Работа, CV-та, HR-и, съвети - 96

Здравейте,
Весела Коледа на всички!

Как отговаряте на въпроса ,,Кой ви издържа?" от пряк ръководител? Имах такъв предколедно. Взех частична заплата като аванс. Много любопитковци има сред колегите. Принципно родители не ми дават пари и съм щастлива, че взимам повече от тях, което мисля, че е редно заради висшето. Не смятате ли, че е прекалено? Аз отговорих, че се оправям и не мисля да се обяснявам за лични неща. 

Вие как ще реагирате?

Тоя защо се интересува?

Ще кажа, че е от забранените въпроси. И няма ли да се засрами.

Моля?
С тих тон и леко презрително-изумен от простотията поглед. Няма да ти е много добре на работа ми се струва.

Зависи какво искаш да постигнеш....
На такъв въпрос, но на интервю, съм отговаряла пълни щуротии. Веднъж казах, че баща ми е милионер и ми дава много пари, но аз искам свой собствен път, затова си търся работа като нормалните хора. Друг път бях казала, че съм любовница на влиятелен политик, който ме издържа....хаха    И на двете места смятах, че не е моето място след тези въпроси. Май само два пъти са ме питали. Не се сещам поне за повече....

Ако във въпросната фирма не се плащат заплатите редовно напоследък, а само някакви аванси, аз бих изтълкувала въпроса като намек, че това положение ще продължи, но и като желание на прекия ти ръководител да се информира за плановете ти -дали да очаква скоро да напуснеш заради работа с по-сигурно заплащане или пък, че би изчакала месеци нещата да се оправят. Бих отговорила, че се издържам сама и ми трябват пари и съответно бих опитала да разбера от него какви са перспективите на фирмата, за да си направя своите планове и цели. Този човек над 50 годишен ли е? Този тип въпроси бяха по-характерни за 90 те години и началото на века, от години не бях чувала някой да ги задава.

Мен също са ме питали кой ме издържа и дали мъжът ми може да компенсира ниската заплата, която ми предложиха.
Няма да забравя преди 15 години, когато се преместих в София, как един господин ми зададе въпроса защо идвам да живея в София.
На последното интервю ме попитаха обвързана ли съм с някоя банка, защото те превеждали заплатите само в една конкретна. Тоест имаш ли кредити и т.н.  Ако имаш, обясняваш и после обсъждат, дали могат да направят компромис. Не ми се струва и това нормално.

Значи още си се задава този въпрос по интервюта. Последно са ми го задавали преди 16 години. Сега просто ми казват заплатата и ме питат дали ще ми стигат. На един конкурс за държавна работа, една дама отговори, че е свикнала да работи на две места, така, че ще се оправи с парите. А работата беше с ненормиран работен ден, предупредиха, че е възможно и да се остава след работно време. Ако си ок при това положение да работиш и втора работа, няма лошо да си отговориш честно, за мен по-приемливо е да работя в производство, на смени, на операторска позиция, но за по-прилични пари. Но аз съм на 50 и гледам дъщеря си сама, за мен да получавам добри пари и да имам свободно време е по-важно от престижа и кариерата. Не е добре да се задават такива въпроси, би трябвало и с МРЗ да можеш да се издържаш, но при настоящата икономическа ситуация предпочитам нетактични въпроси, пред това да мълчат като партизани за заплатата. Имам познати, които започнаха работа и преди да си подпишат договора, не знаеха, ще имат ли клас прослужено време, за колко години и колко процента, на какви пари ще ги осигуряват, ще има ли евентуално бонуси, какъв ще им е срока на предизвестието. Получават една оферта с чиста сума 1500 лв.например и ако ти изнася.

Когато ти кажат чисто 1500, очаквай да са чисто 1500. Всички други сметки да са включени така, че накрая да получиш 1500 лв.

Въпросът е резонен за 20 годишни .. днеска ги има, утре напускат.. нормално е работодателят да се интересува колко е сериозен човекът насреща.
Мама ми дава пари, ама ме кара да работя ..
Разчитам само на себе си...
Два варианта на съвсем различна мотивация.
На 40 тоя въпрос няма кой да ти го зададе...

Всъщност не е нормално да се задават подобни въпроси. Нито на 20-годишни, нито на 40.....

То толкова чувствително стана всичко, че то още малко никакви въпроси няма да е ОК да се задават... AI си идва съвсем тамън.

Уау, аз бих казала: "О, значи и ти си забелязал, че заплащането е мизерно."

Това беше добро
Кой ме издържа, с точно тези думи, не е чувствителен, а мега просташки въпрос. И особено от мъж показва *аси шовинистичната свиня. Ами ако никой не ме издържа, а аз издържам дете и родител след инсулт, кво, ще ми дава всеки месец половин заплата бонус ли? Или ще ми предложи да ми плаща за специални услуги? Малко...аре стига. Не може всеки път като се изкъка някаква такава простотия, и да се питаме ама какво чак пък толкова е станало.

За съжаление не винаги този въпрос се задава, за да проверят колко си сериозен, понякога искат да разберат склонен ли си да работиш за джобни. Преди години мой познат, началник офис на куриерска фирма се хвалеше колко малко пари взема една от служителките, пък колко много работи. На учудения ми въпрос ми отговори, че тя е момиче, майка и баща и я издържат, плащат й дрехи и почивки, тя си харчи заплатата за кафета и евентуално някое гримче и е супер доволна, а пък желае да работи и да се развива. На мен ми го е задавала жена, ставаше въпрос за кандидатстване в клон на тогавашната ми фирма в друг град за смешно малко пари. И аз отговорих, че се издържам сама и нямам възможност да се преместя в друг град, на квартира, с парите, които предлагат. Въпреки, че и аз бях "момиче" тогава, пари ми трябваха само за мен, не издържах други хора. Друг мой познат във времето на прехода 90 те беше работил в завод, в който не бяха плащали заплати години. Казваше, че за това били виновни колежките му, като им предложели мъжете да подадат всички групово молба за напускане, за да им плати ръководството, те отказвали с мотива "Какво ще правя в къщи, по-добре да ходя на работа без пари." И се оплакваше колко е по-лесно да си жена, да те издържа мъжа ти и да ходиш на работа за кеф и да си разходиш тоалетите. За мен винаги е било важно да работя за прилични пари, дори и хипотетично да имаше кой да ме издържа. От малка нашите са ми казвали, че съм умна и мога, за мен заплатата е някакъв извор на самочувствие, на самоувереност, че действително съм способна на нещо. Може би, ако бях рентиерка с прилични доходи, бих работила само за кеф и престиж, без значение на заплатата, но да ме издържат родители или мъж, не благодаря.