Хиперактивно дете или просто криво

Niki, това с пресипването и играта с храна е не само нормално, но развива уменията. Аз оставям синът ми да го прави (пресипва от една чиния яденето в друга, сипва салата, щом види чаша с вода си взема друга и лъжица, за да пресипва), защото все още не може да се храни сам с лъжица. Това са част от Монтесори упражненията, толкова ми се иска например дъщеря ми да иска и да може да ги прави...

Да, знам че това с пресипването и преливането е нормална игра. Всъщност казала ли съм някъде, че не е. Нямам нищо против нея. Само дето ми писва на мен да прави едно и също по цял ден дни, месец и седмици наред. Не знам на него как не му писва. Ама нека, щом го влече. Все пак ненормално ми се вижда, да не проявява интерес към нищо друго.
ljuboznatelna, аз по съвет на разбирачи започнах да оставям Давид да се храни сам. Седя до него и събирам покапаното и го връщам в чинията, защото поне половината отива къде ли не, но не и в устата, а му правя единични, а не двойни или тройни порции - не виждам смисъл да разхищавам. Та проявява желание да се храни сам, дори и доста неумело. С кашести се справя някак си ама с течни не испява нищо да хапне. Но като е решил, че не иска ядна храна, ще си играе с нея, но няма да иска да я опита. Това е другото странно - че не проявява интерес да опита нещо ново. трябва да му хареса на външен вид за да го опита. Но и тогава пък обикновено вкъсът не му харесва и плюе. А до сега не съм установила по какъв външен вид си пада и по какъв вкус. 
Desi изобщо не става дума за бой, а за символично шляпване. Против боя съм, не знам дащо оставаш с впечатление, че държа да го бия. Просто при нас това има дори и минимален ефект, на фона на всичко останало, което си е глас в пустиня. И никога не го шляпвам преди да съм му казала поне 3 пъти нещо. А за другото - продължавам да съм на мнение, че за да се оправи един проблем, трябва да се установи и изкорени причината за него (ако това е възможно разбира се). Примерно ако причината едно дете да не може да говори примерно е защото не му е говорено никога, тогава като почнат да му говорят, че се научи. Но ако тя се крие в мозъка примерно, тогава колкото и да му говориш никога няма да се научи или поне не да говори като хората.

Radka Dimitrova , описанието, което ми даде за ХКС изглежда логично. За съжаление именно според него синът ми страда от ХКС със 99% сигурност. Просто всичко му пасва. Окуражително е че се лекува. Ама ако това ме чака в близките 11 години просто не знам как ще издържа. Особено ако не получа потвърждение и помощ от специалисти. За сега просто наистина не знам как да се държа с него. Вярно ни манипулира всичките и точно по начина, който описваш. Решителна съм и съм упорита. Но ми лиспва издръжливост да докарам нещата до край. Затова ми трябват хора, които да свършат част от работата вместо мен. За съжаление това е истината. В моя случай максимумът, който мога да направя за това дете е да прозря проблема и да направя всичко възможно да се намери човек, който да ми съдейства. В сметката влизат и бъдещите ми деца. Ако не бяха на път, щях да се справя доста по-добре. Но просто нямам да имам време наведнъж за 2 новородени и за хиперактивно дете. Сега усещам как издавам багажа, а камо ли после. Има хора с огромна енергия и се борят до дупка. За съжаление не съм от тях. Физически съм доста зле на тема издръжливост. Психически - добре съм, въпреки, че често съм на ръба знам, че имам сили да възкръсвам след всеки крах и то още по-силна и готова за действие. Ама ако не беше така Господ едва ли би ми пратил тези изпитания. Та се предполага, че имам данните да се справя с тях. 

