Влюбена в професор

  • 6 265
  • 119
# 90
Когато бях студентка, харесвах 3-ма преподаватели. По-скоро беше сексуално привличане. Но не бях предприела действия, защото следването ми беше по-важно за мен. То е един вид работа и на работното място не трябва да се прави секс.
Виж целия пост
# 91
Стувами се, че изкуствено си усложнява ситуацията авторката. В крайна сметка мъже с лопата да ги ринеш във всички градове където има медицински университет. Толкова ли е сложно да си хареса някой друг ? Дето се вика, дори е и да е суперпретенциозна, от 100 мъже все 1% би трябвало да ѝ допадат. Да не говорим, че по-здравословния процент е над 10%. А 100 мъже е съвсем постижимо да огледа за 1 седмица по 10-20 на ден. Да не говорим ако се пусне в тиндъра - студентка по медицина - вървежна стока. Един познат дето ползва тиндъра ми се оплакваше, че много било паднало нивото на жените там - масово са дебели и мега претенции.
Виж целия пост
# 92
Аз пък не разбирам за какво някои хора записват докторантура, а не я довършват и не защитават. За да взимат стипендия три години ли?

Позна.
Общо взето са доста променени нещата от наше време - тук визирам всички завършили преди едно две десетилетия. Сега има функциониращи  етични комисии, студентски съвети,  механизми да стъжниш на някого живота с оплакване от злоупотреба, или като дадеш публичност,  страх от набедяване, преподавателите,  вече не колят и бесят,  всичко е за студента, че станаха малко, а университети много. И, да не забравяме, за повечето професори, студентите  са деца. Да тръгне да чука студентки трябва съвсем да го е закършил, а мнозинството са с доста по-високо самомнение.
Виж целия пост
# 93
Студентите и докторантите нямат много общо по принцип, освен че все в университет се случва всичкото... Студентите ги дундуркат и защото субсидията е на глава, както за училищата, а самите кандидатстуденти вече не се избиват за местата в университетите както примерно аз съм тръпнала да чакам класирания че дори и с висок бал не се знаеше.
Но да, докторантурите и те не са както преди споменатото време, да не говорим за разликата при защитата дето преди се случваше пред ВАК Grinning
Иначе познавам и аз не един и двама които са започнали докторантура но не са я защитили, някои отчислени с право на защита, други не. Причини най-различни, не винаги е от несериозност и нямане на намерение още от самото начало да се докара до край.
Виж целия пост
# 94
Е, то има докторанти и на доста сериозна възраст, но по хлапашката влюбеност на авторката стил "гледа ме, като го гледам", предположих, че не е на такава.
Виж целия пост
# 95
Аз пък не разбирам за какво някои хора записват докторантура, а не я довършват и не защитават. За да взимат стипендия три години ли?

Позна.
Общо взето са доста променени нещата от наше време - тук визирам всички завършили преди едно две десетилетия. Сега има функциониращи  етични комисии, студентски съвети,  механизми да стъжниш на някого живота с оплакване от злоупотреба, или като дадеш публичност,  страх от набедяване, преподавателите,  вече не колят и бесят,  всичко е за студента, че станаха малко, а университети много. И, да не забравяме, за повечето професори, студентите  са деца. Да тръгне да чука студентки трябва съвсем да го е закършил, а мнозинството са с доста по-високо самомнение.
Струва ми се грозно това да източваш три години държавен бюджет, а да не представиш нищо в замяна. Това по повод на докторантите, които записват само заради стипендия.

Ако авторката е влюбена в 30-годишен асистент донякъде ще я разбера. Но в нейния случай няма никакво бъдеще. Този професор може да бъде неин баща (оставяме настрана факта, че са в конфигурация докторант - научен ръководител). В най-добрия за авторката вариант - може да правят секс няколко пъти колкото да си начешат крастите и кой от където е.
Виж целия пост
# 96
Авторке, на годините на баба ти съм. Колеги сме. Може да си помислиш, какво ли ще ми каже тази изкуфяла бабичка и да не прочетеш написаното. Както решиш.
Има правила, валидни и в миналото, и сега.
От написаното от теб не мога да направя извод, че професорът те харесва. Гледал те - седяла си пред него - гледал те е. Това не е достатъчно. Доста детинско ми звучи. На 25 би трябвало да мислиш по-зряло.
Не изнасилвай събитията. Имате възможност за професионални контакти. Ако има някакви намерения, ще намери време и начин. Остави го той да се разкрие. Все пак мъж е. Мое мнение е, че това няма да се случи. Не тичай и не се предлагай. Едва ли ще го впечатлиш с такава постъпка. Надявам се, че е свикнал на такива "обяснения".
Ти самата пишеш, че нищо не знаеш за него. Само заради едната визия ли въртиш този филм в главата си?  Укроти малко устрема си. Прави си докторантурата, защити я, а после вече е друго. Може през това време да срещнеш точния човек. Иначе изгубено време и оставаш без докторантура.
Няма да се впускам в подробности колко изкушаваща е професията ни. И все пак единадесетата Божа заповед е много важна. Друго щеше да бъде, ако не бяхте  в тази връзка - докторант - научен ръководител.
Успокой лудого духа и се труди здраво. Това с което си се захванала е нещо много сериозно и изисква сериозна работа.
Изчетох това, което са ти написали съфорумките. Не една и две те съветват същото, което мисля и аз. Топката е в твоето игрище. Бъди разумна. В момента нека те ръководи разума, а не нагона. Успех!
Виж целия пост
# 97
Авторката звучи много инфантилно. Ах, ох, ама той ме погледна, пък не ми писа веднага, значи ме обича/харесва/желае. Такива изводи сме си правили последно в 9-10 клас. Искам, пък, искам. Да, на много хора им се случва да са изкушени и впечатлени, но все пак имаме глави на раменете не само за красота, Ами и да разсъдим до какво биха довели действията ни.
Виж целия пост
# 98
Всяка докторска програма подлежи на акредитация. Академичното израстване зависи от наличието на успешно научно ръководство.
Как да не са важни докторантите?!
Виж целия пост
# 99
Моя съвет е да не започваш докторантура точно с този ръководител. Като толкова ти е тръпка и се чудиш какъв мейл да му пратиш с кодирани сигнали, въобще не се нахващай да пишеш дисертация точно с него. Оставам с впечатление, че си го избрала за ръководител, само защото си падаш по него,  само,  че докторската дисертация може да се окаже сложен и дълъг процес, не си ги усложнявай нещата още повече. Може в някой момент да имаш нужда от съвет, подкрепа, помощ, ако вашите отношения са на съвсем различно ниво или тотално компрометирани (ти си мислиш, че много се харесвате сега, но може много бързо всичко да се превърне в неприятно изживяване и той просто да спре да те отразява ако му стане скунфузно с теб) та не виждам защо си усложняваш живота с дисертация точно с него? Покани го на кафе, на питие, изживей си тръпката, но  кариерата си я вземи на сериозно и работи по нея с главата си и с хора, с които няма да си усложняваш отношенията. Много вероятно това нещо да е мимолетно увлечени от двете страни, много такива неща приключват с раздразнение и неприязън един към друг, как ще работиш с него и зависиш от него ако това се случи? Въобще шанса за усложнения и лоша развръзка е много по-голям от колкото за спокойни взаимоотношения, така че не залагай дисертацията си на някаква тръпка, раздели двете неща.
Виж целия пост
# 100
Да де, ама тя пък разчита на докторантурата, за да има повод да вижда въпросния професор и да се сближат. Ако се премести при друг, просто ще спре да го вижда, защото не изглежда, че човекът ѝ е дал особени поводи за сближаване преди това, някакви лични начини за контакт, да е показал, че има желание тя да го търси, или пък да я е търсил.
Виж целия пост
# 101
Еми не мисля, че е правилен подход. Като го харесва да пият по кафе, познават се вече, може да го покани на кафе, за да му обясни как няма да парви докторантура с него 😁 и после да си поддържат контакт... Докторантурата е много усилие и инвестиция на време, ако не И  е важна, може да я ползва за претекст да се  сваля с пофесора, но ако И е важна, като знам колко докторанти минават през кофти моменти докато завършат дисертацията си, не бих заложила на тая стратегия. Докторантурата не е като редовното учене, с програмирани изпити. При докторантурата обикновено се оправяш сам, и за това много докторанти докато се окопитят и разберат за какво иде реч, се чуствта зле, нищо не върви и т.н. въобще различно е, и най-често на професорите им е все едно, това си е твоята дисертация...някои поне помагат със съвети, но никой не ти държи ръката, някой път месеци не си виждаш ръководителя....общо взето по добре да пробва с личен контакт, кафета, шеги (професорите също обичат да си лафят на кафе със студенти и докторанти) от колкото да използва докторантурата за претекст.
Виж целия пост
# 102
Не знам как е при докторантурата, но имах един готин преподавател на свободноизбираема, с който правихме секс. Самата тръпка да си с учител и човек 14 години по-голям, беше готина. Но секса не ме кефеше толкова и го резнах. Grinning ЕЙ сега ако можеше пак да хвана някой асистент или преподавател, леле мале.

Иначе - ако е за секса, аз подкрепям това човек да се забавлява. Само не споделяй на никой, хората обичат да съдят Simple Smile
И внимавай да не хванеш някоя болест от него, ако си играе с асистентките. Няма да си заслужава.

Ако е влюбване - не препоръчвам.
Виж целия пост
# 103
При докторантурата са колкото учещ и ръководител, толкова са и колеги за години наред нонстоп, което прави идеята още по-лоша отколкото студент дето минава за един семестър и заминава.
Ако млада жена толкова има желание да си легне с доста по-възрастен мъж ей така за идеята, едва ли да е трудно да намери желаещи Grinning
Виж целия пост
# 104
Според мен най-доброто решение, което може да вземете е да не споделяте чувствата си на този етап. Изчакайте, докато следването Ви приключи и тогава споделете своите чувства. Ако са взаимни-добре , ако не - просто ще се разделите всеки по своя път , отколкото да бъдете отрязана и да се налага да карате часове при него. Надявам се вашата разлика в годините да не  е +10 , защото тогава говорим за ментални проблеми, породени от семейството.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия