Хиперактивно дете или просто криво

NikiFin, а ти не допускаш ли, че в яслата може  ида се държи нормално? Тогава ще си сигурна, че проблема не е във хиперкативност, а в нещо вкъщи /дали режим, напрежение, желание да ти се качва на главата, борби за надмощие и т.н./ Тогава от психолог ти ще имаш нужда - да се научиш да се държиш с него.
Поговори  в яслата и ги попитай за нещата които не си съгласна - примерно, че там не бяга и не се тръшка и т.н. - попитай ги те как се справят със изблиците на гняв, с нещата които не трябва да пипа и т.н. Може би ще научиш много добри методи, които ще можеш да прилагаш и с 3те си деца. Мен примерно в яслата ме научиха как да приспивам малкия докато другите хуни вилнеят из нас. Все пак те не гледат 1, 2 или 3 деца, а много повече и при всички положения са с повече опит.

Вие с катеренето пак ме хвърлихте в размисъл Аз моят син го гледам под лупа, хващам се за всякакви дреболии, но правейки му комплексна оценка стигнах до извода че си е здрав. За катеренето - и той се катери, и мисля че е малък, за да има представа за риска.  Знае какво е горещо и не пипа, защото се е горил жестоко, но няма как да го оставя да падне за да се научи как боли, де! Иначе - същата картинка - игрите му са агресивни, изпада във възторг като види сцена с бой по телевизията, а в къщи сме кротки хора Приела съм че е по-буен и може би бъдещ побойник. Дъщеря ми на тази възраст (става въпрос за средното дете)  беше агресивна и проявяваше страшна самоагресия, но всъщност това имаше съвсем друг облик. Агресията беше безпричинна, породена някак от нищото, а не израз на недоволство или вид игра. Самоагресията не беше артистично изпълнение, а много сериозно блъскане на главата до синьо-черно, без да помага мое излизане от стаята или игнориране.
Синът ми също използва ласка "скубане", а като види какъв поглед му изстрелвам, веднага се гушка и се прави на виновен. Това е съпричастност, която при деца с проблеми от аутистичния спектър обикновено липсва.

Нормално е да ги прави тези неща. Въпросът е да не е прекалено според мен. Дори и лекарите това гледат - някакви граници на нормалното са си поставили и според тях слагат диагноза. Освен това едно катерене не мисля, че може да е признак на хиперактивност. Трябва да има комбинация от няколко проблема. Мисля си, че майката най-добре може да прецени кое е нормално и кое не и дори не е нужно да чете кой знае колко. Разбира се без елементарни познания не става. Но мисля че се усеща - ако ти идва прекалено много тичането и обясненията, тръшкането, ревовете значи има проблем - дали е в теб или в детето може да не е ясно, но както каза Desi има нужда психолог да си каже мнението как да се справим майката с проблемите си нейните или на детето.

Съгласна съм с теб и съм сигурна, че част от проблема се крие в мен особено сега при хормоналните промени от бременността. Дори от самата мисъл за появяването на близнаците изпадам в некотролируема паника. Определено нямаше да е така ако не чаках др бебета. Че имам нужда от психолог това е ясно. Но определено не стига. Имам нужда и от реална помощ. В яслата пак си бяга иначе. Пада, един ден го взех с ужулена буза. Даскалката каза, че е малко див. Ама за нея това не е проблем. Каза че се тръшка понякога, но не повече от др деца. Но си го обяснявам с това, че там са други хора и е достатъчно умен да осъзнае, че при тях тръшкането може и да не работи. В къщи като се тръшка не му обръщам внимание. Но не съм само аз - има баща, баба, дядо. Не ги обвинявам, мисля че се държат с него както трябва. Но и те не могат да го контролират. Само го гледат и клатят глава. В яслата има много хора, много деца, той ги гледа, не си играе с тях, но с даскалките непрекъснато се закача и му е интересно. Затова не се тръшка. А в къщи си умира от скука. Ако не го пусна навън да се катери по стъпала или в къщи да играя на гоненка по цял ден с него мрънка и се не трае. Опитвам се да му показвам различни неща - книжки, пъзели, кубчета и една камара др неща. Не гледа и не му е интересно - просто си занимава да се катери където намери и това е. Освен това и не яде и е все гладен - този глад го изнервя допълнително. Иска да яде само хляб. Сега даже и хляб не иска от как яде кекс, който направих специално за него за не яде сух хляб, а да има и яйца примерно вътре и ябълки. Е само това иска сутрин, обед, вечер. Все по-малко неща яде и това си го обяснявам не с лигня, а с болестно състояние

