Червените флагове при мъжете

  • 28 366
  • 884
# 225
Не си схванала.
Това, което си написала, е идеята на поста, защото тук се възхваляват елементарни неща като самостоятелност.

А може и да си схванала, но да не ти изнася. Тъй като по- надолу в поста си съм писала точно това - съсредоточаване в мопа и манджурляка, но премълчаване на фактите около реалната самостоятелност.
Виж целия пост
# 226
Чак пък да се налага циганка да ни хвали, че можем да си сготвим, измием съдовете, почистим, че и административните неща да си бутаме Thinking Това не бяха ли супер базистни неща, без които не може? Като ви казвам, че един човек трябва да поживее малко сам...
Виж целия пост
# 227
Такива теми сами по себе си са червени флагове. Мен поне ме накараха да погледна с други очи някои потребители. Но понеже съм от тези, които са с подарените апартаменти, предпочитам да не коментирам. Чета с интерес обаче.
Виж целия пост
# 228
Просто някои са склонни след години да игнорират помощта получена от другите и да припишат всичките си успехи основно на себе си, което няма как да е истина. А за провалите пък обикновено са виновни външни фактори Sunglasses
Виж целия пост
# 229
Просто е непонятно за мен защо 25 годишен човек ще живее с родителите си. Неслучайно хората от малък град или от голям, отишли да учат в друг са малко или много “принудени” да се отделят от родителското тяло. Приятелите ми и колегите от уни, които не бяха от София не се върнаха в родните градове, като завършиха. След години някои се преместиха в нови градове, други емигрираха, ама да се върнат у техните - не.

А защо не? Ако родителите не го третират като дете каква е разликата дали с родители, дали със съквартиранти? както каза някой, със съквартирантите често е много по-трудно да се синхронизират нещата и да има хармония. Говориш за приятелите не от София - те имат мотив да не се прибират. Но какъв е мотивът на софиянци? Ако вкъщи ги третират като самостоятелни пълнолетни индивиди къде е проблемът?  А икономически е доста по-изгодно.
Виж целия пост
# 230
Има хора, подпомогнати от родителите си да започнат живот отделно от тях, и такива подпомогнати от родителите си да стоят в детската стая на 40-годишна възраст. И двата вида са подпомогнати, но само вторият ми е ред флаг. Ясно е, че на някои им е по-лесно, но всъщност, важното е кой какво ще прави с помощта или липсата й. Познавам хора, които драпаха със зъби и нокти, мизерстваха, но избягаха от родителския контрол. Други само се жалват, че нямат летящия старт на някой си, без да са живели живота му и без да са си мръднали пръста да създадат нещо свое.
Виж целия пост
# 231
Такива теми сами по себе си са червени флагове. Мен поне ме накараха да погледна с други очи някои потребители. Но понеже съм от тези, които са с подарените апартаменти, предпочитам да не коментирам. Чета с интерес обаче.
Абе то не е лошо само по себе си. Даже, според мен, е огромна помощ и браво на тези, които са успели да осигурят детето си да не мисли за ипотеки и наеми. Особено, ако са читави хора и не очакват после метани и благодарности до живот. Само ми е странно като се застава с подобно изискване "Задължително да си е взел собствено жилище до 25-30", когато идва от хора, които не са минали през придобиването му. В смисъл, за много читави хора не е постижимо веднага след уни да купят апартамент. И това не го виждам като червен флаг. Въпросът е по-скоро като вече си решил, че ти е време за семейство какво ще направиш - ще заведеш булката при мама или ще търсиш къде и как могат да станат нещата с отделяне. При мъж, който иска да се нанеса при родителите му, не бих отишла. Но и не бих очаквала да ми осигури самолично дом, нямам против да вземем заедно (без значение дали заедно ще плащаме наем или ипотека).

И аз имам помощ, просто не толкова материална. Майка ми се постара много да получа образование и да тръгна от една културна среда с много четене и интереси, което никак не е малко.
Виж целия пост
# 232
Интересна тема, но няма как да бъде общовалдина(по ред причини).
Същото важи и в обратния случай, макар за мъжете да е нетипично да "мислят" в подобно направление(червени флагове и пр.) спрямо жените.
Отделно, че някои тук смесват или не правят разлика между особеностите на личността(с всичките й рекзивити, от интелект, емоционална интелигентност и т.н.) и дадено поведение/навик(което се посочва и като червен флаг).
Да, за някои неща има правопропорционална връзка, но други са плод на обстоятелствата, да не говорим че има и изключения и всякаква статистика, макар и хвърляща светлина, може да се окаже невалидна в частния случай.
Освен това, има и проучвания които извеждат категорично тезата, че хората/привличането се дължи на общите подсъзнателните стремежи, нивото на осъзнатост и детските травми.
Да не се тълкува обаче в буквален смисъл!
Така че струната на "червените флагове" се явява просто щрих(нещо като едно на ум) и както се вижда от практиката - във взаимоотношенията между мъжете и жените доминират енергийно-психологическите аспекти.
Е, понякога се случват и други обстоятелства(вид изгода, удобство и пр.), които са любопитен феномен.
Виж целия пост
# 233
Има хора, подпомогнати от родителите си да започнат живот отделно от тях, и такива подпомогнати от родителите си да стоят в детската стая на 40-годишна възраст. И двата вида са подпомогнати, но само вторият ми е ред флаг. Ясно е, че на някои им е по-лесно, но всъщност, важното е кой какво ще прави с помощта или липсата й. Познавам хора, които драпаха със зъби и нокти, мизерстваха, но избягаха от родителския контрол. Други само се жалват, че нямат летящия старт на някой си, без да са живели живота му и без да са си мръднали пръста да създадат нещо свое.

А защо живот с родителите под един покрив да е равносилно на родителски контрол?  Когато живях с тях съм пътувала, ходила по почивки, излизала с приятели когато и както искам. Само съм се обаждала за да не се тревожат, ама аз изисквам това и от моето самостоятелно дете на няколко хиляди километра от мен - пишем си, споделяме си, Това не е контрол, това е общуване.
Виж целия пост
# 234
Майка ми се е изнесла на 18, баща ми не (от по-старото поколение са), има огромна разлика в това как действаха и по какъв начин гледаха на нещата. Ясно е, че не само изнасянето или не изнасянето се отразява, но влияние има. Не бих дамгосала някого, заради това че е останал при техните след 18, но бих била доста по-внимателна. Абе личи си им на хората започнали от 0 и постигнали някакви неща сами и на тези получили малко или нещо наготово. И не става дума за добри или лоши хора, просто мисленето им е по-различно, отношението към хората и т.н. Не ми пречат нито едните, нито другите, нямаме равен старт, такъв е животът, финалът е ясен за всички.
Виж целия пост
# 235
Само ми е странно като се застава с подобно изискване "Задължително да си е взел собствено жилище до 25-30", когато идва от хора, които не са минали през придобиването му.
Добър въпрос. За последните 10 стр не получих смислен отговор.

Всеки родител иска да даде най- доброто на детето си, това е най- нормалното, но е жалко, когато "детето" замита този факт под килима и ползва чужд труд, за да се издигне в собствените си очи. И извърта с някакви неутрални изрази като "ох, ами то наследство, ох, ами то всички сме различни", но пък с хъс и яснота посочва "другите" и обяснява надълго и широко как живеят.

Хората, които са драпали от нулата, не обсъждат изобщо, впрочем. Твърде заети са, за да се величаят.
Виж целия пост
# 236
Няма как един родител да не се държи "родителски" с детето си. Освен ако не става дума за някакво много дисфункционално семейство. Един добър родител трябва да насърчава детето си към независимост и дори при нужда да му помогне. Да, скъпо е, трудно е, но си струва. И да, има разлика.
Виж целия пост
# 237
Хората, които са драпали от нулата, не обсъждат изобщо, впрочем. Твърде заети са, за да се величаят.

И колко са хората, наистина тръгнали от нулата?  Искам да се обади този, който е от бедно селско семейство и се е преборил сам, без никаква помощ и финансиране да стане голяма работа.
Виж целия пост
# 238
Така казано, все едно няма такива Rage
Ето това не е ок, пълното отричане на чуждите трудности и съответно постижения
Виж целия пост
# 239
Просто е непонятно за мен защо 25 годишен човек ще живее с родителите си. Неслучайно хората от малък град или от голям, отишли да учат в друг са малко или много “принудени” да се отделят от родителското тяло. Приятелите ми и колегите от уни, които не бяха от София не се върнаха в родните градове, като завършиха. След години някои се преместиха в нови градове, други емигрираха, ама да се върнат у техните - не.

А защо не? Ако родителите не го третират като дете каква е разликата дали с родители, дали със съквартиранти? както каза някой, със съквартирантите често е много по-трудно да се синхронизират нещата и да има хармония. Говориш за приятелите не от София - те имат мотив да не се прибират. Но какъв е мотивът на софиянци? Ако вкъщи ги третират като самостоятелни пълнолетни индивиди къде е проблемът?  А икономически е доста по-изгодно.

Защото със съквартирантите винаги ще сте при равни условия - плащате наем, чистите, домакинствате и имате някакви установени правила на дома. А у вашите винаги си детето им. Колкото и да те третират като голям индивид. Не е въпроса да те питат в колко си идваш.

Най-вероятно майка ти ще те жали, че учиш за изпит и ще ти сготви, тихомълком ще мине с парцала. Ама съквартирантката ти няма да го направи.

Като искаш да си поканиш някое момче, ще го направиш ли? Или ще се съобразиш, че това е домът на родителите ти и няма да правиш бесни купони до 5 нощес?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия