Косопад - тема 26

Добре дошли в новата тема за здравето и красотата на нашата коса.

Нормалната загуба на коса варира между 50 и 100 косъма дневно. Станат ли повече от това, вече говорим за „алопеция“ или поразговорному – за „косопад“. Нито една жена не е застрахована от косопад, но някои са значително по-застрашени. Предполага се, че над 50% от жените страдат от алопеция в даден момент от живота си, като най-рисков е периодът на менопауза, когато до 2/3 от дамите изпитват осезаемо изтъняване и/или оредяване на косата.

Причините за косопада могат да се простират от наследствени, през медицински, до механични, т.е. дължащи се на прическата. Женският косопад често има по-силно влияние върху качеството на живота на жената, отколкото оплешивяването влияе на средностатистическия мъж и това се дължи изцяло на социалните норми. Бидейки по-малко социално приемлива за тях, алопецията може тежко да накърни емоционалното благосъстояние на жените.

Ако се притеснявате, че страдате от прекомерна загуба на коса, обърнете се към своя личен лекар или към доверен дерматолог – колкото по-скоро установите подлежащата причина, толкова по-бързо ще стигнете до подходящото лечение. Понякога дори привидно нестандартни мерки като психотерапията работят, защото нерядко зад женския косопад „се крият“ емоционални проблеми и стрес.

Какво представлява косопадът при жените?
Нормалната загуба на коса е между 50 и 100 косъма дневно. Тя е един от многото начини, по които тялото ни поддържа своя баланс – едни косми завършват жизнения си път, за да отстъпят място на други. Но понякога този баланс е нарушен и се стига до ситуацията, в която окапват повече коси, отколкото поникват. Тогава говорим за косопад – явление, различно от нормалната подмяна на косата. Неговото медицинско име е „алопеция“ и може да засегне както жени, така и мъже. Разликата е там, че клиничните прояви на женския тип косопад може да са различни; разлики има и в някои от причините за състоянието.

За да разберем по-добре алопецията, трябва да вникнем в базовата анатомия на косата и нейните фази на растеж. Всеки косъм се развива от миниатюрна кухина в кожата, наречена „фоликул“, и преминава през 3 фази:

Анагенната фаза или т.нар. растежен стадий – от името ѝ става ясно, че през нея косата расте. В нея обичайно се намират между 80% и 90% от космите на главата, защото нейната продължителност е особено дълга – между 2 и 8 години.
Катагенна фаза или т.нар. преходен стадий е времето, в което космените фоликули се свиват. Това време продължава 2–3 седмици и през него стеблото на косъма се придвижва нагоре през кожната повърхност, а дермалната папила започва да се отделя от фоликула. Папилата е много важна структура, която захранва растежа на косъма и без която той не може да живее. Оценено е, че във всеки един момент едва около 1%–2% от косата е в катагенен стадий.
Телогенна фаза или т.нар. стадий на покой е фазата, в чийто край косменото стебло се отделя от кожата или както бихме казали в разговор – косъмът окапва. Тя отнема средно между 2 и 4 месеца. При здравите хора около 10%–15% от косата се намира в нея.



Кои жени са най-застрашени от алопеция?
Много хора страдат от заблудата, че косопадът е само мъжки проблем, за който говорим като за „оплешивяване“. Независимо от етикета, според някои преценки над 50% от жените ще изпитат осезаем косопад все някога през живота си, като рискът е най-голям при:

- Жените над 40-годишна възраст.
- Жените, които току-що са родили.
- Жените, които преминават химиотерапия, лъчетерапия или друго лечение, засягащо растежа на косата.
- Жените, които подлагат косата си на силен опън (носещи стегнати опашки, кокове, плитки) или я третират с агресивни химикали.

Причини за косопад при жените
Зад косопада при жените могат да стоят множество потенциални причини, които невинаги са интуитивни и затова установяването им обичайно отнема дълго време, свързано е с посещаване на множество специалисти и може да бъде меко казано отчайващо. По-долу ще разгледаме най-типичните от тях.

Наследственост (андрогенетичен косопад)
Този косопад се нарича косопад от женски тип, андрогенен косопад или андрогенетичен косопад. Обикновено става дума за оредяване на косата по горната част на скалпа, което се задълбочава с понижаването на естрогеновата секреция след настъпването на менопауза и като цяло рискът от него се увеличава с напредването на възрастта.

Състоянието се свързва с функцията на няколко различни гени и затова се разглежда като наследствено, въпреки че може да бъде причинено и от подлежащи хормонални проблеми като свръхпроизводство на андрогени (т.нар. мъжки полови хормони), или андроген-секретиращи тумори на яйчниците, хипофизната или надбъбречната жлеза.

