С какво ви дразнят свекървите? – 160

Единственото, което бих изкоментирала е, че тоя мъж трябва да е не златен ами платинен, че жена му да си причинява подобно съжителство. Аз не мисля, че бих могла.

Естествено,че има причина и не една ...
По едно време дори изпитвах обич към нея,и мислех че аз като нямам задни мисли и човекът срещу мен е така. Няма да навлизам в подробности,няма смисъл. Благодаря ви за отговорите. Не е моят тип човек. Иначе бих простила всичко.

И пак стигаме до глезльото, който не може да се отдели от техните. Съчувствам и на теб и на нея, която не е могла да отгледа мъж, дано поне ти успееш.

Права е Oposum.
Мъжът не иска да се изнесе и води жената в къщата на родителите си.Защо да ходи на квартира или да изплаща кредит.Той къща си има,нали ще остане за него жилището на мама.Дори жената да има собствено свободно жилище,той пак няма да отиде там.
Това е манталитет.Такова му е възпитанието.
И жената влюбена-загубена се съгласява,без да си дава сметка на какво се подлага.Пнякога тя си мисли,че ситуацията е временна .Но не е.
Свекърите пък не възприемат младите,като отделно семейство,а смятат ,че снахата е просто един нов член на тяхното семейство,който трябва да свикне с техния ред и техните правила.Започват да се бъркат във всичко и конфликтите започват.
Такъв мъж обаче,рядко може да бъде изведен от къщата на мама,а ако все пак младите успеят да се отделят,свекърите започват да се тръшкат и разбира се снахата е ,,виновна,,...И пак конфликти...

Мила родна картинка.

Точно така е. Ако си отделно няма да ти се налага да се срещаш със хора,които не харесваш . И за тях добре и за нас добре . Но и мъжете трябва да разберат,че ние сме се събрали с тях,не със родното им семейство. А свекървите трябва да разберат,че сина им ни е избрал, и не е необходимо да сме такива,каквито те искат . Но като се живее заедно,в случая като мен -двора ни е общ,трябва да се съобразяваш .И според мен,след като аз съм дошла в тяхната къща трябва аз да се приобщя,ако не ми изнася да си тръгвам.

То и тук в темата е така.
Идва младо момиче на двайсет и няколко и куп свекърви на петдесет и няколко очакват тя да се нагоди към тяхното мнение и правила.
И няма никаква толерантност към липсата на опит, все едно са се родили научени.
Ами да, правят се грешки като си млад, къде от чувства, къде от неопитност.
Но най-неприятно впечатление прави, когато има mom shaming. За съжаление даже от колежки учителки, не съм очаквала да чуя такива думи за непознато дете.
Та и в живота като в нашата тема.... повече търпение трябва, повече от хората с опит и претенции за натрупана мъдрост.

Такива проблеми имат все жени, които отказват да поемат отговорност за собствените си решения и да живеят с последиците от тях. Той бил такъв и такъв, мунчо я завел в детската стая, не иска да излиза от майкини си и пр., обаче не е виновен мунчо, още по-малко тази, която се е нанесла в детската му стая, а... някоя друга. И започват драмите защо светът ѝ казва да започне да поема отговорност за собствения си живот и решения.

Има жени, на които животът не е поднасял такова решение, затова и не могат да разберат другите.
Често човек просто е имал късмета да не попадне в лоша ситуация или възможност за друго решение, но горделиво си мисли, че се дължи на собствените му усилия, а другите са глупаци, че им се е случило.
Ето това имам предвид - повече разбиране към чуждите грешки никога не е излишно, независимо дали в анонимен форум или в собствената ни къща.
Виновник винаги може да се намери, ако разсъждаваме като съдии... или свекърви.
П.П. Между другото аз наистина смятам, че за съвместното живеене вината е главно на свекърите. Да, не на снахата, която е дошла, не на сина, който я довел, а именно на свекърите.
Те са собственици на имота, носят отговорност кого пускат вътре.
Те са родители на сина си, носят отговорност да се научи да взема правилни решения.
Те са хората с повече опит и знания, носят отговорност да кажат "не".
Иначе претенции до небесата, че много знаят и могат, но защо тогава създават такава ситуация? Едно просто "не, изнесете се на квартира" би било достатъчно. Защо не го казват?

Хайде да спрете да омаловажавате жените, които не са взели решение да се нанесат в нечия детска стая, а са преживели и живот под наем, и изплащане на собствено жилище и пр. "дискомфорт", характерен за живота на самостоятелните индивиди.

Пълнолетието дава права, но с тях вървят и отговорностите. В случая - решаваш да се нанесеш у майкини му, живееш с последствията от това свое решение и чуваш от околния свят как сама си се поставила в тази ситуация, следователно няма смисъл да обвиняваш друга жена.

Поощряването на инфантилизъм у възрастни хора, при това вече отглеждащи и възпитаващи свои деца, е вредно.

И тогава и към грешките на свекървите да сме по-снизходителни. Разлика няма. Вече никой не се жени на 16, и то без да познава бъдещия ди съпруг, та да разчита само на късмет. И за оправдаваме снахите във всяка ситуация с младост и неопитност.
А loveme е по-добре да търсят общ език със свекървата и  да изговарят нещата навреме. Като си замълвача само се натрупва и рано или късно избива.

Аз съм съгласна с Опосум отчасти - отчасти, защото все пак младите момичета си носят отговорност за собствения живот и решения. НО аз не съм видяла, чула, станала свидетел на млада снаха да напира да се нанесе при свекърва си. Обикновено това става под натиска баш на свекървенското семейство, които цял живот редили 16 етажни къщи, за да настанят цялата рода и да живеят всички заедно. И къде с манипулации, къде с намилане, къде с вина с 300 зора натискат детето си, че това е единствения правилен начин да създаде семейство и правят невероятни панаири, ако въпросното дете реши да се изнесе с жена и да стане самостоятелно. Любовта към родителя е доста мощно оръжие и особено някой мамин златен, възпитаван, че дома е там, където е мама, трудно се справя в тази яростна ситуация.

Аз това не го говоря на изуст. Предната ми сериозна връзка свърши така. Мамето едно време се нанесло при свекърите си заради мъжа си и цял живот с тях. Сега иде нейн ред. Така го беше подковала за род, рода, да живеят заедно, че тогавашния ми приятел искрено се изненада от идеята ми за наем. Как наем!? Ми той цял етаж за него. И като аз категорично отказах конфигурацията им, се започна едно намилане как явно не го обичам, тя едно време от любов дошла в семейната къща, това било ясен знак, че няма да ни бъде. И не ни беше де. За всеобщо добро.

Ясно, че повечето в свеки темата (особено свекървенската част) все си представя някакво нагло, просто момиченце, което си прави сметка как да живее на гърба на родителите на мъжа си, ама в повечето случаи на никоя що годе нормална жена не й се дели къща и двор с родители. Обикновено тия неща идват баш от семейството приемник, така да го нарека. И някоя млада, влюбена, загубена, която няма опита да каже НЕ, лесно попада в тоя капан от манипулации - "Ама ние ще си помагаме, ама ти нали си го обичаш, ама защо да давате пари като имате къща, ама ние така сме си свикнали, ама знаеш ли как ще ни обидиш, ама ти май никак не ни уважаваш, не ни обичаш, искаш сина ни да ни отритне, цял живот за него блъскаме" и се сварява жива жаба. После идва дете 1, дете 2 и кръга се затваря.

Всъщност именно наглите и прости момиченца много рядко (ако изобщо) се набутват да живеят със свекъри, защото много добре знаят, че там номерцата пред "любимия" няма да минат. От това, което съм видяла, на живот със свекъри се съгласяват добрите и културни жени, които са свикнали да се съобразяват и на които не им е цел да накарат мъжа да забрави семейството си. И точно тези им нагласи им изиграват лоша шега, когато попаднат на несъобразителни и властни свекъри.

С горенаписаното не твърдя, че всяка жена, която живее отделно от свекърите е проста, нагла и манипулативна.

Иначе и аз съм съгласна  с Опосум, че не е редно човек с късмет да се държи, все едно всичко му е плод на лични усилия и че трябва да сме по-разбиращи и снизходителни към чуждите грешки.

Благодаря Боряна,но под общ език имаш предвид ,да си мълча и да се съгласявам със всичко което каже свекървата,защото друг вариант няма. Тя винаги е права,няма средно положение . Нали до сега толкова години точно това правя,и защото го правя сме в добри отношения иначе до сега да сме се изпокарали. И защо да се караме?! За да се докажем коя е по,по,най! Няма нужда ... Аз ви казах мисля,аз съм направила компромис относно това ,че за да бъда с мъжа ми,трябва да съм тук . Незнам,нямам идея дали ако си тръгна той ще дойде с нас . Няма вина свекървата. На мен като не ми харесва-знам си пътя. Писах,защото нали за това е темата,да се оплачем,все пак вижте колко мнения има по въпроса . Да са живи и здрави свекървите и ние младите,да съберем пари и да се махнем от "бащината" къща.
 А мнението на Гугъл съвпада с моето .
Не ми е било зор да дойда в тях,сто пъти казах да идем на квартира,да идем в чужбина,,ама не...

Ето това трудно се разбира от свекървите, че снахата прави компромис заради мъжа си, когато се съгласява да живее със свекъри, а не се съгласява, защото така ѝ е по-удобно.

Съгласна съм. Всеки сам носи отговорност за изборите си. Писала съм на какъв натиск бях подложена да се съглася да отида да живея при свекърите ми. Е, не се съгласих. Ако бях отстъпила, знам, че нямаше да издържа дълго и щях да се разведа. Което е по-малкото зло, всъщност.