Червените флагове при мъжете

И на мен ми е непонятно защо на други е непонятен избора на останалите, избрали друг път от техния. Особено когато живеем в преходно време между живот по шаблон към пълна свобода. Всеки решава кога, как и какво е най-добре за него. Вече не съществуват шаблони с които да се съобразяваме за да не бъдем непонятни за някои очакващи живот в някакви техни си рамки за всички.

Нека повторя - хората с подарени имоти не са самостоятелни. Хората с подарени имоти нямат морален ценз да говорят за мама носи тате меси. Хората с подарени имоти не са съзряли, колкото хората, които са женени за банката.
Спрете се малко и помислете колко усилия изисква да си спестите фонд за черни дни за 6 или 12 месеца, ако трябва да ядеш само. И ако имаш наем или ипотека. А като прибавим и децата и техните гърла, вече да не говорим.

За средноинтелигентен човек хич не е трудно да си изкара джобни. Това не е самостоятелност. Да идеш на работа, да се прибереш, наядеш и н@ебеш, малко да позачистиш и да си легнеш. Поне аз самостоятелността я свързвам с отговорности.

Кеч, напълно разбирам какво искаш да кажеш. В днешно време за да изградиш собственост е трудно. Изискват се качества, мотивация, че и малко късмет. Но сит на гладен не вярва.

С всичко е така, Фил. Само да родиш струва няколко хиляди, да отгледаш - съвсем.
Не ми се нрави специални снежинки да се тупат, че са постигнали нещо.

И знам от първа ръка колко е преекспонирана "самостоятелността", защото бях гледано дете и от тези, чиито родители не ги карат да вършат битовизми. За първи път се изнесох на 22, в друга държава. Не само че си готвех от воле всякакви неща, но и търчах по институции и за колегите ми, като нещо не можеха да се оправят. Стаята ми беше най- чиста от всички, съдовете - винаги измити. И сама си го платих. И досега имам много "самостоятелни" познати, които не могат да си сготвят една пържола и обясняват как са светски жени. Глупости на търкалета.

И ти се мислиш за такава ( че си почнала от нулата, задминаването го остави)?
Нещо твоята реалност съвсем избяга, но няма да те тормозя повече

Аз не бих могла да възприема за червен флаг това къде живееш, когато нямаш още сериозна връзка. ММ е живял до 32 г с техните с едно изключение - под наем са били към 2 г с бивша приятелка. Имал е тогава цели, свързани с наука, която у нас се заплаща зле преди да минеш доцентура/професура или поне в годините, в които той си е карал докторантурата беше много зле (сега положението е доста по-добро). Родителите му са доста бедни и също са имали нужда от помощ с парите та неговия скромен доход всъщност добре е връзвал бюджета в края на деня. Аз такъв си го харесах и не съжалявам. Почти веднага щом се събрахме се изнесе под наем близо до мен та явно не е било, защото е прилепен за крачола на мама. Хиляда наследствени апартаменти няма. След време си взехме обща ипотека, която предимно той плаща (аз поемам други пера). Съгласна съм с Catcher, че ако не ти виси над главата меча на кредит от 15-30 г или 1200 лв наем (колкото вървят напоследък 2-3 стайните в София) е много лесно да гледаш изотгоре, но пък от моята позиция понякога такива хора са ми смешни. Имам познати - мама и тати осигуряват от-до - жилище, ремонт, кола, редовни дотации (все неща, които ние сме си постигнали сами) - ама после мама и тати им се месят за какво ли не и очакват постоянна ангажираност - работа на село, помагане с едно друго, второ, десето. Ние бяхме доооста по-скромни и не сме закърмени със златно шише и двамата, не живеем в лукс, колата ни е здрава и прилична, но не е Q7-ца Апартамента ни не е на пъпа на София, но отговаря на повечето ни критерии и не бих си сменила живота с друг. Но е трудно, да, в пъти по-трудно от това да ти донесат всичко на готово.

Та отплеснах се малко, но идеята ми е: Винаги бих предпочела мъж, който изначално няма чудеса, но видимо е работлив и има мерак да работи и да се развива, отколкото някой с многото наследства, жилища и активи, дошли не от негов труд, защото тези неща могат и да изчезнат, а човек, който не е научен да се бори за нещата в живота и да си прави сметката може да те завлече доста по-сериозно от човек, който просто към дадения момент няма. Разбира се, след едни години константното нямане е червен флаг, да, ама според мен 20-25 не са тия години.

Защото говорим за ред флагс. То и ракията и салатата всяка вечер са избор. Но за някои са и ред флаг.

Не ми говори! Цяло състояние са.

Рф, сладурче, никъде не съм писала, че съм почнала от нулата, имах големия късмет нашите да ми платят следването, което ми позволи да завърша трудна и изискваща специалност. Едно българче се отказа след първата година, защото не можеше да учи и работи, а техните не можеха да го издържат. Очаквам и от теб да не правиш равнис с тези, които сами са си купили апартамент и построили кариера

Къде точно съм се равнил по тях, мисля много ясно го написах за тва превъзнасяне, което правиш и ти. И наистина спирам, че ще ти докарам някой депресивен епизод

не зле като врътка. Онзи ден ми излязоха с "нали си над тези неща", сега с "не искам да те депресирам". Наистина сладурче което обаче не променя фактите, които изброих по-горе и които много добре си ги знаеш.

Има почти общовалидни червени флагове, а сте се хванали за най-индивидуалните за които може да се спори до безкрайност дали са или не са според всеки конкретен случай. Всеки е бил подпомогнат в някаква степен от родителите. Малцина са тези родени и захвърлени на произвола на съдбата. Благодарен съм на родителите ми, че ме подпомогнаха да живея при тях докато завърша университета в същия град, вместо да се мъча да уча и да работя за да съм на квартира и да съм в крак с нечии чужди представи за живота. Така имах време и средства да стана достатъчно добър в това което учих и дълги години да материализирам успехи по света. Обратното щеше да ми навреди в дългосрочен план. Това не означава, че отричам избора на самостоятелните още от най-ранна възраст, но не може да е шаблон за всички.

Друг червен флаг ми е мъж (и за жени важи), който смята житейския си път за общовалиден или изключителен, най-трудния, най-късметлийския, най-упорития и т.н. и се отнася със снисхождение към всяка различна съдба, защото видиш ли той е най-заслужия, най-изстрадалия, най-успешния и в този дух..
Хора, които постоянно се сравняват с другите, но не за да израстнат и научат нещо ново, а за да си избият комплексите и да си запълнят липсите в самоуважението, критикувайки другите..

Включено и за теб. На теб обаче малко ми се струва, че трябва да ти се напомнят от време на време.
Както и да е, до колкото те знам не си лош човек, нито злобен, така че няма да продължавам на въпреки. Поне за сега

Зависи. Познавам момиче, чиято история дори съм разказвала тук, което определено може да се окачестви като победител с отруден, късметлийки и упорит жизнен път. Да се опитваме да ù го отнемем е най-малкото нечестно, дори смехотворно.

Рф, никога не съм отричала помощта, която съм получила, но и не неглижирам моите си, лични успехи. И смея да кажа, че не са малко.

Баси, цялото ромско малцинство измря