Домашното насилие – тема №6

Майката. Майката, която за едно дете и извор на безусловна любов и грижа. Образ, на който вярваш и разчиташ по презумпция в своята беззащитност.
Мозъка ми не го побира за пореден път.
Не отворих да чета как се е молило да го убият.

Представете си, че бащата се е чувал с детето всяка седмица по телефона или чрез видео връзка и този зад него заплашва малкия: "Само да кажеш нещо или се оплачеш, ще ти счупя главата! Чу ли, бе?!" Как да каже детето, като знае, че после го чака поредната порция бой. По телефона раните не се виждат. Плюс това, стана ясно, че детето е от аутистичния спекър, но е разбирало всичко какво се случва. Вербално е, но не може да се изразява така свободно.
И как да усети бащата, не бързайте да нападате. Германия не е на час път, че да довтаса веднага.
Не са от етноса.

Е, различно е, когато агресираш, защото няма никакво възмездие и си представяш как ти го "раздаваш" на утайките, които са посягали по отвратителен начин на съвсем невинни и беззащитни същества.
Разбираш ли ти?
Едните са безпомощни, а другия не заслужава да диша. Няма място за сравнение.

Не, не разбирам как така мъчиш и убиваш. Пък даже и го плескаш в Интернет колко си печен и как ще го направиш.

Май само си ги дрънкаме от шока и злобата, която ни обзема когато четем за такива уроди.
Аз точно за този тъпанар веднъж се бях разпенила у нас след като прочетох, какво е причинил на детето. Намилах, каних се, чак жилите ми изскочиха и ММ накрая ме попита: ако сега е тук ще му направиш ли нещо?
Е, след като си представих ситуацията, разбрах, че най-лошото, което мога да му направя е да го заплюя.
Обаче ще се целя точно в десятката!

Ей така, с мерак
Това ли ти е проблема на живота? Че някой се ядосал и пожелал бавна и мъчителна смърт на някой?
Такива като теб са съмнителни. Защитници на изроди. Има нещо гнило, има нещо гнило ....
Споко Динчо, ще ми мине. Сега им желая на такива  "хора" бавна и мъчителна смърт, а утре всяка смърт ще ме устройва
Ти дали ако нещо се случи на твой близък ще си така спокойна?
Метафоричен въпрос, не ми трябва отговора ти.

Ти сериозно ли го пишеш тва?
По тая логика спецчастите, които ликвидират терористите убили цивилни невинни хора са същите като тях. Наистина има нещо много сбъркано в целият този начин на мислене наложен от либерализма в днешно време. Мислите си че може да изкорените насилието изцяло и всички хора по света да живеят в мир, любов и разбирателство, но това е утопия. Такава е човешката природа и винаги ще има нужда от по твърди мерки в някои случаи, така да го кажем максимално политкоректно.
В конкретния случай не бих го измъчвал въпреки че на фантазията ми и идват доста интересни предложения. Такива неща влияят зле на психиката и развалят дисциплината, недопустими са като цяло при изпълнение на служебни задължения или военни действия. Но да, ако имам възможност бих го приключил без излишни сантименти.

Прокуратурата иска по-тежки наказания – https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/20207446
За нея условна присъда, вместо глоба... И двата варианта ми звучат абсурдно.

Има глоба за причиняване на средна телесна повреда по непредпазливост
Тоест случайно е станало всичко.
То като да блъснеш без да искаш някой на опашка или настъпиш някой по крака.

Но защо за майката се иска условна не става ясно.
Този изрод е съучастник.

Здравейте,
искам да споделя моята история и евентуално да ви попитам за съвет.
Мъж на 34 години съм, имам съпруга на 32 и детенце на 3 месеца.
Преди да се оженим и жена ми да забременее връзката ни беше супер, не сме се карали често, но дори да се скараме единственото до което се е стигало е повишаване на тон и тук-там някоя обида на лична основа (но без особени цинизми). Винаги след спор е имало разбиране, извинение и корекция от 2-те страни.

Откакто жена ми забременя обаче нещата се промениха рязко. Скандалите ни зачестиха, най-често някоя глупост или битовизъм се превръщаше в скандал с обиди от нейна страна, много крещене, побутвания, заплахи. Отдавах това на хормоните, не обръщах внимание пък и вече бремеността беше напреднала и смятах, че е нормално - притеснение, хормони, първо раждане и т.н. От това, което четох в интернет много жени са така.
След като се роди детето обаче нещата ексалираха, особено в последния месец. Жена ми смята, че детето трябва да се пази много и никой да не се разкарва никъде поне до годинката това включва виждания с приятели, роднини, пътувания и т.н.  Говорим за нормално, здраво и право дете. Аз не бях съгласен и това прерасна в скандал с крещене. В яда си ми счупи телефона.
Когато се успокои поговорих с нея и ѝ казах, че според мен честите скандали се дължат на това, че може би има следродилна депресия или тревожност, изнервена е, недоспали сме и двамата. Предложих ѝ да намери писхолог с който да говори за това, но тя категорично отказа. Нищо ѝ нямало, аз съм бил за психолог.
Следващите няколко дни бях малко по-дръпнат от нея главно от притеснение и чувство, че искам да ѝ помогна, но тя не иска. Тя обаче разтълкува това като сърдене и оттам започна порочен цикъл - тя се ядосва, защото съм мълчал, не съм я подкрепял (а аз се грижа за бебето когато мога - нощни хранения, след работа помагам, чистя), започва скандал за това, че не съм я подкрепял, започна да ме обижда, бута, да ме щипе. При един скандал просто я бутнах назад за да запазя дистанция от нея, тя откачи и започна да ме налага с юмруци по главата. Нарочно не ѝ отвърнах, подадох жалба в полицията. Викаха я, нещата се успокоиха, но последните дни пак се караме и откакто подадох жалбата имаше още 3 случая, в които ми скочи на бой включително с юмруци по главата. След като се успокои ту казва, че това не е ок и не може да продължава така, ту си оправдава поведението - "ти ме ядоса" , "на неуважението отговарям с неуважение", "ти ме обиди жестоко, аз те бия от безсилие"...

Честно казано за мен това е достатъчна причина да я разведа, но лошото е, че ще загубя достъп до детето. Тя се грижи много добре за детето, но агресията ѝ е насочена към мен. Опитах се да говоря с роднините ѝ, те не ми вярват, че това се случва. Тя ме заплашваше, че ако се разведем нямало да видя детето до 2 годишна възраст поне и ако междувременно си намери някой който да го припознае тогава съвсем няма да го виждам.

От друга страна ме е страх, че тя след време ще започне да се държи с детето по същия начин както се държи с мен. Ако останем заедно "заради детето" мисля, че ще се погубим и тримата, тя просто не вижда проблем и не иска да потърси помощ. Започвам даже да си мисля, че ако се разведем и тя настрои детето срещу мен с времето, тогава дори да не ми пречи да го виждам, то няма да иска.

Объркан съм и се чудя какво да правя, по принцип ако нямаше дете замесено, щях да я разведа на момента, защото съм човек, израснал в семейство без бой и особени скандали и домашното насилие е нещо неприемливо. От друга страна си мисля, че ако тази жена не се промени, тя ще повреди и детето психически.

Приятел, за тва нещо можеш да и вземеш детето, че и да и ограничиш достъпа до него. Като подаде жалба извади ли си медицинско? Ако не си е малко по сложно, но тя щом е подписала предупредителния протокол пак е нещо, но най добре изчакай другия път пак да те натукати и действай тогава. С медицинското и изискай ограничителна заповед за домашно насилие. Баси не мога да повярвам, че го пиша тва на мъж. Тя и моята скача на бой, ама до сега не ме е мелила с тукати, а и обикновено успявам бързо да я укротя. Тва е някакво чудовище, а и ти много си се оставил да те мачкат.
Значи след ограничителната заповед продаваш документи за развод и почти сигурно ще ти дадат детето на теб при доказано системно домашно насилие от страна на майката, вече дали ще има право да вижда детето и дали ще е в нечие присъствие трябва по запознати с материята да обяснят.

Тази история нали я пуска като тема вече? Жената не е добре и има нужда от лечение. За какво припозтаване от друг мъж говориш? Ти не си ли баща и по документи на това дете?

Пусна я, но там беше малко по-различна и профилът беше друг.

И профилът друг, и историята друга, ама детективите все едни и същи.
Иначе и на мен ми прави впечатление, че автора не е много в час, поне малко от малко щеше да има представа за нещата

Какво й е другото на историята?