Ники, според мен просто трябва да се успокоиш и да разбереш, че така или иначе ще се гледате такива. Има и такива деца, които са напълно здрави! Дори и да има хипералтивност - това е състояние, а не болест. И се "лекува" с допълнителна активност. Но ти не си в състояние сега да тичаш подире му, и затова това става проблем за теб - той се тръшка и си иска неговото /защото организма му го иска/, ти не искаш да му го дадеш, защото искаш  кротко дете.... затова и проблема е в това, че ти трябва да го приемеш такъв - с нужда да беснее. Запищи го на плуване, води го по площадки които са обезопасени за толкова малки деца - примерно на Мак ДОналдс - някъде където ти да седнеш, той да беснее и да не се притесняваш. Няма ли там такива "заведения" с всякакви маймунски съоръжения? ВОди го там да се умори хубаво и ще ти е кротък после..

 Освен това/ срам ме е да го напиша/, ама детето на сестра ти е момиче - не искам да кажа, че момчетата са по-глупави, ама като цяло и по-късно прохождат и по-късно проговарят, и повече се тръшкат и т.н. Дори и в училище има разлика между момченца и момичета.
За неяденето - повечето деца които са злояди са напълно здрави.

И за моя син в яслата казват, че се държи "почти" нормално  . Всъщност, ако не ги питаш, нищо не казват  . Вече ме гледат криво като ги питам спал ли е, ял ли е и как се е държал  . При нас има и такъв момент - с мен си прави каквото си иска, с баща си се държи по друг начин, в яслата по съвсем друг... Ето вече 3 години се опитвам да го разбера (не говори), какъв му е проблема, какво точно иска и все се старая да стигнем до някакво разбирателство  . В повечето случаи не успявам и е логично да си изпусна нервите и да се развикам. Според баща му, детето просто е по буйно, а аз трябва да му угаждам и да не го изнервям. Мойто дете е с "Хиперактивност с дефицит на концентрация", това е факт, еми не е като другите, то се вижда. В редките случаи когато не се тръшка, не скача и не се катери изглежда съвсем нормално дете. Аз съм го приела и се усещам, как се нагласям според неговото моментно състояние и вечер, като си легна имам чувството, че товарен влак е минал през мен  . Може би и Давид е склонен пред други хора, извън семейството да се държи по спокойно и да слуша  . Това, че е постоянно гладен, наистина може допълнително да го изнервя.
Александър е най зле, когато е гладен и му се спи. Това будуване му се отразява ужасно  :.crazyeyes:

Вариант аз да седя, а той да беснее няма. Именно това е една голяма част от проблема ми - физически не му издържам на темпото. Има една обезопасена детска площадка, но тя е навън, а тук вали почти нон стоп. Има и вътре помещение с играчки, но той не иска там - тича навън. В МакДоналдс и т.н. детски кътчета изобщо не иска да седи. Само огледа и излиза. Тръгва по масите да се разхожда  и да се закача с хората, да отваря вратите да излиза навън, да влиза при готвачите и персонала. Абе се кво не требе. И никога не се уморява. Даже когато му се спи пак тича. Трябва да го взема и да го сложа в кревата - тогава ако наистина му се спи заспива, ако не съответно си го вземам пак да си доиграе. Приела съм го какъвто е, не искам да го променям. Но искам все пак да се развива нормално и да бъде като др деца и хора изобщо, а не изолиран от света. Ако не може да стане ще се примиря. Но ако може защо да не направя нещо колкото може по-скоро и колкото може повече, вместо да чакам времето да си минава и примерно чак като трябва да тръгне в 1 клас да се окаже, че не е в състояние

Кифла,

Хора, които нямат проблема просто не мгоат да го разберат - в това съм се убедила. За мен това, че Давид няма поставена диагноза понеже такъв бил реда, до 3г да не се поставя, не го прави здрав. Аз си виждам, че не се развива нормално и че поведение от моя страна като към нормално дете е без всякакъв ефект. Според мен дори да си учил и да имаш диплома, ако не си се срещал и работил с проблемни деца доста време мнението ти може да е по-грешно от това на най-неграмотната майка, която наблюдава и е загрижена за детето си и която може би само вижда, че има проблем, но не знае как да го формулира като диагноза

Така е, според повечето хора проблем фактически няма. Според тях проблема е в мен. Да, ама не. Аз нито съм от желязо, нито съм маймуна, нали се сещаш? При нас едно елементарно преобличане или хранене е кошмар. Той е почти 18 кг. аз 45 и това извиване и прехвърляне ме изморява много. Или пък с яденето, иска си да яде, но ако може и да тича едновременно.
Не знам какво ги правят в яслата, че слушат  . Моя там даже се опитвал да се облича, в къщи това за сега няма как да го накарам да прави  .
Мислила съм и сигурно ще го направя. Ще им дам камерата и една празна касета да го снимат всичко, как яде, как играе и т.н. Само идея, може и ти да пробваш  .

Не знам при вас как е, но тук си влизаме в яслата и си прибаме децата. Така че може да им наблюдаваме донякъде поведението. Случвало се е да ида да го прибера, когато се хранят. Виждам го седи си на масата с децата като добро дете и... не яде ама поне си играе с храната. И като ме види на селундата се качва на масата - направо откача. Иначе съм го наблюдавала и как си играе с даскалките, закача се, или се катери там по едно специално дървено за катерене, или си играе с печката с съдовете (детски разбира се). Виждала съм го и как посяга да вземе играчка от дете. Онова не я пуска примерно и Давид се отказва и си заминава. Абе наистина се държи свръх нормално. Разбирам защо го хвалят. Само не съм присъствала когато го слагат да спи навън в едни дървени легла, тип зимна количка. Той много мрази да седи в такава количка, а даскалките викат, че си го оставят там и си заспива без да гъкне  . Даскалките са сигурни, че не говори, понеже е 3езичен. Единствеото, което ги притеснява е че не яде - само малко сух хляб и толкоз

Niki, детето ти може да има, мож и да няма "диагноза" - но не в това е проблема - ти ще си го заведеш където трябва, ще си правите каквото ви казват психолозите и т.н. Но това няма да стане бързо - понякога те искат да работят с детето 6 месеца преди да поставят диагноза. Затова ти казвам - не се тормози, приеми, че така стоят нещата и чети, чети , чети! и си намери твоя начин как той да е у дома като в яслата.
Първото нещо което там има а у дома няма е режима до секунда - там по едно и също време ядът, по едно и също време са в креватите, по едно и също време се вадят конструкторите и т.н.
Изглежда странно - но ако въведеш режим у дома и ти го следваш като концлагерист ефект ще има. Ама режим който никога не се применя - примерно ако в 8 го слагаш да спи, а тая вечер се налага да сте на гости - да не отидеш и т.н. няма събота, няма неделя, няма Нова Година...
А това ще ти помогне и когато станеш с 3 деца.
научила си го да спи в отделна стая - ми знаеш ли колко много майки немогат? Едно хиперактивно дете определено има сили да ти реве цяла нощ и никога да не заспи.  Щом си се справила ще се справиш и с дневния режим.

защо не вземеш бавачка от сега? Така той ще има време да свикне с нея, а и детето ще има повече респект към нея. Още от началото и даваш режим, казваш и че искаш да бъде следван до секунда...  нека тя направи трудното за теб.
А това,че е триезичен наистина се отразява на езика и е нормално да ти закъснява. Но преди 3 години пак няма как да разберат дали има или няма езиков проблем.  Ако толкова искаш бързо да проговори единственото кото може да направиш е да преминеш на 1 език. Като го понаучи да включиш другите.

