Случи ми се нещо странно XXX

  • 74 284
  • 793
# 420
Аз преди време повечето пъти давах пари на просяци, преди години както някой спомена имах предчувствие, че някой ще ми иска, дори си заделих една петолевка в празен джоб да не бъркам в протмонето, и наистина след минути една  жена ме спря и ме попита дали имам 1-2 лева да купи хляб за децата си - дадох и 5, тя много ми благодари. Понеже аз седях на пейка и чаках приятелка, жената се върна при мен бързо и ми показа, че е купила хляб, боб и някакъв салам, отново ми благодари и каза, че днес децата и няма да си легнат гладни Simple Smile
Обаче веднъж се прибирах и един човек бъркаш в кофи, веднага му извадих 10 лева, той не ме забеляза казах му "извинете знам, че не са много, но моля ви вземете ", а той като си отвори устата разбрах, че е пиян и ме попита "е какво да си купя с тези пари, даже и зе 2 бутилки ми не стигат" от тогава питам от какво имат нужда, влизам в магазин и им купувам.
Виж целия пост
# 421
Ако живеете в голям град, вероятността да попаднете на просещ човек се увеличава ×10, каквото и да си мислите.. Често виждам и ментално нездрави хора, сещате се.. Тези, които хората ги отбягват и тези, за които системата нищо не прави... Всъщност чувството на вина не ни го предизвикват те, ние вече си се чувстваме виновни за нещо..въпрос на време е иззад ъгъла да изскочи обекта на нашите вече налични чувства и да ги извади наяве. В тази връзка, и на мен ми е гузно като не им давам, в същото време минавайки покрай тях ме лъха една кофти енергия на затъналост, объркване, енергията, която съм усещала по жп гари, спирки, подлези, места, където се събират наркозависими и тн, кофти енергия, и бързам да се махна. Но откъде знаем че един ден няма да сме на тяхно място или че вече не сме били.. Всъщност и това няма никакво значение, защото мислейки затова какво би или не би ни застигнало само показва как мислим само за своя гръб и сме загубили способността си да виждаме себе си в другия.. И така, затова по малките градове и села по ми харесват 🙂 пък и вероятността да видиш животно за сметка на просещ човек също се увеличава ×10 дори и да не мислим кой сега е нашия spirit animal
Виж целия пост
# 422
Наскоро беше рождения ден на дядо, лека му пръст и се сетих, че баба ми преди да почине ( една година след него), казваше, че вечер я е страх да остава сама, защото той я вика при него и чува как драска по паркета и я кани при него ... Малко след като той си отиде, тя се разболя от рак, но още не знаехме. Казваше и че една вечер след като той почина,  влязла в стаята, където той все лежеше, и го видяла с черна кърпа през очите. Хайде, това не знам възможно ли е, но за  драскането и " викането" и от други хора съм го чувала, че им се е случвало...
Виж целия пост
# 423
Последното ми напомни нещо, разказвано от майка ми.
Чувстваше се много зле една вечер. Легна на дивана. Аз помня тази вечер. Бях на около 14 г. Тя ми обясняваше как да приготвя вечерята. Сновях между хола и кухнята и говорехме с мама, но през цялото време тя беше със затворени очи и все пак будна, защото реагираше на въпросите ми. След години ми разказа, че онази вечер , докато лежала, видяла отдавна починалата си прабаба, която я викала. Хванала я за ръката и мама почувствала леден студ , разнасящ се по цялото ѝ тяло. Бабата ѝ казала, че е време да тръгне с нея, но мама се уплашила и я умолявала да я  остави, защото има деца. В крайна сметка мама много рязко се почувства по-добре онази вечер. Помня добре вечерта, защото бях много уплашена. Имах странно усещане. Може да е бил просто детски страх заради болната ми майка, но може и реално да е витаело нещо наоколо. Онази вечер след "събуждането" си мама ме попита как съм разбрала по какъв начин се готви тази манджа. Изобщо не помнеше да ми е давала указания. Оправда се, че защото ѝ е било зле не помни, чак след години вече ми разказа онази случка и че според нея затова не помнеше за готвенето . А скоро след въпросната вечер откриха и някои заболявания, които мама е имала без да знае. От тях ѝ е призлявало периодично, включително въпросната вечер.
Виж целия пост
# 424
Случва ми се (за 2-ри 3-ти път), сутрин да се събудя без горница на пижамата и да не помня изобщо кога съм я съблякла ( единия път долница). Това се е случвало, когато вечер е било адски горещо в стаята.  Чак ме плаши това прави ли ме сумнамбул някакъв?
Виж целия пост
# 425
И аз имам случка с горнище от пижама - преди 6 месеца вечер обличаме пижамите и си мием зъбите с детето. Лягаме да спим, но съм заспала при него докато го приспивам. Сутринта се събуждам и шок - ластика на ръкава, който е около китката на дясната ми ръка е на 98% отделен от ръкава. Висеше буквално като лента на китката ми. Нямам обяснение как е станало докато спим (не съм ставала, няма остри предмети в детската стая). Опитах да скъсам и другия ръкав така, но е невъзможно, плата е много здрав, за да се разкъса от мен с голи ръце.
Виж целия пост
# 426
Е, човек и спящ се отвива, съблича, когато му е горещо, не е задължително сутринта да помни. Виж, това с ластика е трудно постижимо, ако е бил напълно здрав шевът, но по-скоро има вероятност да не е бил, но да не е личало. 
Виж целия пост
# 427
Не беше гладко скъсване като с нож/ножица, а наръфано, съвсем не по шева.
Виж целия пост
# 428
Да не е замествал биберон този ръкав? Simple Smile
Виж целия пост
# 429
детето бе на 3 тогава, биберон не е ползвало никога. Ако беше скъсано от вечерта, щеше 100% да забележа при миенето на зъбите, т.е. каквото е станало е било през нощта. Нямаме животни
Виж целия пост
# 430
Казвате, че сте заспала с детето. Възможно е през нощта то да е ръфало ръкава . Както предположи Кубравова.
Виж целия пост
# 431
Спала съм с детето ми и никога не е ръфало нищо...бих предположила,че си го е дърпала сама в съня,примерно...
Виж целия пост
# 432
Случва ми се (за 2-ри 3-ти път), сутрин да се събудя без горница на пижамата и да не помня изобщо кога съм я съблякла ( единия път долница). Това се е случвало, когато вечер е било адски горещо в стаята.  Чак ме плаши това прави ли ме сумнамбул някакъв?
Няколко пъти ми се е случвало - с долнище на пижама и с бельо. Мислех си, че нещо аз не съм в ред, сега се успокоих 😁
Виж целия пост
# 433
Чикита, благодаря за включването! Нямаш си представа колко успокоително ми подейства! И аз вече си мислих, че нещо с мен не е ок, защото когото и да попитам, на никого не му се е случвало такова “чудо” и вече се чудих каква диагноза да си поставям. Еми, ще спим голи 😂
Виж целия пост
# 434
Случвало ми се да затискам под мен пижама или дреха и даже цели шевове да се късат... Спокойно Sad
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия