Абсурдът е, че съдията призна нейните права по 47.1, въпреки че в законът изрично се изисква да бъде доказана липса на умисъл в обвиненията за сексуален тормоз. Според съдията, адвокатите на Балдони е трябвало да докажат, че тя е имала умисъл (например да му открадне филма), когато е завела делото си за сексуален тормоз срещу него. Същият съдия, обаче, прекрати напълно делото на Балдони срещу нея без право на обжалване и без да му даде възможност да събере доказателства по това дело, което би дало възможност да събере именно такива доказателства за умисъл. И не просто това, ами в нейното дело срещу него се извадиха доказателства, че тя и мъжът й са натискали навсякъде да го отстранят този човек, та даже и умисъл се вижда, но....това е друго дело.
И в крайна сметка се вижда, че този закон е наистина безумен - трябва да докажеш умисъл, за да не плащаш съдебни разноски, ама нямаш никаква възможност да събираш доказателства, за да докажеш умисъл. И нямаш право да съдиш няколко за клевета, дори да се докаже, че не си упражнил сексуален тормоз.
Все пак, адвокатите на Балдони са поели този риск (между другото тук се говори, че съдебните разноски се поемат от застраховките, които всички имат, та тук битката ще е между застрахователните агенции). Делото на Балдони срещу Блейк категорично е заведено и за голям ПР ефект, въпреки риска да бъде осъден за съдебни разноски, тъй като благодарение на него той успя да публикува всички факти, смс-и, видеа и т.н, още тогава и да обърне мнението на публиката.
