Хиперактивно дете или просто криво

Публикувана: 24 фев. 2007, 07:25 ч.
Последно мнение: 21 март 2007, 11:45 ч.

47 615
248

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните проблеми, които описва родителят за тяхното дете?
Какви са мненията на другите участници във форума за поведението на детето?
Какви действия предлагат другите участници във форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните проблеми, които описва родителят за тяхното дете?
  
  Родителят описва, че детето е много плачливо, неспокойно, има много енергия, не може да седи на едно място, трудно се концентрира, не разбира думите и отказва да ги следва. Освен това детето има затруднения с храненето и говоренето.
- Какви са мненията на другите участници във форума за поведението на детето?
  
  Някои участници смятат, че поведението на детето е нормално за възрастта му, като отбелязват, че момчетата често са по-буйни. Други изразяват притеснения и споделят лични истории с подобни проблеми, като предполагат, че това поведение може да има причина и обяснение.
- Какви действия предлагат другите участници във форума?
  
  Някои участници предлагат да се консултирате с личен лекар и специалисти като детски психолог, логопед и аудиолог, за да прецените дали поведението на детето е в нормалните граници или изисква специализирана терапия. Също така се споделя идеята за влиянието на двуезичното общуване върху развитието на речта и разбирането на околните.
- Какви са препоръките за справяне с проблемите със слуха и комуникацията при децата?
- Как може да се извърши първоначална оценка на дете?

# 105 4 март 2007, 23:12 ч.

Цитат на: [desi] в сб, 03 мар 2007, 08:56

NikiFin, знаеш ли, че ако детето ти на тая възраст не "размазва" храна тряба да се притесняваш ? И че е една от игрите които са си точно за възрастта Simple Smile

Това което трябва на тази възраст да не присъства в игрите, или поне да не е основно е да спре да опоснава света чрез устата - т.е храната/играчката вече не е опитана с устата, а се маже по пода яко Mr. Green

А за Т - да, всички деца могат да тичаи и играят като са с висока Т. Освен това при тях дори при едно червено гърло може да се вдигне 40 градуса. Трябва да не се притесняваш толкова. Дори и да му има нещо на детето трябва да използваш това което харесва, за да създаваш позитивни игри. Като тази за водата/храната която са ти предложили. А за шляпането - ми и да го пребиеш ефекта ще е нулев. На тая възраст връзката между причина и следствие не същсетврува. Т.е. той няма как да разбере,че ако пипа горещото ще се опари, ако маца ще го удариш през ръката, ако крещи ще получи шамар... ще има ефект само много кратко след наказанието. Тази връзка между причина и следствие започва да се формира на 4 години - тогава детето знае, че ако стъклото се удари ще се счупи - но все още врърля камък по прозореца, защото си мисли, че може би този път няма да се счупи /т.е. и на 4г. връзката още не е много силна/ Затова и наказанията преди навършване на 4 години не са работили и никога няма да работят. Освен ако нямаш дете вундеркинд Mr. Green

А за шамара през устата - това е нещо което НИКОГА, ама НИКОГА отново не трябва да правиш Naughty

Дори и много нежен да е и да не причинява болка, това е нещо което МНОГО СИЛНО унижава! Дори родители които си бият децата не ги удрят през лицето. Ако толкова неможеш да издържиш му ступай памперса - макар и едно наказание от този сорт единственно да даде негативен резултат - детето няма да разбере защо се е случило, а ти ще се чувстващ зле после,ч е си го направала. Ако наказваш - наказвай детето на определено място в къщата - дали ще е столчето, ъгъл, детската стая, креватчето - някакво такова място. Наказанието трая САМО докато детето спре да пищи. Ти трябва да си с него, но да не го гледаш и да не му говориш. Като се успокои може да го нацелуваш и прегърнеш и да му кажеш че го обичаш. След такова наказание пакосниците вече са забравили за деструктивната дейност с която са се занимавали Simple Smile

Другото е че наистина трябва да му измислиш алтернативи на игрите които ти харесват - е, той няма да почне да чете книжки, ако ги къса му направи книжки от картички перворирани и закачени с панделка и го остави да ги къса, ако не обича да си прибира играчките го остави той да изсипва кашона, а ти го събираш за да го изсипе отново и т.н. Ако играе с вода - ми остави го във ваната да играе или на мивката в кухнята. Ако обича да маже - дай му детски бои и вастници и го остави на пода да рисува с ръце и с крачета.
Имаше един много хубав пример в една книга за дете болно от варицела, което почнало да свързва с перманентен маркер пъпките си - майката вместо да го набие и да се развика, сменила перманенитния маркер с миещ се детски и продължили заедно да свързват точки Laughing

Цитат

А за тази възбумост на мозъчната кора не откриха ли каква е причината - все има такава. И ако не се отстрани ще си си създава пробпеми цял живот

Ами там е цялата работа Ники, че няма хапче или терапия, която да отстрани тези неща. Когато има поведенчески проблеми много може да се направи за детето - но са неща които ние правим за него - като позитивни игри. Това не се лекува и неможе да се отстрани.
Хиперактивните деца стават хиперактивни възрастни. Това не се израства, не се и лекува. Но може да се научите взаимно да го контролирате в нормални граници. И детето ще се научи едва след като навърши 7 години...

Напълно мисля, като Деси.
Искам само да разкажа, без да натрапвам нищо, какво се случи преди няколко дена с моята свръхактивна щерка и как реагирах аз. ( то се видяло, че не мога да не пиша, по теми, които ме вълнуват... Embarassed

).
Ще кажа, че каката (4г.) никак не обича да си играе със сестричката си ( 1ги5м.). Все я бута, натиска, блъзка и т.н. ( нормално поведение продиктувано, на-вече от ревност, но и от други чувства ).
Миналата седмица се случи и нещо по-тежко. Малката се беше покатерила на дивана в хола и искаше да слезне от него. Какато си беше подредила играчките точно под него и реши, че ще бъде нарушена подредбата им. Започна да бута сестра си с глава и само след миг се чу неистов писък и бебето посиня. Веднага ми стана ясно, че испитва силна болка и я вдигнах, крещейки : "какво й направи, ухапа ли я, защо направи така, как можа, ама как можа наистина, какво те чака сега само да знаеш..." много се вбесих, наистина.
От там скокна и баща й, който веднага реши да я затваря в тъмната и студена стая. Евка се беше скрила зад канапето и гледаше повече от уплашено, не бях виждала такова изражение преди това. Милата, сега като се замисля, как ли се е стреснала и тя. Особено, като видя как бебето полилавява и аз й духам в лицето подскачайки, като луда.
От там баща й я хвана и я задърпа към стаята, която споменах. Обаче аз не позволих. Реших да я накажа по друг начин. На часа загасих лампите и я пъхнах в леглото. Наказанието й беше да не си доиграва, защото на изобщо не й беше време да си ляга. Трябваше да лежи тихо и кротко. Тя не се възпротиви. Легна, помрънка :"ама аз какво ще правя сега, как ще си играя на тъмно, мамо, може ли да дойда при вас" и още няколко самосъжалителни изречения. Аз й отговорих със строг, но спокоен тон, че след постъпката й трябва да изтърпи наказанието си. Тя ме пита няколко пъти "какво означава да търпи?". Обясних й. След като приспах малката ( което ми отне поне половин час ) отидох при нея и отново със спокоен тон обясних защо не бива да се хапе и каква е била точно причината да го направи. Тя орпеделено беше разбрала. Решихме взаимно да наложим още едно наказание - да не гледа детски, докато не изчезне напълно отпечатъка от зъбките й от крачето на сестричето й. А тя, милата каза, че "всеки ден ще я целувам по крачето и ще оздравее по-бързо".

Искам да кажа, че ако я бяхме затворили в тъмната стая или я бяхме нашляпали със сигурност нямаше да има същия ефект. Защо - защото детето щеше да се обиди много, щеше да се изпълни с чувство на неразбиране и неприязън както към нас, така и към сестричката си и дори по-лошо, чувства на омраза. Така изобщо нямаше да може да осмисли постъпката си.
Та, така. Верно е, че моето дете е доста по-голямо от твоето, но все пак е много, много важно да обясняваме с думи емоциите на децата си, независимо на каква възраст са. Те ще ги чуват, ще ги запомнят и някой ден ще ги свържат. Така ще им е много по-леко да понасят негативните ситуации, а също така да си обясняват какво се случва със самите тях.
Май малко се отплеснах от темата за хиперактивността. Съжалявам и извинете ме за дългия пост Tired