Абе много сте ми интересни, аз като малка всеки път като ми се случи нещо такова, винаги ревях как сега ще ме убият вкъщи и т.н., а в действителност, никой за нищо не ме е нито бил, нито убивал, а напротив. Просто не съм знаела каква ще бъде реакцията на родителите ми и затова така съм се изказвала, поне така си мисля сега. Един единствен шамар съм изяла от баща си, защото без да искам бутнах брат си и той се удари лошо, а баща ми се изплаши много. Разбира се простила съм на баща си за този шамар, защото знам (сега), че е можело да се случи най-лошото и той е бил безсилен наистина.
Наша е задачата да преценим, доколкото ни е във възможностите(особено под афект), какво да е наказанието и тук става въпрос точно за себевладеене, а и лично виждане за методите на възпитание.