Мъж ми избра майка си пред жена си и двумесечното си дете

Какво да те посъветвам, човекът е направил избора си. Пет години кавги и скандали явно са водели към такъв завършек.
Някаква война сте водели ти и свекървата за този мъж, което само по себе си е доста неразумно. Ако не можеш да се разбереш с мъжа, нямаш работа да воюваш с майка му, просто го оставяш. Вместо това си родила дете, нещо като коз в битката ли?
Както и да е, явно при вас нещата са непоправими. Ако сте можели да се разберете, сте щели да го направите.
Виж да си осигуриш издръжка за детето и до там.

Бил си е мамино синче и ще си остане такъв. По-добре, че сам си е тръгнал. Да си се държи за нейната пола. Гледай да осигуриш живота на детенцето, твоя михлюз за мъж не става нито за подкрепа. 

Тази тема е за заключване. Толкова нескопосна пързалка отдавна не бях чела.
Лаконичен разказ в стил "Лична драма".

Не знам защо решавате, че е пързалка. Явно сте случили на мъж(блазя ви) всички вие дето нападате. Аз пък съм склонна да вярвам, защото съм го преживяла. Само едно ми е странно, как ще търпиш 12 години такъв мухльо...? Аз на третия месец си събрах багажа. Любимата му майка ми каза, че жени имало много, но майката била една. Да се женят за майките си Майката си е майка, но има граница на нормалност. Не е нормално мъж с жена и дете да се държи за фустата на майка си. Мъжът ако е мъж на място и държи на жената до себе си, майка му няма как да ги раздели. За съжаление светът е пълен с идиоти...

Изобщо  не мисля че е пързалка. Нито е първия човек нито последния дето се влияе от майка си и баща си.
Някой родители изобщо не понасят половинка до “детето” си и никой не е годен.

Аз не споря, че има такива мъже. Авторката написа един пост и изчезна.
В написаното няма и следа от някакви чувства - нито към мъжа, нито към детето, нито от негова страна някакви.
И защо комуникират само с СМС, това е абсолютно ненормално.
Не мога да приема, че това е написано от човек на 30+ години. Не разбирам и как 12 години той не е вкъщи, 5 години същото, но придружено със скандали и решаваш, че едно дете ще оправи проблемите ( и все пак - кога намериха време и това да направят като той е все с майка си). И нещо друго ми боде очите - тези хора на работа не ходят ли, как така нон стоп са заедно.

Да приемем, че е истинска история. Помислете - вие сте с 2 месечно бебе, абсолютно сама, какви въпроси биха ви вълнували - дали това, че свекървата е спечелила или ще се чудите как да организирате живота си с бебето - как да се издържате, кой да помогне, ами ако се разболея... и т.н.

Пързалка е, наистина не е реалистично жена с новородено бебе на ръце да стяга багажа на мъжа с който е живяла 12 години.
Толкова бели птици няма.

Ааа, има - мислят си, че като поставят ултиматум и ще стреснат другия. Ама то като кажеш Хоп, трябва да си готов и за Троп.

[ Браво на човека спестява ти по нататачен тормоз да си остане с майка си . ТОЙ-НЕ ВИ ЗАСЛУЖАВА ДАНО НЕ ВИ Търси повече и не ви създава проблеми по добре ще е и детето да не Търси не заслужава да му позволяваш и да го вижда щом е избрал мама да стои при мама

със риск да прозвучи зле, но казваш че от 5 години се карате точно заради майка му... тогава как решаваш да правиш дете с такъв човек?

Моя близка беше в същото положение - мамино синче, обаче го изтърпя няколко месеца. Жената сама се изнесе с бебенце на 6м - багажите, дрешките на бебо, помогнахме й да се чупи от там, буквално. След като видя, че нещата не отиват наникъде, беше абсолютна твърда в решението си. Вещицата му звънеше по нощите, в 04-05ч сутринта, като разбереше, че ще излизат с детенцето, веднага намираше за какво да го извика при нея и тн, тн.

Вече почти година след изнасянето й - той все по-рядко има желание да вижда детенце, обгрижва майка си, вечно е изморен и му се спи. А, тя е дива и щастлива, заобиколена от хора, които я подкрепят и обичат. Е, има ли смисъл да си хабиш нервите, ще ти трябват тепърва. Ако имаш близки, на които да се опреш - давай!

Да речем, че и двете имате някакъв късмет, който ви е спасил

Ужас ужас какви майки има !!!!!

Манталитетът на Балканите включва една прекалена привързаност към родителите било то от страна на жената към майката(лошо) или (още по-лошо) на мъжа към маминка. Има го навсякъде по земното кълбо това, но по моите скромни наблюдения по родните ширини е особено силно изразено. Така че изобщо не ме учудва темата. Звучи абсолютно като по истински случай. Като съвет към авторката бих казала, че периодът след раждането е един от най-разгорещенитемежду свекърва и снаха. Новата рожба и конкуренцията по нея в комбинация с хормоните от кърменето (дори мечките, лъвовете, котките, кучетата...всички бозайници стават агресивни след раждането, ако се доближиш до бебето им-имам предвид жените. Виновен е (и) пролактинът, това е доказано и няма лошо.), неспането, умората, качените килограми и евентуално спадналата самооценка с тях-всичко това нажежава отношенията максимално. Ако изтърпиш до след няколко месеца или дори години, всичко си идва на мястото и ще се смееш защо те е дразнила толкова дори само да ти пипне бебето или какво ти е казала. Но проблемът в случая е, че мъжът не е изтърпял и е взел страна. Явно преди си търпяла и ти е било ок въпреки всичко. Тоест има шанс да се спогодите принципно с малко повече търпение, но...

Звучи доста тегаво. Мъжът си е чистокръво мамино синче. Като човек, който в родата си има директен поглед към живота и нуждите на маминото синче (не мъжът ми слава Богу!!!), каузата е загубена. Такъв мъж си иска мама и това е. Но четейки темата ,,колко често се чувате с майка си" жените не са много далеч от паралелното състояние. Също толкова опасно е майка ти да ти е най-добра приятелка и да ти дава съвети, да знае ежедневно какво става в живота и семейството ти (ви). От зад кулисите се подхвърлят и от там съветчета.... кои полезни, кои пътят към раздора.

Търсете си емоционално и всякак самостоятелни партньори!

Има, има и за съжаление не са единици. Все едно прочетох за себе си. Разликата е, че ние бяхме заедно с родителите му и майка му не звънеше по нощите, а чукаше  на вратата на стаята(пак по нощите) и го викаше. В началото като отидох занесох чаршафи(по заповед на мама му щука). Отидох с дисаги. Мама и татко бяха му купили халат и любимата му майка като го видя поиска моите родители да купят такъв и за другия й син(представете си...). После ме обвини майка му, че съм дошла да им взема "имението" (две стаи в "Люлин" София) и тримата ходиха да прехвърлят жилище. Междувременно тормозеше и моите родители по телефона (мама светла й памет в началото не ми е казала, защото е мислила, че ние двамата се разбираме, то и аз не споделях в началото, за да не ги тревожа, защото преживяха много със сестра ми...). Казала й, че съм дошла да им взема жилището, но нямало да стане. Само аз си знам как се чувствах тогава... И точно като горния случай като решахме някъде да ходим тя веднага му измисляше работа. Ревнуваше и завиждаше, че сме млади и искаше постоянно вниманието му. Стоеше на дивана с един стар албум със стари снимки от младостта си и ронеше сълзи. Питаше го кой готви по-добре тя или аз... Тръгнах да си търся работа и заповедите започнаха... какво да е работното време, да не закъснявам. Големият ми племенник беше студент тогава и е нормално да дойде при леля си, още повече че те(имам още един племенник) са много привързани към мен, аз ги от гледах дето се казва. Израснаха без баща и се наложи да помагаме на сестра ми. Та сложих  да хапнем и след като го изпратих ми се вдигна скандал от маминото синче, че не било ресторант и там човек си плащал.После ми посегна. Плаках много тогава... Вече се срещах с племенника си извън апартамента. На родителите ми им беше казано, че  предната са я изгонили и с мен ще е така. Мама й казала, че не ме е родила да ме тормозят.Пропуснах да кажа, че "любимият ми" беше с един бъбрек и се налагаше да ходим по болници. И там ми вдигаше скандал защо съм ходила с него. Аз му казвах, че това съм видяла от родителите си и за мен е нормално да си подкрепа в такива моменти. Брат му пък беше с болестта на Бехтерев и вместо тази кикимора(съжалявам за израза) да си наведе главата(защото и двете й деца са болни) и да е благодарна, че има някой до сина й, тя прави така, че да остане сам. Но като се замислиш то и майката не е толкова виновна, най-голяма вина има синковеца. Казах го в по-преден коментар и сега пак ще го кажа, защото го молих да излезем на квартира, но той отказа да се пусне от фустата на майка си. Ако един мъж държи на една жена и е мъж на място никой не може да ги раздели. Та събрах си багажа(казах им, че щом няма място в дома им за моите близки хора, няма и за мен) , а те бяха сложили чехлите ми върху него. Напуснах хубавата си работа в моя град..., големи глупачки сме жените... Все едно бях в затвор. Като се махнах няма да ви кажа какво облекчение изпитах. И сигурно няма да ми повярвате, че известно време сънувах, че съм там и се стрясках. Чак се напрегнах, докато пиша.В този живот не бях благословена с мъж, но бях благословена с родителите си, мир и светлина за душите им.

Sichi, ужасно съжалявам за преживяното и ти благодаря, че го споделяш! Права си, че ако един мъж е мъж на място, той няма да остави майка си да се разпорежда по този начин. Друг е въпросът, че някои хора така са дресирани (нарочно е без кавички) от родителите си, че изобщо не си дават сметка какво точно се случва. Както и да е. Важно е, че ти си се отървала.