Хиперактивно дете или просто криво

Пък ти на таткото не му викай! Той е направил, каквото е можал! Те откъде да се сещат за такива неща, горките! Никой не ги е учли да стават родители! Те си имат други задачки. Така сме възпитани!
Но трябва да се разберете! Без викове, защото с викове не става. Чудесно би било, ако се разбирате двамата!
Деси ти два много хубави съвети.
А за режима - хайде, звучи казармено, нека го наречем "ритуал" - нещо, което се повтаря, и от повтаряемостта му ти става приятно - както се повтарят сезоните, и от това човек се чувства сигурно, чувства се добре.
Не зная дали детето ти от "хиперактивност" е плачело! Моята дъщеря също много плачеше като малка! Какъв е бил проблемът, не знам, но не може така да го диагностицираш едно дете, милото! Може нещо друго да си го е тормозело! Ти спеше ли с него, кърмеше ли го нощем, че да не плаче? Аз така решавах проблема с плакането, така успявах да я успокоя. Може нещо да не му е достигало! Само питам, не те виня!

Аз ако знаех защо е плачело като малко та и до ден днешен да съм решила проблема. Ама при бебе можеш ли да си сигурен. А понякога дори да знаеш кво му е просто нищо не можеш да направиш освен да го успокояваш. Не го обвинявам, че е хиперактивен - той няма никаква вина за това. Казвам го като евентуално обяснение на поведението му защото до сега никой не ми е дал и не съм открила друго. Мога да ти кажа, че съм следвала всички съвети на сестрата, която отговаря за сина ми като винаги съм се консултирала и със собственият си разсъдък и майчин инстинкт. Правила съм разбира се дребни грешки, но не са нещо за което да съжалявам. За кърменето - кърмех го на поискване и нощем. Всъщност като ревне имаш ли друг избор? А ти кърмила ли си по цяла вечер от 5 до 10 нон стоп защото иначе нищо не може да му затвори устата? И нощем кърмила ли си през 1 час? Защото аз да. И с бебето съм "спала" месец и половина (той спеше, а аз не). Докато не почнах да се блъскам в стените и вратите от недоспиване и да не знам къде се намирам, да ми спира кърмата, за забравям детето на шкафа за преобуване и т.под.  да му рискувам живота. Докато баща му чак сега почва да разбира, че има дете, когато след година и половина тактични намеци  от моя страна и надежди да се сети ми избиха бушоните и почнах да вдигам скандали - повярвай ми, някои хора толкова не се усещат, че само скандали и заплахи им действат. Колко приказки съм изприказвала - накрая се оказва, че изобщо не ги е чул. Никой никого не е учил да бъде родител - ако ти пука за детето ти се научаваш сам. Ако не ти пука - и на курс да се запишеш пак нищо няма да научиш

Аз да  . Наистина нищо друго не можеше да му затвори устата. В резултат на това, на 6 мес. беше 10кг. САМО на кърма  . Аз станах 40 кг. и ходех като зомби по улиците от недоспиване и изтощение  . Сега положението е малко по добре, макар, че ето и тази сутрин се събуди в 4:30  .

Не можах да изчета всичко....
Ники , сина ми е   изследван от 4 невролози и мнения 2:2 за хиперактивност , в последствие се оказа че има друг проблем , а хиперактивноста е вторична. Моля те спри да дерзаеш , а се замисли от сега как ще се оправяш с 3-те деца! Не че те плаша , но при нас беше много трудно след появата на беба ! То не беше ревност... а всеки лекар който идваше в къщи ми казваше- много пазете бебето от баткото че ви е много импулсивен ! Ако бях на твое масто сега бих послушала съветите на Деси и потърсила помощ в къщи след появата на бебетата

Да, и аз съм кърмила по цяла нощ, ама спях, докато кърмех...

NikiFin , малкият при какви обстоятелства се спира на едно място /хранене, телевизия/ и за колко време най-много може да застане на едно място?

Когато понякога се заиграе с тенджери може да изкара 5 мин. Като ние се храним го слагаме на масата с нас. Ако му дадем храна, с  която да си играе пак може да се задържи 5 - 10 мин. Но много не му давам защото прави свинщина. Телевизия не гледа - може за малко ако има музика да потанцува.
В кола след 5 мин почва да откача. В количка - понякога изкарва 20 мин ако се движим навън и преди да е седнал си е потичал на воля. Обикновено след малко почва да реве. Ама май се понаучи, че и да реве никой не го сваля, просто като съм сама ми е невъзможно. Та сега само писне няколко пъти и като види, че не няма да го сваля стиска зъби и си му личи. Но като цяло като е буден не се спира. Ако примерно му писне в шопинг център да седи, там много се изнервя и така реве и пищи, че е невъзможно да не го махнеш от количката. В такива случаи тича на където му падне и изобщо не го интересува къде съм. Ако не тичам след него го губя за секунди. За ръка не може да води и 1 сек - мрази. Ако не бяха проблемите му с хранене, проговаряне и адекватни реакции като му се говори щях да си мисля просто, че е дете-гадинка, защото хобито му е да прави на яд, да изпитва нервите на хората, да ги манипулира. Забелязала съм, че зодия Рак не само че нямат проблем да се концентрират, а напротив - по-скоро се концентрират в нещо, което си гледат или правят толкова дълбоко, че не обръщат внимание и не реагират, като им се говори. Ама моето дете наистина е голяма гадинка, прекалено голяма за да не си помисля, че има нещо гнило някъде в дълбочина, а не е просто характер. Въпреки че изглежда, че съм го обявила за хиперактивно, все още проучвам въпроса и не твърдя нищо със сигурност, освен че поведението му не е нормално за възрастта му.
Ще ти дам пример за нещо типично, което прави и то е само единичен пример, а нещата са много. Знае примерно, че му забраняваме да стои близо до телевизора. Но си отива човека там и се заглежда - едва ли вижда нещо от толкова близо при екран 42". Като му кажем да се махне винаги не само че остава, ами нарочно си слага ръката на екрана за да е макс близо до него и ни гледа в очите. Повториш, потретиш ... - продължава да те гледа и да види какво ще направиш. Викане без ефект. Като тръгна да става вече знае, че ще ида ори него, но продължава да стои залепен и да ме гледа в очите, преценявайки дали съм достатъчно далече и кога е момента да избяга от там. Като наближа вече бесна или баща му побягва. Ако го плесна кат че ли само това чака - ревва и бяга при баща си да го утешава. Или при мен ако го е плеснал баща му. Знае много добре какво ще му се слчуи, но като че ли изобщо не го е страх от това нещо - просто нарочно ни предизвиква.
Ако примерно си излива водата от чашката на земята и му викна да не го прави той нарочно излиза цялата вода първо много бързо или направо хвърля чашата и после побягва. Ако му кажа да не прави нещо се ядосва и веднага прави нещо друго забранено.
Абе... е такива неща непрекъснато, прави на яд от как се е родил. Не знам, сигурно е нормално човек да прави на яд и да отмъщава, въпреки че аз не съм т и не съм била такава, нито баща му. Но при него това е нон стоп, минава границите на човешкото търпение - тоя само с това се занимава на практика - да прави на яд. Знам, изчела съм много неща и че това било нормално, децата изпробвали. Но просто неговото е прекалено. 

А, ако го оставиш и не му обръщаш внимание? Какво ще стане? Пробвала ли си и тоз метод? Защото понякога ефектът е поразителен. Но само в такива случаи на "изпробване" и когато ситуацията не е застрашаваща живота му.
Знам едно със сигурност : че спокойната реакция на родителите, води до спокойно дете. Защото всички деца в една определена възраст изпробват родителите си. Това е толкова забавно да гледаш как мама или тате си кривят муцуните, че пак и пак искам да го видя. Без значение това, какво ще ми коства.
И моята щерка не ме чува, като й говоря. Особено, като са хванали лудите. Но ако гледа ТВ от близо ( само пример) и не чуе моите съвети да се премести, просто телевизора бива изключен от тока и проблемът е решен. Следва тръшкане и крясъци от нейна страна десетина минутки и помощ от моя страна да пренасоча интереса й в някоя игра или танц или нещо, което "наднича" през прозореца  и телевизора е забравен.
Искам да си призная, че ми беше ( и все още ми е ) безкрайно трудно да озаптя всичките щури прояви на любопитството на детето ми. А сега вървя отново по този път с малката любознателка и опознавателка на света. Но много, много й се радвам, макар и да бърша пода от изсипаната чаша сок поне по  пъти на ден.
Няма да забравя как каката преди две години и нещо реши, да направи един мой хубав слънчев ден на село на един мой ден с невероятно опънати нерви  когато от една беля се прехвърляше на друга, просто целия ден: още от сутринта само се тръшкаше и ревеше за всичко.  Започнаха белите от: бъркане в кофата със студена вода и измокряне до кости; последва с опитване на храната на съседските градински котки ( кокали и бъркоч ); с последвало хапване на разтвора от пръскачката за лозето на любимия дядо ( добре че беше с гасена вар  ). Денят премина без дневен сън, а вечерта приключи с истерия и заспиване чак в 22ч. Е, как да не луднеш, кажи ми. И като прибавиш всички забележки и подлудяли роднини ....нали се сещаш.
Така че все пак те разбирам 
А и днес моето вече 4 годишно момиче си хапна в градинката нещо намерено на земята ( дори не разбрах какво беше  ).
Хайде, потърсете заедно хубавото в живота, и му се насладете 

Ами то не става, Ники, с казване "Недей да правиш така!" Дори и нормално дете няма да те послуша и ще те изпробва! Освен че не може да стои на едно място, реакцията му с телевизора ми се струва напълно нормална! И дъщеря ми (която броя за нормална), и синът ми (когото броя за нормален), ще реагират по подобен начин, ако просто им задам някаква команда или заповед. Те си формират независимостта и достойнството. Ако, обаче, нещата се правят спокойно, ей така, между другото - ако, например, отиваш при него, когато той застане пред телевизора, вдигнеш го, сложиш го в скута си, например (макар че твоят няма да седи) и седнете с него по-далеч от телевизора, като междувременно му обясниш, че не е добре да стои толкова близко до телевизора, а след това продължите да обсъждате  какво показват на този телевизор - нещо, съвсем не свързано с темата за разстоянието до телевизора - тогава може и да те послуша. Тоесто, той ням да те послуша, а просто ще приеме всичко не като заплаха за неговата собствена независимост и може би няма да има нищо против да го преместиш малко по-далеч от телевизора. Естествено, той е твърде малък, за да "научи", че наистина не трябва да седи толкова близо до телевизора, синът ми е на 6 и продължава да седи толкова близо до телевизора. Така че всичко ще се повтаря пак и пак и пак, но не смятам, че можеш на едно 2-годишно дете да кажеш - Не стой толкова близо до телевизора - и то да те послуша! Напротив, на тази възраст децата реагират обратно на заповедите, които им се дават, със заповеди не става! Ако нещо пипа, което не трябва, то трябва спокойно да се вземе от ръката, без много драми, може да се обясни спокойно защо се взима и след това да се мине на друга тема.... Такова е моето наблюдение.
Извинявай, че ти звуча дидактично, ти сама ще си го налучкаш, ама идеята ми е без очаквания, че детето трябва да те слуша! Няма такива работи! Децата могат да "сътрудничат", но не и да слушат и изпълняват - те не са кучета. Ако правим нещата заедно с тях, тогава е различно. Така съм забелязала. Пък и помня по себе си какви бури са се надигали в мен като малка, когато просто са ми се давали заповеди за изпълнение.. Трябва да имаме реалистични очаквания към едно дете! То е дете, не е възрастен.

DOROTEIA  и  jabushka ,

Пробвала съм с необръщане на внимание. Ако е за телевизора изобщо не е ясно кога ще се махне от там - може след малко, може и след много. Искам да знае, кое не може и той го знае. Но ако му харесва да го прави си го прави когато си иска или го ползва за да прави на яд. Ако нещо друго прави и го оставя просто тихичко си върши работата, защото му е интересно и не му пука, че не е разрешено, въпреки, че знае прекрасно. Не оставайте с впечатление, че само му викам на това дете и му давам заповеди - изобщо не е така. Но нашите проблеми са едни и същи от как се помня -  не се е научил просто на нищо до сега, държи се като като своеволно бебе, което изобщо не отговаря на възрастта му сравнявайки с др деца. Винаги първо обяснявам, премествам. Но той изобщо не иска да слуша, не ми обръща внимание, не стои при мен, а си тръгва просто накъдето си иска. Невъзможно е да се обсъжда нещо с него. Насила не мога да го задържа докато му говоря, защото реве и се тръшка - иска си свободата на действие. Наблюдавам другите деца, но нито едно не се държи по толкова предизвикателен и дразнещ начин. При него ни с добро ни с лошо става. По-скоро с лошо обаче, със строгост и твърдост и ако трябва пляскане през ръцете - това действа за кратко. Изпада в истерия, когато нещо не му се разреши. Ако гледам нещо по ТВ не мога да го изгася само за да благоволи той да се махне от там - това означава, че това дете ще контролира цялата къща - за мен това не е правилно. Не мисля, че след като другите деца се държат по по-нормален начин е нералистично да очаквам от моето дете поведение като тяхното. В яслата не се оплакват от него, но съм видяла и там как реагира като му се говори. Разхвърля конструктора на земята примерно и лелката му каже Хаиде да го съберем заедно и почва да събира и да му дава пример. Той просто си тръгва все едно никой нищо не му е казал и тя си остава сама да си прибира. Никакво внимание просто не обръща. Не може нищо да му се обясни. Това дете е добро само когато го оставиш да си прави каквото си иска. Според мен това е НЕДОПУСТИМО. Не трябва да има много забранени неща, но все пак такива трябва да има и не може да няма. За мен е нормално да приеме правилата в един момент и да се примири.

Ники, много ми е познато тичането на обществени места и други описани неща за вашата възраст. Не знам как ще подходиш, но аз си представях нещата за дъщеря ми така - гледа телевизия, защото е като хипнотизирана, още не се владее, вижда, че искаш нещо, но не може да се отлепи. Нещо като ти да гледаш интересен филм и някой да те дърпа. Да, с годините си се научила да се владееш, но те не са. Тича в моловете без посока, защото шума и дразненията са много силни за тях, нещо като да си в дискотека с много силен шум и светлини. И други подобни. Винаги съм изхождала, че детето е добро и трябва да се намери подход. Всяко дете и човек обича да е харесвано, хвалено и това е първичното заложено във всички деца. Как ще се размие с годините зависи от много неща. Аз ползвам телевизора само за хранене и  10 мин. след това. През другото време е изключен от контакта. В молове вече ходим с цел да я социализираме, т.е минимум покупки и изнервящи детето дейности.
Има си и термин за тръшкането, по-трудно се владеят и това е психо проблем, а не се оправя с бой. В общите книги за отглеждане на деца - тази категория е с по-бавно съзряваща нервна система и се нуждае от помощ в много редки варианти. Очаква се майката и близките да намери подход. Може би и това е причината да не ви пращат на специалист.

ХА!

Ами ето ти го проблема, защо ТОЙ, а не ТИ трябва да се примириш?

Това е "борба за надмощие",  в нея няма победители... никога няма да можеш да се оттървеш от проблемите ако мислиш така. А те очакват още 2 деца.

Вземи някоя книжка за позитивното възпитание  /за съвсем нормални деца/, прочети я, осмисли я, приложи я на практика и проблема ти ще се реши. 

Ами  и моята още не е приела правилата. А е почти на три години.Сутрин се тръшка по пътищата да я нося,когато отиваме към яслата,вечер се тръшка,не иска да тръгваме от детската площадка.Кажа ли и нещо да направи, тя прави точно обратното.Че е разглезена -спор няма,но не очаквам  да приеме правилата и да се примири.Ако се примири и стане кротка като агънце, ще се притесня още повече.Предпочитам си я палава.

NikiFin , единственото по-характерно за хиперактивните деца от целия ти пост ми се струва невъзможността да се задържи на едно място за по-дълго време.
Иначе това, че те предизвиква е нормално за децата на тази възраст.
И пак ще повторя - рачетата са си проклетийки и кривотийки. Калина също си е доста крива и проклетичка - не мога да си кривя душата, нищо че ми е дете... Имаше някои от проявите на сина ти, но доста от тях с течение на времето избледняха, други направо изчезнаха. И аз се притеснявах за хиперактивност и доста изчетох и даже с майки на такива дечица си писах.

Възползвам се от темата ти да ти честитя рождения ден!
Желая ти здраве, обич и много сили и търпение! Желая здраве и на детенце и нека съмненията ти се окажат напразни и грешни и да забравиш за тях!!!
  

Изобщо не става дума за "необръщане на внимание"! Не става дума да оставяш детето да прави каквото си иска! Просто не става с налагане на волята на родителя над волята на детето! И вярвай ми, синът ми точно в момента, на шест години е, още гледа филмче, залепнал за екрана! Макар и да съм му казвала много много много пъти; и той да ме слуша, по принцип! Просто не разбират! Става по друг начин, и именно за това ти говори Очиларка. Нашият подход трябва да се промени! Независимо дали детето ти е хипер-активно или не! Смятам, че доникъде няма да се стигне, ако решиш, че детето ти е опако, гадинка, инатче и прочие. Така ти му слагаш определение, и можем да сме сигурни, че каквито ги определим, такива ще станат децата ни! Аз съм съгласна с това:

Да гледаш дете е всъщност много трудно! И когато човек се опитва да налага волята си, става една борба, която отнема толкова много повече сили, че от теб нищо не остава накрая! И порочният кръг става страшен, особено когато се стигне до пубертета. Затова аз не вярвам само в "стискането на зъби"! Стискаш, стискаш, и не е минало много време, а нервите избивт и става още по-лошо накрая! Трябва да се промени нашият подход!

Аз имам една идея!
Имам една приятелка. Според нея едно дете има нужда от повече от един, от повече от двама възрастни дори, за да могат да бъдат удовлетворени всичките му потребности (особено в света, в който живеем). Аз й вярвам!
Тази жена е чудесен приятел и освен това чудесен психолог. Тя така се държи с децата, че когато я гледам, разбирам кога и къде бъркам в отношението си с децата!
Да ти призная, и аз бих могла да нарека детето си проклето! Но когато е с моята приятелка, моята Анна никога не е "проклета". И тогава си казвам - "ааа, явно грешката е в мен"! Значи аз твърде малко сили или желание имам да се занимавам с детето си, ама така, наравно, като с приятел, а не като с послушно куче! Искам от него просто да ме слуша, че да може на мен да ми е лесно!
И така, то нея аз се уча разни неща!
Но тя, уви, ти е твърде далече - не можеш да си я наемеш! Но именно пък тя ми предложи и тази идея!
А идеята е такава: Имаш ли около себе си майки с деца, които ти би нарекла "добри" и "нормални" деца?
Ако имаш такива, приятелки разни, защо не се опиташ да се завъртиш около тях, да ги погледаш, да видиш те как се държат с децата си? Може много да ти помогне! На мен примерът най-много ми помага! Освен книжките - отново подкрепям казаното от Деси, както и ти припомням книгата, която аз самата ти препоръчах по-горе, която на мен ми припомни много мои грешки!
А за грешките - ами то е нормално, не е нужно да се обвиняваме за тях! С чувство за вина доникъде няма да стигнем! Никой от нас не се научава научен! Това е моделът на отношение към децата, който всички ние сме получили, така са ни гледали!

И отново, да не забравяме, че гледането на дете е нещо много трудоемко, отнема много сили и хитрост и мъдрост! Така че дори това, че си стигнала дотук означава, че се справяш много добре! Просто защото е трудно!

И понеже някой каза, че днес е твоят рожден ден, аз също искам да те поздравя за рождения ден, и ти желая много сили и много положителни емоции!