Desi,
в яслата имат режим за ядене точен да. Може би не до минутата, но по принцип се спазва. Не знам дали Давид му е свикнал, защото просто никога не яде там. Иначе като насядат всички деца и него като го тропосат на стола и той седи за да е част от камарата. А и като му дадат ядене, с което да си играе просто всички проблеми със седенето му се решават  Така си го обяснявам. И най-вече защото са чужди хора и пред тях много не му минават номерата. Интересното е че дори не опитва да прави номера. Спането не е точно под час, но го слагат примерно обикновено между 12 и 13 часа да спи. Казаха, че от първия път не е имало проблем - сложили го, побутали малко леглото, което е на колелца и заспал. Не е ревал никога. Опитал се да промрънка  веднъж, ама даслалката му казала сериозно, че трябва да спи и изобщо не се е стигало до рев. Те просто не са се сблъскали с това, което прави в къщи. Когато реши, че няма да спи, никаква сила на земята не може да го накара - половин час може да реве. Нито обяснения помагат нито нищо. Реве докато не го взема. Нечовешко е да го оставям толкова да реве, не мислиш ли? Въпреки че съм пробвала за да видя до кога ще реве и накрая пак аз се предаох. Но когато си е уморен си лапа пръста и си заспива. Може да пореве малко, ама до 3 мин е заспал. Вечер няма проблем да си ляга по едно и също време. Само като имаме гости и иска да седи с тях. Иначе като бебе по цяла нощ е ревал - чудила съм се от къде има сили. Но явно е от хиперактивността, поради която изглежда, че никога не се изморява.
Бавачка не мога да си намеря. С такова дете трябва специална бавачка, а не коя да е от обява. С него трябва повишено внимание. Аз на баща му не мога да го оставя, камо ли на някой от улицата. Затова сега съм в процес на търсене на специален човек. Повярвай ми, един обикновен човек не може да му издържи на темпото и да се разбере с него. Но определено ми трябва помощ, защото на баща му не може да се разчита. Старае се човека, ама то не винаги може да се кара по правила. Пък и той ги забравя. Днес примерно Давид е болен. Нашият го разхожда навън, че беше хубаво времето и после го прибрал и сложил да спи. Начи в стаята на детето една жега, той не е усетил. Сложил го да спи с една дебела блуза, която си е направо вид кожухче. На всичкото отгоре не го преоубул. А Давид с диария и се бил насрал. Като се събуди това дете след 1 час с як рев. Отивам да го взема, в онази стая се не живее, а той с кожухче. Вдигнал беше 40 градуса. От диарията дупето му червено - кръв ще капне. Е може ли такова нещо. А баща му дори доволен от себе си, че си е играл с него на двора и го сложил да спи. Ама не е само това и се сърди като му се развиках. Ами на човек който не мисли просто не може да оставиш дете. Той дори не усеща, когато Давид вдигне температура. Не става така просто. Дете от  непукист не може да се гледа като хората

Ники, Деси е много права.
А таткото ще не ще, ще трябва да се научи. Няма де да иде.
Аз имах подобен проблем с нашия. Ела да го видиш сега.
Търпение и стискане на зъби му е майката.
Моите проблеми с щерката почнаха още, докато бях бременна с малкия.
Затова те разбирам много добре.
Справих се без чужда помощ. Но... първо трябва твоите собствени съмнения да разсееш и да приемеш детето ти такова, каквото е. Със или без "диагноза"

Знам, че е така, човек намира неподозирани сили когато стане много напечено. Но все пак всеки си има своите границ - не може до безкрайност. А още по-гадно е когато очакваш помощ, но се окаже, че не може да я получиш. Тази нощ пак Давид рева много и баща му ставаше, да се прави на примерен. Успокои го и се върна. Питах го топъл ли е Давид. Каза да. Много ли? Много. И кво направи по въпроса? Нищо. Видял че гори и пак си го върнал спокойно в кревата. И всичко това след непрекъснато обяснения. Та пак трябваше аз да стана и да си свърша работата. Та неговата помощ е мижи да те лажем. Без мен без изобщо да прекалявам не виждам това дете как ще оцелее. И то не е че аз държа да правя всичко, давам шанс и на другите. И нормално е да се дъни човек за дребни неща. Но това, което прави моят любим е далеч от дребно по моите скромни рабирания. Да не говорим, че не е нормално вече 1г и 7м да се учи на елементарни неща и още да не е научил ама НИЩО.

Да, когато от половинката си очакваш повече (очакваш нормални неща, но той не ги умее, явно няма откъде да ги е научил навремето си), нещата стават по-тежки - и се изнервяаш се допълнително, и се чувстваш сам. Това прави решаването на задачата пред теб още по-трудно! Защото освен стискане на зъби, ти трябва и мъничко съчувствие. (А има ли църква някъде около теб?)