Защо детето ми не е щастливо? :(

  • 3 757
  • 51
Синът ми на 1,9г. навлезе в ужасен период. Денем и нощем е крив, крещи за всичко. Опитвам се да го забавлявам, да го извеждам навън, играем с играчки, топки и т.н., но и така не спира да хленчи и да се дере. Когато го оставяме на родителите ми, те казват, че при тях е щастлив, няма и следа от недоволстването, хленченето и крещенето, което се случва вкъщи. Сънят ни е пълна трагедия вече година - откакто са почнали да излизат зъбите, не минава нощ без 4-5 или повече пъти, в които се събужда. Успокояваше се с мляко, но вече не помага и това. Да се обърна ли към някакъв специалист, напрежението вкъщи вече ни се събира много, какво да направя за да минем през този период...?
Виж целия пост
# 1
Така както го описвате, детето е превъзбудено и преуморено. Ако не успявате да му изградите нормален режим на сън, свържете се с консултант по сън.
Виж целия пост
# 2
Трябва да излъчваш спокойствие. Може би това е причината дае щастлив при  баба/дядо.
Виж целия пост
# 3
Втората година е най-трудната. Затова казват "ужасните две". Заредете се с много търпение, намирайте време да си почивате, прочетете малко по темата за тодлърите и как да реагирате на тантруми и емоциите им. Ще се справите.
Виж целия пост
# 4
Така както го описвате, детето е превъзбудено и преуморено. Ако не успявате да му изградите нормален режим на сън, свържете се с консултант по сън.
През деня спи между 14:30-15ч. до 17ч. Рядко е оставал без следобедната си дрямка. Също и напоследък не иска да яде нищо, плаче като остане сам..
Трябва да излъчваш спокойствие. Може би това е причината дае щастлив при  баба/дядо.
Истината е, че съм доста напрегната и изнервена от недоспиването, има и малка сестричка, която също се събужда нощем. Може  би заради това не ме чувства като добра "компания"..
Виж целия пост
# 5
От кога е така детето ??
Виж целия пост
# 6
От кога е така детето ??
Вече седмица..
Виж целия пост
# 7
Почти всички бебета са така, как да не е щастливо, глупости. Бебешкият период си е един малък ад за родителите, няма какео да се лъжем. Наченките на нормалност идват към 5-годишна възраст. После и тийнейджърски години има, те пък минават и бебешките по мрънкане и претенции, ахахаа..
Виж целия пост
# 8
Почти всички бебета са така, как да не е щастливо, глупости. Бебешкият период си е един малък ад за родителите, няма какео да се лъжем. Наченките на нормалност идват към 5-годишна възраст. После и тийнейджърски години има, те пък минават и бебешките по мрънкане и претенции, ахахаа..
Аз нямам търпение да пораснат децата, представям си как ще разговяряме за живота, ще се забавляваме, бебешкия период е истинско предизвикателство. 😃 Осъзнавам го, но някои неща ги приемам емоционално и се притеснявам какво се случва.
Виж целия пост
# 9
Всяко на тази възраст би плакало, а и не бива да остава само. Атмосферата как е вкъщи?Децата са като попивателни за чуждите емоции -  стрес, караници, напрежение им се отразява много, а те няма как да го изразят осен с плач и раздразнителност. Естествено, може и да са зъби, щом не иска и да яде. Последните кътници мъчат много.
Виж целия пост
# 10
Всяко на тази възраст би плакало, а и не бива да остава само. Атмосферата как е вкъщи?Децата са като попивателни за чуждите емоции -  стрес, караници, напрежение им се отразява много, а те няма как да го изразят осен с плач и раздразнителност. Естествено, може и да са зъби, щом не иска и да яде. Последните кътници мъчат много.
Под оставане сам имах предвид когато просто трябва да отида до тоалетната, кухнята или нещо подобно за 2-3 минути, а не за някакво дълго време.
И още не е приключил със зъбите, напипвам съвсем лека подутина на долния венец, но се чудя дали е само това проблемът или има и нещо на емоционално-психична основа.. (Все пак при баба и дядо все едно е друг). Имаше и повишена температура. Атмосферата вкъщи е нормална. Е, покрай тези емоционални промени при детето и двамата с партньорът ми сме вече доста напрегнати, но няма караници.
Виж целия пост
# 11
Децата ви са с малка разлика....🤗
Моите са с 4г.и пак един ден й се радва и я гушка,на другия вика не искам сестричка ....едва от скоро спря да реве като изляза с приятелка без нея...но ето стана чудото 🤣.
Всеки ден казва,че деня й е ужасен,и че й е скучно ...не ходи на градина заради бебето поне лятото ....
Гледаме да я водим на плаж,на село,направихме й един ден в месеца само за нея....не мисля че я глезим или ощетяваме и все е недоволна 🤷...така че си е предизвикателство с две.....😇😇😇
Иначе да при всички други много слуша баби,дядовци,госпожи само при мен не 🤣
Спокойно! С времето всичко ще се нареди!Няма как да не е щастливо при мама и тати ❤️
Виж целия пост
# 12
Бебето чувства напрежението ти и изобщо всякакви твои емоции и състояния. 
Аз имам котарак, и когато съм нервна, не ми дава да го галя, или дава, ама се вижда, че иска да избяга.
Създай му някакви ритуали за заспиване - с играчка, песен, погалване, любимо одеалце, каквото измислиш. Може и да ревнува, а при баба си цялото внимание е за него.
Виж целия пост
# 13
Децата ви са с малка разлика....🤗
Моите са с 4г.и пак един ден й се радва и я гушка,на другия вика не искам сестричка ....едва от скоро спря да реве като изляза с приятелка без нея...но ето стана чудото 🤣.
Всеки ден казва,че деня й е ужасен,и че й е скучно ...не ходи на градина заради бебето поне лятото ....
Гледаме да я водим на плаж,на село,направихме й един ден в месеца само за нея....не мисля че я глезим или ощетяваме и все е недоволна 🤷...така че си е предизвикателство с две.....😇😇😇
Иначе да при всички други много слуша баби,дядовци,госпожи само при мен не 🤣
Спокойно! С времето всичко ще се нареди!Няма как да не е щастливо при мама и тати ❤️
Аз се опитвам да го забавлявам, но и да го науча на правила (да не пипа или влиза където не трябва, да не си изразява емоциите и желанията с крясъци, а да посочи какво иска), но това, на което го учим вкъщи, той го спазва при баба и дядо си, а не при нас. 😃 Явно наистина трябва да минат доста години докато детето си оформи характер и пак това ще е само началото, все пак ще има още много да се оформя като личност. И да, по-трудно е когато има и бебе, в такива случаи яслата е добър вариант, ние също обмисляме кога е подходящото време да го запишем.
Бебето чувства напрежението ти и изобщо всякакви твои емоции и състояния.  
Аз имам котарак, и когато съм нервна, не ми дава да го галя, или дава, ама се вижда, че иска да избяга.
Създай му някакви ритуали за заспиване - с играчка, песен, погалване, любимо одеалце, каквото измислиш. Може и да ревнува, а при баба си цялото внимание е за него.
Рядко, но се е случвало и да ревнува от сестра си, а баба му и дядо му по принцип на него обръщат повече внимание, дори и когато бебето присъства. Ще имам предвид това за емоциите ми, защото и аз смятам, че има връзка, децата са като радари за нагласата на човека срещу тях. Той още като беше бебе, почваше много да плаче, като усети, че съм нервна.
Виж целия пост
# 14
Разбира се, че ревнува от бебето, то щеше да е ненормално, ако не ревнува. Детето е малко, досега е било център на вниманието, сега изведнъж някакво ново същество го измества.
То нито може да си осъзнае емоциите, нито да ги изрази, освен с поведението си. Пробвайте с ясла, но има вероятност нещата да се усложнят, защото тогава може да се почувства съвсем отхвърлено от вас.
Виж целия пост