От моето гардже по-хубаво няма

Ами, Иса, то и аз защото, като почнат да ми хвалят детето се сконфузвам и почвам да се съмнявам, затова и пуснах темата - за да видя доколко за нас, като майки е валидна оная приказка с хубавото гардже.

От друга страна, една съседка умира да ми показва "релността" за моето дете, като го сравнява с разни други.На което аз дори не се сърдя - това е най-интресното - просто си казвам, че е мега заблудена и хич не ми се спори.

Значи, задейства се някакъв странен механизъм - като го превъзнасят - смутена и невярваща.Като го критикуват - непукист, убеден, че критикуващият човек просто "не е съвсем в час" .Само да кажа, че говорим за критики не за поведението му, за възпитанието му или такива неща, които са градивни, а примерно....за цвета на косата му или за това как на 3 години еди-кое-си детенце рецитирало монолога на Хамлет, а моето само търчало из парка, вместо да почва отсега да си подготвя доктората по физика:crazy:

А ако на това място се намират и двте ви деца, кое от двете ще е по-по-най?
Никога не съм си мислила, че децата ми са най-най и никога не съм им го казвала. Те знаят, че са уникални и аз ги обичам безусловно, но не трябва да очакват, че всички ще ги харесват. Опитвам се да изградя самочуствието им върху качествата които реално притежават и да не се подтискат от недостатъците си, защото идеални хора не съществуват.

Не изчетох цялата тема, но знам, че всички родители вярват, че тяхното гардже е най-хубаво. Само дето в нашия случай е истина!   

П.п. Простете многото "че"-та отгоре...

Муки, само едното ти дете е там, хайде, правим и това уточнение, че да е съвсем лесно.

Та, на кого ще дадеш "нещото"?

Евалла!!! 

Ето, това е отговорът, на който се надявах и който очаквах от всички.

Eстественно, че на моето, но именно защото е мое и за МЕН то е по хубаво от останалите, но това не го прави автоматично най-хубаво, най-умно и т.н

Клонка, не можеш да очакваш, че всички ще мислят като теб. Не е реалистично.

Ето - това е отговорът.Уточненията са излишни.
Аз вече споделих, че съм съвсем наясно, че ако аз не съм "гаргата" моето гардже ще си остане без "нещото"

Но ако съм - ех, негово ще е.

КЛОНКА  

Шегата на страна. По зададената задача - смятам, че имам реална представа и оценка за детето си и виждам кои деца са по-хубави от моето (рядко, но има и такива  ). Въпреки, че тя е изключителна, има деца, които са просто като нарисувани! Ако е толкова задължително да съм честна бих дала "нещото" на което се полага по условие, пък на моето бих намерила начин да обясня какво и защо се случва.

П.п. Това не е ли все същото и за хубавите жени/мъже?   Все си мислиш, че си/е най-, но все пак ЗНАЕШ и без да го признаваш, че има и по-.

Че аз и не очаквам.

Просто задавам въпрос.Той има простичък отговор.Не исках да провокирам дискусия за възпитанието, за това кое е истина и кое - лъжа.

..сравняването на деца по хубост или акъл е оправдано само с медицинска цел ( да се докаже или отхвърли болест);

..тази нагласа за мен е ужасно вредна,децата растат,това сравняване за добро и лошо си продължава и не е хи1,ама хи1 здравословно,съвсем не води до градивна компетитивност,а до зловещо комплексарство..

Веси, като гледам някои деца - като картинки.Аз, ако трябва да съм честна, изпитвам някакво абсолютно възхищение към малките същества.Всичките ги харесвам.Признавам си, че не съм виждала откровено грозно дете.Или такива не съществуват, или просто в тази възраст ги гледаме "емоционално"

Като станем "хора", вече имаме мнооого белези и стереотипи за определяне на красивото, обаче ако говорим за деца и то в една крехка възраст - как да го разгледаш - очите - ми на всичките са хубави.Зъбите - ми, ни едно не е с криви, конски или т.п.Носът - ех, всичките са с едни такива хубави нослета.Да не говорим за това, че имат хубава кожа, овалът на лицето им не може да се коментира - бузките им са все сладки.......
Ей такива неща.
Значи единственият ни критерий би могъл да бъде само емоционален.
И аз мисля, че най-естествената емоция, която ние и децата ни заслужаваме е тази на абсолютната любов, която, както знаем е "сляпа"

Тази тема щеше да ми послужи за друга, в която щях да питам майчетата какво мислят за хита "мини мис" или за детските конкурси за красота.
Сега няма да споделя мнението си, само ще кажа, че неслучайно споменах "най-хубавото дете"КАКВОТО И ДА ОЗНАЧАВА ТОВА.
За мене това означава неща, които другите може изобщо да не забелязват, даже да отричат.

Темата се оказа толкова сложна, колкото  бяха сложни и чувствата ми, когато я пуснах.
Затова и я опростих и я сведох до превъплъщаване в ролята на "гаргата" и един лесен за отговор въпрос.
За да не ни се налага да обясняваме или да се оправдаваме, или да се извиняваме за избора си.

Анет, задала съм простичък въпрос, хайде да не превръщаме една поучителна детска приказчица, която използвах, в някакъв психотрилър.

Толкова обикновено е всичко, че да го превръщаме в потенциална патология, е просто ненужно.

КЛОНКА, каквото и да било сравняване на деца, не само по - красота, всякаквите му там сравнителни характеристики, по мое мнение са безумни и никакви мерни единици не важат. Кой в крайна сметка определя параметрите и границите? Защо толкова, а не повече или по-малко?
Темата не е сложна. Проста и лесна е. Децата са ни дадени за да ги обичаме и да им даваме всичко от себе си, независимо от техните качества. Аз не обичам Теодора заради красотата или ума й. Обичам я безрезервно и безусловно. За мен ще бъде най-ценното в живота ми и респективно най- във всичко. Това е моята истина. Не я очаквам от другите.

Веси, това е и моята истина.И ако не беше така, ако нашето не беше най, вероятно нямаше да оцелеем като вид.
Ако можехме ей така, обективно да ги разглеждаме, като артикул някакъв, какво, значи бихме могли и рекламации да правим, така ли?Не, естествено.
Затова и моят отговор на простичкия въпрос, който зададох, е съвсем простичък.
И ако всички осъзнаваме и чувстваме своето като най, вероятно ще бъдем значително по-толерантни към правото на другите да чувстват и усещат същото, защото най-накрая ще спрем да си задаваме въпроси като:"тая майка на това ли го учи, не осъзнава ли, че е бандит, що не го прати в затвора....."

Но да не изместваме темата.