Този тип косопад възниква поради генетично обусловено скъсяване на анагенната фаза на растеж на косата и увеличаване на времето между окапването на косъма и началото на нова анагенна фаза. Косменият фоликул също претърпява промяна – той се свива и произвежда по-къси и по-тънки космени стебла. Въпросният процес се нарича „фоликуларна миниатюризация“, а резултатът от него е трансформиране на плътните и дълголетни терминални косми в къси и фини велус косми.

Прическа (тракционна алопеция)
Прическата е подценяван фактор, но може да стане причина за косопад, когато подлага косата на прекомерен стрес. Всички стегнати прически като кокове, високи опашки, различни видове плитки и расти опъват корените и често водят до извънредна загуба на коса и дори до увреждане на фоликула – събитие с перманентни последици. Този тип косопад се нарича травматична или тракционна алопеция.

Психически или физически шок, стрес, заболяване, хирургична намеса (телогенен ефлувиум)
Телогенният ефлувиум е сравнително слабо изучен феномен, което го превръща в обширна категория с неясни очертания. Той се води втората по разпространение форма на косопад след андрогенетичния косопад и се смята, че причината за настъпването му е по-висок брой на фоликули, намиращи се в телогенна фаза. Тъй като това не е свързано с тяхното увреждане, този косопад е обратим след отстраняването на причините за състоянието.

Смята се, че телогенният ефлувиум може да бъде причинен от множество фактори, свързани с някакъв вид стрес. Типичен пример и един от най-честите причинители е раждането, след което много жени наблюдават прекомерна загуба на коса – т.нар. следродилен косопад. Рязкото изменение в нивата и баланса на хормоните е своеобразен стрес за космения фоликул и може да резултира в окапване на косъма.

Други фактори за телогенен ефлувиум могат да бъдат някои ваксини и по-тежки физически увреди, свързани с катастрофи, операции и др.

Продължителното гладуване и рестриктивните диети могат да доведат до дефицит на ключови хранителни вещества като желязо, цинк, витамин В12, аминокиселини др. и в резултат да настъпи телогенен косопад.

Смяна на сезоните (сезонен косопад)
Съществуването на т.нар. сезонен косопад е спорна тема в трихологията (науката за косата и скалпа) и доказателствата за него идват най-вече под формата на лични истории от жени, които са убедени, че изпитват засилено оредяване на косата наесен и/или напролет. В научната литература този въпрос е сравнително слабо проучен, като оскъдни потвърждения за влиянието на сезоните върху косопада идват от две проучвания:

Първата е от 2009 година и обхваща над 800 жени, чиито трихограми (специфично изследване на косъма с помощта на светлинен микроскоп) показват, че най-голям дял от косата им навлиза в телогенната си фаза през месец юли и опада към средата на октомври или ноември. Екипът дерматолози към Университетската болница в Цюрих открива индикации за втори по-слабоизразен пик напролет. Според техните данни, най-малък дял от женската коса се намира в телогенна фаза през късната зима.
Втората е в British Journal of Dermatology от 2017 година и установява, че най-много Google търсения по ключови думи, свързани с косопад, има през лятото и наесен. В контраст, най-малко търсения по тези критерии са регистрирани напролет. Данните са събрани в периода 2004–2016 година и включват интернет търсенияот цял свят.
Съществуват няколко експертни хипотези на какво може да се дължи този феномен, ако въобще допуснем, че той е реален:

През горещите месеци се наблюдава по-засилен растеж на косата като своеобразна защита срещу слънчевата топлина и ултравиолетовите лъчи. С идването на есента и намаляването на температурите и интензитета на слънцегреенето нуждата от тази защита отпада, а с нея отпада и част от нашата коса.
Силната ултравиолетова радиация и високите температури причиняват стрес на космените фоликули и може да причинят телогенен ефлувиум – значителен процент от космите навлизат в стадий на покой и окапват.
Голяма част от жените предприемат ударни диети преди и през лятото и/или жегите са причина за естествено намаляване на апетита. Както стана ясно по-горе, силно заниженият хранителен прием може доведе до дефицит на калории и хранителни вещества и оттам – на телогенен ефлувиум.

Интоксикация (анагенен ефлувиум)
Различни токсични субстанции (напр. тежки метали) и лечения (химиотерапия, лъчетерапия, някои лекарства) могат да причинят внезапна загуба на коса. Този тип косопад се нарича анагенен ефлувиум, тъй като засяга косъма още в растежния стадий. Понякога може да бъде необратим, ако интоксикацията е станала причина за трайно увреждане на фоликула.

Автоимунитет (алопеция ареата)
Алопеция ареата (гнезден или кръгов косопад) е автоимунно кожно заболяване, което става причина за характерно окапване на косата на петна (гнезда) по главата и тялото. Обичайно не е перманентно, но в около 1/3 от случаите може да се окаже много упорито и да протече с периодични влошавания и постепенно увеличаване размера на петната.

Менопауза и косопад
Менопаузата е меко казано турбулентен период от живота на жената, в който с косата се случва поне едно неприятно нещо, а понякога се случват дори две неприятни неща. Едното е, че коса може да започне да се появява на места, където я е нямало. Другото е, че коса може да започне да изчезва от (или изтънява на) места, където е била.

Една възможна причина са променящите се хормонални равнища. Понижаването на естрогена и прогестерона позволява на андрогените да вземат превес в хормоналния баланс и така се създават предпоставки за андрогенетичен косопад.  Други фактори като стрес, непълноценно и/или небалансирано хранене и наследственост, могат да допринесат за косопада по време на менопауза.

Доскоро за балансирането на хормоналните нива при менопауза се залагаше на хормонозаместителната терапия, но натрупалите се сведения за нежелани ефекти от нея накара много жени да потърсят нейни натурални алтернативи. Една такава алтернатива е Фемовита - естествен продукт с фитоестрогени, който може да съдейства за противодействие на андрогенетичния косопад по време на менопауза.

Симптоми на женския косопад
Косопадът при жените може да се прояви по различни начини в зависимост от причините. Понякога може да става дума за внезапно окапване на косата, а друг път се изразява в постепенно опадане и оредяване. Обичаен експертен съвет е да си водите фотодневник, с чиято помощ регистрирането на промени е значително по-лесно.

Без да претендираме за изчерпателност и да насърчаваме самодиагностициране, по-долу ще изредим едни от най-често срещаните симптоми на косопада при жени:

Значително повече останали косми по гребена, четката, пода, решетките в банята и възглавницата;
Видими участъци от оредяла или липсваща коса, включително и прогресивно разширяващ се път;
Осезаемо по-тънки плитки или опашки;
Леснокъсаща се коса.
Диагностициране на косопада от специалист
Ако подозирате косопад, обезателно потърсете дерматолог, който може да потвърди или отхвърли вашите съмнения и да назначи подходящо според случая лечение, ако е необходимо. Вероятно и очаквано е лекарят да ви зададе въпроси, касаещи:

Лекарства и/или добавки, които приемате;
Хранителния ви режим;
Нивата ви на стрес;
История на косопад в семейството;
Предпочитани прически, процедури и продукти за стилизиране на коса;
Вредни навици или компулсивни разстройства (най-вече трихотиломания – патологично дърпане на собствената коса);
На базата на събраната информация или независимо от нея, дерматологът може да осъществи или назначи различни тестове като:

Тест с издърпване на косата: захваща се сноп от 50–100 косъма, който леко се издърпва, за да се прецени дали има прекомерно опадане на косми.
Кръвни тестове за нива на хранителни вещества (витамин D, В-витамини, цинк и желязо) и хормони (обикновено полови и тиреоидни хормони).
Диагностика на скалпа и корените с помощта на микрокамера за трихологичен анализ.
Трихограма: изследване на 50–60 косъма със светлинен микроскоп за определяне фазите на растеж и установяване на промени в структурата им.
Биопсия от скалп.
Някои клиницисти оценяват степента на женския косопад по класификацията на Лудвиг, според която състоянието се класифицира в три типа:

Степен 1 е минимално оредяване, което може да бъде прикрито с различни стилизиращи техники.
Степен 2 се характеризира с осезаемо намален обем на косата и видимо разширяване на пътя.
Степен 3 описва дифузно оредяване и прозиращ скалп на темето на главата.

Препоръчителни изследвания при косопад (стартиращ пакет):
- пълна кръвна картина
- щитовиден панел (TSH, FT3, FT4, TAT и МАТ)
- желязо, ЖСК и феритин
- глюкоза, инсулин
- вит. В12, вит. Д
- хормони - FSH, LH, тестостерон, андростендион, прогестерон, естроген, пролактин и други (в зависимост от допълващите оплаквания, който човек може да има)
- други - при нужда и при показания (след консултация с лекар)

С какви специалисти да разговаряме:
- личният ни лекар, който ни познава, знае историята на заболяванията ни (ако има такива), историята на заболяванията в семейството и рода ни
- дерматолог
- ендокринолог
- хематолог
- гинеколог
- трихолог, диетолог