ПОСЯГАТЕ ЛИ НА ДЕЦАТА СИ?

  • 8 320
  • 220
# 75

Абе много сте ми интересни, аз като малка всеки път като ми се случи нещо такова, винаги ревях как сега ще ме убият вкъщи и т.н., а в действителност, никой за нищо не ме е нито бил, нито убивал, а напротив. Просто не съм знаела каква ще бъде реакцията на родителите ми и затова така съм се изказвала, поне така си мисля сега. Един единствен шамар съм изяла от баща си, защото без да искам бутнах брат си и той се удари лошо, а баща ми се изплаши много. Разбира се простила съм на баща си за този шамар, защото знам (сега), че е можело да се случи най-лошото и той е бил безсилен наистина.
Е, ти си проявявала артистични способности, но наистина има деца, които ядат бой за щяло и нещяло. За конкретното дете, което описва  percepolis не можем да бъдем сигурни каква е действителността, но е факт, че има родители, на които най-нормалната реакция е да набият детето, при всяка беля.
Наша е задачата да преценим, доколкото ни е във възможностите(особено под афект), какво да е наказанието и тук става въпрос точно за себевладеене, а и лично виждане за методите на възпитание.
Виж целия пост
# 76

Да права си, затова и не бива да си правим генерални изводи от това, че сме станали сидетели на някаква ситуация. Можем само да правим различни догадки, какъв ли е случаят на конкретното дете.
Виж целия пост
# 77
Съгласна съм, че щом детето се притеснява повече за последствията вкъщи, значи има причина да е толкова наплашено. Децата не са чак такива будали, за каквито често родителите ги мислят!

Аз като малка, когато падах и си късах някоя дреха, никога не съм си мислила, че вкъщи ще ме убият за това #Crazy

аз ревях, ама щото ме беше яд, че съм я съсипала и няма да съм хубава Crazy Crazy Crazy
Виж целия пост
# 78
Винаги ми е мъчно когато видя уплашено дете, но когато детето проявява признаци на страх от родители или роднини се вбесявам и ми се иска някой на тях да приложи подобни методи за въздействие. А като се замислим това не са единични примери - на плажа например колко пъти съм виждала и не само аз как се реагира грубо на нещо просто, което детето иска. И съм против това - да се реагира пресилено и по начин всяващ паника и страх у малките деца, когато може да се постъпи много по-спокойно. Има време, живота ще ошашка децата достатъчно като пораснат, нека поне имат златно детство.
Сега се сетих за още една случка от миналото лято - на морето дъщеря ми играеше с едно момиченце, един ден видяла в хотела как баща му го намотал яко+шамар и каза, че не иска да играе вече с него, защото я е страх като се приближи към тях въпросния родител.
Виж целия пост
# 79
Възрастните оправдават агресивното си поведение спрямо децата с това, че са много изнервени, че са имали лош ден в работата и подобни. Детето си е дете - прави бели.
Аз не съм от най-търпеливите, но по отношение на сина си се старая да бъда - в крайна сметка детето не ми е виновно за нищо!
Виж целия пост
# 80
 И аз съм против всяка форма на насилие, и аз мисля, че боят е проява на инфантилност и кретенизъм и съм сигурна, че повечето от нас мислят така, обаче, ХОРА, КАКВО ПРАВИТЕ, КОГАТО УЖАСНО ВИ ВБЕСИ МАЛКОТО ДЕТЕ, КАКВО ПРАВИТЕ СЪС СВОЕТО БЕЗСИЛИЕ  И СЪС СВОЯ ГНЯВ, ГЪЛТАТЕ ЛИ ГИ /което може да доведе до рак на стомаха/ ИЛИ ГИ ИЗМЕСТВАТЕ ВЪРХУ НЯКОЙ ДРУГ, СЪВСЕМ НЕЗАСЛУЖИЛ /което също е доста нехигиенично/ ИЛИ СТЕ ДОТАМ ИЗВИСЕНИ ДУХОВНО, ЧЕ ВЪОБЩЕ НЕ СЕ ГНЕВИТЕ ИЛИ ИМАТЕ НЯКАКЪВ ПО-КОНСТРУКТИВЕН НАЧИН? Това са въпросите, от отговора на които темата би станала по-смислена.  Що се отнася до мен - едно е какво мислиш  и се заричаш, когато нямаш дете, или то е малко или пък кротичко, и съвсем друго  какво правиш като ти дойде до главата. Мразя насилието, но  съм насилник - понякога пляскам дупе, ръце, онзи ден дори буза, викам  и се карам.
Виж целия пост
# 81
Едва ли има някой,който не е вдигал ръка на детето си,по една или друга причина,но аз не говоря за побой,а за моментите,когато нервите се изпускат и го пляснеш по дупето.Макар,че аз като дете толкоз бой съм яла,не че не съм заслужавала,ама не смятам,че боя има някаква възпитателна сила,и все се заричах,че като имам един ден дете не бих постъпила така с него и се старая да бъде така.
Виж целия пост
# 82
В случая ти трябва да постъпиш умно(поне аз така бих направила), т.е. следващият, като се опита да щрака копчето, ти изключи телевизора от контакта, така той като се опитва да вкл./изк. телевизора няма да има никакъв ефект, ще му писне и ще се откаже. Направи го няколко пъти и ще му стане безинтересно това занимание. Просто го надхитри и му покажи, че не винаги ще бъде на неговата.  bouquet
Да са ни живи и здрави децата!


Ееее, за това не бях се сетила.... Само трябва да проверя дали самото копче щрака, като телевизора е изключен от контакта, защото на него зора му е да щрака нещо, а не да гледа как се появява и изчезва картината Thinking
Е, най-много да изгорим телевизора, но пък възпитанието на малките дракони иска жертви  hahaha

Никси, при моят син и това не действа. Не 30, а 300 пъти съм правила забележка за телевизора, плескам ръчичката, наказвам, обяснявам, карам се - ефект нула. Единият път успя да събори телевизора, добре че го хванах преди да падне, че ако беше гръмнал, не знам какво може да стане (от това се страхувам най-много). Започнах да го изключвам от контакта, малкият губи интерес, но след час-два отново се пробва и ако пак е включен, следва старата песен. Аз плескам ръчичките, когато действията му го застрашават, а той просто прави на инат. От десет месечен бърка в контактите - какво ли не опитах - отвличам вниманието, казвам "БАМ", обяснявам, наказвам го в ъгъла, не му говоря, е не и не и до днес това продължава. Аз имам предпазители на контактите, но умирам от ужас, когато сме на гости и той е в друга стая с децата. Примери такива при нас много, ако трябва да съм честна пред себе си, при моето дете няма никакъв положителен ефект от пляскането (по ръчичката и по памперса). Понякога се депресирам и се обвинявам, че аз нямам подход, че напрегнатото ми ежедневие е причина детето ми да е такъв инат, не зная... всъщност важното е да са живи и здрави и непрекъснато да чувстват, че ги обичаме много.
Виж целия пост
# 83
И аз съм против всяка форма на насилие, и аз мисля, че боят е проява на инфантилност и кретенизъм и съм сигурна, че повечето от нас мислят така, обаче, ХОРА, КАКВО ПРАВИТЕ, КОГАТО УЖАСНО ВИ ВБЕСИ МАЛКОТО ДЕТЕ, КАКВО ПРАВИТЕ СЪС СВОЕТО БЕЗСИЛИЕ  И СЪС СВОЯ ГНЯВ, ГЪЛТАТЕ ЛИ ГИ /което може да доведе до рак на стомаха/ ИЛИ ГИ ИЗМЕСТВАТЕ ВЪРХУ НЯКОЙ ДРУГ, СЪВСЕМ НЕЗАСЛУЖИЛ /което също е доста нехигиенично/ ИЛИ СТЕ ДОТАМ ИЗВИСЕНИ ДУХОВНО, ЧЕ ВЪОБЩЕ НЕ СЕ ГНЕВИТЕ ИЛИ ИМАТЕ НЯКАКЪВ ПО-КОНСТРУКТИВЕН НАЧИН? Това са въпросите, от отговора на които темата би станала по-смислена.  Що се отнася до мен - едно е какво мислиш  и се заричаш, когато нямаш дете, или то е малко или пък кротичко, и съвсем друго  какво правиш като ти дойде до главата. Мразя насилието, но  съм насилник - понякога пляскам дупе, ръце, онзи ден дори буза, викам  и се карам.

Отговарям на въпроса ти: Излизам на чист въздух, дишам дълбоко и пуша. В леки случаи - една цигара; в по-тежки - мога да стигна и до три.
Моят ГНЯВ и моето БЕЗСИЛИЕ са си именно МОИ и абсолютно никой на този свят не е редно да бъде потърпевш по какъвто и да е начин от тях.
Ненавиждам всяка форма на насилие. Вбесяват ме "мъдрости" от сорта "Дупе душа няма", "Бий дупе, за да не биеш гъзище" и т.н. и т.н.
Много повече ми допада "Който сее ветрове, жъне бури" и от тази гледна точка предпочитам да "сея" любов  Hug
Виж целия пост
# 84
 Shocked Shocked Shocked Честно си казвам, че не мога да повярвам на очите си как се ядосвате на толкова малки деца. Осигуряването на безопасна среда е от най-важните родителски отговорности, заедно с осигуряването на здравословна храна. Не можеш да се сърдиш на дете, което иска да изследва света.
Ще дам два примера. Купихме си нова печка, когато беба беше на 6 месеца. Не съобразихме, че след малко време тя почва да щъка и да пипа. Сега се налага да се изръсим 1500 лв, за да си купим нова печка плюс шкаф. Ще вдигнем фурната горе, а котлоните ще се управляват отделно. За мен това е начинът да предпазя детето, а не да го бия, че иска постоянно да е до печката, която има много бутони и свети.
Другият пример е със едно съседско момиченце с три месеца по- голямо от нас. Много голяма сладурана, но абсолютно прекършена още от сега. Майка й и забраняваше всичко, държеше я в кошарата, за да не пипа и за да изчисти на спокойствие. В резултат детето е дресирано и няма желание да изследва света. Разликата с нас е очевадна и прави впечатление и на другите съседи.
Виж целия пост
# 85
Все още е много малка,но като реве повечко я шляпвам по дупето през памперса Embarassed
Стига бе...това ве4е е върхът на сладоледа #Crazy!Как може да го правиш...и гордо да го заявяваш тук,като 4е ли си направила нещо хубаво!Немога да повярвам на о4ите си Crazy!Заслужаваш някой теб да напляска #2gunfire!
За пореден път се убеждавам,4е има жени които не заслужават да са майки! smile3513
Виж целия пост
# 86
За пореден път се убеждавам,4е има жени които не заслужават да са майки! smile3513

Ти в качеството на каква раздаваш присъди?  Close
Не познаваш жената, детето, ситуацият, но от едно изречение  вече отсъди, че не заслужава да е майка!
Виж целия пост
# 87
За пореден път се убеждавам,4е има жени които не заслужават да са майки! smile3513

Ти в качеството на каква раздаваш присъди?  Close
Не познаваш жената, детето, ситуацият, но от едно изречение  вече отсъди, че не заслужава да е майка!


Как така ще удря двумесечно бебе било то и по памперса,за да спряло да плаче.Какво изобщо може да се иска от бебе на 2 месеца,освен майката да го гушка и целува.Това и аз не мисля,че е нормално и майката би следвало да се позамисли хубаво над действията си.
Виж целия пост
# 88
Сега разбрах колко е малко детето.
Да, не е редно да го удря.
И това не е основание да и се отрече правото да е майка.
МОже да е в следродилна депресия, може да са много неща.
Виж целия пост
# 89
Ясно е, че всички, които "пошляпват" децата си имат своите обяснения и "извинения" за действията си. Жалко е, че не могат да осъзнаят колко е пагубно за децата, как ги наранява (не толкова физически, колкото емоционално).

Съгласна съм, че боят е изява на безсилие и гняв, не умение да се справиш със ситуацията по-друг начин. Аз като се ядосам гледам да преброя до 10 преди да си отворя устата иначе викам на синът ми  Confused Старая се да се случва все по-рядко и успявам. И обяснявам как се чувствам от постъпките му. Мисля, че много добре ме разбира и като разбере, че мама се ядосва,защото... тогава спира да прави с каквото там ме е ядосал  Peace

А и много ми е интересно като чуя от някой - "От дума не разбира, за това прибягвам до шамарите" Е като нашамаросаш едно дете, то спира ли да натиска копчето на телевизора? Не мисля  Confused
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия