А това, че един ден родителите ще остареят и ще чакат на детето, а то ще е само на 25, не си представям да си го измисли само, ако те не са му обяснили как предстои да се грижи за тях. Което не е задължително да прави човек, тоест не е задължително да внушава такива неща на детето си.
Виж целия пост
Баща на 50
- Публикувана: 22 септ. 2024, 17:08 ч.
- Последно мнение: 15 апр. 2025, 22:00 ч.
# 360
29 септ. 2024, 12:10 ч.
# 361
29 септ. 2024, 12:22 ч.
Голяма част от мненията дотук са в подкрепа на това, че за всеки е добре да има близки хора на тоя свят колкото се може по-дълго.
В тоя ред на мисли ще обърна погледа към основния въпрос от една друга гледна точка - тази на вече роденото дете в семейството. Ако се сдобие с братче/сестриче, то ще спечели още един близък човек, с който да се подкрепят в живота. Новороденото бебе пък ще си има такъв по рождение в лицето на кака или батко си. Т.е. смятам, че е по-добре да имаш брат/сестра, отколкото да нямаш - в много отношения.
Обичам да казвам, че броят на децата в семейството е и Божа работа, и лично решение (а не работа на останалите), но щом семейството иска второ детенце, скромното ми мнение е да опитат.
Виж целия пост
В тоя ред на мисли ще обърна погледа към основния въпрос от една друга гледна точка - тази на вече роденото дете в семейството. Ако се сдобие с братче/сестриче, то ще спечели още един близък човек, с който да се подкрепят в живота. Новороденото бебе пък ще си има такъв по рождение в лицето на кака или батко си. Т.е. смятам, че е по-добре да имаш брат/сестра, отколкото да нямаш - в много отношения.
Обичам да казвам, че броят на децата в семейството е и Божа работа, и лично решение (а не работа на останалите), но щом семейството иска второ детенце, скромното ми мнение е да опитат.
# 362
29 септ. 2024, 12:31 ч.
А ти не си представяй, че това са мисли и разсъждения на бебе, което си измисля самО. Може и зрял човек да се подготви, че един ден, след ХХ години ще помага на възрастни родители.
Да, това често е част от възпитанието, което идва от семейството. В някои семейства, да не споменавам нации и етноси, дългът към родителите и семейството е в традициите им. Целува се ръка, не се опонира, бащината дума и благословия са закон...
Нищо не е задължително да внушаваме на децата си, нито на другите си роднини и познати, но някои от нас го правят.
Виж целия пост
А това, че един ден родителите ще остареят и ще чакат на детето, а то ще е само на 25, не си представям да си го измисли само, ако те не са му обяснили как предстои да се грижи за тях. Което не е задължително да прави човек, тоест не е задължително да внушава такива неща на детето си.
А ти не си представяй, че това са мисли и разсъждения на бебе, което си измисля самО. Може и зрял човек да се подготви, че един ден, след ХХ години ще помага на възрастни родители.
Да, това често е част от възпитанието, което идва от семейството. В някои семейства, да не споменавам нации и етноси, дългът към родителите и семейството е в традициите им. Целува се ръка, не се опонира, бащината дума и благословия са закон...
Нищо не е задължително да внушаваме на децата си, нито на другите си роднини и познати, но някои от нас го правят.
# 363
29 септ. 2024, 12:35 ч.
Единственото решение за сравнително спокойствие в бъдеще е финансовата обезпеченост на родителите - имотно и пари кеш.
Така 25 годишното дете няма да е под стрес, че трябва да "издържа" и да е под постоянни грижи върху тях.
Въпреки че дори и това да е налице, все си мисля, че 50+ вече е доста късно да ставаш тепърва родител, дори за мъж. Жена не коментирам изобщо.
Виж целия пост
А това, че един ден родителите ще остареят и ще чакат на детето, а то ще е само на 25, не си представям да си го измисли само, ако те не са му обяснили как предстои да се грижи за тях. Което не е задължително да прави човек, тоест не е задължително да внушава такива неща на детето си.
