Хиперактивно дете или просто криво

Ieppe аз не смея да твърдя, че на детето му няма нищо, нито пък обратното. И по-горе писах - майката знае най-добре. Но наистина е много грозно да го нарича ненормално, бавноразвиващо се... По много неща то прилича на останалите деца, а Ники ги изтъква като признаци за ненормалност. Ако е непрекъснато навикван и обвиняван, няма как да стане по-добре.

Ами, явно жената е объркана. И аз така се чудех кое е нормално и кое не. Даже тема пусках тук, ако помниш, защото си играеше като люлееше прането и това продължи с месеци. Е, тогава майките тук наистина ме поуспокоиха, ама е нормално като ти е за първи път да не си наясно. И сега още има неща, които понякога ме смущават. Сигурна съм, че живот и здраве, ако имам още деца, всичко ще е много по-леко и спокойно, ама като ти е за първи път... Иначе, съгласна съм, че не бива да го нарича бавноразвиващ се, защото най-вероятно за поведението му си има обяснение и терапия.   

Точно за това са специализираните  консултации. Целта не е да се сложи чертата болно или здраво, защото няма две еднакви нито болни нито здрави деца.
Всъщност това, което постингите описват са доста изявени признаци, които са достатъчно основание да закъсняват някои аспекти на функционирането и комуникацията . Точно това трябва да се обясни на родителя и какво да прави с нещата, които го притесняват, но не както го прави комшийката или както тя е казала. Също така цялото това говорене  по никакъв начин не е обективно, защото никой не е видял реалните прояви на детето в реалните ситуации и родителските реакции и придружаване.

Ох, моля ви се. Не съм вложила негативен смисъл в определението бавноразвиващ. Използвам го в буквалния - че се развива по бавно. Искам да кажа че за мен дали ще кажа, че се развива по бавно или е бавноразвиващ имат един и същ смисъл. Знам вие как го приемате, както и обществото я приема тази дума. Но не съм я използвала в този негативен смисъл. Освен това не искам да кажа, че е ненормален. Въпреки че моето мнение е, че всички хора сме ненормални до известна степен, всеки си е башка. Никога не бих втълпявала на детето си, че не е нормален или бавноразвиващ. За мен той си е най-големия сладкиш и точно такъв си го искам. Сигурна съм, че знае че го обичам защото мисля че му го показвам много явно. Той е много щастлив и усмихнат, изобщо няма вид на дете лишено от любов, защото не е и си го знае. Затова и ни се е качил на главите, а в яслата е мушица. Е,,, не чак толкова де ама определено там не прави домашните циркове.
Имам си причини за притеснение, но явно не може да се опишат нещата - трябва да видят и изживеят. Най-малкото фактът, че познавам 3 езикови деца нормално развили се говоримо трябва да се вземе под внимание. Наивно е да кажеш: Той е 2 или 3 езиков и това е обяснението за всичко. Да не говорим, че проговарянето е само едно от нещата, които ме притесняват. Ще ви държа в течение. Имам уговорка с лекар за преглед

olia, преди 2 години една психоложка, доцент ли, професор ли, мога да объркам,но добре я познаваш ми се струва, гледа Наталия за около час. Тогава детето беше в настроение, съвсем отскоро позволяваше да я гушкат, и резултата от прегледа беше да ни кажат, да се отнасяме с нея като със съвсем здраво дете,не защото е здраво, а защото така трябва. Прогнозата беше, че може  да тръгне на училище с една година закъснение. Това второто изобщо не си го представям, а първото за мен е грешно. Едва след като започнах да я приемам като дете с аутистични черти, намерих правилния подход и започнах да риагирам подходящо за ситуацията. Аз здраво дете съм гледала, гледам и още едно сега, така че прекрасно знам каква е разликата, и в реакциите , и в подхода.
И естествено, че говоренето не е обективно, но едва ли Ники не го знае. Все пак е по-добре да си говорим, отколкото да се изредим да й кажем с 1 изречение да си потърси специалист. Нали за това е форума???

NikiFin , можеш лесно да провериш слуха, за да го изключиш като евентуална причина. За моето дете всеки първо ми е задавал въпроса   -Чува ли? Тя си дава вид , че не чува изобщо, но ако в съседната стая чуеше някоя реклама, отиваше на бегом (пълзейки). Слухът й е даже по-добър от моя. Ако синът ти си има любими реклами или звуци, нека някой ги пусне от другата стая, така че да не вижда, и наблюдавай реакцията му. Ако чува, най-малкото ще видиш, че се напряга да чуе.
Една логопедка например ми загуби 10 мин да ми обяснява, че детето ми вероятно не чува и какви са последиците от това,а Наталия през това време повтаряше :"тръгвамеее". Същата и без направено ЕЕГ не работеше, ама това е друг въпрос

Аз да питам-на 1г и 7 м колко трябва да говори едно дете?На втория си рожден ден Ния можеше само няколко думи,6 месеца по-късно разказва приказки и пее на английски.Ники,не се обиждай,но мисля,че голяма част от проблема е твоето семейство-майка ти и сестра ти.Защо постоянно обясняваш какво прави детето на сестра ти,прилича ми на някакво роднинско състезание.И откъде си сигурна,че Давид е проходил благодарение на интензивните си бабини тренировки?Моята майка е същата в това отношение,Ния се забави в прохождането според нейните представи и искаше да я тренира,но аз не позволих.Не мога да съдя,но като дете,отгледано от амбизиозни родители(на 5 пишех писма до мама ),някак интуитивно ми се струва,че Давид си е много в ред,проблема идва от друго място.
Дано не съм те обидила 

Знаеш ли колко ми се иска да си права и проблемът да е в мен. С кое да си ме обидила  - че си сравнявам детето с другите ли? Ами не знам друг начин освен сравнението за да се установи дали човек се развива нормално - всички го правят. Така че си обидила всички, дори и себе си щото съм сигурна, че ти сравняваш и себе си и детето си и всичко.  Или мислиш че съм свръхамбициозна и го насилвам за нещо. Не си права - не съм такъв човек. Просто съм загрижена. С майка ми не говоря, но със сестра ми непрекъснато. Тя ме успокоява припомняйки ми, че Айнщаин е проговорил на 4 години и т.н. Но дъщеря и е на 1г и 5м и непрекъснато си споделяме кой колко е напреднал, мисля, че  е нормално все пак са набори и братовчеди. И тя вече повтаря всичко дори казва цели строфи от стихчета,отговаря на въпроси с по една дума и всичко разбира. Та така 

Ники , първо се успокой , наистина. Трябва да мислиш и за нероденото си бебе, да прогониш страховете.
Като майка на дете с намален слух, открит на 4,5г. и в последствие оказващо се че е това е първопричината за всичките проблеми, ще кажа че никак не е толкова лесно да се установи дали детето има проблем със слуха. То трабвя да чува от разтояние дори лек шепот , пробвай да му извикваш имет в гръб, като постепенно намаляваш силата на звука! Или му говори , като слагаш ръката си пред устата за да не види движението на устните и виж на колко силен звук реагира  И наистина е време да загърбиш тревогите и да мислиш за нероденото си бебе!

Записах му час за ушен. Но не знам как ще го прегледат. Днес бяхме при детска лекарка, която си беше в нормални дрехи и кабинетът и беше подреден като детска стая. Само дето имаше компютър. И въпреки това Давид се усети, че е лекар и не спря да пищи истерично докато тя го преглеждаше. Та не знам как ще му проверят слуха - за сега ми изглежда невъзможно. Иначе съм го пробвала точно това да го викам в гръб шепшешком. Понякога реагира, понякога не. Но мисля че чува добре защото просто чува специфични познати шумове като отваряне на външната врата дори да се много лекичко и реагира. Освен това се буди от много леки шумове, когато вали дъжд дори. Та днешното посещение беше безсмислено малко, щото тя само ми пренасочи към ушен и към психолог. Самата тя не намери нищо нередно. Ама то кво да намери от едно преслушване, гледане в ушите и мерене.

Само искам да споделя за моя син- никога не е пълзял, парвите му крачки бяха на 1 година, след месец вече ходеше свободно, но си беше хитрец-все ходеше близо до мебелите за да може да се подпира поне с едно пръстче, и чак на 1г.3м. си проходи нормално; първата му дума няма да я забравя "коuата" беше на 2 години и всичко и всички наричаше с нея.  Наложи се едно лято да го оставим при свекито, а тя като "добра съпруга", на всичкото отгоре безработна, все си беше в къщи и по цял ден на кафе и на цигарка пред ТВ-то гледаше всички сериали та чак с повторенията им, от тях не излизаше, абе  чешит. Та много се притеснявах за сина си, викам си то до сега една дума знае, а сега....... Знаех , че деца наи-добре се научават да общуват и говорят сред други деца и чаках с нетърпение да си го вземем и да го пусна на градина. Но какво беше учудването ми, когато след месец отидохме да го видим,  малeeeе, това дете щеше да ме "купи и продаде", не можеше да спре да разказва филмите на баба си със всички подробности, имена на артисти без да ги обърква в различните филми (нали се сещате че те все едни артисти са в ролите), че чак лично мнение изказваше за всеки филм, абе, направо ме шашна
 Та това е само един случаи, МОЯТ случаи, за пръв път ми беше, но не се притеснявах, не знам защо; все си казвах -за всяко нещо ще му доиде времето.А като бебе беше страшно ревлив. Бебето трябва ба яде и да спи, а моят син ядеше и ревеше, нянаше дори колики, капките му се отразиха чудесно, но господина ревеше по цял ден, дори и на ръце. В количка не седеше по-вече от 10 минути, заспиваше в 23 и ставаше в 8, за сметка на това се будеше само веднъж за НАНа си и то не винаги.
  Е, това от мен.
  Niki, мисля, че ти наистина трябва да се успокоиш заради бебчето , което очакваш. В краина сметка има две възможности, детето ти да си е съвсем наред или да не е, и в двата случая ти ще си го обичкаш; нормално е да се притесняваш, но приеми нещата такива, каквито са, прави си му изследванията, но бъди по-спокоина , защото в живота ти ще има още една душичка, която ще обичаш със същата сила. Надявам се да ме разбираш, защото наистина понякога написаното в нета не е това, което искахме да кажем, а които го чете, не винаги усеща настроението и ударенията на пишещий. При всички положения мисля, че нещата ще се оправят и след време ти ще си една щастлива мама на две прекрасни дечица

На 3 дечица

О,да са ти живи и здрави!

Rusolqvka . С риск да получа много критики, понеже ще се изкажа против мнението на специалистите. За мен ТВто е много добър начин за научаване на един език. Затова и ме е яд, че моят син не се заглежда. Искам да гледа детски филмчета най-вече защото речта и нивото им е адаптирано. не винаги де, повечето ме ужасяват и  мисля, че са вредни. Но има и хубави. Сапунените любовни сериали също са простички за разбиране и не мисля, че дават много лошо възпитание, защото обикновено отразяват реалния живот, с които така или иначе ще се сблъска. Понякога дори са поучителни. Пък и собикновено става дума за любов - по-добре от екшън според мен. Познавам хора на дърти години научили език предимно от ТВ. Самата аз съм учила немски главно от ТВ и адски много ми помогна - повече от учебници, касети, дори и от пребиваването ми в Германия, където бях в район със страшен диалект, от който една дума не разбирах до последно.
Всъщност чакам близнаци  .

Ники,вярно е,че всички се сравняваме Но аз съм сигурна,че Ния на 2 г почти не говореше,а не мислех,че има проблем,явно и дечицата около нас са проговорили по-късно,затова не ми е направило впечатление.