Работа, CV-та, HR-и, съвети - 95

На предната страница беше писала, че ти се иска да ги нахраниш, затова ти отговарям във връзка с интервютата.
Само веднъж ми се е случвало мениджър да ми вдига тон и да започва да се пали. Бяхме на разговор и просто му затворих кола. Ако сме наживо, ще изляза от стаята. Не ми дреме, че е шеф, със сигурност няма да седя някой да ме навиква, имам много нисък праг за това.

Много е трудно да се отговори еднозначно. Често предпочитам едно открито повишаване на тон пред подмолни и подли репресии. Ама и то се усеща кога повишеният тон е малигнен или бенигнен (както казват онколозите).

Сигурна съм, че ако даден кандидат има желание да започне в конкретна фирма, ще намери начин да намери информация какви точно професионални умения са необходими и в каква посока да работи.
На мен ми се с случвало следното: кандидатствам на място, на което по мои критерии съм идеалният кандидат. Фирмата работи в специфична област, в която имам опит, освен това клиентите бяха поляци и италианци - не е чудо невиждано, но рядко се намира човек и с двата езика, та и да има познания на дейността на фирмата. В добавка - живеех точно до офиса и изразих готовност при непредвидени обстоятелства веднага да съдействам и т.н. Даже не ми се обадиха. И понеже в моята глава нямаше начин да не припаднат от възторг как са ударили 6-ца от тотото с човек като мен, отидох на място в офиса да си подам документите и на хартия (хубава, дебела, луксозна), защото вероятно не са получили мейла ми.
Е, не се обадиха.
След известно време видях назначения служител, поогледах и останалите. Ако трябваше да получа отговор от фирмата защо е отхвърлена кандидатурата ми, щеше да в нещо от сорта, че не се вписвам във фирмената култура. Неполиткорекният такъв щеше да е, че сексуалната ми ориентация не отговаря на тази на останалите в офиса.
Дънила съм се и на интервю за Каргил. След почти 48 часа неспане заради болни деца и едновременно работеща, за интервюто бях положила толкова усилия да изглеждам свежа, че бях екзалтирано пренавита. Усетих кога загубих интервюиращия ме мениджър, когато човек понатрупа малко повече социален опит ги усеща тия неща. После получих обратна връзка, че говоря с акцент - да, градивна критика донякъде, но в случая предполагам, че не това беше определящото за отказа, а и вероятно странното ми поведение.

А какво точно не им хареса в това, че говориш с акцент-това, че говориш меко или с характерния софийски говор?

При нас ни ги вдигнаха, да. Струва ми се вид грижа за служителя. В предишната фирма, обаче, не. Имали си бюджет, отделят спрямо бюджета.