Как се справяте с отвратителните клиенти?

  • 1 281
  • 62
Може и да има вече такава тема, съжалявам, ако не съм я видяла. Наскоро започнах свой бизнес в сферата на красотата, въпреки че още не съм професионалист, за сега клиентките ми са изключително доволни и почти всяка се е върнала. Онзи ден обаче имах случка с една отвратителна жена, която ми се обади за проблем с работата, която бях свършила. Казах ѝ да дойде, за да погледнем какво се е случило. Почти веднага ми стана ясно, свързах се и с преподавателката си също, за да потвърди, че всъщност вината не е моя. Обясних по най - милия начин и дори се извиних, въпреки че не бях виновна за случилото се и дори и предложих безплатно да и направя нещо ново. Жената не спря да крещи и да ме обвинява, да се държи надменно, накрая колежката ми се намеси и тя престана. От тогава обаче се чувствам ужасно, по принцип страдам от генерализирана тревожност и тежки паник атаки и това нещо ме съсипа психически. Моля ви, ако сте имали подобно нещо, когато сте започвали бизнес или дори когато вече е провървял, да ми кажете как се справихте…
Виж целия пост
# 1
Едно време като почвах да работя с клиенти, преди много години, шефа ми каза.
Имаш 6 месеца. След 6 месеца ще разбереш дали ставаш и ще се научиш.
Ако не, едва ли ще можеш да работиш с клиенти.

И сега работя с клиенти.
Всякакви случаи имам, но не си слагам на сърце точно пък клиенти чешити. Без значение дали са прави или не.
Като затворя телефона - тегля една майна и се усмихвам.
Ама пък да ме съсипе психически някаква щото викала. Е, няма начин.
А ти щом имаш психични проблеми, потърси специалист за това.
Виж целия пост
# 2
Едно време като почвах да работя с клиенти, преди много години, шефа ми каза.
Имаш 6 месеца. След 6 месеца ще разбереш дали ставаш и ще се научиш.
Ако не, едва ли ще можеш да работиш с клиенти.

И сега работя с клиенти.
Всякакви случаи имам, но не си слагам на сърце точно пък клиенти чешити. Без значение дали са прави или не.
Като затворя телефона - тегля една майна и се усмихвам.
Ама пък да ме съсипе психически някаква щото викала. Е, няма начин.
А ти щом имаш психични проблеми, потърси специалист за това.
С клиенти работя от години в много различни сфери. Специалист за моите психични проблеми съм потърсила отдавна, но по причини в момента лечението с хапчета съм е спряно. Клиенти, които обиждат шефа ми, никога не са ме засягали, защото там не ми пука. Когато обаче нараняват моя бизнес и ми крещят пред друга моя клиентка и пред още 5 човека в салона, а аз се чудя как да обясня, че просто това се случва понякога, ми пука и то много. Това ми беше въпроса, питах хора със свой бизнес как са се справили с недоволните клиенти (специално тези, които искат просто да се заяждат). Simple Smile
Виж целия пост
# 3
Нямам бизнес, но работя с хора. Някои са наистина невъзможно ужасни. Ти имаш голямото преимущество бизнесът да е твой. Ти си в позицията да реагираш остро и да прекратиш претенциите ако желаеш. Твой работник не би могъл да си позволи подобно нещо. Научи се да си винаги усмихната, любезна, но твърда и категорична. Клиентите усещат това. Най-вече се научи да ги забравяш, да не ги премисляш, да не въртиш в съзнанието си кой какво е казал, какво си можела да отговориш. Минава и заминава. С времето ще започнеш да ги разпознаваш. Имат един особен маниер да изискват и да очакват, като в същото време никак даже не са любезни. Такива най-ги “обичам”. Като те изнервят влизаш някъде, където няма да те видят и заставаш в усмивка, принудителна усмивка и държиш така поне 60 сек. Когато се усмихваме отделяме някой от хормоните на щастието и се чувстваме добре. Доказано е, че принудителната усмивка предизвиква същото, но доста по-бавно. За това дръж колкото можеш. Това е естествен механизъм да неутрализираш поне малко негативната емоция. Пожелавам ти такова развитие на бизнеса, че ти да си избираш клиентите и да не ти е нужен всеки.
Виж целия пост
# 4
Нямам бизнес, но работя с хора. Някои са наистина невъзможно ужасни. Ти имаш голямото преимущество бизнесът да е твой. Ти си в позицията да реагираш остро и да прекратиш претенциите ако желаеш. Твой работник не би могъл да си позволи подобно нещо. Научи се да си винаги усмихната, любезна, но твърда и категорична. Клиентите усещат това. Най-вече се научи да ги забравяш, да не ги премисляш, да не въртиш в съзнанието си кой какво е казал, какво си можела да отговориш. Минава и заминава. С времето ще започнеш да ги разпознаваш. Имат един особен маниер да изискват и да очакват, като в същото време никак даже не са любезни. Такива най-ги “обичам”. Като те изнервят влизаш някъде, където няма да те видят и заставаш в усмивка, принудителна усмивка и държиш така поне 60 сек. Когато се усмихваме отделяме някой от хормоните на щастието и се чувстваме добре. Доказано е, че принудителната усмивка предизвиква същото, но доста по-бавно. За това дръж колкото можеш. Това е естествен механизъм да неутрализираш поне малко негативната емоция. Пожелавам ти такова развитие на бизнеса, че ти да си избираш клиентите и да не ти е нужен всеки.
Много благодаря! Ще опитам ❤
Виж целия пост
# 5

С клиенти работя от години в много различни сфери. Специалист за моите психични проблеми съм потърсила отдавна, но по причини в момента лечението с хапчета съм е спряно. Клиенти, които обиждат шефа ми, никога не са ме засягали, защото там не ми пука. Когато обаче нараняват моя бизнес и ми крещят пред друга моя клиентка и пред още 5 човека в салона, а аз се чудя как да обясня, че просто това се случва понякога, ми пука и то много. Това ми беше въпроса, питах хора със свой бизнес как са се справили с недоволните клиенти (специално тези, които искат просто да се заяждат). Simple Smile

Колко време работиш с клиенти е без значение. Има хора работят нещо, но реално не ги бива в това.
Въпроса е дали можеш да работиш и как отработваш такива неща. Особено такива ситуации.
Дали е собствен бизнес или не, няма значение.
Такива ситуации винаги ще имаш.
Трябва да са научиш как да реагираш.
Може да запишеш някакво обучение как да са спряваш с проблемни клиенти.
Често обичам да казвам - хората не можем да променим, само себе си.
Не че съм го казала аз, ама съм съгласна.
Виж целия пост
# 6

С клиенти работя от години в много различни сфери. Специалист за моите психични проблеми съм потърсила отдавна, но по причини в момента лечението с хапчета съм е спряно. Клиенти, които обиждат шефа ми, никога не са ме засягали, защото там не ми пука. Когато обаче нараняват моя бизнес и ми крещят пред друга моя клиентка и пред още 5 човека в салона, а аз се чудя как да обясня, че просто това се случва понякога, ми пука и то много. Това ми беше въпроса, питах хора със свой бизнес как са се справили с недоволните клиенти (специално тези, които искат просто да се заяждат). Simple Smile

Колко време работиш с клиенти е без значение. Има хора работят нещо, но реално не ги бива в това.
Въпроса е дали можеш да работиш и как отработваш такива неща. Особено такива ситуации.
Дали е собствен бизнес или не, няма значение.
Такива ситуации винаги ще имаш.
Трябва да са научиш как да реагираш.
Може да запишеш някакво обучение как да са спряваш с проблемни клиенти.
Често обичам да казвам - хората не можем да променим, само себе си.
Не че съм го казала аз, ама съм съгласна.
Рязка съм с такива клиенти, след като привърших казах и на жената, че повече не желая да се връща при мен. Винаги съм се оправяла с клиентите, без значение къде и какво съм работила, пред тях проблем нямам. Проблемът ми идва по - късно най - вече заради тревожността. Тоест, справям се с тях, дори понякога съм рязка, но до сега не е имало значение за мен. Когато вече ме засягат така лично, просто ми стана страшно кофти и унизително, че така ми се крещя пред други хора и едва ли не тази женица ме изкара, че за нищо не ставам..
Виж целия пост
# 7
И аз нямам свой бизнес, но работя с клиенти от доста време. Такава работа не е за всеки и се искат доста здрави нерви и търпение. На мен лично поне по веднъж на ден ми се иска да набия някой. Има всякакви идиоти дошли да си избиват комплеските, дошли да си придават важност, дошли просто да се заяждат. Преди няколко дни една колежка имаше насреща си комплексарка, която заплаши, че щяла да дойде с мутри, защото колежката направила някаква забележка на детето й. На мен отдавна ми минава покрай ушите и заминава. Като започвах първата ми работа с клиенти в обучението ни казаха никога да не се извиняваме на клиент, защото това оставя у тях впечатление, че сме виновни. Обясняваш спокойно, че случилото се не е по твоя вина и толкова, ако трябва излизате навън или някъде настрани, за да не слушат другите, и по този начин си спестяваш цирка. Много от тия ако нямат публика не се ежат толкова.
Виж целия пост
# 8
В тази сфера винаги ще има хора, които са недоволни от нещо. Свиквай. Няма такъв фризьор, козметик и пр., от който всички да са доволни.
Виж целия пост
# 9
Минава-заминава. Направила си всичко точно както трябва. От капацитет ти е потвърдено, че всичко е точно. Не се пускай по тая вълна, не се съмнявай в себе си. Дори тази ситуация го доказва. Потвърждава, че се справяш. Някой клиенти са като буреносен облак-просто изчакаш да превали, през това време пий едно кафе, изчакай ги и толкоз.
Виж целия пост
# 10

