Живот и раздяла с нарцисист

И как реши, че е нарцисист този просто класически див селянин? Изнасяй се без предупреждение, ако имаш къде, потърси полицейска защита ако мислиш, че ще ти посегне и продължавай напред. Нарцисист бил....

Този мъж не е нарцист , той е психопат.......освен да търпиш и да се правиш на нечула, недоразбрала, докато станат децата на 16, 18 , тогава вече не може да ги вземе и да си тръгнете, друго не виждам, това са опасни хора. С такива трябва да се играе театър, особено ако нямате и доходи.

"Насреща получавам обиди, ругатни, заплахи, че ще ми вземе децата, ще ми запали къщата и т.н дори стига до агресия. Децата вече се страхуват от него и искат да живеем отделно."

Заплахите и откритата агресия документирани ли са? Децата били ли са свидетели?

За съжаление имаш работа с психопат. Тръгни си, за да спасиш психиката, здравето и децата си. По този път ще ти е нужна много подкрепа, не се притеснявай да потърсиш съвет и опора от близки и приятели. Обърни се към някоя организация, която предоставя помощ на жени, които са жертва на агресия и тормоз. Могат да ти предоставят безплатно консултация с психолог, насоки от адвокат.

Както и останалите, и аз горещо те съветвам да НЕ се обясняваш с този човек. Той е психопат и никога по никакъв повод същността му няма да се промени. Желая на теб и на дечицата ти успех и по-скоро да преминете през трудното!

Здравейте,
ще започна от това, че съм отраснала в семейство с много властна майка и с нарцистични наклонности.
Бях мило, страхливо, отстъпчиво, чувствително и много емоционално дете. Ранима до болка.
С мъжа ми сме от почти 30 години заедно. Омъжих се за него след шамар от майка ми, с цел да ни раздели. Не знам дали не е било по-добре да го стори...Имаме самостоятелен син на 26 години, който живее отделно.
Когато се запознахме, бяхме студенти и двамата и той беше срамежлив, без самочувствие и сякаш раним и емоционален, като мен. За това и го харесах. С ОКР тревожно разстройство, което в последствие премина огледално и към мен, макар и в не голяма степен / прекалено миене на ръцете /.
За него се наложи да започне да пие антидепресанти, които взима и до днес. От както ги пие стана много различен с времето - тревогата се замени с един цинизъм, ниското самочувствие с арогантност, насълзените очи с емоционална агресия навън. Поне аз така си ги обяднявах, че причината са лекарствата и самото ОКР.
Но сега като чета и го наблюдавам, как се храни от моята болка, когато ме обижда и наранява с думи, как сълзите ми не го трогват изобщо, как не мога да споделям и да получа разбирането му за преживяно...май не е само лекарството и болестта.
Той сякаш няма емпатия. Поне от 20 години го моля да не ми говори за други жени и какво иска да прави с тях / сексуални намеци /, но той се радва, че уж го ревнувам. И беше така в началото, но после остана огромната тъга и унижение, че не ме уважава като жена и партньор, щом не спира да го прави.
Дори е признавал, че моята болка от негови думи, е като мехлем за душата му...
Странното е, че аз го чувствам като мое дете, обичам го като такова и се грижа за него с емпатия.
Но едновременно с това се чувствам и винаги съм се чувствала сама в отношенията ни / освен, че и той много работи и физичестки дори е рядко до мен /.
Не знам дали е нарцисист или емоционален насилник.
Не знам и дали, ако се отдалеча от него, ако го напусна, ще съм по-добре и ще се справя с живота.
Вече съм на 52 години и съм много объркана.
А уж чета много и давам добри съвети на околните.
А за себе се не зная...
Ако сте на мое място, как бихте постъпили?

demirche, 20 години... ами ти си свикнала да говори за други жени и да те обижда. Щом и сега питаш какво да правиш - бих ти казала - стой си там, явно си добре. Който има желание за промяна, за 20 години би се наканил да го направи. Изобщо не те разбирам. Но това си е твоя живот, ти няма как да не си го харесваш, щом 20 години си го живееш.

Просто е класически комплексар.
Поставяш лични граници като го слагаш на място всеки път като започне да ги минава.

Отдавна е трябвало да го разкараш demirche.
Той, че е психопат, нарцис и не знам си още какво е ясно от километри.
На теб какво ти има, че позволяваш това?
Както казаха граници трябва.
Нещата които не ти харесват ги изговаряш, ако отстреща не се оправи се слагат границите.
Нарича се развод.
Освен финансите аз не виждам друга причина да седиш при него.

Той, че е с комплекси, е вярно! Но и аз имам доста.
От страни погледнато, сме хармонична двойка. Той толкова много ми помага, грижи се, особено финансово.
Наистина не знам как бих могла да се справя без него!
А за границите...опитвали ли сте да поставяте граница пред 3-годишно дете?!
То тича като пантера срещу теб, погазва всичко...повтарям, обяснявам как се чувствам, после опитвам с мълчание, после се изолирам, прекъснах всякаква интимност, когато детето се изнесе на квартира, напуснах и семейната спалня.
Не знам какво друго мога да направя.

Описаното не са поставяне на граници, а барикади и прегради.
Добре е да поработите над собствената си значимост и себеоценка. И когато се почувствате по-уверена в себе си да говорите за всичко и търсите диалог/комуникация. Ако човекът пуска бариерата и не желае да говори, нямате много опции. Или намирате начин да се нагодите към ситуацията, или го напускате.

Че то вие сте си разделени.

Тя се е нагодила.  Тук е да помрънка.
Пария държат при него.
Беа, къде видя раздяла?

Много полезна гледна точка - благодаря!
Да, от години се опитвам да повиша собствената си значимост и себеоценка. Мислех, че успявам, но явно...
Моля те, напиши ми конкретни граници, които би поставила жена с добра себеоценка в конкретната ситуация.

"после опитвам с мълчание, после се изолирам, прекъснах всякаква интимност, когато детето се изнесе на квартира, напуснах и семейната спалня." Аз ако така си живея ще се броя разделена.

Грубичко и не точно заключение, Елора.
Когато си с един човек 30 години, навикът е страшно нещо.
Отделно, обичта, за която споменах.

Тя е с него. Живее с него. Той нон стоп я тормози.
Какъв разводи, кви пет лева.
Разделените хора не живят заедно. Разделен човек няма как да бъде тормозен, щото е разделен, не живее с въпросния отровен човек.
Просто е.


Има една приказка - Оправданието е като задника, всеки си го носи със себе си.
Нормален човек няма да седи 30 години и да търпи това, което ти търпиш.
Камо ли да обича, ма моля ви се.