Аз лично от опита си бих ти казала, че тези състояния на децата са огледало на психологическото състояние на родителите и съответно овладяването им зависи от стабилизиране сътоянието на родителя. Разбирам раздразнителността на една бременна жена точно защото съм минала по този път. Знам колко обсебващо може да е едно буйно дете. Между другото мисля, че детето ти подражава и то много добре- на теб. В сина ти виждам моят син, а в тебе себе си. Казвам тези неща от опит без никакво желание да те обиждам- надявам се да съм разбрана правилно. Детето ми до към година и половина не искаше да говори. Първите му думи бяха дълги, а после пасивния речник се изсипа като порой. Но това стана, когато прецених, че поведението ми на лутаща се първескиня вреди на детето ми и направих някои решителни стъпки. Спрях да гледам другите деца около мен и както беше писал някой по- горе да искам да се развива според моите очаквания. Синът ми също не се заглеждаше по телевизия, освен по дакелите на БТВ. Не можеше да се заиграва.  Започнах да гледам по уверено на отглеждането и възпитанието на детето ми. Децата имат нужда от това- да виждат насреща си човек, който знае какво прави. Така се чувстват сигурни и спокойни. Синът ти се опитва да общува с тебе, но не знае как. Три езика- не всеки може да се справи с това. Но не е само езика. Важоно е общуването и какво ще види от тебе детето като реакции, например:
1.Той прави щуротия , ти я приемаш като беля и не я рабираш- реакцията ти е- ядасвяш се и викаш или му се караш- това е грешен подход, защото детето копира точно това поведение
Той прави щуротия все едно казва" Искам да ти кажа нещо", но след като ти му се караш значи не си го разбрала, значи той не е изпълнил задачата си. Опитва отново- браво упорито дете. Ти се ядосваш още повече. Сега той не те разбира. Липсва всякаква комуникация. Но той знае че на неразбирането се реагира с викане. Ситуацията е хипотетична- не зная точно как се случва това разминаване в общуването при вас, но схемата е подобна. Всички тези бели които прави са един крясък за разбиране- дано не звучи помпозно като израз, но не знам как по друг начин да го обясня.
2.Правилният подход в гореописаната ситуация е -ти не се ядосваш- защото всъщност няма за какво. Ти си възрастния, знаещия, уравновесения. От теб зависи всяка ситуация около детето. Трябва да се научиш да овладяваш състоянията на детето. все едно го "водиш за ръка". В смисъл, все едно си го хванала за ръка и го вадиш от създалата се конкретна ситуация. Много от подходите трябва да измислиш сама- знаеш най- добре как реагира твоето дете. Някои подходи като идеи има по книгите. Това, което прилагам аз е:
- отвличане на вниманието.
- печелене на доверие.
- обещавам нещо не много сложно за изпълнение- децата се радват на много дребни неща. Съответно задължително изпълнявам обещанието, ако детето поне е показало желание да изпълни това което съм го помолила. Нещата които искам да направи гледам да са ясни и не много абстрактни. Например едно от абсурдните нещо които се иска от децата е "да слушат". Е какво точно да слушат и защо? За начало съм опитвала с прости "поръчки"-"Занеси това на тате", "Кажи "благодаря", "Хвърли това в кофата". Думите може да заместиш с жестове, постепенно ще отпаднат жестовете.Съответно след изпълнението на поръчението детето се чувства много важно, аз го хваля бурно, ако ще това да е нещо адски безмислено за възрастните. За детето е подвиг. То общува. Разбрало е и е получило разбиране. Когато давам поръчение гледам първо да покажа как става това. "Да отидем да дадем това на тате"- ти подаваш нещото на тате. "Ела да кажем благодаря"- съответно ти казваш благодаря., "Ела да хвърлим това в кофата за боклук"- ти хвърляш нещото в кофата или му показваш като му държиш ръката. Пак се хвалите колко сте страхотни. Как сте свършили нещо невероятно 
Някой по- горе е споменал табло с картинки. Може би Мая ще ти разкаже за ситемата ПЕКС - тя е добър начин да се научите на първо време да общувате, а после ще дойдат и думите като израз на общуване. Много по- важно е детето да се научи да дойде да те помоли да му помогнеш за нещо, отколкото да го свърши самостоятелно- и двете са важни за даден етап от развитието на детето, но най- важното е да се научите да общувате. Това, че детето търси контакт е чудесно, но трябва да преминето към следващия етап- общуване.
Много хубави съвети са ти казали повечето момичета. Може би трябва да пробваш да си по- системна и да опиташ да изпълниш това което те съветва Деси.
Никифин, на снимката в подписа детето е с неестествено червени бузи- от студа ли е или е хранителна алергия. Понякога при хранителни алергии децата са доста нервни, раздразнителни и ...да кажем темпераментни.
Много дълъг стана поста ми, но още нещо да вметна- децата на тази възраст не умеят да се хранят чисто Да не говорим за супи. Синът ми е на пет години и още не умее да яде чисто- сигурно има супа и между пръстите на краката , но да е жив и здрав. Между другото за да не ревнува от сестра си и сега се случва често да го храня и него. Това е неговият начин да ми потърси вниманието. Не го приемам за странно или глезотия. Просто има нужда да получи бебешко внимание. (Между другото по- добре да го храниш ти и да общувате, отколкото да се научи сам да яде. Всъщност може да са съчетани и двата начина на хранене, но кагато поиска да го храниш ти- не му отказвай- това е повик за внимание. Като не му отказваш това обуване, той ще си задоволи  нуждата и после ще има нова нужда-"аз- сам". Тогава вече просто ще е готов да се храни сам и чисто и координирано.)
Ники, синът е чувствително дете- внимавай като се родят близнаците.

