Хиперактивно дете или просто криво

Оле, Niki, хиляди извинения, ама и аз съм една , чак сега се загледах в лентичката, ама там са две  , малииииииии, да са ти живи и здрави , и ТРИТЕ

Повярваи ми че до 2г.8м., точно до онова лято с баба си, не можех да накарам сина си да обърне внимание на нищо, не искаше нито биберон, нито гризалка, нито играчка, нито ТВ, буквално нищо, не знаех какво да го правя, не можех дъх да си поема, не можех да уча за  държавния, за кафенце някъде на барче направо ъбсурд. Всички маики по барчетата, аз веднъж седнах, поръчах кафе и хукнах със "зверо си" та се не върнах.
 И сега не спира нито за секунда, нито навън, нито вкъщи. А е много умничък, няма проблеми със материала в училище, запомня много берзо, но пък е такъв мързел, че направо "бесните ме хващат"

Съвсем нищо ли не гледа?! Реклами? Децата са луди по реклами. По филмчета и дъщеря ми не се заглеждаше до към третата си година. Свалих й картинки от нета и всеки ден й ги показвах, защото обича да гледа картинки. После пуснах филм с персонажи от картинките и се загледа. Но тя по принцип си гледа телевизия, това й е основното занимание. От там е научила много думи и песни (независимо, че в общуването почти не ги ползва)
Синът ми е здраво дете, той се загледа в Телетъбис (на френски) още преди годинката. После гледахме Татко барба (също на френски). Сега от няколко месеца гледа с интерес филмчета с Барби, Ну погоди, също и няколко с БГ аудио. Но стои и гледа, ако аз съм до него.
Сапунките няма как да са му интересни, тях ги гледат деца над 4-5г (забранявах на голямата )

По реклами се заглежда само ако са музикални за да танцува. Изобщо по музика - ама е за кратко. Вчера се загледа по реклама на CD на Бионсе. Мисля защото е хубава жената  Но като свърши тази реклама и почна другата и продължи "да си гледа работата"

  Ами деца и деца. Едни се заглеждат в едно, други в друго. сега се сещам, че Криси се заглеждаше в ТВ-то когато беше на няколко месеца само на една песен на Лили Иванова.
  Кристиян е на 9 god.и има много по-различни интереси от преди, не го вълнуват сериали, а съвсем други предавания. Аз обаче не бих забранила на едно 2-3 годишно дете да гледа сапунен сериал,след като е проявило интерес, естественно не бих допуснала цял ден да е пред ТВ-то, в никакъв случаи, но и да му казвам кое е интересно за него и кое не, за мен е недопустимо. Е, има ситуации и ситуации. сега след като е на 9 и понякога поглежда филм, които гледаме с баща му вечер и там има любовни сцени, разбира се че вземам мерки 

   Здравей, Радка! Къде са правени тия изследвания и констатации. Къде живеете?

Изобщо не говорим кой какво ще позволява или не. Ники има нужда от насоки, за да е наясно кое е наред и кое не е . Правя сравнение между двете си деца - едното е с проблем, а другото - не. Това са характерни неща. Мога да включа и голямата кака за сравнение - на 1г се загледа в "Улица Сезам" - предаване, което като Телетъбис е направено специално за малки деца, в екипа доколкото знам са включени и психолози. Преди 13г нямаше какво толкова да гледа, затова само до там са ми впечатленията.
Сам по себе си всеки от признаците може да не значи нищо, но когато са достатъчно на брой, будят тревога.

Всъщност като бебе, кое точно те притесни, за да се консултираш с лекар. Както разбра при мен освен говора е и цялото му поведение - знам, че е нормално дете да се гледа трудно. Но при него е просто адски трудно и проблемно абсолютно всичко. Смятам да го заведа на психолог. Но как да убедя лекарите, да му обърнат по-сериозно внимание, а не само на пръв поглед да кажат, че е нормален и да не се занимават повече. За сега единствения ненормален съм аз. Един човек не се е съгласил с мнението ми, че има проблем, дори и не голям, но има нещо ненормално. Писна ми    А с такова дете и близнаци в скоро време ще се гътна за нула време. И това никой не разбира, и най-лошото е, че и мъжът ми не го проумява, защото се влияе много от мнението на близките, приятелите си и най-вече на лекарите.
Ето сега примерно Давид е с 38.5 градуса температура и пак не се спира на едно място. Единствения признак е че е по-топличък.

Ники, обади се на ОТ - телефоните дето ти дадох - запиши си час за асесмънт - те ще ти направят репорт за нивото на детето - включваш всичко от това как е проговорило/проходило през това какви дрехи носи, както яде, до това как се справя в определени ситуации, тантрумите, финната моторика и т.н. ВСИЧКО което можеш да си представиш /даже и повече/. Това ще отнеме може би няколко седмици, защото малките деца трудно издържат тестовете и бързо се измарят и губят концентрация, а тях ги интересува не резултата като са уморени, а най добрия възможен. Незнам обаче няма ли да е трудно да го оценят, защото тестовете които аз съм виждала са за деца над 3 години - но предполагам има и за по малки.

После с тоя репорт от ОТ отивате при психолог.

А за тази възбумост на мозъчната кора не откриха ли каква е причината - все има такава. И ако не се отстрани ще си си създава пробпеми цял живот. Иначе и Давид така си играе само с кухненски съдове, разхвърля, много обича да прелива вода наистина - само чака да ида в др стая или просто се скрива в някой ъгъл и почва да излива водата от чашата си където намери - най-често на пода и да я размазва после. Иначе в друг съд ако намери такъв. Предполагам същият е подтикът му да си играе с храна - обожава. И да гребе с лъжица и да пуска на земята. Знае, че не е разрешено и определено ме дебне да мръдна или да погледна в др посока и да го направи. Пляскам го през ръцете и действа, но временно. После си продължава като че ли не му пука особено. А определено не му харесва. Всъщност понеже той от думи не разбира, при него за сега само шляпване има ефект и то много за кратко. Но си прзнавам - с шляпване му показах, кое е забранено и кое не. Дълго време говорех, и се карах... Нулев ефект. И колкото и да не ми се иска прибегнах към шляпването по ръцете. А понякога и през устата защото адски много пищи. А милия днес не знам къде я е намерил вътре в къщата, но явно си е играл с една огромна пчела и тя го ухапала. Така рева жално и му се поду пръстчето. Дано не е алергичен, че майка ми има алергия и от едно ухапване се подува цялата. А тази вечер с 39.28 градуса температура се държеше все едно му няма нищо - беснееше си както обикновено. Възможно ли е да не я усеща, нормално ли е такова поведение при таква температура 

Струва ми се, че това е нормално поведение на всяко дете на тази, че и на по-голяма възраст...
По мои наблюдения, децата обичат такава игра.

NikFin, щом Давид обича да пресипва вода и храна, за да не го прави на земята, просто му предложи друга алтернатива. Като му сервираш храната му сложи и една празна чиния, и освен пълната чаша с вода, и една празана. Ако започне да гребе и да изсипва на земята му покажи да го прави в празната чиния, съответно да пресипва водата в празната чаша.
Що се отнася до високата температура, ситуацията ми е безкрайно позната. Моят син редовно ми вдига високи температури и разбирам, че има температура като му изстинат ръцете и ушите. Проличава му, че не е добре чак ако вдигне над 39 . Виждала съм стойности 40.1-40.2 

NikiFin, знаеш ли, че ако детето ти на тая възраст не "размазва" храна тряба да се притесняваш ? И че е една от игрите които са си точно за възрастта Това което трябва на тази възраст да не присъства в игрите, или поне да не е основно е да спре да опоснава света чрез устата - т.е храната/играчката вече не е опитана с устата, а се маже по пода яко
А за Т - да, всички деца могат да тичаи и играят като са с висока Т. Освен това при тях дори при едно червено гърло може да се вдигне 40 градуса.  Трябва да не се притесняваш толкова. Дори и да му има нещо на детето трябва да използваш това което харесва, за да създаваш позитивни игри. Като тази за водата/храната която са ти предложили.   А за шляпането  - ми и да го пребиеш ефекта ще е нулев. На тая възраст връзката между причина и следствие не същсетврува. Т.е. той няма как да разбере,че ако пипа горещото ще се опари, ако маца ще го удариш през ръката, ако крещи ще получи шамар... ще има ефект само много кратко след наказанието. Тази връзка между причина и следствие започва да се формира на 4 години - тогава детето знае, че ако стъклото се удари ще се счупи - но все още врърля камък по прозореца, защото си мисли, че може би този път няма да се счупи /т.е. и на 4г. връзката още не е много силна/ Затова и наказанията преди навършване на 4 години не са работили и никога няма да работят. Освен ако нямаш дете вундеркинд
А за шамара през устата - това е нещо което НИКОГА, ама НИКОГА отново не трябва да правиш Дори и много нежен да е и да не причинява болка, това е нещо което МНОГО СИЛНО унижава! Дори родители които си бият децата не ги удрят през лицето. Ако толкова неможеш да издържиш му ступай памперса - макар и едно наказание от този сорт единственно да даде негативен резултат - детето няма да разбере защо се е случило, а ти ще се чувстващ зле после,ч е си го направала. Ако наказваш - наказвай детето на определено място в къщата - дали ще е столчето, ъгъл, детската стая, креватчето - някакво такова място. Наказанието трая САМО докато детето спре да пищи. Ти трябва да си с него, но да не го гледаш и да не му говориш. Като се успокои може да го нацелуваш и прегърнеш и да му кажеш че го обичаш. След такова наказание пакосниците вече са забравили за деструктивната дейност с която са се занимавали
Другото е че наистина трябва да му измислиш алтернативи на игрите които ти харесват - е, той няма да почне да чете книжки, ако ги къса му направи книжки от картички перворирани и закачени с панделка и го остави да ги къса, ако не обича да си прибира играчките го остави той да изсипва кашона, а ти го събираш за да го изсипе отново и т.н. Ако играе с вода - ми остави го във ваната да играе или на мивката в кухнята. Ако обича да маже - дай му детски бои и вастници и го остави на пода да рисува с ръце и с крачета.
Имаше един много хубав пример в една книга за дете болно от варицела, което почнало да свързва с перманентен маркер пъпките си - майката вместо да го набие и да се развика, сменила перманенитния маркер с миещ се детски и продължили заедно да свързват точки


Ами там е цялата работа Ники, че няма хапче или терапия, която да отстрани тези неща. Когато има поведенчески проблеми много може да се направи за детето - но са неща които ние правим за него - като позитивни игри. Това не се лекува и неможе да се отстрани.
Хиперактивните деца стават хиперактивни възрастни. Това не се израства, не се и лекува. Но може да се научите взаимно да го контролирате в нормални граници. И детето ще се научи едва след като навърши 7 години...