Рязка съм с такива клиенти, след като привърших казах и на жената, че повече не желая да се връща при мен. Винаги съм се оправяла с клиентите, без значение къде и какво съм работила, пред тях проблем нямам. Проблемът ми идва по - късно най - вече заради тревожността. Тоест, справям се с тях, дори понякога съм рязка, но до сега не е имало значение за мен. Когато вече ме засягат така лично, просто ми стана страшно кофти и унизително, че така ми се крещя пред други хора и едва ли не тази женица ме изкара, че за нищо не ставам..

Проблема е, че го приемаш лично, там ти е грешката.
Написа, че не си виновна. Не е твоя вината.
Ако е така, то тогава какво ти дреме за мнението на тази.
Виж целия пост
# 11

Рязка съм с такива клиенти, след като привърших казах и на жената, че повече не желая да се връща при мен. Винаги съм се оправяла с клиентите, без значение къде и какво съм работила, пред тях проблем нямам. Проблемът ми идва по - късно най - вече заради тревожността. Тоест, справям се с тях, дори понякога съм рязка, но до сега не е имало значение за мен. Когато вече ме засягат така лично, просто ми стана страшно кофти и унизително, че така ми се крещя пред други хора и едва ли не тази женица ме изкара, че за нищо не ставам..

Проблема е, че го приемаш лично, там ти е грешката.
Написа, че не си виновна. Не е твоя вината.
Ако е така, то тогава какво ти дреме за мнението на тази.
Аз съм го описала, дреме ми, защото ме засяга лично. Дреме ми, защото ако наистина бях виновна и грешката беше моя, нямаше да ми стане толкова кофти, напротив - щях да си взема поука, човек се учи всеки ден. Просто акъла не ми побира как 3 човека ѝ казахме, че не е права, но тя си държеше на своето и не спря да ме навиква за щяло и нещяло. Може би грешката ми беше, че не я изгоних веднага.
Виж целия пост
# 12
Грешката ти е, че продължаваш да си го въртиш в главата и тревогата ти се засилва. Спри и го забрави! Станало е. Не можеш да върнеш времето назад и да го промениш. Не знаеш и какво ще стане утре, за това не мисли и за напред. Особено “ако …” и как са чули хората, и какво ли си мислят, и на кого ли ще кажат, и какви отзиви ще ти напишат … Предвид тревожността, която имаш бягай от подобни мисли. Опитай се поне за 30-40 мин на ден да се занимаваш със спорт. Още по-добре привечер след работа. Прочиства съзнанието, ще си тонизирана и ще се почувстваш по-добре.
Виж целия пост
# 13

Аз съм го описала, дреме ми, защото ме засяга лично. Дреме ми, защото ако наистина бях виновна и грешката беше моя, нямаше да ми стане толкова кофти, напротив - щях да си взема поука, човек се учи всеки ден. Просто акъла не ми побира как 3 човека ѝ казахме, че не е права, но тя си държеше на своето и не спря да ме навиква за щяло и нещяло. Може би грешката ми беше, че не я изгоних веднага.

Много бъркаш нещата.
Не е лично. Какво е лично?
Да не си и откраднала мъжа?
Или тя твоя.
Това е лично.
Някаква клиентка не била доволна от разкрасителна процедура и се развикала.
Чудо голямо.
Това не е лично.
Виж целия пост
# 14
Дали е клиент, колега, човек в градския транспорт, винаги в живота си поне няколко пъти ще се сблъскаме с откровени свадливци. Специфичното при тях е, че те се захранват от това да те видят ядосан, изкаран извън нерви и тогава са постигнали целта си. Моят начин за справяне е дебилно външно спокойствие и прекратяване на комуникацията, когато видя, че отива към надприказване. В такива случаи или моля опонента да излезе, или аз се махам, когато видя, че полемиката става безсмислена. Приеми, че такива хора има, няма да се променят и се опитай да не се концентрираш около събитието.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия