В плен на детето си

  • 8 324
  • 151
Здравейте,
Търся съвет как да се справя с проблемна ситуация.
С бащата на синът ми (11годишен) се разведохме началото на тази година. Живеехме в друга държава и след развода се преместихме обратно в България с детето и останахме при моите родители. Детето започна училище тук, всичко е наред с това. След развода аз имам партньор,с който няколко години се борим да сме заедно.Голяма Любов.  Детето се познава с него и уж няма проблем,но когато аз тръгна да излизам,било то и за 30мин се започват ревове,обиди към мен, и постоянно следене.  Детето не иска майка му да прави се*с , за да няма друго бебе  и той да остане изоставен. Много пъти сме говорили за това,аз съм над 40години, искам още едно дете,но не знам дали ще се случи. Всеки ден и постоянно обяснявам и демонстрирам колко го обичам,но кажа ли че ще изляза за малко циркът започва. Водя го постоянно с мен при новият партньор,детето се чувства ок там,но не ми позволява сама да мръдна никъде, за да не правя се*с. Баба му и дядо му малко стоят настрана от това,а аз вече не знам как да обясня,без да се стига до рев и обиди ,че и мама е човек и има нужда да излезе понякога и сама. Знам,че е ревност,знам ,че му е различно всичко,но с нищо друго той няма  проблем ,освен с това майка му да излиза сама.
Вече за главата съм се хванала,нищо не мога да свърша,вечно са обяснения все едно не ми е син,а мъж.
Ще съм благодарна за някакви съвети,защото трудно се издържа вече,а не искам детето да страда.
Виж целия пост
# 1
Ами кажи му истината. Нали всъщност се опитваш да имаш друго дете. И той наистина ще трябва да се съобрази с това и да дели вниманието ти,  както с ново бебе, ако стане, така и с новия мъж.  Това е неизбежно и ще трябва да свикне. Той е просто дете, няма думата.

Спокойно, скоро ще влезе в пубертета и не само, че няма да иска да идва с тебе, а ще те гони и от стаята. Само трябва да внимавате да не тръгне по лош път. Баща му все още е фактор в живота му, предполагам, макар и в чужбина? Може да реши и там да живее след няколко години.
Виж целия пост
# 2
Вие сте родителят. Детето не може нищо да ви забрани или позволи. Не се дръжте все едно ви трябва разрешение от него. Не се оставяйте детето да ви командва, а си върнете авторитета
Виж целия пост
# 3
Върви на психолог. Ти.
Аз се втрещих от това, че дете на 11 г. говори на майка си за секс Scream
Виж целия пост
# 4
Аз се втрещих тази година, когато дете на 7 години ми говореше за секс и бебета. Така че на 11 е вече крайно време. Simple Smile
Той какво, наистина мисли и казва, че ще бъде изоставен? (А обидите какви са? Недопустимо е да се обижда мама и би трябвало да следват сериозни наказания).
Но защо, няма ли той приятелчета, които да имат братя, сестри и ги обичат, и си играят? Та това е хубаво, да не си самичко дете. Вие с мъжа ти нямате ли братя, сестри, които да дадете пример, колко е хубаво да ги има и колко щеше да е лошо, ако вуйчо Петър го нямаше, примерно? Брат брата не храни, ала тежко му, който го няма.
Но да, някак трябва да го поставиш на място този младеж, за да разбере, че хем няма да е изоставен, а напротив, ще стане една авторитетна фигура за това ново дете, ако се случи, хем това го решават възрастните, както те са решили за него самия. Хубаво ли щеше да е, ако него не го бяхте родили?
Виж целия пост
# 5
Докато бебето стане факт, ще минат една-две години, той ще е вече по-голям и осъзнат. В момента разводът с баща му все още му е много пресен. Като мине време, вече ще е свикнал и приел мисълта.
Дайте му примери с други семейства с две и даже повече деца, да види, че никое дете не е изоставено и пренебрегнато.
С две думи - ще му мине.
Виж целия пост
# 6

    Търся съвет как да се справя с проблемна ситуация.
    С бащата на синът ми (11годишен) се разведохме началото на тази година. Живеехме в друга държава и след развода се преместихме обратно в България с детето и останахме при моите родители. Детето започна училище тук, всичко е наред с това. След развода аз имам партньор, с който няколко години се борим да сме заедно.Голяма Любов. [/list] Детето се познава с него и уж няма проблем , но когато аз тръгна да излизам,било то и за 30мин се започват ревове,обиди..

    Проблемът според мен не е, че искаш да имаш друг партньор и още едно дете, а че отдавна си  поставила детето си в тази неприятна ситуация - от НЯКОЛКО ГОДИНИ да вижда как бракът между родителите му се разпада, плюс трудностите в училище на децата в чужбина (език, образователна система, приятели). Сега от началото на годината е в Бг  в ново училище и всичко е различно.
    Таткото го няма, вижда другия партньор и знае, че искаш бебе.
    Ти как би се чувствала на негово място?
    Постъпката му е малко детинска (ако няма с*екс, няма да дойде бебе, няма да го има другия), но показва голяма драма в душичката му.
    И има защо. Няколко години си поддържала брак с един мъж и връзка с друг мъж.

    На твое място ще дам превес на детето си, когато мине време и се адаптира в Бг, в училище, има приятели, ИМА ВРЪЗКА И СЕ ВИЖДА ЧЕСТО И С БАЩА СИ, тогава ще помисля за друг партньор и дете.

    ПС. Порази ме наистина израза ти "в плен на детето си"... Дано не го мислиш сериозно.
    Виж целия пост
    # 7
    Съвсем оправдани страхове ми се виждат. На това дете светът му изцяло се е преобърнал. Майка му няколко години си гони голямата любов, родителите се развеждат, откъснато е от средата си и баща си, нова държава, ново училище, нов преобладаващ език, нов дом, приятелите от старото място ги няма, мама го бута при нов мъж, заради който се е стигнало до развода и тези промени. Жал ми е за това дете, реакцията му е детска, но каква да бъде на 11. В "плен" на детето, след толкова зор да се събере с любовника... Лоша работа.
    Виж целия пост
    # 8
    То не е патология, а си е направо Едип...Прекъснете тази слятост със сина си, иначе това ще е поредния инфантил..Ето как родителите объркват децата си, а същевременно реват от тях. Изпуснали сте нещата..
    Виж целия пост
    # 9
    Според мен са нарушени границите и това не следствие от развода, а се е случило доста назад в детството на това 11 годишно дете.
    Когато не са поставени границите и всеки в семейството не си знае мястото и ролята, се получават такива ситуации.
    От разказа на майката знаем твърде малко, но дори така - става ясно, че проблемът не може да се разреши от съвети на форумци, а системна работа със специалисти на ниво фамилна терапия.
    Виж целия пост
    # 10
    Съвсем оправдани страхове ми се виждат. На това дете светът му изцяло се е преобърнал. Майка му няколко години си гони голямата любов, родителите се развеждат, откъснато е от средата си и баща си, нова държава, ново училище, нов преобладаващ език, нов дом, приятелите от старото място ги няма, мама го бута при нов мъж, заради който се е стигнало до развода и тези промени. Жал ми е за това дете, реакцията му е детска, но каква да бъде на 11. В "плен" на детето, след толкова зор да се събере с любовника... Лоша работа.

    О, да, да, ДА!!!! Абсолютно същото си мислех през цялото време.. И с това заглавие ми светна много бързо червената лампичка, че тук проблемът изобщо не е в детето!
    Виж целия пост
    # 11
    Детето за нищо не е виновно. В момента то се явява пречка за майка си, както  няколко години е бил баща му и старото и семейство, в стремежа и да се събере с новия мъж.   Детето  вижда, че майка му е изцяло устремена към другия мъж, а то остава на заден план и се стреми да се предпази от това, което му се вижда най-страшно - друго дете, което да го замени, както новият мъж е заменил баща му.  Не мисля, че ще проработят внушения, колко е хубаво да си имат бебенце. Детето разбира, че в момента, колкото и майката не иска да го признае дори пред себе си, за нея се явява пречка - тя така е и озаглавила темата си, чувства се в плен, в капан заради детето си.

    Идеята майката да отиде на психолог е добра. Но не знаем и позицията на голямата любов - може би пък той настоява за семейство и дете и не иска да чака повече..
    Виж целия пост
    # 12
    Защо ли тази тема ми звучи като долнопробна пързалка...
    Виж целия пост
    # 13
    И на мен.

    Но все пак ще отговоря по темата: кажи на детето, че ще правиш секс само с презервативи. 11-годишно дете трябва вече да е запознато с тях. Купи си една голяма кутия и си взимай демонстративно, когато излизаш. Това трябва да го успокои, щом само бъдещото бебе е проблемът.
    Освен това, щом толкова си интимничите с детето, можеш да му обясниш, че когато мама не прави секс, става много нервна и прави глупости. А и ще си изтърва нервите върху него – ще му вика, ще го наказва, може дори да го набие? Струва ли си всичко това? Не. Затова е по-добре мама да си получава секса, за да бъдат всички вкъщи доволни и щастливи.
    На мен ми стана по-любопитно как се борихте години наред да сте заедно с голямата любов.
    Виж целия пост
    # 14
    Познавам същата история до най-малките подробности. Възрастта на детето съвпада, пола също. Леле!
    Виж целия пост

    Започнете да пишете...

    Страница 1 от 1

    Общи условия