Работа, CV-та, HR-и, съвети - 96

сегашният ми шеф пуска обяви със заплата от-до и зависи според уменията
нашите заплати са по средата, явно не се справяме добре
ами не прави добро впечатление, ама е голям рев защо нямало хора или защо напускат

Именно де. Говорим за липсата на долна граница. И за липсата на двустранна връзка между кандидат и бъдещ работодател. Обявата е с рейндж 2 - 3 хиляди, ти се оценяваш на 3. Но както и да се представяш на различните етапи, поне си спокоен, че ако се стигне до оферта, тя няма да е за по-малко от 2. Обаче накрая ти казват "Ами ние можем да предложим 1800". И защо ми загубихте времето тогава?

Ако по начало видя, че се предлага възнаграждение равно, пренебрежимо по-малко или направо по-малко от сегашното ми, няма да кандидатствам изобщо. Но то затова няма долна граница, на интервюто преценяват кой колко е отчаян, и спрямо това долната граница могат да си я свалят колкото искат.

Тогава да не пускат от 2 до 3 хил, което е 50% разлика, а примерно от 2 хил. до 2200 лв. Което да е до реалното, което дават като предложение.
Няма смисъл от криене, защото никой уважаващ себе си и можещ човек няма да почне на минимум заплата. Само ще си изгубят времето и двете страни.

В крайна сметка не можеш да купиш нов Мерцедес на цената на 20-годишен Форд. Подобно е и с кадрите....

E, цялата идея е да се подбие малко кандидата. Както и да го увъртат рекрутърите. Те знаят, че при обявен рейндж всеки ще иска по-голяма сума.  Затова този въпрос: "Под колко не бихте паднали " е класически и няма да отпадне от процеса. Идеята е да ви дадат толкова или малко повече.  Ако сте много извън бюджета, но са ви харесали, ще предложат най-високата точка и ако се съгласите, съгласите.
Аз не се сърдя и впечатлявам вече, явно това са правилата на играта.
Между другото има един YouTube канал - Management nightmares , доста интересен е, мисля, че съвсем наскоро качиха видео именно с рекрутър, беше ми интересно да чуя гледната точка на специалист. Говорят за ИТ сферата предимно, но беше интересно и някои неща се припокриват и за други индустрии.

На мен ми прави много лошо впечатление оферта, която е точно за сумата, "под която не би паднал".

Е така де, ама за едни 100-200 лв може да изпуснат някой, който ще им върши много работа, а да наемат някой, който няма да го бива.

Като обявят близо до мин.заплата, ще кандидатстват хора без опит с цел да натрупат такъв, а фирмата ще е наясно, че не трябва да очаква кой знае какво, както и обратното - с високата заплата идват и високи изисквания и очаквания, така че никой начинаещ не би кандидатствал, защото е наясно, че няма да се справи. Пестят се време и усилия и за двете страни.

Сериозните фирми имат стратегия и биха наели някой, с по-малко опит, ако считат, че има потенциал и хъс за развитие.
По-скоро ще им е червен флаг, ако някой с много опит и умения за сходна позиция се подценява.
Пазарът е динамичен, а уменията в рекрутмънта, не толкова.
В крайна сметката кандидатстване и наемане е бизнес и надцакване, пресмятане на позитиви и негативи, дългосрочни печалби са част от него.
Аз обикновено започвам от "защо искам нова работа"
 -промяна на заплата
- промяна на переспектива
- промяна на сфера
- промяна на локация
-промяна на среда
- по-малко или повече натоварване, свободно време, флексибилити

С тези критерии търся. Отсяват се 95% от обявите.

Това, разбира се работи, когато не си притиснат.

Е, нали така или иначе трябва да обнародват закона или ще плащаме глоби към ЕС
Когато работех в Словакия, там закона го имаше от доста време и компаниите процедираха така - казва се минималната възможна заплата без да се уточнява горница. Ако минимума те устройва си кандидастваш, спестявахме си време заедно с кандидатите.

Произволна обява на бившия ми работодател:
Base gross monthly salary starts from 2100 EUR. The final offer could be, of course, negotiated higher than the advertised minimum - it all depends on your experience! In addition, there is also a variable part (a bonus) in value of 12% of your annual earnings.

Подмолното е, че ХР не задават въпроса "под каква сума не би паднал", а "какво възнаграждение очакваш". И нищо не казват, а ти продължаваш напред по етапите и разчиташ, че щом не са те отрязали някъде по трасето, значи поне тези пари ще ти ги дадат. Докато накрая не ти праснат една по-ниска оферта и не ти кажат "Ами сори, но ние за тази позиция предлагаме толкова". И затова от лошо кандидатите се научиха директно да казват под колко изобщо няма да паднат. За да не им губят времето.

Дописвам - ето това описаното от Чебурашка е точно идеята. Така трябва да бъде.

Точно така протече разговорът ни и вчера. Първо питане какво възнаграждение очаквам, при което поставих въпроса биха ли ми казали техния диапазон. Пак питане, ама то всеки си знаел той колко иска. Тук вече го обърнах на шега и се позасмях, пък казах че една жена като вземе да иска... току-виж съм поискала 5к Посмяхме се всички, после пак - добре ама под каква сума не би паднала? И се стига до положение аз да кажа някаква сума която не съм сигурна дали не ме продава много ниско, но пък да не смея да кажа и много за да не отпадна по този критерий. Явно тази така конфиденциална информация за позиция която пак казвам не мисля че е с широк рейндж за заплати, ако изобщо има такъв а не е твърда даже, явно е за Nтото евентуално интервю.
И пълното лицемерие че едва ли не ти не отиваш да работиш за да ти плащат, ами щото са много готини нали... сякаш повечето можем да си позволим работата да ни е само хоби и да сме чак пък толкова над нещата.

Това описаното у нас го има само в обяви за държавна работа, там си обявяват основната заплата за длъжността и знаеш че това ти е минимумът. Вече над него стаж, ранг или както там му се казваше при тях и прочие - те само нагоре дърпат.
У нас си има минимални прагове за всяка длъжност, ако задължат да се обявява минималната сума, ми се струва че доста ще почнат него да пишат за да си вържат гащите. Естествено, с пояснение че може и да е повече. И естествено, после с лафа - ами ето, ние сме си казали от колко почва.

Това обаче е нож с две остриета, защото в някакъв момент никой нормален няма да кандидатства на място, където му обещават минимума уж с опция за перспектива. Докато се активира тази опция, 6 месеца си с единия крак на борсата.

Не става дума за обещания, а за реална лична преценка. Например, ако аз съм работила предимно едно нещо, а новата позиция е 60 % това, и 40% друго, което не съм, но има обучение, това си е надграждане и бъдещо увеличение на шансове за по-висока позиция/заплащане.
Понякога, определени позиции са инвестиции, дългосточни.

То е и до някаква лична преценка. Да приемем, че пишещите тук сме адекватни хора и я имаме. Обаче нали разбираме, че много от хората не са като нас и ако ще да отговарят на 20% от изискванията, в обява със зададен диапазон на възнаграждение, ще се иска максимума. После ще има сърдити, защо ми предложиха 2000 като максимума е 3000.

Просто хората винаги биха искали още.

Дори да приемем описаното по-горе за минимума… примерно в много фирми, в които съм била и съм в момента, на новите се дават актуални заплати, а на старите не се вдигат с много. И ако видя обява с минимум възнаграждение, което е колкото или повече от моето, сигурно няма да ми стане приятно.

Като цяло търсенето на работа е провокирано не само от желание за промяна на заплатата. В различните етапи от живота човек цени различни неща. Примерно близка локация, спокойствие и т.н. Така че една оферта дори с малко по-малка сума от очакваната може да е примамлива за човек, който взима същите пари или с малко отгоре, но пътува доста или се налага да ходи чести командировки, полага извънреден труд и подобни.

Признавам си, че при нас има някои неписани правила, които ме устройват и тях ги няма в офертата, нито в договора. Но са в плюс на служителите. Не са материални. И на други места това няма да го има.

Аз днес трябваше да съм на интервю. Преди ден ги информирах, че се отказвам. Усещам, че не е моя бизнес, не ми харесва идеята да работя в тази сфера. Офисът е на другия край на града, което много ме демотивира, но разбира се не е основната причина да се откажа.

Пак да кажа - сигурни ли сте, че можете да понесете такъв тип информация - прозрачни заплати.
При нас са тайна. Разбира се, масово се знаят. И масово се сравняват. И процентите увеличение се знаят и сравняват. Лошото е, че колеги напуснаха, защото разбраха, че комшията по бюро взема повече.

Аз разбирам какво казвате. Хубаво, скоро всяка обява ще е с обявен минимален праг. Ама ако си търсите нова работа - пак ще трябва да се пробвате на такава обява => нищо няма да се промени.
Разберете, фирмите никога няма да ви кажат рейнджовете си. Колкото и да ви се иска. Ще се пусне една обява за Х, ще се пише минималния праг за професията и пак ще е същото.

Интервюто е умение за преговори. Хората масово не го могат това, не умеят да се "продават" и после - ама какво стана. Има и такива, които много добре го могат - всички сме виждали хора, които видимо вземат доста пари, а изглеждат посредствени. Кечъра спомена, че се дразни на минимума - не бива, защото няма никаква лична компонента в това, а просто бизнес. И не, никой ама наистина никой, не мисли, че идвате, защото искате да се развивате от чисто алтруистични подбуди компанията да пребъдне. Въпросът е, че трябва да се намери баланса, а не да се влиза с бутонките по финансовите теми.

Ако не искате да казват сума - можете да кажете - бих предпочела да не кажа, оценете ме вие, ако съм се представил добре. Така поне ще можете да си сверите часовника. Ако обаче сте свикнали на даден стадарт - ми кажете си го, имате си работа, не пречи да изчакате до точната оферта. Ако обаче наистина бързате - приятелски съвет - дори и да не е перфектното - започнете, пък като не ви харесва - търсенето продължава. Колкото хора, толкова и истории.

Казвала съм така, не се приема. Настояват като захапал те питбул да кажеш число. То след това настояване, вече знаех, че няма да е моето и казах двойно, на което принципно искам, което не се прие добре...хаха