Говорим за емоционална интелигентност.
Твърде прагматичните, рационални и анализиращи хора нерядко са доста обрани в любовта (наричам ги дори стерилни). Какво като може да разговаряте за всичко, ако няма интимност, близост, привличане между вас. В един момент подобни хора стават като колеги в научен институт. Щипка пикантност, закачка, шега са силни спойващи елементи. Иначе се влиза в една монотонна рутина и по-чувствителните започват да се чувстват като зеленчуци в подобни връзка.
Не одобрявам изневярата, но и не изключвам мъжът да се е почувствал точно така.
Авторката с тази сдържана аналитичност препраща към хладен и прибран партньор. Ако и на двамата им е ок, супер, но явно не. Не разбирам как може да се пришива така повърхностно вината само на изневеряващия.
Нещо като да се лекуват симптомите без да се търси причината за болестта.