NikFin подкрепям всяка дума на Радка и Йосариан, що се отнася до начин на общуване с детето. Казвам го от личен опит и макар и много бавно и с много постоянство , но този начин на комуникация дава резултат. Измисляш някаква интересна за Давид дейност, например подаваш му ръка и казваш:"Давид ела да построим кула от кубчета" Той естествено няма да те разбере така само говорейки му. Хващаш го за ръка и дори да се опъва малко(ило много ) го завеждаш в стаята, повтаряш му с прости думи :"ще редим кула"" ела", "хубаво е" или само "кула"). Ти редиш кулата, хващаш неговата ръка и го караш и той да сложи кубче, дори първият път да е леко "насилствено" и накрая естествено бутате кулата с гръм и трясък, така че да му е забавно. Ако разбере какво искаш от първия път е чудесно, ако много протестира го остави да "повилнее" за да се успокои и след известно време опитай пак. Правите това колкото пъти е необходимо , докато схване идеята и  започне да ти съдейства. Така ще разбере, че му предлагаш интересни неща и следващия път като му кажеш: "Ела с мен" той ще ти има доверие, че ще му предлижиш нещо хубаво. Първоначално се съсредоточи върху 2-3 дейности, за да не го натоварваш. Като се научи да ги прави , както казва Йосариан ще се почувства особено горд от себе си и така ще спечелиш доверието му. Постепенно ще се научи, че това което му показваш, там където го водиш и това, което правите заедно е , интересно и той ще започне да ти съдейства, да върви хванат за ръка, да правите разни неща заедно. И аз си мислех, че никога няма да доживея момента в койтомоят син да върви за хванат за ръка , но сега сам си подава ръката и казава: "дай 'ъка" и ме води сам. Така че нещата се случват, въпреки че се изисква много работа и упоритост.
А що се отнася до червените бузки и аз го забелязах и щях да ти задам същия въпрос  като Йосариан. При моят син също се появяват такива червени петна от време на време, но само вечер за няколко часа. Също мисля, че е свързано с храна. Наблюдавай кога се появяват и изчезват и дали са само по бузите или и на други места по тялото. Дали не е от някакъв прах за пране или по-скоро омекотителите са по-вредни, и понеже по бузките има по-голямо триене от възглавницата там да се появяват тези зачервявания.

За бузите и други са ме питали. И на мен ми мина през ума същото като на теб. Обаче тези бузи стават такива само вечер или като е топло  и като вдигне температура. Мисля, че е от топлината. И да - само по бузите се появяват. Освен това и алерголог го гледа, не специално за бузите, но мисля, че ако има нещо щеше да забележи. Самата аз имам алергия към полени и не изключвам възможността и той да има някакъв вид, може би именно хранителна. Това е една от причините да пробвам диетата без казеин и без глутен. Всъщност от самото начало като се роди докторите ми забраниха да му давам формула, само на кърма. А ако имам проблем с кърмата ми предписаха Nutramigen - специална формула от аптеката, много скъпа и е за деца с кви ли не алергии. 
А за гругото ще ти кажа няколко  неща:

1. Аз имам много добър подход към деца и с други на възрастта му се разбирам перфектно. А с Давид не само аз, а до сега никой не е успял да се разбере. Хормоните не отричам, че ми влияят,но не до там, че да си загубя разсъдъка и да ми се промени коренно личността.
2. Нещата, които ме съветваш го одобрявам и съм ги пробвала може би всичките. Оставам с впечатление, че by deafault  си мислиш, че за проблемите деца родителите са виновни. Изобщо не съм съгласна. Това, което казваш работи за нормални деца. Но явно не и за специални. Не може от едно специално дете за изискваш същото като от средностатистичските. И подходът към него трябва да по-специален. И аз не знам какъв е, защото съм чела само книги за възпитание на нормални деца. Нямам нищо против специалист да ме насочи в поведението към сина ми. Но това което правя е същото, което ме съветваш да направя, мислейки си че не го правя, но то просто не работи, или поне не личи, че работи.  Признавам си, че имам нужда от подход специален към него, да, но не и от обвинения, защото така или иначе повече от което правя не мога да направя.  Съветите от книги и от други майки са без ефект. Има хора толкова некадърни да гледат деца и без подход и всичко. И на такива все им се падат някакви добри и послушни безпроблемни душици. Такива с дете като моето за 1 ден ще издадат багажа. Ама Господ явно си знае на кой колко тежък камък да даде. Но от съветите на родители с лесни деца просто нямам нужда. И те пак са лесни децата им за мен, но не и за тях. А ако питаш майките им сигурно ще кажат че си имат и те проблеми. От сорта, че днес е яло детето 3 пъти, а не 4 пъти. Или как да го накара да си изяде броколите, или че не се будило нощем от как се родило и хоп -изведнъж се събудило и айде пуска се цяла тема в клуба по случая.   

nadejda.v.l От 1 годишен от как има кубчета го пробвам този номер. Конкретно този случай кометирам, защото ми го даваш за пример. Резултатът не е какъвто предположи ти. Той не ме оставя да сложа кубче върху кубче - руши на секундата и се хили. Мисля, че знае за какво са кубчетата, но не му е интересно да ги ползва по предназначение.  Просто той нищо не иска да прави освен да се катери по стъпала и да чука по тенджери. И да бърка в ключалки с ключове или с квото намери. Други интереси няма, а съм пробвала много неща. В яслата децата като седят на масата и правят нещо с пластелин примерно той мине и в най-добрия случай ще награби пластелина и фигурките на някое дете. Даскалката си обяснява, да не пипа ама никакъв ефект - всеки път едно и също. Трябва да го изведеш от там, изобщо няма шанс да го сложиш да гледа да се учи - ни седи, ни гледа, ни се учи. Ако може да докопа нещо да разруши - това му е хоби. С него просто нищо неможе да се прави. Всеки опит е пълно отчаяние. Както вече писах на никакво детско събиране не мога да го заведа, ако е примерно на гости в дом, защото с играчки не играе, нито с деца, само с врати, отваря и рови по шкафове и требе да си до него да го дърпаш и да го гониш. Ако е нещо представление - абсурд. Такива неща ако ще всички деца да гледат той НЕ. Не цялото му поведение е притеснително, но има доста неща, които са. И съм сигурна, че това дете има нужда от специализирана помощ. Аз сама нямам шанс да се оправя. Дано сестрата му уреди посещение при психолог по-скоро.

Ники, намеците  за нервната и сравняваща майка съм ги чувала и за себе си, не ги приемай и не вини себе си, дори и да има нещо вярно трябва да ти се покаже как да се занимаваш с детето. Околните можеш да  накараш да обърнат повече внимание на симптомите като опишеш всичко, което те притеснява,  наблегни на дейностите, където най-много се разминава с очакваните за възрастта и свързаните със слушане, внимание и разбиране. Ако той и в детската се държи така, учудвам се защо учителките го намират за нормално. Понеже ти е първо дете и ти нямаш много опит, мнението на детската изглежда важно. Ако те са спокойни, може би няма нищо необичайно.
Също мисля, че ти трябва помощ за отглеждането на децата, не знам как си я представя мъжа ти с 3 деца да се оправяш. Запишете се на курс за родители. Майките от Дания нямат ли подобен форум, от там ще можеш да намериш инфо за специалисти. Знам и съпротивата на татковците да се водят децата на подобни обследвания. При моя съпруг проработи, че имахме съвет от неонатолог да я заведем на консултация и му обясних, че даваме най-добър за детето старт по този начин.
Radka, за пръв път се срещам с твоите постинги, много са полезни 

Радка много ми харесват постингите ти. За мен са много полезни. Защо не се регистрираш за да имаме някаква връзка с теб?

  Подкрепям. Само ще спечелим от това.

Радка,все едно описваш моята дъщеря.
Тя е на 14 и откакто я хвана пубертета,успява да се контролира и вече не е така хиперактивна,но пък е разсеяна,импулсивна...
Също има все още проблеми по математика и се налага да и помагам .Среща и трудности при разказвателните предмети и немския.Тя също беше получила 2-3 гърча,когато беше на три месечна възраст и пи известно време фенобарбитал.
В детската градина почти не стоеше на едно място,винаги беше в движение и се чудя как ни изтърпяха. Но попаднахме на добър логопед и учители.
Сега сме с ресурсен учител,но си имаме оценки по всичко,макар че по математика сме доста зле. Може и по милост да и ги пишат.
Утре ще потърся тази книга,дано да я има и в Ямбол.Нашата диагноза е точно тази,която цитираш-Минимална Мозъчна Дисфункция.
Желая ви успех!

Здравей.  Моята голяма щерка е с подобно хиперактивно поведение. Имаме си много проблеми, покрай това. Най-вече с това, че не я разбирам както и когато трябва.
Все още не сме посещавали специалист ( с изключение на една моя консултация с детски психолог, който много, много не ми помогна ). Скоро възнамерявам да посетим детски психиатър.
Искам само да ти кажа какво на мен много ми помага: това са няколко книги. Едната е Мъдрата Обич ( но в момента не е при мен и не помня имената на автора ); другата е "изкуството да бъдеш родител " на Д-р Фицхю Додсън; и една книга психология и сексуалност на жената, на Кристиан Оливие - "Евини дъщери". Наистина много неща ми се подредиха в главата след като ги прочетох и определено съм 200 пъти по-спокойна.  Разбрах къде бъркам и защо бъркам в моето отношение към момиченцето ми, разбрах как трябва да реагирам и още много други неща. Но детето ми е в един много порочен кръг, от който ужасно трудно се излиза, и само с моя и на баща й помощ би могла да излезе.
Аз имам и друга дъщеричка, която за сега не върви по пътя на кака си, именно защото я гледам по съвсем друг начин.
Исками се да ти разкажа много за каката и за мен, но едва ли ще ти се чете, вече много са ти разказали подобни истории.
Така че само ще ти пожелая успех, здрави нерви и помощ от роднини ( защото е много важно хората, които общуват с детето да приемат твоя модел и да не ти правят спънки във възпитанието на детето ти.).
А защо и да не запалите някоя друга свещичка в близката Църква 

Като го заведеш не на психолог, а на детски психиатър. Мога да ти дам телефони на лични, но утре. В детската психиатрия на МА в София лекарите обръщат много внимание ( поне така ме информира сестра работеща там), защото и аз смятам да водя както писах щерката си и се тревожех, че на фона на повечето дечица със сериозни проблеми, на мен само ще ми щракнат с пръсти и ще ме изпратят по живо по здраво със съвет да оставя детето си да лудее на воля.

yosarian, предполагам не си се интересувала от хиперактивност. Затова специално за теб превеждам буквално една точка от саит посветен на хиперактивността, по повод опитът ти да ме убедиш, че изцяло аз съм виновна за това, което става с детето ми.
 
Хиперактивност и родителство

Често срещана погрешна концепция е че хиперактивността се причниява от лоши родители. Хора, които не знаят нищо за хиперактивност могат да бъдат бързи да обвинят родителите. Но много специалисти мислят, че причините за хиперактивността са главно генетични. Проучването всъщност показва, че е далеч по-вероятно добри родители, които се опитват да се справят с поведението на хиперактивните си деца понякога да изглеждат като лоши родители. защото изглежат раздразнителни, стресирани, депресирани и некадърни да си възпитат децата.

Тук е оригиналът

http://premium.netdoktor.com/uk/adhd/childhood/behaviour/article … xmlarticle_004622