Фентъзи и фантастика - 25

  • 27 863
  • 755
# 210
Хахаха, Мегън 😀
Джон, прочетох за Жул Верн, хареса ми.
Виж целия пост
# 211
Меган, благодаря за споделения откъс, така се добива ясна представа за някои книги, а не чрез широкото им рекламиране (не визирам тази конкретно, по принцип). Предпочитам вече да чета за кървави битки, отколкото такава досада, честно повече ми харесва Джон Гуин с всичките му гнусни описания и подробни батални сцени.
Виж целия пост
# 212
Меган, благодаря за споделения откъс, така се добива ясна представа за някои книги, а не чрез широкото им рекламиране (не визирам тази конкретно, по принцип). Предпочитам вече да чета за кървави битки, отколкото такава досада, честно повече ми харесва Джон Гуин с всичките му гнусни описания и подробни батални сцени.
пак ме изкушаваш с Джон Гуин Laughing, но толкова съм чакала ще почакам още. Довечера подхващам " Конан: Кръвта на змията".
Виж целия пост
# 213
А аз искам да има смисъл нещото, което чета. Да има идея, сюжет, пълнокръвни герои. Богат език на автора, а не да ми звучи като писано от някой с хиляда думи речников запас. Все по-претенциозна ставам и ми е по-трудно истински да харесам нещо. Горните условия да са изпълнени, пък към тях да притурят каквото щат - битки ли ще са, любовни трепети ли - нямам претенции, но да става за четене.
И да не съм съвсем оф топик.
Миналият месец прочетох "Подобрен" на Блейк Крауч. Не ми хареса особено. Хубава идея, но нещо изпълнението не ми допадна. Жалко. Толкова много харесах трилогията "Пайнс" преди време. "Променлива реалност" също ми хареса, "Тъмна материя" донякъде, сега съвсем греда т.е. градацията е низходяща.
В момента чета "Хроника на птицата с пружина". Любимият ми Мураками... Ето това е майсторство. Още съм в началото и нищо кой знае какво съществено не се случва, но авторът така те омайва с думите си, че не можеш да спреш да четеш.
Кой питаше за антиутопия?
Да препоръчам "В очакване на варварите" на Кутси. Въобще Кутси е моето откритие за тази година.
Виж целия пост
# 214
Аз питах. Благодаря
Виж целия пост
# 215
На Крауч съм чела само "Подобрен" и грам не ми хареса, дори не я довърших... Не знаех, че Пайнс е негова... Преди време я бях заглеждала.
Виж целия пост
# 216
На Блейк Крауч бих дала втори шанс само с “Пайнс”, но след време.
За втората книга на Джон Гуин ще си призная, че скочих набързо към финала първо, а сега продължавам да я чета бавно и славно (заедно с другите подхванати) на английски и там някои описания така са ми по-поносими(😆), чете се като цяло лесно, но искам да видя какво ще бъде българското издание; Абъркромби, обаче, като гледам май ще взема вече задължително в превод.
Виж целия пост
# 217
"Пайнс" е психиделия. Абсолютна шизофрения. Много е яка. И най-добре е да нямаш никаква предварителна информация за сюжета изобщо. През цялата първа книга се чудиш какво по дяволите става. После се изясняват нещата. И там обаче сякаш градацията е надолу. Най-яка е първата,точно заради неизвестността, втората отговаря на въпросите защо и как, в третата е развръзката и екшъна преобладава, с една идея повече за моя вкус. Не е лоша, но ми липсваше неизвестността от първите. Жалко, че последната не е преведена на български. Трябва да се чете на английски. И в тази трилогия хванах 2-3 дребни несъответствия в сюжета, които така и не се изясниха, но наистина бяха дребни и му прощавам на автора, някой може и да не ги забележи. По-скоро редакторът му не е трябвало да спи.
Виж целия пост
# 218
Това е много полезна информация, благодаря! Срещала съм отзиви, че първата е най-добра, ще се постарая нищо да не чета предварително (при Джон Гуин никак не ми пречи че видях финала на втората, да отбележа), както и ще я търся в оригинал щом така е по-подходящо.
Виж целия пост
# 219
Аз обичам роментъзи, но доста често има нелепици там. Но пък вероятно е и въпрос на вкус, настроение, хората са различни, има разнообразие.
От кървищата и битките пък единственият, който ме е накарал да изчета всяка буква, е Абъркромби. Иначе прескачам такива сцени.
Виж целия пост
# 220
За втората книга на Джон Гуин ще си призная, че скочих набързо към финала първо, а сега продължавам да я чета бавно и славно (заедно с другите подхванати) на английски и там някои описания така са ми по-поносими(😆)
И аз правя така понякога. Когато се усетя, че така ме е завладяла историята, че препускам през страниците си прочитам края на главата, понякога и края на книгата успокоявам се и си чета и аз бавно и славно.
Виж целия пост
# 221
Досега при Абъркромби прескачах кървищата, ама след първата книга на Джон Гуин вече им свикнах, та даже си мисля, че бих се престрашила да чета и Крис Картър.
Виж целия пост
# 222
Обичам меч и магия. Битките не ми пречат,  понякога даже са интересни.
Не търся послания, търся забавления, приключения, магия.
Не точно такъв е светът на Робърт Асприн в „Митични приключения“, но страшно се забавлявах и много съжалявам, че са преведени само четири книги.

Скрит текст:
Чета "Зората на оникса", около 150 страници съм прочела. Не е лоша, но ако не се изчервяваха толкова много главните герои щеше да е още по-добре.
А, не предавам се. Извинявам се на почитателите на роментъзи, но това не се чете.

„Краката ни се докосваха от двете страни на седлото  по обезпокоително еротичен начин и постоянно се налагаше да обуздавам немирните си мисли, поели по безспорно мръснишки пътища. Направо му бях бясна. Ужасно бясна, но и ми се щеше да прокарам език по врата му“
„Кутрето му едва ме докосна ниско долу, но почувствах как допирът му ме изгаря цялата и в мен се събуди съкровено желание“
„Представих си как ръцете му ме сграбчват, как изтръгват от устните ми стон, как шепне в ухото ми какво му докарват най-съкровените ми вопли“
Голям прецак, поръчах я и скоро ще я имам. Confused
Виж целия пост
# 223
Затова много съм доволна, когато някъде има качени откъси от книга, която евентуално съм решила да купя. Спестява и средства, и загубено време за четене, ако се окаже неподходяща за моите търсения. Невинаги началото на книга е достатъчно показателно (по него харесах уж “Червенохалата”, ама после нещо не ми допадна), в повечето случаи обаче помага. Особено по отношение на стила, никак не харесвам накъсан език (кратки, сухи изречения), съчетани пък с гледната точка на главния герой, и то в сегашно време, са ми достатъчни да потърся друга книга. Времето е ценно, няма нужда да се губи с книги, които може да се избегнат.
Виж целия пост
# 224
Нямам нищо против кратките изречения, но за тях пък още по-голямо майсторство се иска, така че да не дразнят. Не знам колко от вас са чели "Руфо Червенокосия", бяга ми сега името на автора. Фантастична книжка уж за деца, която спокойно може да се чете и от възрастни. В нея преобладават точно късите изречения, но целта им е да подсилват написаното. Придават един допълнителен заряд на текста. Търкаляла съм се от смях и като дете и години по-късно, когато я четох на моите деца. Ако някой я е пропуснал и му се чете нещо забавно за пътуването във времето, може да я погледне. Чете се за два часа.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия