Работа, CV-та, HR-и, съвети - 96

Зависи дали са човек на някого.
Ние имаме 2 такива, които нито идват на събирания, нито говорят за живота си грам, не знаеш женени ли са, сгодени ли са, спонсор ли си имат, не отговарят на професионални въпроси доста често и игнорират колегите си. Но са прибутани от един човек и си седят щастливо. Друг колега го обвиниха точно в непасване, макар просто да избягваше плявата. Но той не беше връзкар.
Така че "темерутството" не е залог за чао. За себе си ли питаш?

Мога единствено да дам съвет да се правиш, че много искаш и да си измислиш някакво извинение в последния момент. Ако искреността не ти напира в устата да си им кажеш как стоят нещата. Работи по мои наблюдения.

Ако вие определяте заплатата, колко бихте дали на отговорник в малък coworking space за 12-часови смени, 15 дни в месеца? Да посреща хората, да проверява нета и да им носи по едно кафе и да дава номерче за тоалетна, примерно, не знам точно как работи. Един познат се посъветва с мен дали да приеме оферта, но нямам идея как вървят заплатите за такъв бранш.

Извън работно и аз не се вписвам в колектива, аз съм на 50+, те са под 30. Ама на общуването на работа не ни пречи.

Нямам нито време, нито желание за извънофисно общуване с колеги. Ходя на фирмени събития по задължение и до там. Като гледам отношенията в офиса, по-добре да стоя настрана от такива усложнения.
 

Забравили са да добавят за минимално заплащане.

Мхм хубава тема сте захванали. Нещо напоследък, а и след като родих децата определено и аз вижда, че не се вписвам в колектива извън работа. Повечето ми колеги са на по 20-25 г., а аз вече почти 40 г. и нещо нямам общи приказки с тях. Но в работни ангажименти си работя с тях без проблем. Но иначе няма какво да си кажа с тях....опитвала съм, но не става. Не бих казала, че съм темерут, че се мисля за нещо повече, но някак вижданията за живота са ни различни.

В предната работа имахме общи приказки в почивките, в излизания извън офиса, но отново не ни бяха чааак толкова допирни точките.

Но не смятам, че такъв човек не би се справил с работните си ангажименти и трябва да бъде освободен. Смятам, че има много кадърни такива служители. А и до някъде си е и до характер на човек дали ще даде шанс да се впише в дадения колектив.
Аз винаги си давам шанс и винаги правя опити да се впиша, независимо от всичко. А и ако видя, че и отсрещната страна прави опит не виждам причина да не откликна.
И аз не говоря много за личния си живот. Не мисля, че това е толкова важно - дали съм омъжена, деца и т.н.

То, за да има вписване, трябва да има колектив.
А не да се разминавате като малки гари всеки ден на работа, и изведнъж за банкета, да станете първи дружки и да ви е много приятно. Такава лицемерна линия на поведение ми е много чужда. Но съм забелязала, че на най-напрегнатата работа, дето не можеш да си вдигнеш главата, най-много сродни души имах в колектива. Но там през кратките почивки, наистина се комуникираше.

Най-често в разни семейни фирми много често се преиграва свръхангажираност от някои хора, на които им е втълпено, че трябва да приемат фирмата за лична, и това се налага като един вид мизансцен, хората тепат като мишки по коридорите и ги е страх да не бъдат "хванати", че си правят кафе или изобщо че комуникират помежду си. Това е много, много жалко и не знам работодателите дали разбират, че не носи никакъв позитив за компаниите им.

А защо "вписването" в колектива да се свежда до неформални събирания и фирмени партита? В моя екип имам две колежки, които, макар и да живеят сравнително близо до офиса, се появяват максимум веднъж годишно, не идват на никакви екипни събирания, фирмени партита и подобни, не си споделят нищо за личния живот, не са особено активни по някакви неформални теми, но в същото време си вършат добре работата, за която са наети и им се плаща, и никой не смята, че не се вписват в колектива. Просто са си такива, и на никого не му е минало през ум да ги маха или да ги обвини в "невписване". Поне на местата, на които аз съм работила, винаги водещата е била работата и изпълнението и, вече някакви личностни особености се преглъщат по-лесно, ако човекът работи добре. Ако обаче, личностните особености пречат на работата - пример от моята работа - човек от оперативен екип смята, че може да си прави каквото поиска, да работи в часове, в които поиска (примерно, след 8 вечерта или сутрин 6), да не влиза в срещи за проектите му или да има претенции клиенти и колеги да остават следработно време, защото той си има други ангажименти между 3 и 6 следобед - това вече не може да се приеме, защото афектира върху работния процес.

Вече страня от колективи, в които е нужно вписване.  Или да ми се обяснява, че сме малко семейство.
Блякс.
На работа съм, за да работя.  С колаборацията явно нямам проблеми, защото въпреки имах много търкания с екипа си, все пак гласуваха на една вътрешна анкета, че с мен се колаборира лесно и проявявам най-много team work.
Та, за мен това е вписването.  Да помогна ако някой бедства на работа  и по работни въпроси с мен да се работи относително лесно.
Но да им слушам глупостите, кой с кого се е&*л, да слушам интриги и клюки цял ден, мерси, отказвам го това вписване .

В какъв срок голяма компания би могла да се свърже с кандидат след второ интервю?

Очаквам да вземат решение.

Много зависи.
Може и на следващия ден, може и след празниците. Ако са в отпуск някои хора, които да вземат решение......

Не очаквай, според мен, нещо преди 6-7-8.01.

Харати, според мен догодина. И то от втората седмица на новата година. Вече всичко е в отпуски и се усеща. Иначе вероятности всякакви, случвало ми се е и на следващия ден да имам оферта. Но в този период от годината по-скоро вероятността да се забавят е голяма.

Интересни мнения за вписването.

Като цяло виждам, че се шири мнението как на работа сме за да работим и нищо друго. Аз мисля, че първо сме хора, които комуникират и говорят, общуването е важно.

Това да общуваш с хората около теб не означава да си развяваш гащите, да си обясняваш с кого си спал, нито за личните ти проблеми. Ходенето на фирмени събития не означава, че нямаш личен живот и приятели, с които да излизаш.

Фирмените сбирки не са чак толкова чести. В големи компании все съм работила - повечето инициативи са 1 коледно парти и 1 годишен тим билдинг. Ако има 1 вечеря някъде преди летните отпуски макс и това е. Общо взето преко сила 3 събития годишно, организирани и заплатени от фирмата. От 365 дни мога да си позволя да отделя 3 петъка след работа за ресторант или бар.

За служителите не мисля, че толкова се гледа (във фирмите, в които съм работила) дали идваш, дали не идваш. За мениджърите да, ясно, няма как да си people manager и да страниш от фирмени инициативи, защото деморализира.

Ако хората изцяло са хоум офис и не е задължително да идват, ок, тогава нека всеки си седи у тях. Но ако фирмата изисква дадено присъствие в офиса, а има 2 колеги, които никога не идват бих се зачудила защо.

Също така при желание за развитие, най-вече за вертикално такова, ще е странно да се обяснява как човекът много добре си върши работата, супер специалист, но нито общува с колегите, нито проявява някакъв интерес към случващото се във фирмата.

Не е нужно да се лъжем, че фирмата е семейство, защото не . Ни първо, ни второ. Но никога не съм усещала някой да очаква, че фирмата ми е семейство. Да отидеш на коледно парти не те прави семейство с никого.

Още преди десетилетия баща ми имаше фирма и винаги правеше банкет на работниците. Това не е чудо невиждано и не е измислено от вчера. В неформална среда хората общуват по-лесно. Също така е важен и networking-a. До сега все ми е помогнало това, че познавам доста хора и се запознавам лесно. Голяма фирма сме, налага се да работим понякога с други екипи, дори за нещо дребно. Когато сте се виждали, общували, говорили, тогава е много по-лесно.

Дори в университета всяка година в началото на академичната година ни правят вечеринки, събират настоящи и дори вече завършили или завършващи студенти, преподаватели, събираме се, говорим, пием коктейли. На дали някой смята, че студентите са без семейства, самотни същества, които живеят само за да ходят на лекции.

Има голяма разлика между описаното социализиране в последния пост и това от което тръгна дискусията, с много чести събирания и явно и настояване за тях, че дори пишеше нещо как и по домове на колеги се правят събирания.
За редки неща или там фирмен банкет 1-2 пъти в годината доста по-малко хора се дърпат, това предимно е хубаво нещо. На работа много ясно че има общуване, никой не казва всички да си мълат и сумтят. Но ако "вписването" изисква и доста от свободното ти време... ами не, не е ок.

Съгласна съм, че само чистото изпълнение на работните задачи в повечето случаи не е гаранция за промоция, ако други неща куцат, но ако говорим за невписване в колектива, това далеч не се определя само от ходенето на фирмените партита. Естествено, че ако искаш да си people manager, трябва да намериш общ език с колегите си, да успяваш да ги предразположиш да споделят, да си активен както в работен, така и в социален аспект, но невсички искат да се занимават с управление на хора, а и това не е за всеки, особено за чисто оперативни хора, които искат да си гледат само работните задачи и до там.

Кажете кои са тия фирми с толкова събирания, понеже при нас все се мрънка, че събиранията са малко. Със стария ми екип си правехме сбирки, които сме си плащали сами и са били наша инициатива, но това са хора, работещи много години заедно.
Не се е гледало с лошо око ако някой не идва.

Иначе разбирам, че не всеки желае кариерно израстване или мениджърска позиция. Около мен обаче все млади и все искат. Много даже мрънкат, че са неоценени. Но не се виждат от страни.

Една от колежките дори добро утро не ми казва. Аз идвам след нея в офиса, поздравявам като влизам. Тя ме вижда, но мълчи и седи, дори не помръдва, за да се прави, че не ме вижда. Седя зад нея, гръб в гръб сме. За мен това е невъзпитан човек, не може едно “добро утро” да каже. Иначе не държа да сме близки, но да поздравиш колега за добро утро и да кажеш довиждане… за мен е възпитание.

Много ясно, че е до възпитание. Първите 7 години не се навакват лесно....
То , понеже голямо усилие изисква да кажеш едно "добро утро" на всички.....