Нямам ли майчино чуство...

Публикувана: 5 март 2007, 14:49 ч.

Последно мнение: 6 март 2007, 01:21 ч.

2 065

Потребител

# 15 5 март 2007, 20:23 ч.

И аз така се чувствах ...... като родих и забравих за него .... изобщо не изпитах любов като ми го дадоха, а някакво странно чувство за неизвестност и малко страх, че незнам какво да го правя този малкия ....... това е някаква психическа защита от чувствата ... така си мисля аз .... понякога си мисля, че изобщо не го обичам ... друг път , когато се разделим, за да отида до магазина и роня крокодилски сълзи Crazy

.. луда работа ... не се притеснявай, нормално е ..... или поне аз не приемам положението чувствата ми да не са нормални ... отпусни се и не се чувствай виновна ...и най- важното бъди винаги искрена със себе си ..... признавай си, дори да го мразиш ...

Виж целия пост

jujes

# 16 5 март 2007, 20:38 ч.

Вен, на колко години си скъпа? Вероятно си доста млада, но може и да не си, това всъщност не е най-важното. Не си лоша майка и обичаш детето си, но не го знаеш още! Това първо. Второ - предполагам, че все някъде си чула за следродилна депресия. Признаците и може да са различни, но това, което си описала е един от тях. Не се стряскай, това може да продължи и десет часа и десет дни, и десет месеца...Потърси компетентна помощ за това и не се срамувай да говориш за него. Всичко ще се оправи. Само бъди спокойна и вземи мерки на време, за да не позволиш това да се задълбочи.

Виж целия пост

Вен

Гост

# 17 5 март 2007, 20:58 ч.

Благодаря на всички Ви за разбирането bouquet

Върнахте ми самоуважението

Виж целия пост

Isa

# 18 5 март 2007, 22:14 ч.

Аааа, добре дошла в клуба bouquet

Когато родих дъщеря ми /секцио/ ми я подадоха и акушерката ми каза да я целуна... Ами не исках да я целуна. Не ме заля вълна ни от щастие, ни от любов - нищо. Просто бяло бебе, което ужасно много прилича на мен.

Дълго време след това не я чувствах като 'мое' дете, нито я обичах особено. Сега близо 3 години по-късно я обичам толкова много, та чак ме е страх, но пак не я чувствам много 'моя'... не че има значение де. Crossing Arms

Виж целия пост

GOLDEN ROSE

# 19 5 март 2007, 23:10 ч.

Със сигурност си прекрасна, любяща майка. Не си задавай въпроси, защото по същата логика ще откриеш, че не си любяща дъщеря или съпруга. Любовта не се мери на килограм. Невъзможно е да не обичаш същество, което се е откъснало от сърцето ти, което ТИ си дарила с живот. Обичаш я по свой начин, просто не го мисли и това е!

Виж целия пост

canadianmom

# 20 6 март 2007, 01:21 ч.

Раждах първото си дете 36h, без упойки и др. екстри, видях я за пръв път 6h по-късно. Знаех само, че е мое това малко нещо, към което изпитвах по-скоро любопитство.
После, от ден на ден, покрай грижите, започнах все повече и повече да обичам това човече, а после и сестра и. Сега изпадам в ступор при мисълта, че нещо може да им се случи.
Не се притеснявай, обичта идва с грижата, с близостта, която създаваш. А те наистина не са наши, те са си на тях, характер, вкус, изисквания и т.н. Ние имаме само отговорности и задължения към тях, както и цялата ни любов. Горе главата!

Виж целия пост

Препоръчани теми

Лицемерие или истинска подкрепа е?

1 623
94

Лични и семейни отношения

От омраза към любов?

Лични и семейни отношения

?Въпроси всякакви за СО? 2024

206 781
6 033

Лични и семейни отношения