Има ли кой да ви помага?

Публикувана: 14 фев. 2005, 08:34 ч.
Последно мнение: 1 март 2006, 15:56 ч.

2 146
18

PetiaK - Потребител

P

Потребител

14 фев. 2005, 08:34 ч.

Синът ми е доста палав и преди хич не ми стигаше времето, но вече съвсем. Всяка свободна минута, когато е буден трябва да съм около него, да се мъчим да свикваме със слуховите апарати (които мъника упорито не харесва), да правим разни упражнения за говора, за интелектуалното развитие и т.н., които пък са му скучни или му омръзват Sad

Sad

. Общо взето голям зор, понякога не ми остава време дори да сготвя. А няма кой да ми помогне, мъжът ми се връща смазан от работа, а пък бабите... те се включват само по телефона... Как се справята, момичета? Как си организирате времето?

Виж целия пост

Л

Летисия

# 1 14 фев. 2005, 08:50 ч.

Ами при мене помоща е единствено от съпруга ми и то колкото работата му позволява. И при нас бабите са само телефонни ..по скоро само едната де. Другата и телефонна не е Wink

Wink

.

Сега ми е по облекчено откакто Бети ходи на училище, а преди това се налагаше по цял ден да си се гледаме двечките, да си правим упражнения , да играем и друга такива нещица Simple Smile

Simple Smile

.

Времето успявах да си го организирам, защото съм доста организиран човек Sunglasses

Sunglasses

, но някога наистина ми се е искало някоя баба поне за ден да погледа малката.

Виж целия пост

I

# 2 14 фев. 2005, 09:24 ч.

Доскоро изцяло сами се грижехме за Йоан, но откакто ходи на ясла просто живнахме. Там се грижат много добре за него. Той е доволен и щастлив и освен това от грижите за него има ефект. А ние просто не можем да се нарадваме на свободното си време. Но все още не сме съвсем свикнали и аз доста често се оглеждам за него, докато е на ясла! Simple Smile

Simple Smile

Но иначе баби - не! Моята майка не си пада по това да е баба. И освен това още работи. А майката на съпруга ми, за съжаление, почина отдавна.
Напоследък забелязвам, че все по-малко баби помагат в отглеждането на внуците си. Вие как мислите? Мен едно време бабите ми са ме отгледали! А те сега ...

Виж целия пост

Y

# 3 14 фев. 2005, 11:08 ч.

Самички си се гледаме. Мислех че ще ми е по- трудно , но не е. Имаме само една баба- свекърва ми. Тя от време на време помага, не може често защото нещо се разболя напоследък. Преди и пращах сутрин баткото и вечер мъжът ми го прибираше, но сега заради студа не го пращам, че трябва жената да пали парно, не ми се иска да я товаря с това. Понякога идва и извежда баткото на разходка , но и това е достатъчно. Синът ми много я обича и много се разбират с нея. Положението е такова.

Виж целия пост

Алиса в огледалния свят

# 4 14 фев. 2005, 15:17 ч.

Майка ми ни помага; тя работи, но вечер гледа малката за час, два. Събота и неделя също се е налагало, но никога до сега не сме я оставяли за през нощта. Налагало се е, заради командировки някой от двама ни да остъства от дома, но другият е с детенце.

Виж целия пост

K

# 5 14 фев. 2005, 16:16 ч.

Ние без бабите сме загинали.Откак се е родил синът ми и аз тръгнах на работа те го гледат синът ми.Като дойдохме в сащ на всеки 6 месеца се сменят.Да са живи и здрави, въпреки че и те не са млади вече, но много ми помагат.За мъжът ми не казвам нищо, просто защото без него съм загинала.Ако не беше той едва ли щях да оживея психически.

Виж целия пост

M

Maia Stoitseva

# 6 14 фев. 2005, 20:12 ч.

Ние - както сте разбрали се премесдтихме в София - заради Гого и личението му в болницата. Ето защо и двете баби са далеч от нас. Но ние и преди живеехме далеч, така че сме си свикнали сами. Ами не е много лесно - особено като си спомня екшъна с двамат през лятото - и двамата на двойната количка и давай на рехабилитация в болницата. Голяма картинка бяхме. Добре, че съм яка мама та мога да си вдигам количката.
А без Тати сме си жив зян. той ходи на работа, но вечер почти изцяло поема децата и аз имам време да дъхна. Сега е по-лесно - Гого е в стационара на болница Св.София - където има процедури и играе с другите деца. Та ние се гледаме двете с Ния.
Ами уморително е, ама който си е искал деца да си ги гледа, нали. Макар, че в Банско - от където съм аз има лаф - че на бабите никой не им е длъжен да им гледа внуците Stuck Out Tongue

Stuck Out Tongue

ама нали не сме при тях. Да са ни живи и здрави - и те помагат винаги когато могат.
Чесно да си кажа понякога се чувствам виновна, че не правя всичко необходимо за децата си и се успокоявам с това, че сме сами и че не е чак толкова лесно. Не знам....

Виж целия пост

D

# 7 14 фев. 2005, 23:58 ч.

На никого не мога да разчитам и ми е много трудно в определни моменти.
Сама в Германия само с мъжа ми - родителите му са починали преди да се оженим. Голяма къща за която да се грижа и 2 малки деца от които едното иска непрекъснато внимание и контрол.
Мама може да идва веднъж в годината, ама го прави рядко, защото предпочита да си вземе отпуската когато ние сме прие нея на гости.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 8 15 фев. 2005, 00:27 ч.

Ами ние сме при моите родители - но без таткота - той е в Младос 3 - ние в Бели брези...
И ако някой мисли, че помощта е по-доброто решение - то той се лъже - тогава възникват въпроси от сорта - "не така - иначе", "защо го правиш еди как си...", направи еди що си", "не си свършила онова"....
Помните ли трудния пубертет? Ами все едно сте се върнали там ама с бебето - и то е нов повод за спор - и то много по-жесток, защото всички го обичате и му мислите доброто, ужким....
Това е причи5ната, младото семейство да е отделно.... от личен опит го знам - въпреки, че моите родители са най-прекрасните хора, които познавам....

Виж целия пост

A

# 9 15 фев. 2005, 09:13 ч.

Цитат на: catnadeen

И ако някой мисли, че помощта е по-доброто решение - то той се лъже...

и моят опит с баби се оказа такъв:) те по принцип са далече и ние от самото начало се оправяме сами...тежко ни беше, когато ходехме всеки ден на процедури...в началото бяхме от 2:30...таткото ни караше и след това отиваше на работа...и понеже работният му ден реално започваше в 4, обикновено продължаваше до към 4 сутринта...един месец почти не спеше, горкия #Puppy dog

#Puppy dog

аз бях като робот - упражнения, хранене, разходка, грижа за къщата...почти не ни оставаше време да се порадваме на детето #Silly

#Silly

свекървата дойде за една седмица да помага - ей това ме събори тотално!тя от самото начало твърдеше, че нищо му няма на детето, защото така и се искаше...а сега се почна едно горко-сване...като излизаме за клиниката:"о, миличкото, къде са те понесли..."; като се връщаме:"горкото то! много ли плака?", а като почнех да и правя упражненията наставаше истински ад. знам, че не го правеше с лошо чувство и че наистина и беше мъчно, ама на мен и без това ми идеше да вия...та така...отпратихме я по живо по здраво и си се оправяме сами.

Виж целия пост

anna stankova

Гост

# 10 22 фев. 2006, 11:58 ч.

На нас първия месец ни помагаше майка ми но замина за чужбина. Сега ми помага съпруга ми когато не е на работа и разбирасе къде без нея СВЕКЪРВАТА. Тя ми помага повече със съвети отколкото с дела но съм се примирила. В началото се дразнех но вече ми е все едно. Предполагам, че ви е познато. но общо взето разчитам изцяло на помощта на съпруга ми.

Виж целия пост

# 11 23 фев. 2006, 10:48 ч.

Здравейте!
Аз си отглеждам детенцето сама. Живеем с таткото, но той е по цял ден на работа, а като се върне е много изморен и все няма време за нас. Включва се само в къпането през вечер и после казва "Аз бях до тук, повече не ме търсете." Имах наколко часа отпуска така да се каже като дойдох на срещата на форума и толкоз. Аитират ме мамите да я оставя поне за 1 ден на баща й да той да разбере че има дете, но аз все се притеснявам че няма да бъде нахранене, преоблечена и няма и да я вдигне от леглото да си поиграят или да правят упражненията Sad

Sad

Опита ми с бабите е абсолютно същият като на Агнешка и затова ограничихме идването на свекървата и ако дойде то я моля само да ми помага в домакинстването и да не изкава повече мнение, защото ако тя наложи своето то детето цял живот би трябвало да е инвалидна количка. Не може само да лежи и да чакаме само да започне да се развива, ама нея все я боли, колко мн сме измъчвали детето.
Много ми е трудно с отглеждането й и с вършенето на домакинската работа -има вечери когато таткото няма какво да яде (в смисъл сготвено) но детето е добре и е спокойно. За мен тя е по-важна.
Има в моменти в които се чувствам адски безпомощна и крещя, но в следващият момент пак я гушкам и започваме заниманията.
Ще трябва да се борим заедно и лека полека да присламчим и таткото към приятните и неприятните занимания.
Стискайте ни палци да успеем!
Много поздрави и целувки от Надя и Мими!

Виж целия пост

B

# 12 23 фев. 2006, 15:30 ч.

Исках да напиша нещо по темата:
Вие всичките сте страхотни мами и как само се оправяте сами. Браво на Вас. Сега Ви е трудно, но после пък ще Ви бъде лесно, защото сами ще сте си възпитали децата.
Помощта, която ми оказва мойта прекрасна майка е незаменима. Отделно имаме и детегледачка, а и в домакинството имам помощ.
Нашият татко може да си го позволи, но пък с това си е осигурил спокойствието и упреците за едночасовия контакт с детенце.
Моята майка казва "ВИЕ ГУБИТЕ". Когато ми я оставяте, аз съм най щастливия човек, а Вие пропускате хубавите моменти. Тя гушка мен, вместо Вас, и т.н.
Забързани в тая пуста работа, ние пропускаме най-хубавите моменти от живота на децата си. Пропускаме да ги възпитаме както бихме желали ние и пропускаме да им засвидетелстваме любовта си от която те така силно се нуждаят.

Виж целия пост

K

kasibiatris

# 13 23 фев. 2006, 17:21 ч.

Майка ми тази година дойде на квартира близо до нас,а догодина ще дам малката на ясла и ще ми е много по-лесно bouquet

bouquet

Виж целия пост

Ljuboznatelna

# 14 23 фев. 2006, 17:39 ч.

За голямо съжаление никой не помага. Единствената баба е в Бургас и идва само в краен случай, но Наталия така или иначе не я приема. Сега с бебо не мога и да й отделям нужното внимание. Домакинските задължения са разпределени, таткото и каката пазаруват, каката мие чинии и оправя масата, изхвърля буклука и понякога чисти с прахосмукачка, за мен остава готвене, пране, гладене и всичко останало.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

121 558
1 059

Деца с увреждания и хронични заболявания

Тикове, гласови тикове, синдром на Турет

10 999
33

Деца с увреждания и хронични заболявания

Хипоспадия 10 или деца с урологични заболявания оперирани в чужбина

12 068
86

Деца с увреждания и хронични заболявания

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.