Клуб на самотния родител, отглеждащ сам децата си - да се преброим и опознаем! - Тема 11

Реално, детето е прекарало около 4 месеца от 2025 при баща си.
Той не плаща издръжка в момента! Режимът е "споделено родителство".
Ох, каквото стане - такова.

A не ви ли е добре в споделеното родителство? Детето е доста голямо вече.

Ох, нали обясних назад! Той започна делото отново!
За мен беше горе-долу, тъй като хич не е "споделено", а аз отнасям по-голямата част от гледането.

Да, не съм разбрала. Запази спокойствие. Това са формалности. Важното е отношенията с детето и самото дете.

здравейте, ще се опитам да съм кратка. Майка съм на малко бебе, само на 40дни.
Бащата абдикира, заряза ме бременна, проявяваше психически тормоз, дълго е за говорене.
Скрих се, когато родих и записах бебчо на мен, той разбра след няколко дни и ме упрекна, че детето носи моето име за бащино и прочее. Беше заявил, че ще го припознае в общината, но месец по-късно все още не е.
Звънях му преди 2-3 седмици да попитам кога иска да ти види детето, а той започна да крещи отсреща, че детето си искал да види, обаче не можел той да се занимава с мен, да ме търпи и т.н.
Това по повод, че веднъж се разбрахме за дата и час, но аз четири часа по-рано от предвиденото му се обадих, за да предоговорим часът на срещата. Него това не го устройваше, защото имал друг ангажимент точно тогава /да кара час по кормуване/ и по негови думи нямал желание да го отмени, съответно на нас не ни бе удобно и така до днес, вече 35 дни той не проявява никакъв интерес към това да види детето.
Въпросният ме заплашва цяла бременност, че ще вземе правата от мен, а аз ще му изплащам издръжка. Като единственият му аргумент беше, че аз нямам пари, а той бил “имотен”.
На изписването на детето бръкна да даде за детето 100евро, първо ги предлагаше на майка ми, защото на мен не ми вярвал, а аз съм щяла да ги похарча за себе си, аз се намесих да се маха с парите си, защото нямаме нужда от тях, а после ми ги пъхна в джоба. На приятелите ни разправя, че за раждането на детето ми е дал Х сума пари, не посочва колко точно, за да не стане за срам. Хаха, неизвестното в уравнението е 100Е, явно иска да остави впечатление у хората как е обезпечил едва ли не детето за година напред!
Всичко това беше лирическо отклонение, но мисля, че става ясно какъв мизерник е въпросния господин.
Пиша с цел да ви попитам, детето ще расте така или иначе, явно без негово присъствие, как да се подготвя, каква литература да чета и как да направя така, че детето да не страда от липсата на баща си? Обречено ли е детето ми на страдание или има как да предотвратя това?
Извинявам се за дългия пост и за нахлуването в темата, но аз съм една от Вас!
Кураж, момичета, дайте и на мен, защото точно от това имам нужда сега!
Обожавам детето си и искам да бъде здраво дете, не само физически, а и психически.

Защо изобщо се занимаваш с него (с бившия, не с бебето )?
Остави го да пасе, ти си гледай детето и му се радвай, онзи ако ще да го припознава, даже по-добре не, че в следващияте 18 години може да съсипе от простотии и теб и детето.
От какъв зор ще му звъниш?

Ами според мен хубавото нещо е, че детето е записано само на твое име - така се спестяват много проблеми, които подобен тип мъже могат да ти създадат. Ако не го припознае на този етап - още по-добре
Първите 3 години, като че ли детето не усеща толкова липсата на баща си. Моето имаше един период, в който ходеше при бащите на другите деца и им казваше: Татко 😀  Гледаше ги, че другите имат бащи, а той - не. Мъчно ми беше, но мина. Аз и тогава му обясних, че той си има баща, и друг не може да има
Според мен си гледай детето сега, а баща му може и да му дойде малко акъла в главата като утихнат емоциите, и детето като порасне. А пък и след време, може да срещнеш друг мъж (аз все още не съм, де 😀), който да играе ролята на мъжка фигура в живота му...

Към Анонимен-Честито бебче, да ти е живо и здраво! Много мъже се променят след раждането на детето. Не могат да понесат отговорността, просто са си по-слабия пол според мен.Дилемата дали да остане в живота на детето е голяма. От една страна детето ще има нужда от мъжката фигура в живота си, особено ако е момче, от друга, ако го припознае, то той има право да се меси в живота му, като да Ви казва в кое училище да учи, как да се облича и т.н, да го манипулира докато е малко и това носи голям стрес за майката.Може би ако успеете да го склоните да направите двамата заедно 1 среща с психолог ще Ви се избистрят нещата и по-лесно ще вземете решение.Ако неговите роднини са свестни и имат желание да Ви помагат, това също е от значение. Всяка помощ е добре дошла з отглеждането на дете, особено от баба и дядо.

Такъв тип мъже изобщо не биха се съгласили на среща с психолог той се чуди само как да я тормози

Моят син е точно в този период вмомента.Не нарича другите бащи Татко,но види ли някой баща на площадката и се залепя за него,говори му,гушка го,иска да ритат топка.
Много ми е тъжно.

Моят даже веднъж посочи един мъж, докато чакахме в зъболекарския кабинет и каза: Това е новият ми татко 😀 умрях от срам
Но му обясних, че той си има един татко (неговият си) и човек има само един татко. И  мина този период.
После казваше: Аз имам само майка
Но сега се вижда с баща си в присъствието на социален работник, а и отношенията ни като че ли вече не са така емоционално натоварени. Също така и детето е доста по-голямо
Смятам, че тогава дистанцията с баща му донесе повече положителни неща, въпреки че имаше и липса... Той имаше проблеми с говора, трудно проговори, беше травмиран (детето това), така че, смятам, че съм взела правилното решение

Дъщеря ми е на 6 г и е точно в такава фаза. Залепва за всеки мъж, който може да ѝ е баща. Обърне ли ѝ някой внимание и веднага го гушва. Разликата при нас е, че баща ѝ почина. За съжаление и мъжко присъствие в живота ѝ няма, освен двамата ѝ батковци. Свекър ми почина преди няколко години, баща ми живее в Германия и се виждаме рядко. Прибира се за малко само лятото.
Постоянно повтаря, че баща ѝ липсва и иска да си има татко. Макар, че тя почти не го помни, много малко спомени с него са ѝ останали. Много ми е тежко, каквото и да направя няма как да запълня тази липса.

Мария, не се знае. Може да срещнеш нов човек и детето да си има баща, макар и не родния му такъв. Съжалявам за загубата ви.

Възможно е Беа, макар че и от това ме е страх. Спрявам се сама с трите деца, работя издържам се сама. Никога не ми е било самоцел да имам мъж до себе си. Вече три години и половина съм сама.
Страх ме е, че мога да допусна грешния човек до децата си или да е преходящ и като се разделим да страдам още повече. И то не точно аз, ами дъщеря ми ако се привърже. Пък и то къде ли да го срещна. Не използвам никакви приложения и сайтове за запознанства. Не знам защо имам много негативна нагласа към тях. Ако непознат ми пише във фейса не отговарям. Имам няколко мераклии от доста време. Ама към нито един от тях нищо не ми трева и редовно им пресичам опитите дори за среща. Хем си казвам, че не искам един ден като изгледам децата си да остана съвсем сама и нищо не правя по въпроса. Не знам хората как се решават след развод и деца. А имам много успешни примери за втори бракове и връзки.

Според мен ако има желание, срещаш и човек. Май това е механизма. На мен не ми е дори хрумвало да стоя сама, понеже съм се развела с деца. Също така не ме е било страх, че може пак нещо такова да ми се случи. Сигурно затова много бързо срещнах нов човек след развода. Но не всеки е с подобна нагласа, разбира се.