Така 25 годишното дете няма да е под стрес, че трябва да "издържа" и да е под постоянни грижи върху тях.
Въпреки че дори и това да е налице, все си мисля, че 50+ вече е доста късно да ставаш тепърва родител, дори за мъж. Жена не коментирам изобщо.
# 364
29 септ. 2024, 12:53 ч.
Жена не го ли свърши това до 25 с поне 10 години по-възрастен - по-добре да забрави.
Виж целия пост
# 365
29 септ. 2024, 13:30 ч.
Хората без деца как никого не стресират, че трябва да се грижи за тях, и не чакат на никого. Когато децата са твърде малки, за да разчиташ, или недай боже с увреждания (сами нуждаещи се от грижи доживот), по същия начин трябва да се справиш сам, както и хората без деца.
Виж целия пост
# 366
29 септ. 2024, 13:34 ч.
Ами добре.
Разликата е, че едните нямат избор, а другите имат.
Виж целия пост
Разликата е, че едните нямат избор, а другите имат.
# 367
29 септ. 2024, 15:23 ч.
Вие лично преживели ли сте и двете или по разкази на познати на познатите Ви така категорично съдите.
Виж целия пост
И на 20 и на 50, болката от загубата на родител е еднаква. Разликата е единствено в самостоятелността на "децата".
Вие лично преживели ли сте и двете или по разкази на познати на познатите Ви така категорично съдите.
# 368
29 септ. 2024, 20:33 ч.
Магдена е имала подобни родители и аз също. Мисля, че времената са били такива и не е от възрастта. Имах съученици, родени от 17г майки, които също изискваха и юркаха. Не помня по онова време някой родител да е бил като сегашните, дето за тройка тупат по рамото да не се депресира детето и купуват подарък, защото има един живот.
Виж целия пост
Скрит текст:
То си е и до темперамент, както и до възгледи.
Аз съм отгледана от майка, която изискваше много в училище. За нея оценка под 6 беше провал, ама даже и шест минус не я устройваше.
Още тогава си обещах, че аз няма да съм такава. И не съм. Да, убеждавам, че е необходимо да се учи, обяснявам ползите от доброто образование, но не истерясвам за различни от шест оценки, нито налагам да се учи повече от даденото в клас, че много да напреднем. Не е от годините, защото познавам бясно амбициозни майки над моята възраст, а и знам, че щях да съм същата на 30, защото както казах от ученичка си обещах, че няма да съм като майка си.
Аз съм отгледана от майка, която изискваше много в училище. За нея оценка под 6 беше провал, ама даже и шест минус не я устройваше.
Още тогава си обещах, че аз няма да съм такава. И не съм. Да, убеждавам, че е необходимо да се учи, обяснявам ползите от доброто образование, но не истерясвам за различни от шест оценки, нито налагам да се учи повече от даденото в клас, че много да напреднем. Не е от годините, защото познавам бясно амбициозни майки над моята възраст, а и знам, че щях да съм същата на 30, защото както казах от ученичка си обещах, че няма да съм като майка си.Магдена е имала подобни родители и аз също. Мисля, че времената са били такива и не е от възрастта. Имах съученици, родени от 17г майки, които също изискваха и юркаха. Не помня по онова време някой родител да е бил като сегашните, дето за тройка тупат по рамото да не се депресира детето и купуват подарък, защото има един живот.
# 369
29 септ. 2024, 21:20 ч.
То и самото училище беше по-строго като установени отношения родители - учители - ученици, но и тогава имаше строго държащи и по-малко държащи на оценки и дисциплина родители.
Не е до възраст, освен в посока който е правил деца на 17-18, може би не е държал толкова на училище - но и това не е задължително. Познавах хора с бебета от първи-втори курс в университета, които си учеха.
Виж целия пост
Не е до възраст, освен в посока който е правил деца на 17-18, може би не е държал толкова на училище - но и това не е задължително. Познавах хора с бебета от първи-втори курс в университета, които си учеха.
# 370
30 септ. 2024, 11:05 ч.
Точно така. Справянето на човек е функция на личността, а не на наличието на деца.
То голяма полза, ако има деца, но те са в САЩ, Канада, Южна Америка, Австралия... Дори да помагат материално, това не е никаква гаранция, че възрастният човек ще получи адекватна грижа тук и сега.
Гледам го този филм от първия ред. Родителите на моите връстници, които заминаха още през деветдесетте години, вече са между 70 и 80, грохват един по един. Нито "децата" могат да си зарежат животите отвъд океаните и моретата, нито родителите са склонни да се преместят, след като целият им живот е преминал тук. Много неприятна ситуация за всички замесени. С живеещите в Европа е същото. На пръв поглед си на два часа разстояние със самолет, но колко хора могат да си позволят да взимат отпуска и да пътуват на всеки 1-2 месеца.
Като цяло "разчитането на деца" в днешния глобален свят е доста куха фраза. Трябва да се погрижим за себе си по друг начин и да оставим децата (ако ги има) да летят
Виж целия пост
Хората без деца как никого не стресират, че трябва да се грижи за тях, и не чакат на никого. Когато децата са твърде малки, за да разчиташ, или недай боже с увреждания (сами нуждаещи се от грижи доживот), по същия начин трябва да се справиш сам, както и хората без деца.
Точно така. Справянето на човек е функция на личността, а не на наличието на деца.
То голяма полза, ако има деца, но те са в САЩ, Канада, Южна Америка, Австралия... Дори да помагат материално, това не е никаква гаранция, че възрастният човек ще получи адекватна грижа тук и сега.
Гледам го този филм от първия ред. Родителите на моите връстници, които заминаха още през деветдесетте години, вече са между 70 и 80, грохват един по един. Нито "децата" могат да си зарежат животите отвъд океаните и моретата, нито родителите са склонни да се преместят, след като целият им живот е преминал тук. Много неприятна ситуация за всички замесени. С живеещите в Европа е същото. На пръв поглед си на два часа разстояние със самолет, но колко хора могат да си позволят да взимат отпуска и да пътуват на всеки 1-2 месеца.
Като цяло "разчитането на деца" в днешния глобален свят е доста куха фраза. Трябва да се погрижим за себе си по друг начин и да оставим децата (ако ги има) да летят
# 371
30 септ. 2024, 11:37 ч.
И аз не мога да я разбера тая работа със стресирането, но явно идеята е, че човек без деца може спокойно да бъде оставен да мре, а ако има деца, ги завлича в грижите и тях.
Нещо подобно са братята и сестрите с увреждания. Големият ми син е с тежко умствено увреждане и ми е казвано в очите в тоя форум (на живо никой не смее), че не е трябвало да раждам по-малките му брат и сестра, защото ги обричам на грижи за него. Не че съм ги раждала затова и не че мога да изразя в нужната степен погнусата си от индивиди, които ми отричат правото на здрави деца, но за логиката ми е думата: ако инвалидът остане на произвола на съдбата след смъртта на родителите си, явно не е проблем (предполагам, се очаква и той бързо да умре), но да има здрави братя и сестри, се оказва по някаква извратена логика проблем. Тук очевидно е нещо подобно.
Виж целия пост
Нещо подобно са братята и сестрите с увреждания. Големият ми син е с тежко умствено увреждане и ми е казвано в очите в тоя форум (на живо никой не смее), че не е трябвало да раждам по-малките му брат и сестра, защото ги обричам на грижи за него. Не че съм ги раждала затова и не че мога да изразя в нужната степен погнусата си от индивиди, които ми отричат правото на здрави деца, но за логиката ми е думата: ако инвалидът остане на произвола на съдбата след смъртта на родителите си, явно не е проблем (предполагам, се очаква и той бързо да умре), но да има здрави братя и сестри, се оказва по някаква извратена логика проблем. Тук очевидно е нещо подобно.
# 372
30 септ. 2024, 12:02 ч.
Магдена, в БГ завистта, злобата, да направиш мръсно, той е зле, ама Вуте да е още по-зле, очерняне, мачкането на по-слабия (когато се знае, че е такъв; не коментираме нета и анонимниците, дори и тук, които както казваш на 4 очи гък не смеят да ти кажат, именно защото не знаят какво ги чака, и са мишки до мозъка на костите си), са масово проявление, към които само погнуса може да се изпитва, и да си стоят в дъното на душевния безпорядък, от което няма излизане.
Съжалявам за сина ти, и живи и здрави да сте всички.
Това е пример, с който се подчертава, че последното нещо, което трябва да се прави е заклеймяване, сочене, категоричност, анализиране кой какво, именно защото не си в неговите обувки и грам не знаеш за какво става дума. Но това няма да се промени, народопсихология е. Оцеляваш и това е, бариери, "шутове", когато се налага и "те така".
Виж целия пост
Съжалявам за сина ти, и живи и здрави да сте всички.
Това е пример, с който се подчертава, че последното нещо, което трябва да се прави е заклеймяване, сочене, категоричност, анализиране кой какво, именно защото не си в неговите обувки и грам не знаеш за какво става дума. Но това няма да се промени, народопсихология е. Оцеляваш и това е, бариери, "шутове", когато се налага и "те така".
# 373
30 септ. 2024, 12:15 ч.
Глупости, да са ви живи и здрави всички деца, а тези дето ви говорят така, също Не са застраховани от подобни неща. Не виждам причана дамата да не ражда повече, какво от това като съпруга е на 50 г.
Виж целия пост
И аз не мога да я разбера тая работа със стресирането, но явно идеята е, че човек без деца може спокойно да бъде оставен да мре, а ако има деца, ги завлича в грижите и тях.
Нещо подобно са братята и сестрите с увреждания. Големият ми син е с тежко умствено увреждане и ми е казвано в очите в тоя форум (на живо никой не смее), че не е трябвало да раждам по-малките му брат и сестра, защото ги обричам на грижи за него. Не че съм ги раждала затова и не че мога да изразя в нужната степен погнусата си от индивиди, които ми отричат правото на здрави деца, но за логиката ми е думата: ако инвалидът остане на произвола на съдбата след смъртта на родителите си, явно не е проблем (предполагам, се очаква и той бързо да умре), но да има здрави братя и сестри, се оказва по някаква извратена логика проблем. Тук очевидно е нещо подобно.
Нещо подобно са братята и сестрите с увреждания. Големият ми син е с тежко умствено увреждане и ми е казвано в очите в тоя форум (на живо никой не смее), че не е трябвало да раждам по-малките му брат и сестра, защото ги обричам на грижи за него. Не че съм ги раждала затова и не че мога да изразя в нужната степен погнусата си от индивиди, които ми отричат правото на здрави деца, но за логиката ми е думата: ако инвалидът остане на произвола на съдбата след смъртта на родителите си, явно не е проблем (предполагам, се очаква и той бързо да умре), но да има здрави братя и сестри, се оказва по някаква извратена логика проблем. Тук очевидно е нещо подобно.
# 374
30 септ. 2024, 12:19 ч.
И аз не виждам.
Но най-малкото "детето на 25 няма да си изживее младостта" не е твърде логична причина - каквото ще правят родителите без него, такова и с него. Е, освен ако бездетните не разчитат на 40+-годишни племенници, братя и сестри, братовчеди и пр., които не биха помагали при наличие на деца. Но и такива не знаем дали има.
Виж целия пост
Но най-малкото "детето на 25 няма да си изживее младостта" не е твърде логична причина - каквото ще правят родителите без него, такова и с него. Е, освен ако бездетните не разчитат на 40+-годишни племенници, братя и сестри, братовчеди и пр., които не биха помагали при наличие на деца. Но и такива не знаем дали има.
Препоръчани теми