Хайде на театър - 13

Публикувана: 20 окт. 2024, 08:45 ч.
Последно мнение: 13 ян. 2025, 07:01 ч.

48 430
724

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви представления се играят в театър 199?
Кои пиеси се препоръчват на форума?
Какво е мнението и какви са впечатленията от „Венецианският търговец“?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви представления се играят в театър 199?
  
  В театър 199 предлагат специална инициатива: ако гледате три представления в рамките на два месеца и запазите билетите, можете да получите карта за отстъпка за една година. Отстъпките варират между 20% и 30%. Тази информация може да бъде полезна за редовните посетители на театъра.
- Кои пиеси се препоръчват на форума?
  
  Форумът препоръчва няколко пиеси, включително „Богът на касапницата“, „Лисичките“, „Невежеството“, „Идеалният мъж“, „Венецианският търговец“ и „Бащата“. Участниците споделиха положителни отзиви за всяка от тях, но също така обсъдиха критиките относно определени аспекти на изпълненията.
- Какво е мнението и какви са впечатленията от „Венецианският търговец“?
  
  Обединени текстове: Мненията за „Венецианският търговец“ са смесени. Някои зрители го оценяват положително, възхищавайки се на актьорската игра и изпълненията, докато други споделят, че са имали по-високи очаквания и смятат, че модернистичните елементи в продукцията са били ненужни. „Венецианският търговец“ е получил смесени отзиви. Някои зрители са били впечатлени от сложната сценография и мащабната продукция, докато други са били разочаровани от представянето на определени актьори. Въпреки различията в мненията, мнозина са съгласни, че спектакълът е завладяващ и има дълбоко емоционално въздействие.
- Какви са разликите между двете продукции на „И все пак животът е прекрасен“?
- Какви са мненията за театралните постановки на Морфов?

Ентусиаст

# 300 9 ноем. 2024, 19:04 ч.

Дълго е и ще го скрия.
Не одобрявам частта за актьорите - те са играли в наистина стресова среда.
Не съм съгласна и с формата на протеста.

Само се чудя се как преди 100 години, в чужда държава, постановката е свалена заради протеста на българските студенти, а 100 години по-късно, в собствената ни държава, след месеци възражения и обръщения, не се реагира изобщо.
В интервю директорът заяви, че не е знаел, че премиерата на на годишнина от събитията.
Аха...

Мила Герасимова

Фейсбук

Скрит текст:

Само преди две седмици писах за предстоящата тогава премиера на постановката „Оръжията и човекът“ в Народния театър под режисурата на Джон Малкович. Завърших с надеждата, на която сама не вярвах, зрителите да бъдат достойни и себеуважителни и да не посетят този спектакъл.

Е, днес беше премиерата. Поради обстоятелства известни на всички, тя се състоя без публика и в салона присъстваха само журналисти, чрез които представлението се излъчваше директно онлайн. Първоначално нямах намерение да гледам, защото и без това си загубих времето да чета пиесата преди това, но все пак полюбопитствах. И ето на, сега искам да се отрека от горните си думи. Искам този спектакъл да се гледа.

Искам да го гледа Тео Ушев. Всяка вечер. Даже по няколко пъти. Искам даже да седне на сцената заедно с Малкович сред декора. Да седне и да си остане там.
Искам да го гледа Хаджигенов, който заплашва, че ще отиде още утре.

Искам да го гледа Станкушев. Той пък ще отиде не само утре, а на всяко следващо представление.
Искам да го гледат Петков, Божанков, Мирчев, Лозанов, Генов, Бимбалов, Инджев дето си късат ризите от антибългарско възмущение. Искам да го гледат всеки ден. Да гледат с разбиране. После да пишат преразказ. Преразказ с разсъждение. И пак да гледат, и пак да пишат.

Тази вечер аз открих най-прекрасното отмъщение за всички горни и подобните им. Няма нужда от протести, няма нужда от къмъни и дърве. Два часа в салона на Народния театър са по-страшни от всичко най-лошо.

Малкович не просто е избрал пиеса, с която да уязви българите. Това е най-малкото. Той е търсил най-тъпата пиеса, която е създавана и поставяна някога или някъде. И не е спрял дотам. След това със специфичната си усмивка, признак не на би-, а на мултиполярност, внимателно е определил най-бездарните актьори в българския театър. За някои даже не съм сигурна, че биха могли да бъдат актьори. Те са или статисти, или натурсчици. Всеки е бил проверен поотделно дали има някакъв говорен дефект, дали има скороговорка, дали говори нечленоразделно, дали жестикулира налудничаво и най-вече дали може много, ама много да крещи, да крещи истерично.

И едва, когато се е убедил в наличието с излишък на всичко от предходното изречение, ги е пуснал на сцена. После е убедил тези т.нар. актьори, че могат да правят каквото си искат на сцената, но в никакъв, абсолютно в никакъв случай не трябва да изграждат образ. И така доволен от всичко спретнато, ни го представи премиерно.

Затова аз промених желанието си. Всички, които доведоха Малкович в България, за да си прави тази преднамерена подигравка, всички сноби, позьори и псевдокултуртрегери, всички либерало-глобалисти в имитационен период, всички които припадаха по гастрола на Малкович и го галеха отдалече по улиците, всички, които тази вечер обиждаха съгражданите си и се извиняваха на Малкович заради своите, всички те заслужават да останат вечните зрители на „Оръжията и човекът“ поставена в нашия национален театър.

И не на последно място. Всички те заслужават поименно актьорите: Димов, Тепавичарова, Славчева, Петков, Митева, Пепеланов, Трендафилов, Костов.

Тази вечер много профили си изографисаха Малкович на профилната снимка. Не е достатъчно. Искам ги с тази снимка на ревера, на гърдите, на челото. Искам споменатите актьори където и когато се появят занапред, първо да се покланят на Малкович и да му благодарят. Защото той ги унижи така, както и собственото им бездарие не можа.

Аз лично се колебая дали да не си сложа за снимка на стената директора Василев или министъра Тодоров. С мишкуването и театралниченето си тази вечер те се опитаха да ме заличат като човек с пиетет към културата и изкуството. Затова не искам никога да ги забравям, а когато ги забравя за миг, поне да мога да ги използвам за цел на стреличките от дартс.

На финала малко смирение. Поклон за помена, с който днес погребахме най-стария и достолепен столичен театър – Народния театър „Иван Вазов”. Театър чиито директори са били Пенчо Славейков, Владимир Василев, проф. Михаил Арнаудов, негови драматурзи - Пейо Яворов, Николай Лилиев, проф. Александър Балабанов, Димитър Подвързачов, и режисьори - Кръстьо Сарафов, Николай Масалитинов, Гео Милев, Стоян Бъчваров, Боян Дановски.

В театъра тези колоси вече ги няма. Дори духът им си е отишъл. Днес там бяха само Малкович, Василев и осмина тъжно безпомощни актьори."