вербална, модулацията на гласа ми е френдли и никога не се обяснявам в стил - ти не си права.
Констатирам проблема и казвам - ще го реша, обяснявам как, защо, колко време и че няма смисъл да се напрягаме излишно, малко ядове са. Заемам се и съм бърза и акурантна, като гласово успокоявам клиента. Напрежението се сваля за миг.

Най- хубавото на всичко е, че печеля нови клиенти от чужди грешки, пък моите и да се омажа ще ми простят.

Казвам го като холеричка, която пали от нищо. Просто в работата си съм друга и най- големите тупа̀ни съм прикоткала.
Запази човещината в себе си и във всеки проблем, просто е.

Никога не съм си позволила да кажа на клиент, че не е прав. Обяснявам ситуацията и от какво се е получило, както го обясни и преподавателката ми, и колежката ми също. Не всички хора като им каже ела седни обясни, ще го направят, доста не спират да крещят. Тази жена просто си беше наумила, че иска да се заяжда. Както казах, правила съм грешки, тъй като съм начинаеща, но винаги си признавам и ги поправям, хора сме - грешим, но когато вината не е моя, предпочитам да обясня, за да няма недоразумения. Проблемът при мен не е как да се оправя с клиента, проблема е как да се оправя с последствията. Тревожността я отключих преди години при много тежки обстоятелства и от тогава колкото и да се опитвам да я притъпявам, понякога се появява.

Аз имам бизнес и за мене клиента е бог.
Ако стане разногласие му връщам парите.
Естествено влиза в черния списък. И тък като това което правя е много специфично.
След това много страдат.

Любимци са ми Гърците и след това Американците.
Мислят се за много голямата работа. Крещат викат.
Мислят си че и аз съм обслужващ персонал. Няма да ти кажа как се държат със служителите.
С една дума пълни тъпаци.
Аз си го премествам от едната страна в другата.
Казвам че няма нужда да се крещи и са край.
Договора за колкот пари де е, се прекъсва и те първите 5 мин се чудят какво става. После и просветва.
Много хора си мислят че като ти дадат 10 лв , трябва да и слугуваш цял живот. 

Много е важно пред другите клиенти да изглеждаш "по-възпитаната"
Но и да не търпиш да ти крещи.

Казваш
Съжелявам. Веднага ще ви върна парите. Надявам се да намерите специалист, който да отговаря на вашите нужди и изисквания. Приятен ден. Ако продължи я питай какво иска ?
И тя няма да знае какво иска. Защото такива хора са пълни идиоти. 
 
И си купуваш тетрадка да пишеш черните телефони.

Клиента може да е винаги прав. Но след такъв случай,  той не ти е клиент. 
Просто идиот. Ако дойде друг път.
Добър ден. Съжелявам ние не може да отговорим на вашите високи стандарти и и показваш вратата.

Аз му казвам, убий тъпака с вежливост.

Ами, не знам, но нямаш опит, не си обръгнала в това, затова палиш и страдаш.

Моята мантра е, че никой не е умрял, че не съм Бърза помощ и че утре всичко ще се реши, ако не днес.

Ще свикнеш, ще се адаптираш и ще си намериш своите мечтани клиенти. Споко.

Запази човещината в себе си и във всеки проблем, просто е.
[/quote]
Никога не съм си позволила да кажа на клиент, че не е прав. Обяснявам ситуацията и от какво се е получило, както го обясни и преподавателката ми, и колежката ми също. Не всички хора като им каже ела седни обясни, ще го направят, доста не спират да крещят. Тази жена просто си беше наумила, че иска да се заяжда. Както казах, правила съм грешки, тъй като съм начинаеща, но винаги си признавам и ги поправям, хора сме - грешим, но когато вината не е моя, предпочитам да обясня, за да няма недоразумения. Проблемът при мен не е как да се оправя с клиента, проблема е как да се оправя с последствията. Тревожността я отключих преди години при много тежки обстоятелства и от тогава колкото и да се опитвам да я притъпявам, понякога се появява.
[/quote]
Няма как да лекуваш тревожност с такива клиенти.
Избираш работата или здравето.
Няма вълшебно хапче.
Само с много време и грижа за здравето.
Търси си работа с home office.

Със сигурност ще се вслушам в думите Ви. Може би това ми помогна най - много, наистина ще го опитам, тъкмо ще си спестя нервите.

Аз някак съм станала перде. Ако наистина има наша/моя грешка приемам да я поправя. В останалите случаи ги отпращам някой друг да им решава проблемите.

Има хора, които бръмчат по салоните и навсякъде викат и правят циркове, за да им излезне всичко без пари накрая. Моята маникюристка имаше една такава, дето нямаше никакъв проблем с ноктите видимо и дойде да крещи и да си иска парите. Искат всичко да им излиза безплатно и така са се научили, че става на много места.

Зависи и от темперамента, с който сме се родили и начина, по който винаги сме подхождали към проблемите си. Един плаче, друг се скрива, трети избухва, четвърти се роботизира и не реагира по никакъв начин. 
Зависи и до колко са ни важни клиентите и какъв е продуктът, който им предлагаме. Има ли конкуренция, имат ли избор. Ако е някаква бутикова услуга за богати и наперени клиенти, подходът ни ще е различен от този на начинаеща маникюристка, която се бори да събере поне 10 клиента за месеца, с които да си плати наема и да е на нула като приход. Тя едва ли би могла с вашата лекота и рутина да ги отпрати и със спокоен тон да им пожелае да си намерят друга, по-добра.

И това е до опит и рутина.

Да, но в началото тя липсва и сълзите излизат напред.
Нагоре примерите са с отпращане на клиенти. При нея ситуацията е борба за всеки клиент. Статистически 10 доволни клиента ти водят двама нови. Още не разполага с комфорта да си подбира клиентите и й е напрегнато, особено ако плаща наем, осигуровките си, купува си сама материалите, те пък са със срок след отварянето. Тревожи се, че няма да се справи, ако всеки разтръби, че е недоволен.