Августовски бебета 2024г - Тема 2

Ние днес станахме точно на 4 месеца. Много исках да я кръстим с Б на мъжа ми, но той не поиска. Майка му се казва Тодорка, но не сме се фокусирали специално да има общо с нейното име, но така стана,  че е с нейната буква, свекървата ми е прекрасна жена, не мога да се оплача! Отсяхме доста имена, като накрая останаха Теодора и Тея, мъжът ми каза аз да избирам, той искаше Тея, аз обратното исках Теодора. Накрая реших да е Тея все пак е на тати момиченцето. В родилното бях с друга майка с момче Теодор 😀, почти щяха да са с еднакви имена. Идеята за видео с танц много ми допадна, трябва само да кажа на мъжа ми и да го заснема как танцуват. За съжаление на моята сватба нямаше танц на булката и бащата, но бебка има една тръпчинка на брадичката, точно от баща ми и като я гледам толкова ме радва и се сещам винаги за моя татко. Сигурна съм, че и той и се радва от небето. Иначе и аз танцувам доста с нея, като любимата ни песен е на Ерос Рамацоти Più bella cosa!  Навсякъде където слушах лекции на педиатри в нета е било хубаво да се повтаря името на бебето, имена на животинки може да се казват на детето по нататък, защото трябва да свиква с името си и да се обръща или показва с поглед когато го повикат. Телефон не ползвам много пред нея, но определено знае какво е, даже когато и казвам че ще я снимам почва да заема пози, хили се, като искам да правя видео засича веднага камерата. Майка ми е далеч и за да я види просто няма как, ползваме го. Неизбежни са телефоните, телевизорите и т.н, надявам се да я научим, че ще се ползват с мярка. Така или иначе тя трябва да опознава света.

Нашето момиченце не е кръстена на никого. Въпреки, че и моето име и това на майка ми също започват с буквата М. 😊
Когато бях в гимназията, чух името Мира и от тогава винаги съм си мечтала, ако един ден имам момиченце, колко бих искала да се казва така. Преди време, още преди да забременея, със съпруга ми си говорихме и обсъждахме примерни имена за нашите деца и му споделих. В деня, в който разбрахме пола на бебенцето, той самия поиска и предложи да се казва така. Така че още от самото начало си я наричаме по име 😊
Сега се старая често да й казвам по име, но и използваме всякакви други прякори 😄
Относно телефоните, през деня, когато е будна и се занимавам с нея, много рядко си поглеждам телефона. Затова и винаги е захвърлен някъде и когато направи нещо и искам да я снимам, тичам по стаите да го търся. Най-често го използвам, когато е заспала или понякога докато я кърмя.
Но не мога да повярвам как от толкова малка, когато види телефона или телевизора и не откъсва очи от тях. Само докато я сложа в люлката и главата й е обърната към телевизора.

Относно името - бяхме решили с ММ да я кръстим на свекървата, тя е с буквата “И”. ММ много харесва името Ивелина, на мен ми звучеше прекалено често срещано, исках да я нещо по- така някак си и предложих Ивайла. Той, разбира се, изобщо не хареса предложението ми и в корема я наричахме “бебенцето”. Когато се роди в операционна ме попитаха как се казва, казах, че ще оставя мъжа ми да реши и ще направя компромис заради него, защото от както сме заедно той е правил огромни компромиси заради мен и някак си исках да види, че и аз мога. Та бях се примирила, че ще е Ивелина. Когато ме извеждаха от операционна, доктора му каза “ние сме свидетели, майката обеща, че ти ще избереш името, хайде татенце, ти си на ход”. Подадоха му я, той я взе в ръцете си и каза “ добре дошла, Ивайла”.  
Усещам се и аз, че прекалявам с телефона и то не толкова да снимам бебето, колкото да поръчвам ненужни глупости и само да блея тъпотии.

merila, и на мен ми направи впечатление как веднага я привличат шарените екрани, дори с играчка не ми е толкова лесно. Люлката е с гръб към телевизора, но тя се извива наобратно, за да види светещото му ъгълче. Трябва да сме креативни, вчера закачихме едно одеяло като балдахин върху играчките на люлката. Поне са на този етап, в който забравят за съществуването на нещо, веднага щом спрат да го виждат. Като започнат да се тръшкат, ще е по-трудно. Може би тогава ще наблегнем на бордовите игри.

И ние я държим с гръб към телевизора, но така си извърта главата, всеки път ме учудва 😅 Дори и да е само картина, която не се мърда, отново погледа й е там. Аз също съм слагала пеленка или я издърпвам по-далеч от телевизора 😊 ако играчката, която съм й дала й е достатъчно интересна забравя за него за известно време и когато й доскучее се обръща за момент да провери дали явно още е там телевизора 😄
О да 😊 когато пораснат още мъничко бордовите игри ще са задължителни. Мисля си, че тогава стига да измисляме достатъчно креативни игри, ще се занимават по-дълго време 😊
Като заговорихме за телевизия, вие кога мислите да им позволявате и да им пускате нещо?
Ние сме обсъждали тази тема и честно казано ще се стараем да избягваме телевизора възможно по-дълго време, поне да стане на годинка. След това може би ще е за някоя песничка или кратко клипче.

От 2 дни Момчил вече се обръща от гръб по корем всеки път като го сложа на килимчето. Засега го прави почти само на дясно, но може и на ляво. И след като се обърне по корем прави усилени опити да лази и успява да се придвижва! Не бих го нарекла истинско лазене, но успява да се премести 1-2 метра, сигурно и повече ако не го върна на обратно...Страх ме е да го оставя без надзор, че има ръбове наблизо. Онзи ден направи 4 месеца. Не очаквах толкова бързо да стане мобилен Вашите бебета как са в това отношение?

Момчил не е кръстен на никого. Баща му е със същата буква, но това си е съвпадение. Иначе баща му беше подготвил 4-5 имена, които много му харесват и заедно избрахме, като това ни беше фаворитът и на двамата. Междудругото любопитно е, че страшно много хора ни поздравяват за избора на име, не съм очаквала. А в болницата имаше една по-цапната в устата сестра от неонатологията, която също ни поздрави и каза, че и е омръзнало от масовите "изчанчени западни имена, като Матео и тн"

Телефонът е голяма краста и за мен, и за баща му. Старая се да му огранича ползването, но ми е много трудно. Дори не бих казала, че си губя времето защото го ползвам за много неща - камера, банка, Револют, чатове с приятели, форума, уча с Дуолинго, разглеждам бебешки неща...Социални медии почти не ползвам, влизам от време на време във фейсбук и това е. Но се натрупват 2часа на ден - всяка седмица ме информира колко средно ми е екранното време
 Ясно ми е, че детето в един момент  ще прояви нездравословен интерес към тази черна джаджа и се подготвям психически, че трябва да се огранича за да му давам пример.
Ние уж искаме да го ''пазим'' от екрани първите години, знам, че ще е ужасно трудно и май не е реалистично...ще видим. Иначе телевизия почти не гледаме, само сега мъжът ми много държи да гледа ''Игри на волята'', силно се надявам догодина да няма нов сезон
Но и да не гледаме ТВ, остават лаптопите, мъжът ми във всяка свободна минута гледа някакво видео, не знам как ще спре заради детето честно казано.

Сега е рефлекс на избутване, но браво, много ми е далечно на мен такова движение от момичето ни. Тя е далеч от това да се обръща, времето по корем все още и е драма, но ще-неще седи на всяко будуване поне по 10на минути.
Аз май ви бях казвала, че баткото Февруари прави 3г и няма никакво екранно време, броени пъти сме му пускали нат джио и то за много кратко, в наше присъствие. Истината е, че е много трудно, но си заслужава. Почетете за екранните зависимости и това как телевизорите влияят на мозъчетата им.

Аз съм против крайностите и фен на златната среда. Смятам, че във времето в което живеем, екраните са неизменна част. Предпочитам да науча децата си как да ги ползват разумно и отговорно, вместо да ги държа на каишка далеч от тях.
В живота си съм се нагледала на резултати от родители, залитащи в крайности - без екрани или без сладко, само 6ци , без излизания или друго подобно. Истината е, че тези деца после бяха като отвързани и си създадоха проблеми точно с това, от което родителите им се опитваха да ги опазят.
Дъщеря ми на 4 има екранно време - контролирано и като времетраене и като съдържание. Будно и енергично дете е, спокойно и щастливо. Вече чете, пише и смята, а е на… 4. Предпочита да играе от колкото да гледа, но от време на време иска да се опъне на дивана с филмче и пуканки… то кой не иска.Не е пристрастена, не е вечно искаща, не се сравнява с други деца. Ако и кажа да си пусне или спре - сама знае как да го направи. Нямаме драми, от време на време несъгласие, но още се учим.
Мисълта ми е…не е драма това, че едно дете има екранно време. Драма е ако не се контролира.
Не смятам, че на бебетата са им нужни, но ако трябва да държиш бебе на инхалатор…мирогледът ти се променя.

Не държим детето “на каишка”, препоръките остават 0 екранно време до 3 годишна възраст, ако никога не си пускал, то детето не го търси. Същото важи за захар, снаксове и тн, докато не видят другите как ядат или докато не започне някой да пуска тв вкъщи, няма как да търсят нещо подобно.
И тук, като и с много други неща ще кажа, че ако при вас дадено нещо не е довело до проблем, не означава, че за болшинството няма да се случи точно това. Малко като “Пуших докато бях бременна, пък на детето нищо му няма”. Няма му, ама доказано на много други деца подобни неща влияят жестоко.

И ние почти не гледаме ТВ, ще се постарая до колкото мога да му спестя това облъчване.
При нас на мода е хващането на краката … голяяма забава
Името при нас дойде от само себе си някак, но поне съвпада с буквата на дядото

Дори не бях прочела докрай какво си писала. Не знам защо се засегна, както и защо видя причина да се обясняваш. Коментарът ми не беше
отправен към теб, нито изборът ти как ще възпитаваш детето си. Сама казваш че си пускала на детето, а пък аз съм написала че е ненужно за бебетата…и все пак някак си го отнесла към себе си.
   
Абсолютно съм съгласна, че децата не са еднакви и всичко може да им влияе по различен начин. Но да сравняваш пушене и гледане на детско филмче….ами някак не ми е сериозно. Точно това фанатизиране по темата на мен ми е много неприятно.
Имаш си твой модел на възпитание - страхотно, следвай го. Другите могат да си имат техен.
Не пъхам телефон и бонбони в ръцете на детето, но не изпадам в крайности и предпочитам да възпитавам в самоконтрол и отговорност.

“Почетете за екранните зависимости и това как телевизорите влияят на мозъчетата им.” - наистина ли смяташ че ние не се интересуваме от децата си и възпитанието им и ни трябва някой във форума да ни “светне”?

Живеем във време, където екраните още повече ще навлизат в ежедневието ни. Ако щеш и ехографите днес са в пъти по-модерни и вече ясно виждаш плода например. В училищата масово вече са екрани, а не проста дъска и тебешир.
Аз не ограничавам. Баткото като малък му пусках песнички само, телевизорът винаги е работил, за да има звуци да не ми се учи на тишина и до днес не го гледа. Телефона го ползва вечер и в почивни дни, като често дрънка до него, а той играе примерно с влак. Телефонът ни беше спасението в болницата, където живяхме 3 месеца.
Ивайло от както сме се прибрали от болницата следи телевизора.
За храната също не ограничавам имаме шкаф пълен с "вредна" храна, всеки има достъп до него, никого синът ми не е прекалявал или да се тъпче като невидял. Целогодишно имаме и сладолед във фризера - често хора се изпъват като го видят, че яде сладолед примерно зимата. Никога не съм се крила и тайно да ям храна, че и за такъв вариант съм чела из групите.

За момиче имахме име, за момче бях приготвила някакви. След като родих ме питат за име, мъжа ми беше с мен и му викам как ще го кръстим не знаел, аз да съм решила /големият ми син е кръстен на свекър ми - не беше мое желание, аз не харесвам тази традиция и всички го знаят, но го направих заради мъжа ми, защото за всичка друго той прави компромиси и ми угажда/. Лекарите ни слушаха, слушаха и попитаха между кои имена се чудим и ние Благой и Ивайло и израждащата, ама как такова хубаво и бяло бебе ще е Благой 🤣 и така си сдобихме с Ивайло - на никого не е кръстен, но и в двата рода имаме името Иван-Иванка. Явно все пак има нещо, което да продължава рода така да се каже.

И двамата искахме дълго и класическо име - такова, което във всяка точка на света ще се произнася еднакво. Не сме особено религиозни, но искахме името да  указва, че носителят му е с европейски и християнски произход. В известен смисъл името е и пожелателно. Дълго време мислихме и избирахме, и мисля, че в крайна сметка направихме добър избор. Сега не мога да си представя детето да носи друго име. Проблем ще бъде изборът на име за евентуално второ детенце. За момиченца има толкова много чудесни имена, за съжаление обаче при момченцата въпросът въобще не стои така.

И нашето момче се избутва като е по-корем , но повече се движи като в кръг.След 3 дни прави 4 месеца.
Обръща се само от корем по гръб , но като се обърне се плаши и почва да плаче и гледам , че намали обръщанията точно по тази причина.Ама всичко ще стане , докато се усетим ще идват с над в тоалетната 😂

Явката от днес се върти като пумпал и прави опити да се обръща. За сега се завърта само настрани. Ако беше на килимче на пода сигурно щеше да успее и напълно да се завърти. Утре става на 4 месеца.
Името го избрахме защото ни харесва, а и някак си отива с това на сестра му (Рая).

Доста се постарах да няма екранно време до 2 годишна възраст е гледала броени пъти…в едно 4 часово задръстване на връщане от Гърция послените 20/30мин вече се побърка и й пуснахме филмче, и като веднъж беше болна и трябваше да правим инхалации.
Но след като се роди бебето нещата станаха по-различни и вече гледа детски филмчета и клипчета с песни. Не се гордея от този факт, но на моменти нямам друго забавление за нея. В някакъв момент се изнервя, става й скучно, аз не мога да й обърна внимание…започва да плаче.
В такива ситуации й пускам филмче за кратко.
Чувствам се гузно, че заради едното дете, пренебрегвам другото. И бебето заради каката и каката заради бебето. На моменти си мисля, че не се справям.