Животът е шарен, всеки човек е отделна вселена и няма тук правилно и грешно.
Определям моята като не особено отговорна, суетна полукифла, без никакви академични амбиции, която поради неопитност и лек живот е доста необосновано самоуверена. Обичам я безкрайно, но нямам намерение да я галя с перце завинаги. Това не е добре за нея. Искам тя да може да се справя без нас. А това няма как да стане, ако си живее у дома и нито работи, нито учи.
Несъпоставимо е да се дават примери с ученолюбиви и амбициозни деца, защото това е цял отделен свят, който за съжаление е далеч (засега) от моето момиче. Разбира се, че бихме плащали и образование, и квартири, и издръжка, каквото и колкото можем повече, ако тя беше кандидатствала в чужбина, ако имаше мечта, ако целеустремено вървеше в тая посока. Уви, случаят е друг. Тъжно ми е да го кажа, но според мен най-после поиска да учи нещо висше, само защото така ще продължи да си кара по лесния път, на който е свикнала. Добро дете е като цяло. Но се носи по течението и не виждам у нея стремеж да промени това у себе си. Това ме тревожи. Защото няма винаги да сме до нея. Искам да свикне да се справя сама.
Разбира се, че никой няма да я гони от вкъщи, но и не бихме се лишили от доход от наем, само за да може тя да живее в самостоятелен апартамент ей така, поучвайки там, "нещо вишо", защото цитирам "е лесно", а не примерно "Счетоводство" или "Икономика", които са трудни.
И това с работата не е абсолютно. Не виждам как учейки примерно Медицина, можеш да работиш и да се издържаш. За сметка на това, учейки да речем Моден дизайн (дано някой не се обиди) можеш спокойно да си работиш и да завършиш ей така, между другото.
Та всеки си знае "стоката" и се опитва да взима най-правилното решение за своето дете.
Ще опитаме да ѝ помогнем да си намери работа. Ама свързана с образованието, а не в Старбъкс или Минимарт. Макар че, ако сама кандидатства и започне работа в нещо такова, ще съм горда, че е поела инициативата и е направила крачката! Ще натрупа опит, пък работа се сменя, няма да се пенсионира там.