Здравейте бе, мамчета! Липсвах ли ви? Няма нужда да отговаряте, въпросчето е риторично. Знам, че тайно сте влюбени в мен (с изключение на тези, които са явно, но им загубих голите снимки, изпратени на мейла ми... моля за риплей, тоест). А за тези от вас, които са били така любезни да родят наскоро и още не ме познават - аз съм 100ян, ваш покорен слуга и МЪЖ, който мрази сутиени. Аз съм този, който тайно опъва презрамката на сутиена ви, докато пазарувате, и после я пуска, за да направи онзи неповторим звук "Пляс!"... Тъй, представих ви се. Вие ми вижте мейла и тутакси пригответе снимки от миналото лято. А ако нямате такива - снимки от последния ви пионерски лагер. Толкова! А сега, след като изплюете ролките за коса (или както се наричат там), захапани от яд, че ме виждате, да преминем към съществената част. А тя е:
Днес зърнах съседката си да простира на терасата по хавлия. Не беше нарочно. Не съм я дебнал с телескопи и фотоапарати (не че нямам, ама са насочени в друга посока)... Просто се прибирах от работа (работя като професионален безделник, добре плащат). (а, да, и много обичам да пиша нещо в скоби)... И тя, с типичната за жените наглост, просто си простираше. Преодалял внезапния изблик на тестостерон, аз се замислих, представете си, дълбоко. Какви мисли само предизвика това в мен... Ами хей сега ще ви разкажа, значи. За тези от вас, които още не ме познават и ме мислят за бай ви Гошо тенекиджията, ще спомена една незначителна подробност от моето житие - изчел съм два вагона книги, не знам да чукам по тенекия, и съм поетична душа (но съм изявен прозаик, питайте в другия форум за мен).
Фактът "съседка на терасата простира по хавлия" е отправна точка за дълбоки разсъждения, които водят до съобразяване с епохата. Сегашната е ясна - хавлия от изкуствена материя, гримирана хей така, случайно уж, съседка, и все така случайно прибиращи се от работа съседи... А как е било преди?
Ние нямаме рицарски период, в литературата де, но ако имахме:
Витяз Сто дьо Ян се завърна след десет годишен поход (още от Троянската война насам всички войни и походи продължават по 10 години. Ако случайно се проточат повече - на всеки десет години си правят почивка за по една секунда). На рамото си носеше отрязани сарацински глави. А в сърцето си - тъга по кирпичения си замък (по-късно превърнат в катедрала, а още по-късно и в музей). На поляната пред замъка го чакаше неизвестна матрона, която разстилаше овчи кожи, за да изсъхнат на слънцето. Той трепетно се приближи до нея, захвърли сарацинските органи и й поднесе цвете, като с прегракнал от вълнение глас съобщи, че тя е по-красива и от багдатската курва Шехерезада.
Обаче имаме период на турско робство, известен още и като фолклорен. Време за хайдути:
Дилбер Стоен изкочи из корията, грабна младата булка, която простираше бяло платно на ливадата, и я отнесе в дън горите...
Следва един кратък период на партизани, млади комсомолки, стари баби от ОФ-то, и чавдарчета розовобузи... Но " В Советскому союзу секса нет!" Така че идваме тутакси в нашето съвремие. А то е безпросветно (погледнете се само колко от вас не знаят къде се слага "И" и къде "Й", а за латиницата има ли смисъл да отварям въпрос?). В наше време охранителят Стенли (защо някои парвенюта решават, че така трябва да се наричат стояновците - не знам) просто ще рипне на терасата и кратко ще доложи, че от тази хавлия е получил гигантска ерекция (цели 10 сантиметра)... Ех, а какво направих аз? Ами аз, както вече разбрахте, съм поетична душа и написах ето това...
Хайде, до нови срещи.
Виж целия пост
Днес зърнах съседката си да простира на терасата по хавлия. Не беше нарочно. Не съм я дебнал с телескопи и фотоапарати (не че нямам, ама са насочени в друга посока)... Просто се прибирах от работа (работя като професионален безделник, добре плащат). (а, да, и много обичам да пиша нещо в скоби)... И тя, с типичната за жените наглост, просто си простираше. Преодалял внезапния изблик на тестостерон, аз се замислих, представете си, дълбоко. Какви мисли само предизвика това в мен... Ами хей сега ще ви разкажа, значи. За тези от вас, които още не ме познават и ме мислят за бай ви Гошо тенекиджията, ще спомена една незначителна подробност от моето житие - изчел съм два вагона книги, не знам да чукам по тенекия, и съм поетична душа (но съм изявен прозаик, питайте в другия форум за мен).
Фактът "съседка на терасата простира по хавлия" е отправна точка за дълбоки разсъждения, които водят до съобразяване с епохата. Сегашната е ясна - хавлия от изкуствена материя, гримирана хей така, случайно уж, съседка, и все така случайно прибиращи се от работа съседи... А как е било преди?
Ние нямаме рицарски период, в литературата де, но ако имахме:
Витяз Сто дьо Ян се завърна след десет годишен поход (още от Троянската война насам всички войни и походи продължават по 10 години. Ако случайно се проточат повече - на всеки десет години си правят почивка за по една секунда). На рамото си носеше отрязани сарацински глави. А в сърцето си - тъга по кирпичения си замък (по-късно превърнат в катедрала, а още по-късно и в музей). На поляната пред замъка го чакаше неизвестна матрона, която разстилаше овчи кожи, за да изсъхнат на слънцето. Той трепетно се приближи до нея, захвърли сарацинските органи и й поднесе цвете, като с прегракнал от вълнение глас съобщи, че тя е по-красива и от багдатската курва Шехерезада.
Обаче имаме период на турско робство, известен още и като фолклорен. Време за хайдути:
Дилбер Стоен изкочи из корията, грабна младата булка, която простираше бяло платно на ливадата, и я отнесе в дън горите...
Следва един кратък период на партизани, млади комсомолки, стари баби от ОФ-то, и чавдарчета розовобузи... Но " В Советскому союзу секса нет!" Така че идваме тутакси в нашето съвремие. А то е безпросветно (погледнете се само колко от вас не знаят къде се слага "И" и къде "Й", а за латиницата има ли смисъл да отварям въпрос?). В наше време охранителят Стенли (защо някои парвенюта решават, че така трябва да се наричат стояновците - не знам) просто ще рипне на терасата и кратко ще доложи, че от тази хавлия е получил гигантска ерекция (цели 10 сантиметра)... Ех, а какво направих аз? Ами аз, както вече разбрахте, съм поетична душа и написах ето това...
Хайде, до нови срещи.
Този не е ли от Женени с деца 
