Защо детето ми не е щастливо? :(

  • 3 721
  • 51
# 45
В този период може да използвате различни тактики за отвличане на вниманието, като шеги. Важно е да не се водите от настроението на детето, а да поддържате ритъм и рутина. На тази възраст и дъщеря ми обичаше „не“. Аз измислях шеги - „Аз съм да, ти си не“, „Аз съм има, ти си няма“ и всякакви такива игри на думи. Това отвлича вниманието и помага детето да не се фокусира над недоволството. Те нямат граници още и вие трябва полека да ги поставяте. С викане се постига малко, то е добре да се пази за опасни моменти - като падане, застрашаване на живота и други подобни.
Това е добър подход! И на него "не" му е любимата дума, никога не слуша забраните/предупрежденията ми, даже прави обратното на това, което съм му казала да не прави и се забавлява и смее. Има изключително непокорен характер откакто навърши годинка. 🙂
Виж целия пост
# 46
Пробвали ли сте подхода от книгата "Дисциплина без драма"? Може да е полезно
Виж целия пост
# 47
Пробвали ли сте подхода от книгата "Дисциплина без драма"? Може да е полезно
Бих я потърсила.
Виж целия пост
# 48
Синът ми на 1,9г. навлезе в ужасен период. Денем и нощем е крив, крещи за всичко. Опитвам се да го забавлявам, да го извеждам навън, играем с играчки, топки и т.н., но и така не спира да хленчи и да се дере. Когато го оставяме на родителите ми, те казват, че при тях е щастлив, няма и следа от недоволстването, хленченето и крещенето, което се случва вкъщи. Сънят ни е пълна трагедия вече година - откакто са почнали да излизат зъбите, не минава нощ без 4-5 или повече пъти, в които се събужда. Успокояваше се с мляко, но вече не помага и това. Да се обърна ли към някакъв специалист, напрежението вкъщи вече ни се събира много, какво да направя за да минем през този период...?
[/quote
Офф преживяхх същото! Виж ти и цялото ви семейство трябва да спрете да му викате! Дори и когато прави бели се дръжте така всякаш нищо особено не е станало говорете с него смеите се играите си и ще се спокои
Виж целия пост
# 49
Синът ми на 1,9г. навлезе в ужасен период. Денем и нощем е крив, крещи за всичко. Опитвам се да го забавлявам, да го извеждам навън, играем с играчки, топки и т.н., но и така не спира да хленчи и да се дере. Когато го оставяме на родителите ми, те казват, че при тях е щастлив, няма и следа от недоволстването, хленченето и крещенето, което се случва вкъщи. Сънят ни е пълна трагедия вече година - откакто са почнали да излизат зъбите, не минава нощ без 4-5 или повече пъти, в които се събужда. Успокояваше се с мляко, но вече не помага и това. Да се обърна ли към някакъв специалист, напрежението вкъщи вече ни се събира много, какво да направя за да минем през този период...?
[/quote
Офф преживяхх същото! Виж ти и цялото ви семейство трябва да спрете да му викате! Дори и когато прави бели се дръжте така всякаш нищо особено не е станало говорете с него смеите се играите си и ще се спокои
Ами не му крещим или нещо такова, останалите от семейството (родителите ми) даже прекалено много го глезят, виждат го 1-2 пъти в седмицата. Аз съм по-строга, но той рядко ме слуша. Сега напоследък забелязвам, че усеща, когато го предупредя със сериозен тон да не прави нещо и съответно изпълнява. Simple Smile
Виж целия пост
# 50
Децата могат да бъдат хитри и манипулативни, усетят ли че с рев може да постигнат каквото искат. Разбирам, че бабите глезят и моята майка е така, въпреки, че като майка беше цербер, като баба е самата благост.
Създайте режим, ако няма и рутина. Това също успокоява децата. И никакви монитори и телевизори около два часа преди лягане.
Виж целия пост
# 51
Синът ми на 1,9г. навлезе в ужасен период. Денем и нощем е крив, крещи за всичко. Опитвам се да го забавлявам, да го извеждам навън, играем с играчки, топки и т.н., но и така не спира да хленчи и да се дере. Когато го оставяме на родителите ми, те казват, че при тях е щастлив, няма и следа от недоволстването, хленченето и крещенето, което се случва вкъщи. Сънят ни е пълна трагедия вече година - откакто са почнали да излизат зъбите, не минава нощ без 4-5 или повече пъти, в които се събужда. Успокояваше се с мляко, но вече не помага и това. Да се обърна ли към някакъв специалист, напрежението вкъщи вече ни се събира много, какво да направя за да минем през този период...?
[/quote
Офф преживяхх същото! Виж ти и цялото ви семейство трябва да спрете да му викате! Дори и когато прави бели се дръжте така всякаш нищо особено не е станало говорете с него смеите се играите си и ще се спокои
Ами не му крещим или нещо такова, останалите от семейството (родителите ми) даже прекалено много го глезят, виждат го 1-2 пъти в седмицата. Аз съм по-строга, но той рядко ме слуша. Сега напоследък забелязвам, че усеща, когато го предупредя със сериозен тон да не прави нещо и съответно изпълнява. Simple Smile
Да това също да му говорите с сериозен тон не трябва, разбирам те прекрасно с нашите пък живеем в една къща и ти я направиха толкова глезена че е много тежно по някога,
Преди когато тя беше тъжна напрегната и постоянно ядосана проверих в интернет пишеше защо е такава, видях нещо което наистина натъжи и мен децата когато им викаш или ядосаш те си мислят че не са важни за нас и почваа да не им пука, стават агресивни когато дъщеря ми хвърля нещо или прави буклукуци вече аз отивам да я глезя и по между другото и казвам че не е хубаво така
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия