Августовски бебета 2024

Лошото на следродилната депресия е, че работата е за специалист, а не да се "оплачеш" на приятелка. Освен емоционалната дупка, има спад на хормони и борбата е жестока.
Крайно време е в милата ни родина думата психолог да не е мръсна дума. Никой не обръща внимание на психичното здраве, а то убива най-бързо и се възстановява най-бавно.
Ходя на психолог в група, коренно различно е от индивидуални сеанси и въпреки това е тонизиращо и отпускащо.

Не съм чела подробно, нямам сили

За психолозите - ходих на групова терапия, водена от психолог, за забременяване и смятам, че ми помогна да забременея. Преди това бях в една самотна дупка, терапията ми помогна да потърся лекарска помощ отново и да започна инвитро процедура.

Аз си признавам, че.ми е тежко. Тежко ми е, защото аз съм джермафобик (фобия от зарази), а още в началото на септември почнах да истерясвам, защото имах ечемик.  После бяхме с вирус, 2 седмици спах с маска, отложихме ваксината с ЕДИН месец. Сега ММ е с белодробна инфекция, уж лека, но са му изписали сто неща,, вкл АБ. Аз съм със стафилококус ауреус в носа. Пак сме с маски... Свалям я през деня като съм на разстояние от 40- 50 см, но като го храня и гушкам, слагам маска. Той вече разбира, общува, гледа ни и какво вижда маски... Това ме тревожи много. Но най-много ме съсипва, че ММ ми работи в университет и всеки ден се вижда с много хора, отделно той е много социален - със всеки си приказва и не стои на разстояние, а се вре в хората и не забелязва, ако са болни... А още дори не е застудяло и не са почнали всички да боледуват. А ние вече ги водим с вирусна и бактериална инфекция... Аз настоявам да си вземе неплатен отпуск, но той категорично отказва. Нямаме проблем с парите в момента, нито ще остане без работа, но ми казва, че не може и толкова... Тази лоялност към университета, тази инертност ме побъркват... Наистина, аз изпадам в истерии и нервни кризи и не виждам как ще я караме. Той също не е добре. Викаме си, обвиняваме се взаимно за всичко. Това неминуемо влияе зле на детето. Пред него се опитнаме да сме спокойни, доколкото е възможно. Но като знам след ваксината какво беше да има температура... А тогава знаеш, че е временно и просто трябва да я следиш....

Кажете ми, че не съм права. Че всички имате мъже, които работят с хора и не ги карате да слагат маски. Моят е болнав, като го питам как е, винаги го боли носоглътката. Понякога гърлого боли и само от приказването. Но как аз да знам него сега от какво го боли... Мисля, че ще си остана с удно дете точно затова. Не мога да си представя да имам батко, който ходи на градина и на прощадките и бебе...

Моят работи от вкъщи и почти с никой не се вижда, НО ходи на фитнес. Миналата седмица бебка беше 5 дена с хрема, тепърва ѝ минават сополите. Преди това той се беше разболял и като му казах за дистанция ми заяви “къде да отида?!”. Как да не го обвинявам..
На всичко отгоре са ме налегнали едни мисли.. Бебка само на мен не се усмихва или се случва много рядко. Аз ѝ бъркам в носа и ѝ слагам капки, чистих ѝ очите, когато имаше онези гурели и като цяло аз ѝ правя всички неприятни процедури. Баща ѝ е шут. Постоянно я забавлява, но дойде ли момент за нещо сериозно съм аз. Обаче това почва да ми тежи и имам чувството, че ме свързва само с лоши моменти. Именно затова го бях помолила той да я държи про ваксината. Да, но трябваше да я преоблечем при лекарката и той ми каза аз да го направя за по-бързо. И докато я обличах педиатърката я боцна.. Без предупреждение и без да трябва да я държим по определен начин. Така стана, че и в случая с болката от инжекции пак аз ѝ бях пред очите. Така жално плачеше и ме гледаше с болка. Много ми е мъчно. Успокоявам се, че е временно и е още малка за такива асоциации, обаче си остава това, че раздава усмивки на баща си, баби, дядовци и т.н., а мен ме гледа по друг начин.

Здравейте, мами!
Наваксах с последните страници. Интересни теми сте обсъдили и ще пиша по някои от тях, но първо, искам да отбележа:
Ако се чудите дали с малко бебенце може да се пътува, ние се връщаме от почивка в планината за 3 нощувки, като единия ден пътувахме до друг град даже.
Бяхме си тримата - без баби, без подкрепление, не носих нито капки, нито пробиотици. За всеки случай бях опаковала помпата и едно шише, но изобщо не ги извадих.
Имах рожден ден и това беше най-вълшебната ни почивка. Бяхме с леко изменен график от типичния ни, но имаме бебе герой. Пътува добре, спирахме междинно за разходка в количката и хранене, другото време почти спа и тук-там я занимавах. Сменихме се да шофирам с мъжа ми за малко и за първи път карах малко и отказах (а принципно обожавам!) - просто на задната седалка с нея ми е по-интересно. Ходихме м ресторантите в комплекса, редувахме се на спа-то, въобще - вълшебство!
Е, точно на рождения ми ден изчезнах от масата за половин час за един сеанс кърмене в стаята, но мъжът ми не е скучал.
Толкова беше хубаво, че вече планираме следваща почивка зимата. Разбира се, това е възможно само ако бебчето принципно е от по-спокойните. Не искам да я хваля, плаче си, особено жално като е преуморена, но с татко й намираме начин да се справим.

По въпроса за помпите, на мен в родилно ми препоръча едната акушерка новата хендсфрий помпа на Canpol Babies - тази в розовото злато. Ползвам я за доизцеждате и да цедя по малко, за да разтварям капки и прахчета, но на мен ми е супер. Не ми се инвестираше тогава в помпа, тъй като не знаех как ще върви кърменето, а тази ми служи добре и оцелява при сглобяване и разглобяване по два пъти на ден за миене и стерилизация. Струва 150 лв, аз я бях взела на промоция за 100-110 лв. Така че можете да я потърсите като бюджетно решение.

А за количеството храна - не засичам колко се храни - от раждането до днес е качила някъде 2 кг, а е на 9 седмици. Мисля, че е в норма, но и едната неонатоложката ми беше казала, че първите два месеца повечето бебчета растат като гъсенички, после се кротвали нещата. При нас консултациите се падат на 2,5 м, така че скоро ще чуя и мнението на педиатърката й.

По въпроса с бацилите, минахме за 30-45 минути майка ми да види внуче, даже исках да я изненадам и й казах в последния момент, че ще пътуваме да видят колко е пораснала и да я подържат. Познайте - тъкмо се разбираме, че след малка мама ще я вземе и чувам кашлица, подсмърчане… нищо не казах… след 5 минути пак… питах майка ми дали е болна, отрече. Само че аз настоях, че не бих рискувала двумесечно бебе и й казах, че в това състояние няма да й позволя да е взима. Заболя ме сърцето, докато й го казвах, а майка ми със сигурност на момента ми се обиди, много неприятно й стана. В случая обаче приоритет има детенце и инстинктът ми да я предпазя надделя. В крайна сметка, майка ми сякаш после прояви разбиране, но на момента се разочарова безкрайно. Та .. трудни решение взимат майките.

А иначе за неврологичното и емоционално развитие - от 5-тата седмица се усмихва! Вече  все по-често, превърнала го е в игра и има каталог от усмивки - свенливи усмивки, игриви, бързи, усмивка с цял венец и т.н. От доста време вече си и държи дланите и пръстите отворени и примерно вече по време на баня си пипа крачетата и коремчето, а не ръчичките да са отпуснати встрани. Заиграва се нарочно - води си и си слага сама бибката или я вади, поглежда ни и чака да й я сложим пак, за да я извади отново и така няколко пъти.

Magrat, не знам дали ще ти покажа друга гледна точка, защото това с вирусите е част от теб и едва ли ще се промениш. Споменавам, че аз съм на принципа, че ако ти е писано да се удавиш, няма да се обесиш.
Баткото на година и 3 месаца постъпи в болница, живяхме там 3 месеца. На това дете само в мозъка не му бъркаха, включително костен мозък му взимаха за изследване. Ковидно време. Всеки ти говори за вируси /той и на кортикостероид, което бута имунитета и всичко може да прикачиш/. Буквално към края се изпокарах с лекарите и изкарвах детето в двора на болницата, те самите не слагаха калцуни и т.н., обикалят етажите, мимоходом споменавам и незатварянето на вратата на терасата в стаята /януари месец/. Детето ми е живо по божия воля, накрая след всички предположения, изследвания и т.н. се оказа капсулован масив в коремна област, не беше тумор, с дренаж се оправиха нещата. В прав текст ми казаха, че ако се е спукал, съм щяла да загубя рожбата си. Детето ми беше обезобразено физически няколко месеца /от кортикостероида/. И до днес реагирам обективно при симптоми на разболяване, не желая страха да ръководи неговия живот и да му нанеса травми. Още от болницата съм му обяснявала всяка процедура, която му предстои, защо му поставят поредния абокад /50бр бяха през първите два дена/, защо му взимат кръв и т.н.,
Страхът е лош съветник, за всички. Закарах го на зъболекар по същия начин - не е приятно, понякога боли, но зъбите са важни, трябва да са здрави и т.н.
След болницата и схемата на възстановяване продължи да ходи на ясла, продължи и да боледува.
Таткото се вижда с доста хора, аз преди майчинството с още повече.
Обработвай се психически...ще прикачва вируси, без ти или таткото да сте болни. Ще има моменти вие ще сте със симптоми, детето не. В яслата много ми боледуваше, в градината един път сериозно, другото е сопол и кашлица. Не се карай с таткото, бъди сигурна, че той по желание няма да зарази детето. Няма нищо по-лошо за детето от разправии между родителите, казвам го с добри чувства, дано отпуснеш малко юздите.

Кукличка, ще ти се усмихва и ще ти се радва, без значение, че ти си човека с гадните манипулации. Не напразна е приказката, че майката си е майка, толкова вина събирам, като му се карам, като съм избухнала и т.н., а като му усетя ръчичките около врата си или чуя, че ме обича и си казвам, че децата са благословия /разбира се като съм повторила нещо 1000 пъти и като избухна това не важи 🤐/

Моя хубостник е с жълти сополи. Не излизат ама го чувам и одеве след ядене върна и видях и един сопол. Не знам дали да го водя, че с всички болни пред кабинета…

Magrat, децата не можеш да ги спреш да боледуват. Сега на тези месеци е по-голяма “драма”, но каквото и да е ще се справите ако се наложи.
Аз съм лек хипохондрик и го насочих към дъщеря си. Много и треперех, тя е и родена по Ковид време. Когато тръгна на градина за 5 месеца изпи 5 АБ + други препарати - страшно беше. Чувствах се виновна, беше ми зле, ревях, мислех че нещо и има. Ходихме и на имунолог. Нищо и нямаше. За една Т да не казвам какво си мислех и как го приемах.
Тръгнах на психолог- закрепихме работата. Сега мина периода с многото боледуване, но вече и всичко приемам по спокойно.
Преди година и нещо таткото ни донесе варицела.. от магазина… той работи от вкъщи и в този период само до магазина е ходил. Не я беше карал, съответно я докара и на нея. Така че, колкото и да се пазиш понякога няма да разбереш от къде е дошло и е важно да не си вменяваш вина.
Взимай си мерки, но се опитай по- Дзен да приемаш нещата. Много помага да си подготвен.
Разучи си, кога какво се прави, на кой лекар може да се довериш, къде да отидете ако ви се наложи вечер. Какво да имаш вкъщи и в какви дози се дава… всичко това помага, в моментите, когато се наложи да си подготвен и да не се паникьосваш.

Здравейте, имам бебе родено август, педи каза, че има тих рефлукс, постояно изплюва мляко, без значение колко го държа изправен. Каза да давам сироп за рефлукс, има ли друг начин за спряване без лекарства?

Често оригване би помогнало.

Вечер в колко заспиват вашите деца

Мами, нашето момче последните две седмици ядеше много често и не спеше особено през деня. Беше и нервен.
Сега от тази седмица си прави по няколко дремки, спокоен изглежда, вечер също спи. Буди се 2 пъти за хапване и заспива. Сутрин винаги се събужда около 07:30 сякаш си има собствен будилник.

Скок в растежа ли е било? Отминали колики? Не се превива вече сякаш.
Елиф - различно. 22, 23 ч. Последните 2 дни в 18 ч., събудихме го за къпане и хранене, после спа до 03:00 и около 07:30 събуждане - това последното му е рутинно вече.

Моето бебе пък напук на всичко държи да си ляга рано. Между 18.30-19.30 като последните дни все преди 19. Бях пробвала в един момент дали ако това лягане го превърна в дрямка ще си спестя едни напъни за пръцкане и акане рано сутрин (не са колики, просто докато спи не успява да го свърши, като се разбуди малко от пъшкане,успява и заспива веднага обратно), но не стана и сегане го мъча. Така или иначе трябва и да ставаме около 7 заради баткото, така че ранното лягане работи при нас. А и ни остава вечер малко време за нас с мм.

Маги, и аз съм с първо бебе родено по ковид. За мен прекаленото пазене е по-страшно. Съгласна съм и че с мъжа ти не трябва да се карате толкова. Това влияе и на вашите взаимоотношения, но и на бебето. Децата усещат нашата изнервеност и я проявяват и те. И със сигурност знаеш реално и разбираш, че няма как да го опазиш от всички болести, но и разбирам как ти е още прясно първото вдигане на температура. Ако ти помага, в такива случаи си мисли за тези от нас с по-голямо дете в ясла/градина. Естествено, те носят куп вируси дори и да нямат симптоми, а същевременно не може да ги изолираш напълно от бебето. А аз с второто го карам пък съвсем лежерно - ходим си преспокойно и в градината, този уикенд има панаир в нашето градче и ще ходим баткото да се радва, бебето естествено също ще се навре във всичкия народ, планирам и скоро да се повозим на влак пак заради баткото, но семейно, така че и Лео пак ще се набута в народа. Ходя постоянно да пазарувам с него, в аптеки и по задачи също, още не се е налагало да ходи да виси при нашия доктор, само на педиатър е бил, ама и това не вярвам да му се размине в следващите няколко месеца.

Кукличка, с първото дете го минах това, все ми се струваше, че само на мен не се усмихва, все аз бях лошата (то и сега с второто пак аз съм за всички неприятни неща), но до голяма степен си го внушаваме, а и децата си ни обожават, не се притеснявай.

Искам да питам за темата табу-секса след епизиотомия, някой престраши ли се, че мен тъкмо ми свършиха лохиите и ми е на дневен ред
Малката си ляга в 20:30-21:30, честно казано се съобразявам с баткото и според това кога успея да го приспя него-тя е следваща по ред. Вкъщи обаче е голяма драма, той много и се радва, но има страшна ревност и буквално ни наказва. Покъртително тръшкане за всичко, мрънкане, иска само да седи при бабите(където може всичко и няма правила) и вчера най-накрая ми каза, че иска да върнем бебето в болницата и да сме си само двамата. Поревах си.. сега се чудя как да му помогна да свикне с промяната, говорим постоянно, още преди да се роди, четем книжки, но е на 2.5 и чувствата са по-големи от него..